ОТЧИТАНЕ НА ПРИВЛЕЧЕНИЯ КАПИТАЛ НА ТЪРГОВСКИТЕ БАНКИ

1. Характеристика на източниците на привлечен капитал

А. Определение на привлечен капитал - привлеченият капитал е чужд капитал. Това са задължения на банката към трети лица, които след изтичане на определени срокове трябва да се погасят.

Привлечения капитал е част от капитала на банката привлечена от капитала на друга фирма или банка при изгодни икономически или финансови условия. Чуждия (привлечен) капитал на предприятието може да се осигури както чрез пряко заемане - емисия на пласмент на дългови ценни книги, така и чрез косвено заемане с посредничеството на търговските банки. 

Привлечените капитали се обединяват в няколко групи: получени заеми, задължения и финансирания.

- Привлеченият капитал включва заеми на фирмата под формата на облигации, конвертируеми облигации, банкови заеми, депозитни сертификати, търговски ценни книжа и други.

- Форма на чужд капитал са задълженията: към доставчици, към персонал, към бюджет, към социалното осигуряване, задължения свързани с участия и др. задължения.

Депозитната емисия  е съществен метод за регулиране размера на банковите пасиви и за набавяне при нужда на средства. Тя изразява „създаване” на пари от търговските банки чрез кредитирането на основата на безналични разплащания и увеличаването по този начин на депозитите, което създава възможностите за разширяване на активните им операции.

- Привлеченият капитал в банките може да се определи като съвкупност от временно привлечени средства. Той се формира в резултат на пасивните банкови операции , чрез които се събират временно свободните парични средства на предприятията , населението и други клиенти и се акумулират в банките.

Съгласно Наредба №3 на БНБ физическите и юридическите лица могат да откриват неограничен брой сметки за съхранение на парични средства в лева и валута. Видове те банкови сметки са:

- разплащателни сметки – служат за съхранение на пари , платими на виждане , без срок на предизвестие

- депозитни сметки – служат за съхранение на пари, платими на определена дата / падеж/

- спестовни сметки – служат за съхранение напари на физически лица, срещу издаване на лична спестовна книжка

-  сметки на бюджетните предприятия – служат за съхранение на пари на бюджетните предприятия

- набирателни сметки – служат за съхранение на пари, предоставени за учредяване на юридическо лице

- акредитивни сметки – служат за съхранение на пари , предоставени за разплащане на търговски сделки, при сазване на определени условия , поставени при откриването им

- ликвидационни сметки – служат за съхранение на пари на лица , обявени в ликвидация

- особени сметки – служат за съхранение на пари на лица , за които е открито производство по несъстоятелност

Привлеченият капитал в банките включва привлечените парични средства от физически и юридически лица по посочените по-горе сметки. 

Според срока на изискуемост привлечените средства се разделят на:
- краткосрочни – до една година и 
- дългосрочни – над една година. 
В зависимост от вида на валутата:  
- привлечени средства в лева и 
- привлечени средства в чуждестранна валута

Б. Характеристика на получените заеми - заемът е форма на привлечен капитал, предоставен от банка или друга финансова институция, при определени от заемодателя условия и обезпеченост и при предварително уговорена между страните лихва. Има два вида заеми:

Дългосрочни банкови заеми - те са основен източник на привлечен капитал на фирмите, които не емитират ценни книжа. 

Краткосрочните банкови заеми - използват се за текущите потребности на предприятието от капитали, а дългосрочните инвестиционни заеми - за придобиване на дълготрайни активи.

В. Характеристика на облигационни заеми - с емисията на корпоративни облигации се удостоверява сключването на договор за заем между фирмата и множество кредитори, физически и юридически лица, наричани облигационери.

Отчитане на облигационните заеми - те са форма на привлечен капитал. Характерно е за тях е, че набирането на чужди средства за дългосрочно използване става чрез емитиране на собствени облигации. Предварителната подготовка изисква извършване на икономическа преценка на предпоставките и тенденциите за емитиране на облигационния заем. Право да привличат чужди капитали по този начин има държавата, общините и акционерните дружества. Решения се взема  от общото събрание и се обнародва в ДВ. Размерът на облигационния заем не може да бъде по голям от половината от размера на собствения капитал. Уточняват се и начина на продажба на облигациите, техния вид и брой, лихвата, периода на погасяване и други условия.

Г. Характеристика на привлечените средства - временно привлечените чужди парични средства в левове или във валута за осъществяване дейността на предприятието се отчитат като краткосрочни и дългосрочни заеми. Заемите отпуснати със срок до 1 год. са краткосрочни, а над една година са дългосрочни:

Дългосрочните задължения - включват в себе си задължения към други съдружни-предприятия, получени банкови и търговски заеми и облигационни заеми, които са източник на привлечен капитал, т.е. средства получени от предприятието срещу продажба на облигации на други предприятия и граждани.

Към краткосрочните задължения - отнасят се задълженията на предприятието към банки, други предприятия и фирми, доставчици, към персонала, социално осигуряване и др. Определящото за тях, е че са свързани с обслужване на текущата, оперативна дейност на фирмата и следва да се погасяват в много по-кратки срокове в сравнение с дългосрочните.

Д. Характеристика на финансиранията – те са друг начин за формиране на капитала на предприятието т.е получаването на финансови средства и капитали от външни източници по линия на финансирания, т. е. по безвъзмезден начин. Като елемент от състава на привлечения капитал, те са насочени към реализация на определени социални или с особено значение инвестиционни проекти след участия в конкурси.

2. Начини за увеличаване и намаляване на привлечения капитала

А. Начини за отчитане на получените заеми - за увеличаване на привлечения капитал банките често ползват кредитни операции като получатели на заемни средства от местни и чуждестранни банки или от бюджета.

Получените заеми се отчитат по сметките от подгрупа 151. Сметките са пасивни – Кредитират се при получаване на заеми и се дебитират при погасяване

- Получаване на краткосрочен заем от БНБ в лева:

Д-т с/ка 5031 Разплащателна сметка при БНБ  в лева

     К-т с/ка 1511 Получени краткосрочни заеми от местни банки  и др. фин. институции в лева

- Получаване на краткосрочен заем във валута

 Д-т с/ка 5041 Разплащателна с/ка при БНБ във валута

       К-т  1512 Получени краткосрочни заеми от местни банки и др. фин.институции във валута

- Начисляване на лихви върху получени краткосрочни заеми в лева

 Д-т с/ка 6211 Разходи за лихви

      К-т с/ка 4963 Задължения по начислени лихви в лева

- Начисляване на лихви върху получени краткосрочни заеми във валута

 Д-т с/ка 6211 Разходи за лихви

      К-т с/ка 4964 Задължения по начислени лихви във валута

- Погасяване на получени заеми в лева

Д-т с/ка 1511 Получени краткосрочни заеми 

       К -т 5031 Разплащателна сметка при БНБ в лева

 - Погасяване на получени заеми във валута

Д-т с/ка 1512 Получени краткосрочни заеми 

       К -т 5041 Разплащателна сметка при БНБ във валута

Б.  Начини за отчитане на облигационните заеми

- За отпечатаните и получени облигации / по номиналната стойност / Дт 96 Кт 99.

- Изплащане на разни разходи свързани с организирането на обл.заеми.Дт 623/ Кт 50

- Продажба на облигации при борсов курс равен на номиналния. Дт 50, 17 18  /Кт 153

* Ако борсовия курс е по висок от номиналната стойност. Дт 50 / Кт 153,  Кт 1533.

* Ако борсовия курс е по нисък от номиналната стойност Дт50,  Дт 1534 / Кт153.

- Изписване на продадените облигации Дт 99/ Кт 96.

В. Счетоводно отчитане на привлечените средства по разплащателни и др. сметки

- Внасяне на суми в брой за откриване и захранване на разплащателни сметки в лева

Д-т 5011 Каса в лева
К-т гр.17 Привлечени средства по разплащателни и други сметки в лева

- Внасяне на суми в брой за откриване и захранване на разплащателни с/ки във валута

Д-т 5021 Каса в лева

К-т гр.18 Привлечени средства по разплащателни и други сметки във валута

- Плащане в брой от разплащателни и други сметки в лева

Д-т гр.17 Привлечени средства по разплащателни и други сметки в лева

К-т 5011 Каса в лева

- Плащане в брой от разплащателни и други сметки във валута

Д-т гр.18 Привлечени средства по разплащателни и други сметки във валута

К-т 5021 Каса във валута

- Начисляване на лихви по банкови сметки в лева

Д-т 6211 Лихви по депозитни и др. привлечени средства в лева

К-т 4963 Задължения по начислени лихви в лева

- Начисляване на лихви по банкови сметки във валута

Д-т 6212 Лихви по депозитни и др. привлечени средства във валута

К-т 4964 Задължения по начислени лихви във валута

- Превеждане на лихвата по банковите сметки в лева

Д-т 4963 Задължения по начислени лихви в лева

К-т гр.17 Привлечени средства по разплащателни и други сметки в лева

- Превеждане на лихвата по банковите сметки във валута

Д-т 4964 Задължения по начислени лихви във валута

К-т гр.18 Привлечени средства по разплащателни и други сметки във валута

- Преоценка на банковите сметки във валута

1. При повишаване на централния курс на БНБ , като се отчита отрицателна курсова разлика

Д-т 6242 разходи от валутни преоценки

К-т гр.18 Привлечени средства по разплащателни и други сметки във валута

2. При намаляване на централния курс на БНБ, като се отчита положителна курсова разлика

Д-т гр.17 Привлечени средства по разплащателни и други сметки в лева

К-т 7242 Приходи от валутни преоценки

Г. Начини за отчитане на срочните депозити

- Внасяне в брой  на парични средства в лева на депозит от граждани

Д-т 5011 каса в лева

К-т 1614 Приети срочни депозити от граждани и домакинства в лева

- Внасяне в брой  на парични средства във валута на депозит от граждани

Д-т 5021 каса във валута

К-т 1624 Приети срочни депозити от граждани и домакинства във валута

- Прехвърляне на суми от разплащателни в депозитни сметки в лева

Д-т гр.17 Привлечени средства по разплащателни и други сметки в лева

К-т 1613 Приети срочни депозити от търговски предприятия в лева

- Прехвърляне на суми от разплащателни в депозитни сметки във валута

Д-т гр.18 Привлечени средства по разплащателни и други сметки във валут

К-т 1623 Приети срочни депозити от търговски предприятия във валута

Д. Начини за преоценка на валутните заеми и привлечените средства във валута

- Начисляване на лихви по депозитни сметки в лева

Д-т 6211 Лихви по депозитни и др. привлечени средства в лева

К-т 4963 Задължения по начислени лихви в лева         

- Начисляване на лихви по депозитни сметки във валута

Д-т 6212 Лихви по депозитни и др. привлечени средства във валута

К-т 4964 Задължения по начислени лихви във валута

- Превеждане на лихвата по депозитните сметки в лева

Д-т 4963 Задължения по начислени лихви в лева

К-т 1613 Приети срочни депозити от търговски предприятия в лева

К-т 1614 Приети срочни депозити от граждани и домакинства в лева

- Превеждане на лихвата по банковите сметки във валута

Д-т 4964 Задължения по начислени лихви във валута

К-т 1624 Приети срочни депозити от граждани и домакинства във валута

К-т 1623 Приети срочни депозити от търговски предприятия във валута

- Преоценка на депозитите сметки във валута

1. При повишаване на централния курс на БНБ , като се отчита отрицателна курсова разлика

Д-т 6242 разходи от валутни преоценки

К-т 1624 Приети срочни депозити от граждани и домакинства във валута

К-т 1623 Приети срочни депозити от търговски предприятия във валута

2. При намаляване на централния курс на БНБ, като се отчита положителна курсова разлика

Д-т 1624 Приети срочни депозити от граждани и домакинства във валута

Д-т 1623 Приети срочни депозити от търговски предприятия във валута

К-т 7242 Приходи от валутни преоценки

- Закриване на депозитни сметки в лева

Д-т подгр.161 Привлечени средства по депозитни сметки в лева

К-т 5011 Каса в лева

К-т гр.17 Привлечени средства по разплащателни и др. сметки в лева

- Закриване на депозитни сметки във валута

Д-т подгр.162 Привлечени средства по депозитни сметки във валута

К-т 5021 Каса във валута

К-т гр.18 Привлечени средства по разплащателни и др. сметки във валута

3. Анализирне капиталовата адекватност на ТБ

А. Определение на капиталовата адекватност на банките - капиталовата адекватност на банките изразява състоянието на собствения капитал на банките - неговата достатъчност от гледна точка на осигуряване на ликвидността им и създаване на предпоставки за повишаване на тяхната рентабилност.

Б. Изчисляване на капиталова адекватност 

В широк смисъл (по-общо разгледана) капиталовата адекватност е показател за надеждността на една банка и който изразява актуалното финансово и платежно съотношение между основния капитал и общата стойност на активите:

Капиталова адекватност (широк) = Основен капитал / Общо активи

В тесен смисъл капиталовата адекватност е се изчислява като процентно съотношение между собствения капитал и рисково претеглените активи.

               Капиталова адекватност (тесен) = Собствен капитал / Рискови активи

В. Анализ на капиталовата адекватност - анализът на капиталовата адекватност е от основно значение за проверката на дейността на дадена банка. Основният фактор, чийто влияние се изследва е рискът. Именно кредитния, лихвения, валутния, операционния и други видове риск. Важно е да се направи оценка на степента на риска и възможността на банката да го управлява.

Г. Фактори, които влияят върху капиталовата адекватност - да се определи точно размерът на обективно необходимия капитал на банките е трудно. Той трябва да бъде достатъчен за изпълнение на основните им функции и преди всичко финансиране на операциите на банките, защита интересите на депозиторите и другите кредитори, осигуряване доверието на клиентите и органите за контрол. Най-съществена е неговата защитна функция. Собственият капитал трябва да бъде в такъв размер, че да осигурява покриването на възникнали загуби от текущата дейност, както и да създава сигурност на клиентите в банките. Това е много важно от гледна точка изграждане на условия за предотвратяване на банкови фалити.

Д. Анализ на риска в дейността на търговските банки - размерът на необходимия на банките собствен капитал зависи от риска, който те поемат. Банка, която извършва силно рискови операции се нуждае от по-голяма сума капитал в сравнение с банка, осъществяваща по-малко рискова банкова политика. По принцип пред всяка банка стои следната алтернатива: да увеличава собствения си капитал с нарастването на риска на операциите и или да инвестира средствата си в по-ликвидни, но по–ниско доходни активи. Разбира се, прекалено предпазливата кредитна политика не гарантира безопасността на банките. Такава политика може да се окаже дори пагубна, доколкото тя дава преднина в банковото обслужване на предприятията на други банки или поражда необходимостта от възникване на нови банки. Следователно, да се определи обективно необходимия размер на собствения капитал на банките е много важно, но не е лесно. За да се разширява дейността на всяка банка, като увеличава депозитите и доходоносните си активи, тя трябва да увеличава собствения си капитал и в същото време да се стреми да запазва степента на поемания риск, т. е. да не го разширява.

4. Анализ на развитието и съвременните измерения на привлечените ресурси

А. Анализ на тенденциите за развитие на банковия капитал - нормалното осъществяване на банковата дейност изисква съсредоточаване в тези финансови институции на огромно количество капитал. Необходимият банков капитал не може да се осигури само чрез собствеността на акционерите. Банките набавят необходимия им капитал за извършване на разнообразните активни банкови операции и чрез привличане на чужди капитали.

Б. Анализ на тенденциите за развитие на привлечения банков капитал - колкото обема на привлечените парични ресурси в една банка е по-голям, то толкова нейните възможности да извършва по-голям обем банкови сделки и да реализира по-голяма печалба, са по-големи. Всичко това е достатъчно основание да се осъществява дейност за акумулиране големи обеми чужди парични ресурси основно под формата на депозити и разплащателни сметки.

В. Форми на привличане на капитал от търговските банки на съвременния етап - привличането на големи количества чужди капитали в парично изражение практически се осъществява чрез различни организационни форми. Характерът на банковата дейност изисква при нейното осъществяване да се използват всички форми за привличане на чужди капитали. Докато за едно небанково предприятие е възможно само чрез банковото кредитиране да се осигурява необходимото количество чужди капитали, то за банките това не е възможно.

Банките могат да привличат капитали както от юридически, така и от физически лица. Материално-веществено въплъщение на тези капитали е в парична форма. Основна форма за привличане на капитала в Банките е чрез откриване на сметки за банковите клиенти. Освен това, банковата институция може да използва облигационните заеми, краткосрочните дългосрочните заеми от други банки, държавата и небанкови предприятия.

Г. Фактори влияещи върху привлечения банков капитал

Фактори на микроравнище - ценовата политика, свързана с лихвите, таксите и комисионите, които дадена банка прилага, и видовото разнообразие на предлаганите от нея продукти (в т.ч. разширяването на продуктовата линия чрез разработване на нови продукти или подобряване на вече съществуващи такива).

Факторите на макроравнище - макроикономическата рамка на страната (размер на БВП, степента на посредничество на банките, инфлация, основен лихвен процент, преки чуждестранни инвестиции), развитието на финансовите пазари, наличието на взаимно доверие между банките и населението, особеностите в политическата обстановка, нормативната уредба, влиянието на сивата икономика и др.

Д. Размера на привлечения капитал като фактор, влияещ върху развитието на банковия капитал - Капиталовата структура може да се изрази и като съвкупност от всички източници на финансиране, отразени в пасива на баланса, взети с техните

относителни тела. Основен показател за капиталовата структура е коефициентът Дълг/Капитал. Той е равен на:

(Д/К) = [ Д / (ОА + Д) ]

където:

Д е дългосрочният дълг;

ОА - пазарната стойност на обикновените акции.

Наблюденията показват, че фирмите се стремят да поддържат определено съотношение между дълга и собствения капитал, въпреки неизбежните колебания в капиталовата структура. Обяснението е следното: При по-значително увеличаване на

коефициента Д/К на дадена фирма, кредиторите стават предпазливи и изискват по- висока лихва и по-голямо обезпечение, а повишеният риск води към нарастване на изискуемата норма на възвръщаемост за акционерите.

Ако фирмата работи предимно със собствен капитал, среднопретеглената цена на този капитал ще бъде твърде висока, а нормата на възвръщаемост за акционерите - по-ниска от изискуемата. Ако обаче фирмата увеличи прекалено дела на привлечения (заетия) капитал, финансовият ливъридж престава да действа, защото по-големият риск предизвиква покачване на изискуемата норма на възвръщаемост от облигационерите и акционерите, което не се компенсира от увеличената печалба.