ПРИХОДИ И РАЗХОДИ НА ТЪРГОВСКАТА БАНКА

1. Същност и класификация на приходите и разходите

А. Определение на приход - основната цел, която преследва всяко едно стопанско предприятие (в т.ч. банковото предприятие) е да реализира печалба от осъществяваната дейност. Печалбата представлява положителната разлика между получените приходи от дейността и извършените разходи, присъщи за дейността.

Съгласно МСС приходът е увеличение на икономическите изгоди през отчетния период, под формата на входящи потоци, увеличение на активи или намаление на пасиви, което води да увеличение на собствения капитал.

Б. Определение на разход - всички предприятия извършват разходи в процеса на осъществяваната от тях дейност. Разходите възникват още при самото създаване на предприятието – хонорари на юристи, такси за вписване, банкови такси и др.

Съгласно МСС разход е намаляването на икономическите изгоди през отчетния период, под формата на намаление на активите или увеличение на пасивите, което води до намаляване на собствения капитал.

Разходите в банките могат да се формират от всички парични финансови, материални и трудови разходи, които финансовата институция извършва във връзка с дейността си.

В. Класификация на приходите в ТБ - в икономическата литература съществуват разнообразни класификации на приходите, но за нуждите на финансовото счетоводство в банките могат да се класифицират в три основни групи:

Финансовите приходи  – В ТБ са под форма на лихви по кредитни операции, доходи от операции с чуждестранна валута, доходи от операции с  финансови услуги, доходи под форма на такси и комисионни и други. Те заемат най-висок относителен дял в банковите приходи.

Отчитат се по пасивните, балансови сметки от група 72 и подгрупи 721 до 729.

Приходи от продажби  – се реализират от продажби на финансови и нефинансови услуги, като водене на клиентски сметки, информационно банково обслужване, банков маркетинг, консултации и други.

За отчитането им се използват пасивни балансови сметки от група 70, подгрупа 703 и 709.

Приходи за бъдеще периоди  – към тях се отнасят приходите, които не са свързани непосредствено с текущия финансов резултат.

Те се отчитат чрез група 75 (приходи за бъдеще периоди)

Г. Класификация на разходите в ТБ - съществуват различни класификации на разходите, сред тях приложими за предприятията от банковия сектор са следните:

Според икономическата им същност - разходи за материали, за трудови възнаграждения, за осигуровки, за амортизации на ДА и др.

Според състава на разходите:

- Едноелементни – с еднороден характер (напр. разходи за заплати, осигуровки и др.)

- Комплексни – обхващат няколко разнородни разходи (напр. административните разходи)

Според връзката им с обема на стопанската дейност

- Постоянни – не се променят при промяна в мащабите на дейността

- Променливи – променят се при промяна в обема на дейността

          

 За нуждите на счетоводното отчитане на разходите , те се разделят на:

- Финансови разходи - те са свързани с разходите по дебитните операции, отрицателна разлика при продажба над ДФА И КФА (дългосрочни и краткосрочни финансови активи), отрицателна разлика при операции с валута и други разходи за отчитане на комисионни и такси към други финансови институции.

За отчитането им се използват активни, балансови сметки от раздел 6, група 62.

- Разходи по икономически елементи - известни още като административно-стопански разходи в банките, са свързани с отчитане на стопанската дейност в ТБ в това число разходи за материали,  задължения към доставчици и външни лица извършващи услуги на ТБ, заплатите и осигуровките на персонала, амортизацията на ДМА и ДНА и на всички други разходи по икономически елементи. 

- Разходи за бъдеще периоди - извършените разходи през отчетния период, които не са свързани непосредствено с финансовия резултат от текущата година. Отчитат се чрез група 65 (разходи за бъдеще периоди).

- Извънредни разходи - тези разходи са възникнали случайно или са породени от събития извън обичайната дейност. Това  дебитни сметки , които се отчитат с група 69 (извънредни разходи) и в края на отчетната година салдото се приключва чрез сметка 1231.

2. Определение на термините – приход, разход, доход и разкриване на общото и различното между тях

А. Определение на термина приход - брутен поток от икономически ползи през периода, създаден в хода на обичайната дейност на предприятието, когато тези потоци водят до увеличаване на собствения капитал, различни от увеличенията, свързани с вноските на акционерите. Приходите се означават с различни наименования, като продажби, възнаграждения, лихви, дивиденти, възнаграждения за права.

Б. Определение на термина Разход – намаляване на икономическите изгоди през отчетния период под формата на изтичане или намаляване на активи, или понасяне на пасиви, което води до намаляване на собствения капитал, различно от това, което е свързано с разпределение към участниците в собствения капитал.

В. Определение на термина Доход - увеличение на икономическите ползи през счетоводния период под формата на входящ поток или увеличение на активите, или намаление на пасивите, което води до увеличение на собствения капитал, различно от увеличенията, свързани с вноските на акционерите. Доход са както приходите, така и печалбите.

Г. Общото между термините приход, разход и доход - при отчитане на приходите и на  разходите се спазват основните принципи, заложени в Закона за счетоводството.

- Принципа за текущо начисляване

- Принципа за действащо предприятие

- Принципа за предпазливостта

- Принципа за съпоставимостта на приходите и разходите

- Принципа за предимство на съдържанието пред формата

- Запазване при възможност на счетоводната политика от предходния отчетен период

- Независимост на отделните отчетни периоди

Д. Различното между термините приход, разход и доход - разликата между приход и разход се заключава в това, че приходът води до увеличаване на икономическите изгоди на предприятието, разходът – до намаляване.

При изготвяне на годишните финансови отчети търговските банки изготвят Отчет за доходите – в който се посочват подробно счетоводните разходи и приходи, счетоводния финансов резултат за отчетния период и разходите за данъци.

Приходи са всички парични постъпления, включително и онези, които покриват направените разходи. За разлика от тях доходите са ново придобитите от индивидите, от фирмите, общи парични средства, каквито са заплатите, печалбите, националните доходи. Общият (съвкупния) приход се образува от постъпленията - количеството на реализираната продукция и от нейната продажна цена.

Най-надеждния документ за общия приход на фирмата за една година е представената данъчна декларация, придружена с отчет за приходите и разходите.

1) От гледна точка на счетоводното и данъчното отчитане, общия приход на фирмата включва две основни категории – производствени разходи и брутна печалба (нетни разходи). Производствените разходи се формират от всички плащания на външни лица и институции, а нетния доход от всичко, което остава на разпореждане на фирмата. При равни други условия минимизираните производствени разходи увеличават нетния доход на фирмата.

2) Производствените разходи съдържат в себе си и разходите за работни заплати, които формират доходите на заетите във фирмата работници и служители. Следователно и интересите на фирмата за максимизиране на нетните доходи влиза в конфликт с интересите на работещите в нея за увеличаване на техните възнаграждения (те са част от производствените разходи).

3) Доходите във фирмата условно могат да се разделят на две части: доходи от труда и доходи от собствеността (печалба, лихви, дивиденти, ренти). От гледна точка на производителя доходите от собствеността се явяват разходи за капитала.

3. Основни направления в анализа на приходите и разходите

А. Основни моменти в анализа на приходите и разходите - анализът на приходи и разходи позволява да се определи финансовото състояние на ТБ, като израз на нейното функциониране за текущи и бъдещи периоди. След анализирането и съпоставянето на приходите и разходите и приспадането на данъците се получава финансовият резултат на предприятието.

Те предоставят възможност да се идентифицират:

- насоките на съкращаване на разходите и увеличаване на приходите,

- центровете на печалба и огнищата на финансова дестабилизация,

- източниците на средства и направленията на тяхното използване. 

Б. Същност на приходите на търговската банка - приходите от банковата дейност се получават от извършените активни банкови операции и особено операциите свързани с кредитната дейност. Предоставените от банките парични средства под формата на кредит участват в създаването на национален доход, част от който под формата на лихви се акумулира в банкови институти.

Освен приходи от лихви за предоставени кредити на ЮЛ и ФЛ, банките реализират приходи от съучастия (дивиденти) от операции с финансови инструменти, от валутни операции, от извършени комисионни операции и услуги (наеми, преводи и д.р.), извънредни приходи и д.р. подобни.

Приходите са пасив, който намира различно материално-веществено въплъщение и преди всичко в паричните средства.

В. Същност на разходите на търговската банка - дейността на банките е свързана с извършването на разнообразни разходи. Характерът и видът на тези разходи произтичат от спецификата на банковата дейност. Дейността на отделните банкови звена може да се определи като вид услуга. Банковите услуги се различават от услугите на предприятията от материалната сфера. За извършване на различните банкови услуги се изразходват ограничен обем и асортимент материални краткотрайни активи. Разходите за банковите услуги по своя характер могат да бъдат отъждествявани с разходите за организация и управление.

Г. Направления в анализа  на приходите на търговската банка - източник на приходите на банките са всички активи: заемни операции, ценни книжа, извършвани услуги по обслужване на депозитите, акцептиране на менителници, инкасиране на чекове, полици, доверителни, лизингови операции, посреднически операции с ценни книжа и др.

Приходите на банките се обособяват в две основни групи в зависимост от спецификата на тяхната дейност:

- лихвени приходи - към групата на лихвените приходи спадат всички приходи от лихви, получени по парични салда в централни банки, по направени депозити с договорен падеж или по депозити, договорени за ползване след предизвестие в кредитни институции, по предоставени кредити и аванси на централни правителства, кредитни институции, предприятия и физически лица, приходи от лихви от дългови ценни книжа в търговския и инвестиционния портфейли, както и приходи от лихви по други активи.

- нелихвени приходи - нелихвени приходи са всички останали приходи, реализирани от дивиденти, такси, комисиони, сделки с ценни книжа, търговия с дериватни финансови инструменти, валутна търговия и т.н.

Това групиране има важно значение при осъществяване анализа на величината, структурата и динамиката на приходите на кредитните институции.

При анализа на структурата на лихвените приходи се установява относителният дял на всеки вид приход от лихви в общата им величина. Така се определя в каква област е специализирана банката – кредитно обслужване на корпоративни клиенти, на физически лица и т.н. Структурният анализ бива два вида – хоризонтален и вертикален:

1. Хоризонталният структурен анализ на приходите има следната последователност: 1. Определя се разликата между приходите през изследвания и базисния период, която показва посоката и абсолютния размер на изменението; 2. Изчислява се процентът на изменение на приходите по видове за текущия спрямо предходния период, като абсолютния му размер се раздели на стойността на прихода в базисния период. 

2. Вертикалният структурен анализ на приходите се извършва чрез определяне на процентното отношение на всяка група от тях спрямо общата им величина, която се приема за 100%. Посредством този анализ се установяват причините за изменението на общите приходи през текущия спрямо предходния период.

Д. Направления в анализа на разходите – текущите разходи на банките включват разходи за заплащане на лихви по депозитите, за работна заплата на ръководителите и служителите, за поддържане на банковите дълготрайни материални активи (сгради, оборудване и др.), за формиране на резерви за покриване на трудносъбираеми и несъбираеми заеми, за застраховане на депозити и за други застрахователни вноски, за реклама, транспортни, съдебни и други разходи.

4. Анализ на факторите, допринасящи за изменението на приходите, разходите и банковата рентабилност

А. Фактори влияещи върху изменението на приходите - Както вече споменахме, най-голям дял в сумата на приходите на банките заемат лихвените. От тях най-значителни са приходите от лихви по предоставени кредити. Размерът на всички получени приходи от лихви по кредити може да се представи като сума от произведенията на следните три фактора:

- величина на кредитния портфейл;

- структура на кредитния портфейл;

- ниво на лихвените проценти за отделните видове кредити. 

Всеки от изброените фактори влияе отделно върху размера на лихвените приходи. За да се изследва влиянието на всеки от факторите, се елиминира влиянието на останалите два. При така проведения анализ е възможно да се установи, че отделните фактори имат различно по сила и посока влияние върху прихода от лихви. Така например, увеличението на фактора величина на кредитния портфейл води до увеличаване на прихода от лихви. Аналогично действа и увеличението на лихвените проценти по предоставените кредити

Б. Фактори влияещи върху изменението на разходите 

Разходи по заплащането на лихви по депозитите - Най-голям дял заемат разходите по заплащането на лихви по депозитите. Техният дял расте с нарастването на лихвените проценти и с увеличаването на тези депозити в общия размер на депозитите.

Разходи за заплати - значителен е делът и на разходите за работна заплата на банковите ръководители и служители. Възнагражденията им след започване на банковата реформа (2000 г.) нараснаха значително, което съществено промени структурата на банковите текущи разходи.

Разходи за формиране на законовите провизии на банките - нарастват в годините след 2008 г. разходите във връзка с формирането на законовите провизии на банките. Доколкото делът на трудносъбираемите кредити е не само голям, но и расте, тези разходи се увеличават. Намаляването им изисква не само подобряване на работата по предоставянето на кредити от банките, но и правилното класифициране на кредитите на редовни, съмнителни, т. е. трудно събираеми и несъбираеми (безнадеждни). Размерът на законовите провизии зависи от дела на съмнителните и безнадеждните вземания в общия размер на предоставените кредити.

От размера на безнадеждните и съмнителните вземания зависи начинът на използуване на  специфични резерви /провизии/ и размерът на печалбата за текущата година на банките. С образуваните законови провизии се намалява печалбата на банките, предназначена за рефинансиране, т.е. за увеличаване на собствения капитал, от който зависи не само ликвидността, но и рентабилността на банките. С покриването на несъбираемите кредити със законови провизии се осъществява реалното намаляване на печалбата на банките и следователно реалното намаляване на собствения капитал и възможностите на банките да увеличават активните и пасивните си операции.

В. Същност на банковата рентабилност - рентабилността (възвръщаемостта) на банките изразява тяхната доходност. Тя зависи от размера на реализираните текущи (експлоатационни) приходи и от обема на текущите разходи на банките.

Следователно доходността на банките се определя от характера на тяхната дейност и преди всичко от обема, състава и структурата на пасивите и активите им, както и от нормата на дохода от заемните и инвестиционните операции, размера на комисионните за извършваните услуги на клиентите им, лихвените проценти за срочните, спестовните депозити и депозитите на виждане и т. н. Най-голям е делът на доходите, които реализират банките от доходоносните активи - заемните и инвестиционните операции.

Г. Фактори, влияещи върху изменението на банковата рентабилност - ниската рентабилност се дължи на неблагополучни управленски решения. Капиталовия мултипликатор отразява ефективността на капиталовата политика, в поради това, че възвръщаемостта на активите отразява ефективността на управлението на доходоносните активи, делът на печалбата в доходите отразява ефективността на контрола върху разходите и ценовата политика.

Абсолютната сума на печалбата, както и на показателите на рентабилността се характеризират с непостоянство и дълго време са подложени на резки колебания. Тъй като печалбата е резултативна величина, тя отразява общото изменение на доходите и разходите, чийто колебания могат да се дължат или на нестабилни доходи или непостоянни разходи или едновременно и на двете.

Съществуват редица критични фактори, които влияят негативно върху банковата печалба и рентабилност. Ако те действат продължително време, могат да станат причина дори и за нейния крах. Мениджърите обръщат внимание на показателите за рентабилност, възвръщаемостта на активите и делът на печалбата в доходите.

Д. Анализ на влиянието на факторите водещи до изменение на приходите 

- Чист лихвен доход - Чистият лихвен доход е величина изразяваща разликата между приходите от лихви по лихвоносните активи и разходите за лихви по пасивите. Чистия лихвен доход има определящо значение при формирането на печалбата. Затова получаването на достатъчен стабилен нетен лихвен доход е приоритетна задача на всяка финансова институция.

- Чист нелихвен доход - чистият нелихвен доход (разход) представлява разликата между другите (нелихвени) приходи (напр. получени такси, комисионни и т.н) и другите (нелихвени) разходи (разходи за реклама, за работни заплати, за ремонт и техническо оборудване). В случай, че нелихвените разходи са по-големи от нелихвените доходи, разликата между тях е отрицателна т.е изразява се чистия нелихвен разход.

Наличието на дълготрайна отрицателна тенденция в развитието на нетния лихвен доход е сигнал на мениджърите да извършват определени корекции по отношение на лихвения спред, величината и състава на лихвоносните активи, размера и структурата на пасивите, по които се плащат лихви. 
Когато темпът на нарастване на дивидентите изпреварва динамиката на собствения капитал, става дума за нерационална политика при разпределение на чистата печалба. Дълготрайната такава тенденция, води до ограничаване възможностите за нарастване на собствения капитал от вътрешни източници – чрез нарастване на собствения капитал от рефинансиране на част от чистата печалба за натрупване. Силно влияние върху печалбата оказват и случайните или спекулативни доходи, наличието на такава тенденция означава, че мениджърите нямат изградена ясно очертана банкова политика и стратегия;съществуват неблагополучия при основната им дейност, което ги кара да търсят доходи от спомагателна и допълнителна дейности; поемат се прекалено високи рискове при търсенето на спекулативните доходи, което може да причини генериране на загуби в бъдеще.

Е. Анализ на влиянието на факторите водещи до изменението на разходите

Текущите разходи на банките включват: разходи за заплащане на лихви по депозитите, за работна заплата на ръководителите и служителите, за поддържане на банковите дълготрайни материални активи (сгради, оборудване и др.), за формиране на резерви за покриване на трудносъбираеми и несъбираеми заеми, за застраховане на депозити и за други застрахователни вноски, за реклама, транспортни, съдебни и други разходи.

Факторите за изменението на разходите са: равнището на лихвите, състоянието на пазара на труда, риска в банковата система и икономиката като цяло, състоянието на международните финансови пазари, политическата стабилност в страната и света и т. н. Също както и факторите за изменение на приходите могат да се групират на микрофактори и макрофактори

Ж. Анализ на влиянието на факторите водещи до изменението на банковата рентабилност

Макроикономически фактори - съществено значение върху рентабилността на банките имат макроикономическите фактори, намиращи израз в икономическата политика на държавата и в това число преди всичко от равнището на лихвените проценти - основният лихвен процент и сконтовите проценти. 

Върху равнището на лихвените проценти влияние оказват: първо, необходимостта от разширяване или ограничаване на икономическата активност и, второ, темпът на инфлация. Разширяването на икономическата активност и повишаването на темпа на инфлация естествено изискват разнопосочно движение на размера на лихвените проценти. За да повишават банките доходността си е необходимо лихвените проценти да са положителни реални величини, т.е. номиналният лихвен процент да бъде по-висок от темпа на инфлация.

Микроикономически фактори - микроикономическите фактори имат основно значение за рентабилността на банките. Те намират израз главно в:

- равнището на договорните (конкретните) лихвени проценти за заемите и инвестициите;

- състава и структурата на активите;

- обема, състава и структурата на пасивите.

- състоянието на дисбаланса на банковите активи и пасиви, лихвените проценти на които са чувствителни към пазарните лихвени проценти и тенденциите на изменение на пазарните лихвени проценти. 

Конкретният лихвен процент, т.е. договореният между търговските банки и клиентите им зависи при равни други условия, от степента на риска, който банките поемат при предоставянето на кредити или авансирането на средства в инвестиции. А рискът се обуславя от кредитоспособността на заемоискателя, от срока на кредита или инвестицията, от характера на емитента на ценните книжа, от тяхното качество, от ефективността на кредитираното мероприятие и др.