ЦЕНТРАЛНА БАНКА. СЪЩНОСТ, ФУНКЦИИ И ПАРИЧНА ПОЛИТИКА

1. Обща характеристика на Централната банка 

А. Възникване и развитие на Централните банки

Централните банки възникват по два начина:

1. Еволюционен – при еволюционния начин вече съществуващата търговска банка се превръща в емисионна – Централна банка

2. Законодателен – при законодателния начин Централната банка се създава със законодателен акт и тя се определя като единствена емисионна банка – банка на банките и банка на държавата.

Обособяване на Централни банки в различните страни - става в различни исторически периоди. Приема се, че първата централна банка в света е Шведската държавна банка, основана през 1668 г.

В Англия със специален закон от 1694 г. се образува Английската банка като емисионен институт с частен акционерен капитал. Основна цел на Bank of England при нейното създаване е била да финансира разходите на правителството във връзка с войната с Холандия. От 1884 г. тя поема функциите на централна емисионна банка и банка на банките. През 1946 г. е национализирана. Най-характерното за структурата на Английската банка са двата основни департамента – емисионен и банков. Емисионният департамент ръководи емисията на пари, следи за концентрирането на свободните парични средства и останалите банки, регулира паричния и кредитен пазар. Банковия департамент извършва операции по концентриране на депозитите от банките, правителствените и други учреждения и предоставяне на заеми на правителството, за покупка на ценни книжа от паричния пазар и др.

След ВСВ на територията на Федералната република на мястото на напълно обезценената райхсмарка се въвежда германската марка и се предприема изграждане на двустепенна централизирана банкова система (по подобие на Федералната резервна система на САЩ) с федеративна структура. Така Deutsche Bundesbank става приемник на създадената през 1876 г. Дойче Райхсбанк като централна банка на Германия. Тя е едновременно гарант на националната валута, емисионен институт, банка на банките и банка на държавата.

Във Франция централната емисионна банка (Banque de France) е създадена като частно акционерно дружество през 1800 г. Тя е имала като главна задача да издава банкноти, платими на преносител, да мобилизира свободните парични средства, да сконтира менителници. Придобива постепенно монопол на парична емисия към средата на 19 в., изземвайки тези права от някои банки в различните департаменти. След ВСВ (1945), също като Английската банка, е национализирана със закон.

Ролята на централна банка в САЩ изпълнява създадената през 1913 г. Федерална резервна система (FED), състоящ се от Съвет на управляващите (Federal Reserve Board), 12 федерални резервни банки, Федерален комитет за „открития паричен пазар“ и Федерален консултативен съвет. Практически това е система от децентрализирани териториални резервни банки.

Централните банки, в съвременните им функции, започват да се оформят към началото на 20 в. Тогава именно за тях стават типични функциите на емисионен институт, „банка на банките“, „банка на държавата“ и съхранение и управление на златно-валутните резерви на страната.

През периода на възникване заедно с функцията еволюира и формата на собственост на централните банки. Докато първоначално преобладава частноправната форма на собственост и организация на емисионните банки, след ПСВ започва процес към одържавяване на Централните емисионни банки. Така се засилва обвързаността между политиката на държавата и функциите на Централната емисионна банка. След ПСВ се национализират централните банки на Канада (1938), Германия (1939), Япония (1942), Англия (1946) и др.

Б. Централната банка и държавата - една от основните характеристики, която дава облика на Централната банка, е обстоятелството, че тя обслужва държавата, в т.ч.:

1. Съхранява златно-валутните резерви на страната

2. Води сметките на държавата (разплащания, дългови и пр.)

3. Изпълнява касово бюджета на страната

4. Провежда парично-кредитната политика

Именно по тези характеристики Централната банка се определя като банка на държавата, независимо от нейната собственост. В много случаи Централната банка юридически е независима от правителството на страната и се отчита само пред парламента, който избира нейното ръководство и приема отчетите за дейността й. Това е характерно за централните банки в страните с развита пазарна икономика. В определени ситуации е възможно дейността на Централната банка да е в противоречие с правителството – например ако Централната банка провежда антиинфлационна политика и стабилизира националната парична единица, а правителството предпочита по-активна кредитна политика, за да се поддържа стопанското развитие и растежът.

В. Класически функции на Централната банка - класически се наричат тези функции на Централната банка, които разкриват нейната основна характеристика и същевременно я отличават от търговските банки и другите субекти на банковата система. 

Това са:

Емисионната функция - тя е определяща за Централната банка. Изразява се в това, че тя емитира (пуска) в обръщение парите под формата на банкноти и монети. По този начин Централната емисионна банка носи и икономическата отговорност за състоянието на паричния оборот на страната. Тя е институцията, която е натоварена да поддържа баланс между парите в обръщение и стоките (услугите), подлежащи на реализация. Чрез емисионната си функция Централната банка се стреми да повишава доверието към националната валута и да я стабилизира.

Регулиращата функция - тя се изразява във въздействието върху паричните процеси и оттам – върху икономическите процеси в страната. За тази цел Централната банка използва паричните инструменти, с които разполага и в съответствие със законните й пълномощия – така чрез увеличаване или намаляване на паричната маса Централната банка използва система от „инструменти“ на паричния мениджмънт: сконтова политика, операции на „открития пазар“, ЗМР. Те се наричат още „класически“ инструменти на управлението на парите в икономиката.

Надзорна функция - тя се изразява в контрол и надзор върху търговските банки и останалите лицензирани финансови институции. За тази цел тя определя параметри и показатели, които следва да се спазват от субектите на банковата система

Чрез контрола Централната банка гарантира платежоспособността на банките, не допуска системен риск (за отделните банки и за банковата система като цяло), защитава вложителите, създава условия за нормална конкуренция между банките.

2. Място и роля на Централната банка за осъществяване на паричното обръщение в националното стопанство 

А. Парично обръщение. Движение на парите в каналите на обръщението

Канали на паричното обръщение се нарича еднопосочното и икономически еднородното движение на парите.

Еднопосочно движение на парите е движението от Централната банка към търговските банки – от Търговските банки към фирмите и населението

Икономически еднородното движение на парите изразява еднородни икономически отношения – например получаване на заплати, на пенсии, закупуване на стоки, плащане на данъци и др. подобни.

Това движение е своеобразен кръг – от оборотните каси на банките, през касите на предприятията към населението. След това движението сменя посоката си: от населението, към касите на предприятията и учрежденията, към касите на банките.

Най-широк канал за навлизане на пари в обръщение са доходите, заплатите и пенсиите. Връщането на парите в банките става основно от постъпленията на търговските фирми.

Емисия на парите – така се нарича процесът на пускане на пари в обръщение. В съвременното пазарно стопанство емисията на парите се осъществява в налична и в безналична форма.

Емисията в налична форма означава, че в обръщение се пускат налични пари – банкноти и монети.

Емисията по безналичен начин се осъществява, когато централната банка директно кредитира останалите банки (или правителството) срещу определен залог (обезпечение). Емитираните пари се отразяват по банковите сметки, без това да означава, че непосредствено се пускат банкноти и монети в обръщение. Обратният път на тази емисия е при погасяване на заеми към Централната (емисионна) банка.

Б. Пари в обръщение. Парични резерви - с понятието пари в обръщение се обозначават онези съставки на парите, които реално противостоят на наличните материални (непарични) активи и услуги. Главното предназначение на парите в обръщение е да опосредстват кръгооборота на материалните активи и услугите.

Парите в обръщение включват всички банкноти и монети у населението, предприятия и в оборотните каси на ТБ-и.

Оборотните каси на банките обслужват ежедневно с пари своите клиенти. Те се различават от резервните каси, където се съхраняват банкнотите и монетите. Парите в резервните каси на банката не са пари в обръщение. Обикновено най-голямо количество пари се задържа у населението. Не всички банкноти и монети са в обръщение. Някои от тях се задържат в хранилищата на емисионната банка като паричен резерв. Те ще се превърнат в реални пари, когато напуснат трезорите на емисионната банка.

Следователно се прави разлика между:

- потенциални пари (паричен резерв) в емисионната банка и

- пари в обръщение (всички банкноти и монети извън касите на емисионната банка)

В широк смисъл парите в обръщение се разграничават на:

- налични пари и

- безналични пари (пари по сметки в банките)

Докато при неразвитите стопанства преобладават парите в наличност, в съвременните пазарни икономики преобладават безналичните пари. На тях се основават съвременните безналични плащания между субектите.

В нашата съвременност понятието безналични пари се разширява и включва всеки актив, който може да изпълнява парични функции (чекове, кредитни и други банкови карти и пр.)

В. Паричното количество като ориентир за паричната политика - от паричното количество зависи възможността да се опосредства движението на стоките и услугите на пазара. Чрез измерване на паричното количество могат да се следят, сравняват и анализират измененията в паричните резерви и парите в обръщение и да се правят изводи относно тенденциите в развитието на икономическите процеси. На тази основа държавата, чрез своите институции може да изгражда и провежда определена валутна, кредитна, лихвена, данъчна и др. политика, като определя съответните механизми за въздействие.

3. Отчитане и контролиране на съставките на паричната маса от Централната банка 

А. Парична маса - в съвременните пазарни икономики в паричната маса се включват всички активи, които могат да изпълняват функцията „средство за размяна“. Към тях се отнасят както наличните пари, така и транзакционните (чековите) депозити. С развитието на финансовите нововъведения се появяват смесени активи, които могат да се включат като потенциални или реални съставки на паричната маса. Заедно с това се променят и самите определения на паричната маса и на нейното измерване.

Б. Измерване на паричната маса - Паричната маса може да се разглежда като статична величина (в покой) или в динамика (движение).

1. Като статична величина – паричната маса е сумарна величина, която показва към даден момент (в края на месец, тримесечие или година) каква е нейната величина (обем). В случая се сумират остатъците на различните съставки на паричната маса.

2. Като динамична величина – паричната маса се измерва чрез скоростта, с която парите се прехвърлят от един субект на друг.

В. Парични агрегати - паричните агрегати са показателите, чрез които се контролира и регулира състоянието и промените в паричната маса. Те се публикуват от Централната банка на страната.

Паричните агрегати се отбелязват с буквата М или чрез собствено название. Те изразяват задълженията на банковата система към населението и фирмите под формата на монети и банкноти в обръщение, транзакционни (безсрочни) депозити, спестовни и срочни депозити.

1. М₀ – Парична база – чрез него се определят наличните монети и банкноти в обръщение. Представлява се от парите у населението, предприятията и в оперативните каси на банките. Този показател може да се представи по следния начин: М₀ = Пари у населението + Пари в предприятия + Оперативни наличности в ТБ

2. М₁ – Бързоликвидни пари – обхваща Паричната база (М₀) + безсрочните влогове и депозити в банките (без тези в чужда валута)

3. М₂ (вкл. т.нар. „Квазипари“) – М₁ + остатъците по срочните влогове и депозити в ТБ-и и специализираните (банкови) учреждения.            

Квазипари (почти пари) – актив, който не може веднага да се използва като средство за обръщение и платежно средство.

Като квазипари се означават паричните активи с по-ниска степен на ликвидност, като: срочни и спестовни депозити и депозитите в чужда валута.

Като срочни депозити се определят тези, които са с обичаен срок до 1 г., а спестовните депозити включват спестовните депозити на населението (домакинствата) в ДСК и търговските банки, детските влогове и жилищноспестовните влогове.

Защо към квазипарите се отнасят безсрочните влогове в чужда валута? Това се дължи на обстоятелството, че в нашата практика депозитите в чужда валута са повече средство за натрупване и заплащане по вноса, отколкото транзакционно средство (за разплащане).

4. М₃ (Широки пари) – М₂ + Специални депозити в банки

Така за нуждите на управлението и регулирането на парите в обръщение, паричната маса се детайлизира чрез концентрично разширяващи се парични агрегати. Всеки следващ по-широк паричен агрегат прибавя към предишния все по-малко ликвидни парични средства. Така се стига до най-широкия обхват на паричната маса, наречен в нашата практика широки пари. За да се получи тази величина към паричния агрегат М₂ се прибавят специалните депозити.

Към специалните депозити в нашата практика се отнасят блокираните депозити за внос, депозитите, които се изискват при регистрация на фирми и някои други специфични депозити.

В теоретичен аспект парите могат да се разграничат на:

1. Централни пари („паричната база“) – това са емитираните от емисионната банка парични средства под формата на банкноти или записвания по сметките на търговските банки. Тази емисия увеличава парите в обръщение

2. Депозитните („частните“) пари – получават се, когато ТБ-и кредитират предприятията и фирмите. Така се създават пасиви – обикновено под формата на депозити.

Точното дефиниране на парите, паричната маса и нейните съставки, е необходимо за успешното провеждане на паричната политика и за управлението на икономиката чрез парите в нея.

4. Емисионна функция на Централната банка 

А. Същност на паричната емисия - понятието „парична емисия“ включва пускането от емисионната банка на нови, допълнителни количества монети и банкноти, с което се увеличава паричната маса в обръщение. Подмяната на изхабените банкноти и монети с нови не е емисия на пари.

При пълноценно парично обръщение емисията на парите се е определяла и е зависела от наличието на паричната стока (благородния метал). Банките са емитирали толкова монети, колкото злато или сребро са притежавали или им е предоставено за обмяна.

При банкнотното обръщение емисията на банкноти е зависела не само от съответните запаси от благороден метал в Централната емисионна банка, а и от кредитното обезпечение, покрито с полиците. Като изключение е било изискването за стопроцентово покритие на банкнотите с благороден метал (често то е било и под 50%). Когато под „пари“ се разбира само монетите и банкнотите в обръщение е лесно да се определи и понятието емисия на парите. В нашето време то непрекъснато се разширява, което затруднява и дефинирането на понятието. На пазара вече освен монетите и банкнотите, като пари се използват и други активи, които могат да изпълняват определени парични функции. Такива са квазипарите и парите по различни банкови сметки с по-малка степен на ликвидност.

Дж. М. Кейнс в книгата си „Трактат за парите“ (1930 г.) за пръв път разширява традиционното разбиране на парите, като към наличните пари включва и парите по безсрочните влогове („пари до поискване“). Съвременните монетаристи включват не само безсрочните, но и срочните депозити и някои други активи. Те намират отражение в „паричните агрегати“.

Б. Форми на паричната емисия - основен емисионен институт е Централната емисионна банка. Търговско-депозитните банки също могат да пускат платежни средства чрез кредитиране на икономически агенти и покупка на съкровищни бонове, които превръщат дълга на бюджета в платежни средства. Такъв характер има и покупката на чужда валута от износители и други притежатели на валута. По този начин валутните вземания от чужбина се трансформират в национални пари и увеличават парите в обръщение.

Държавното съкровище също в известна степен взема участие в тези процеси. То има възможност да превърне платежните задължения към себе си в платежни средства.

Следователно съвременната парична емисия може да се разглежда като:

1. Класическа (традиционна) парична емисия, която се осъществява от централната емисионна банка

2. Депозитно-кредитна парична емисия, основана на депозитно-кредитните операции на търговските банки.

Това означава, че и самите пари могат да се разглеждат като централни пари (банкови пари) и депозитно-кредитни пари (т.е безналични пари).

1. Централните пари – емитират се от емисионната банка (Централната банка на страната) чрез прякото кредитиране на правителството или на търговските банки срещу залог на ценни книжа (облигации, акции, заложни книжа и др.). Емитираните по този начин централни пари се връщат обратно в емисионната банка при погасяването на заемите (от търговските банки и от правителството) към Централната банка.

Кредитирането на търговските банки от Централната банка става чрез овърдрафт, срещу залог от движими ценности (ломбардни кредити) или чрез реескортиране на ценни книжа.

2. Депозитните пари – те са по-голямата част в паричния оборот. Те са емитирани в безналична форма от търговските банки в процеса на тяхната депозитна и кредитна дейност. Чрез тази дейност търговските банки увеличават парите в оборота в тяхната безналична форма.

Механизмът е следният: Централната банка емитира, например 100 парични единици, които се вливат в сметките на търговските банки. Всяка търговска банка заделя част от този паричен ресурс под формата на задължителни резерви, а останалата част предоставя на своите клиенти под формата на кредит. Така в следващите търговски банки се образува нов ресурс от пари. Отново се заделят средства за ЗМР и отново свободната част от парични средства се предоставя на следваща банка. Така количеството пари в оборота се увеличава чрез въздействието на този мултипликатор (депозитно-кредитен мултипликатор).

Това е най-общата схема за създаването на депозитно-кредитните (безналичните) пари.

5. Роля на Централната банка при обезпечаване на парите в обръщение 

А. Покупателна сила на парите - покупателната сила на парите изразява количеството стоки и услуги, които могат да се закупят срещу единица пари. Тя се увеличава, ако с една парична единица могат да се закупят повече стоки.

Покупателната сила на парите е качествен показател, чрез който се добива представа за състоянието на националното стопанство и за перспективите на неговото развитие. Промените в този показател показват какво е съотношението между паричната и стоковата маса (изразена в стокови цени) в обръщението. Чрез динамиката му може да се разкрие и динамиката на разходите и какви са резултатите от производството на единица национален продукт. Същевременно покупателната сила на парите е фактор, който влияе правопропорционална върхе реалните доходи на субектите, върху задоволяването на потребностите и жизненото равнище на хората.

Измененията на покупателната сила на парите влияят правопропорционално върху развитието и стабилността на финансово-кредитната система.

От своя страна, покупателната сила на парите се влияе и от валутния курс на националната валута. Поради обвързването на националната ни валута с германската марка и еврото (вследствие на валутния борд), всички промени във валутния курс на тези валути на международния валутен пазар веднага се отразяват върху курса на лева и върху вътрешните цени на стоките и услугите.

Б. Покупателна сила и Покупателна способност - трябва да се прави разлика между покупателна способност на парите и покупателна сила на парите

Покупателна способност на парите - покупателната способност на парите се изразява чрез функциите средство за обръщение и платежно средство. Това е качествената страна на съотношението между парите и цените на стоките и услугите. Тя може да се подобрява или да се влошава. Това рефлектира върху тяхната покупателна сила, която се увеличава или се намалява.

Самата покупателна способност може да се разглежда като:

1. Покупателна способност на отделните субекти (индивиди) – намира израз във възможността на индивидите със своите пари да закупуват стоки и услуги

2. Покупателна способност на парите – когато в практически аспект хората говорят за покупателна способност на парите, те имат предвид покупателната им сила. Изразява се чрез сумата на стоките и услугите, които за даден период могат да се закупят срещу определена парична сума. Измененията са обратнопропорционални на измененията в равнището на цените. Само в такъв практически аспект можем да сложим знак за равенство между покупателна способност и покупателна сила на парите.

Покупателна сила на парите се разглежда в два аспекта – при пълноценните пари и при непълноценните пари

1. При пълноценните пари – покупателната сила зависи от тяхната собствена вътрешна ценност (стойност). На тази основа се формира и съотношението между парите и цените на стоките и услугите. Например, ако в обръщение са златни и сребърни монети, а съотношението между тях е 1:15 в полза на златото, това означава, че с една златна монета ще се реализират 15 пъти по-високи цени в сравнение със съответната сребърна монета.

2. При непълноценните пари – когато има условия за нарушаване на количественото съотношение между парите и стоките в обръщение и техните цени, покупателната сила на парите ще се определя също от това съотношение. Тук има възможност да се намалява или увеличава представителната стойност на непълноценните пари. При инфлация се нарушава обективното нормално съотношение и настъпва процес на обезценка на парите. Тяхната предсавителна стойност непрекъснато намалява, тъй като се увеличава количеството на книжните парични знаци. Увеличаването на цените намалява покупателната сила на парите.

От своя страна, покупателната сила на парите е в обратна зависимост от цените. Нарастването на цените води до намаляване на покупателната сила на паричната единица. Това се изразява чрез индекс на цените на дребно (индекс на потребителските цени). Или индексът на покупателната сила на парите е реципрочна величина на индекса на потребителските цени:

И_п.с = 1/И_п.ц

Оттук между покупателната сила на парите и покупателната способност на населението има пряка зависимост. Покупателната способност на населението може да се използва като понятие за изразяване възможността населението да задоволява своите потребности от стоки и услуги. Връзката между двете понятия обаче не винаги е правопропорционална. Възможно е покупателната сила на националната парична единица да се увеличава, без това да довеждо до увеличаване на покупателната способност на населението. И обратно.

Покупателната сила на населението зависи от величината на паричните доходи и от цените на стоките и услугите. Двата фактора обаче имат противоположно влияние върху покупателната сила на населението. Величината на доходите влияе правопропорционално, а цените – обратнопропорционално.

При увеличаване на паричните доходи покупателната сила на населението се увеличава, а при намаление се намалява.

Противоположно на това, при увеличаване на цените – тя се намалява, а при тяхното намаляване – съответно се увеличава. Възможно е обаче покупателната сила на населението да се увеличава дори и при повишаване на цените. Това се получава, когато увеличението на паричните доходи изпреварва увеличаване на паричните доходи – когато увеличението на цените (инфлацията) изпреварва увеличението на паричните доходи.

В. Обезпечение на парите

Обезпечението на парите може да се разглежда в два аспекта, във връзка с това за кои пари става дума и за кои парични системи.

1. При пълноценните пари (парични системи) – при тях под обезпечение на парите, се разбира срещу какво се извършва емисията на парите от Централната банка. В този случай парите се обезпечават със златните запаси на страната или срещу кредитните документи, които се сконтират при Централната банка (т.нар. кредитно обезпечение).

2. При съвременните непълноценни пари  (съответните парични емисии) обезпечението на парите се изразява в стоките и услугите, които реално противостоят на парите в сферата на обръщението. Това означава, че обезпечението се изразява в насрещното (вече съществуващо) количество (и качество) на стоките и услугите, към които се насочва емисията на парите.

При условията на валутен борд, който е въведен в България обезпечението на парите се гарантира от основното правило за пълно съответствие на емисията на пари в обръщение и наличните златно-валутни резерви на страната. Поради това преобладава аспектът на обезпечението, характерен за емисията на пари в условията на пълноценните парични системи. От друга страна, поради възможността за пълно конвертиране на националната валута във валутата на базисната страна (и оттам – към валутите на всички останали водещи страни) обезпечението на парите в условията на валутен борд зависи и от цените на стоките и услугите, които в много по-голяма степен се влияят от международните цени и от промените на валутния курс на лева към долара (предимно).

6. Регулиране на икономиката от Централната банка, чрез парично-кредитните „инструменти” и „механизми” 

А. Сконтова политика - сконтовата политика е един от най-старите механизми на централните банки за осъществяване на парично-кредитната политика.

Същността на сконтовата политика се състои във въздействието върху сконтовите кредити и паричната база. Това става чрез промяна на сконтовия лихвен процент.

Централната банка (в нормални пазарни икономики) подпомага банковата система като кредитор от последна инстанция. Чрез сконтовата политика и по-точно чрез сконтовия процент тя осигурява ликвидност на търговските банки и на банковата система. Централната банка дава заеми на търговските банки срещу залог на дългосрочни активи, за да посрещнат без напрежение теглените суми от техните депозитори.

Намаляването (понижаването) на сконтовия процент, при равни други условия, стимулира търсенето на кредит от търговските банки и, разбира се, обратно – повишаването му ограничава търсенето.

В периоди на икономически трудности и рецесия обикновено Централната банка намалява равнището на сконтовия процент. По този начин тя стимулира търсенето на заеми от търговските банки. Противоположно на това, когато Централната банка повиши сконтовия си процент, кредитните ресурси на търговските банки се свиват и те икономически са принудени да ограничат достъпа до заеми (чрез повишаване на лихвените проценти).

Обикновено Централната банка определя лимита (примерно за 1 г) на сконтови кредити на търговските банки. Те се определят за всяка банка в зависимост от размера на привлечените ресурси и полиците в портфейла на банката. По отношение на банките с тежки и продължителни ликвидни проблеми могат да бъдат предоставени разширени сконтови кредити.

Повишаването на сконтовия лихвен процент означава, че Централната банка ще провежда рестриктивна политика, и, обратно – намаляването му е знак за стимулиране на стопанската активност чрез засилено парично предлагане.

Б. Ломбардна политика - ломбардният кредит представлява кредитиране на търговските банки от Централната банка с краткосрочни средства чрез отпускане на заеми срещу държавни и други ценни книжа, скъпоценни метали и валута. Централната банка има право по своя преценка да откаже отпускането на ломбарден заем.

В отделни случаи БНБ отпуска на търговските банки и заеми срещу залог на злато или конвертируема валута. Срокът на ломбардните кредити е до 3 м. Те се олихвяват по ОЛП, действащ в момента на сключването на договора.

Лихвените проценти по отпусканите от Централната банка заеми срещу залог на ДЦК трябва да бъдат по –високи от преобладаващите на паричния пазар лихвени проценти. В противен случай, търговските банки ще предпочетат да бъдат рефинансирани от Централната банка.

Залогът на ломбардните кредити се съхранява в Централната банка до погасяването на заема.

В. Операции на открит пазар - операциите на открития пазар са основни икономически инструменти на Централната банка за регулиране на паричната маса, паричния пазар и банковата ликвидност. Тяхната същност са покупко-продажбата от Централната банка на правителствени или други ценни книжа (главно краткосрочни).

Операциите на открития пазар могат да се изразят като окончателна покупка или продажба на ценни книжа, или като операции „репо“ (операции за продажба на ценни книжа с уговорка за обратно изкупуване на определена дата и по определена цена). Репо-сделките са гъвкаво средство за регулиране на банковата ликвидност (и ликвидността на икономиката като цяло).

Инициативата за операциите на „открития пазар“ има Централната банка, поради което тя има пълен контрол върху тях.

За ефективно провеждане на политиката на „открит пазар“ е необходим функциониращ паричен и капиталов пазар.

Тези операции (в сравнение с другите класически инструменти на паричната политика) зависят от съответната стопанска конюнктура. Чрез равнището на лихвените проценти по държавните облигации може по-бързо да се въздейства върху ликвидността на търговските банки, отколкото например, чрез изменението на сконтовия процент.

Този инструмент на паричната политика има редица предимства:

1. Гъвкавост – операциите на открития пазар са много гъвкав „инструмент“ за регулиране на банковите резерви и паричното предлагане

2. Инициативност – инициатор на тези операции е Централната банка, докато при кредитирането инициативата е у търговските банки

3. Осъществяват се доброволни транзакции     

4. Влияние върху кредитните операции – чрез изменението на лихвените проценти те могат да се извършват както на първичните, така и на вторичните пазари

5. Общоикономическо и общонационално значение, тъй като чрез тях може да се увеличава паричното предлагане и икономическата активност или, обратно, да се намалява паричното предлагане и ограничава активността на икономическите субекти.

Когато Централната банка купува ценни книжа от търговските банки, в търговските банки се увеличават резервите (в това число и свръхрезервите). Това формира условия за разширяване на кредитирането и за създаване на пари.

Когато ЦБ продава ценни книжа на търговските банки, предприятията и населението, това води до намаляване на резервите на банките (в това число и свръхрезервите). Оттук се намалява размерът на предоставяните допълнителни кредити и следователно – възможностите на търговските банки да „произвеждат пари“.

Когато ЦБ продава ценни книжа се намаляват резервите на търговските банки и по този начин се свива паричната маса.

Когато ЦБ продава на населението ценни книжа, тя изтегля налични пари от обръщение, свива се паричното предлагане и се намалява инфлационната обезценка на парите. И обратно: при покупка на ДЦК от ЦБ паричната база и паричното предлагане се разширяват

От 1997 г. БНБ преустанови операциите на открития пазар с ДЦК при въвеждането на Валутния борд.

Г. Задължителни минимални резерви (ЗМР) - това е процент, който определя средствата, които търговските банки задължително съхраняват в Централната банка. Определя се като норматив (в процент) от общата сума на привлечените средства (влогове и депозити) на търговските банки. В практиката са познати случаи, когато (освен върху обема на привлечените средства) нормата на ЗМР се определя и спрямо величината на предоставените кредити или спрямо сумата на активите на търговската банка.

Операциите по ЗМР (определяне на %) са също един „класически“ инструмент на паричната политика на ЦБ.

Като основно предимство на ЗМР се очертава обстоятелството, че те влияят еднакво на всички банки.

ЦБ използва установената със закон норма (% на ЗМР към привлечените средства), за да влияе върху възможността на търговските банки да предоставят кредити.

Когато Централната банка увеличава тази норма, възможностите на банките да предоставят кредити се намаляват (намалява се и размерът на свръхрезервите).

Когато ЦБ увеличава тази норма, възможностите на банките да предоставят кредити се намаляват (намалява се и размерът на свръхрезервите).

И обратно, намаляването на резервната норма увеличава възможностите на търговските банки да предоставят кредити и да създават пари, тъй като едновременно се влияе на размера на свръхрезервите и на кредитния мултипликатор.

Д. Междубанкови депозити - в определени случаи се провеждат търгове за междубанкови депозити. Чрез тях търговските банки си осигуряват ликвидни средства. На тези търгове се търгуват краткосрочни междубанкови депозити. ТБ-и могат да предлагат на търга депозити само до размера на наличните си средства по разплащателната си сметка в ЦБ. Лихвеният процент („цената“) на разпределениете краткосрочни депозити (до един месец) се определя от търсенето и предлагането, т.е. на пазарен принцип.

Централната банка оказва влияние върху търсенето и предлагането като увеличава или намалява депозитите, които тя предоставя на търговските банки.

Системата на търгове за междубанкови депозити не се практикува често, тъй като тя ограничава операциите на „открития пазар“, т.е. ограничава развитието на пазара на ценни книжа.

Е. Кредитни тавани - кредитните тавани са ограничения на ЦБ, свързани с размера, сроковете и формите на кредитите, които търговските банки предоставят на своите клиенти. С налагане на кредитни ограничения се цели:

- ограничаване предоставянето на необосновани кредити

- намаляване на отпускането на заеми (особено при потребителските кредити)

- запазване на банковата ликвидност

- запазване на стабилността в банковата система

- запазване и повишаване на капиталовата адекватност в ТБ-и

Чрез налагането на кредитни тавани, кредитните институции ще бъдат принудени да ограничат средствата, които заделят за кредитиране, и да инвестират част от „спестените“ пари в активи с по-ниска степен на риск.

Ж. Депозитни лимити - депозитните лимити са ограничения, свързани с размера, вида и лихвите по депозитите. Целта на ЦБ при тяхното определяне е да насочи ТБ-и към пълноценно използване на привлечените средства от клиенти и да защити интересите на вложителите.

З. Административни мерки 
Административните мерки, свързани с регулирането на дейността на ТБ-и са препоръки, указания, съвети в областта на финансовите операции, които ЦБ-а изготвя за кредитните институции за подобряване ефективността на тяхната дейност, намаляване на рисковете при извършване на операциите и запазване на тяхната ликвидност.

СЕЛЕКТИВНО И КОМБИНИРАНО ПРИЛАГАНЕ НА ПАРИЧНИТЕ ИНСТРУМЕНТИ И МЕХАНИЗМИ ЗА РЕГУЛИРАНЕ НА ИКОНОМИКАТА ОТ ЦБ-а

ЦБ-а може да налага ограниченията селективно спрямо банки, които създават рискове за стабилността на банковата система и чиято дейност е в противоречие с интересите на техните вложители. Селективно може да се налагат кредитните тавани, депозитните лимити, административните мерки. Може да се ограничи сконтирането на ценни книжа и достъпа до търговете за междубанкови депозити и търговете за ДЦК. От друга страна, ЦБ-а може да реши да подкрепя банките, които са доказали финансова стабилност, чрез обезпечено или необезпечено рефинансиране, покупко-продажба на ценни книжа, приемане на чужда валута на депозит или текуща сметка при преференциална лихва.

За да въздейства ефективно върху паричното обръщение, банковата система и цялата икономика, ЦБ-а комбинирано прилага паричните инструменти

7. Банков надзор 

Банковата система играе особено съществена роля в съвременната икономика. Поради това от нейното нормално функциониране зависи и развитието на реалната икономика. Стабилна банкова система означава стабилна финансова система и икономика. Основната функция се възлага на ЦБ-а, която прилага надзорна политика и контрол върху банките.

Практическа цел на банковия надзор от страна на ЦБ е да се защитят вложителите и да се осигури ефективното функциониране на банковата система. Дори има международни стандарти в тази област. През 1996 г. Базелският комитет по банков надзор разработва пакет от основни принципи за банков надзор.

Целта на банковия надзор е да се контролира още на „входа към банковия бизнес“ (при даване лиценз за учредяване на банка). Лицензирането включва и оценка на структурата на собствеността на банката, ръководството на банката, оперативния план и вътрешния контрол на банката, предвижданото й финансово състояние, включително и собствения капитал. Съществена част на надзора от ЦБ-а е контрол върху отпускането на заеми, инвестирането и управлението на кредитния и инвестиционен портфейл.

Надзорът има и задачата да предотвратява нарушения и злоупотреби, произтичащи от отпускането на необосновани и необезпечени кредити. Това се осъществява както чрез инспекции на място, така и по документи.

Така банковият контрол се проявява като съвкупност от функции и действия на ЦБ, а надзорът е институционализиран (като административен контрол), който включва:

1. Институционален надзор – изразява се в издаването на лицензи на новосъздавани банки и на лицензи при преструктуриране в процеса на дейността им. Стремежът е създаването на нови банки да е икономически обосновано. Следи се за произхода на капиталите на банката, видовете банкови сделки, образователния ценз на управляващия екип на съответната банка и др.

2. Функционален надзор – включва надзора на вече лицензираните и функциониращи търговски банки, като следи за финансовата стабилност на банките, изпълнението на показателите за ликвидност, степента на риск, капиталовата адекватност и др. Основен източник за осъществяването на надзора е балансът на съответните банки.

ЦБ-а може да налага санкции на ТБ-и за констатирани нарушения, за неефективна банкова дейност, за нарушаване  на изискванията и показателите за тази дейност, да предрлиема мерки за „оздравяване“ на банките. При положение, че мерките на ЦБ-а не премахнат опасността от неплатежоспособност на съответната банка, тогава ЦБ-а може да предприеме откриване на производство по несъстоятелност на изпадналата в криза банка.