ОРГАНИЗАЦИЯ НА БАНКАТА

1. Организационна структура на търговските банки – същност и видове и управление

Главният фактор, по който банките се различават е възприетата организационна структура. Няма общоприета и типична такава. Организационната структура на банката се определя от стратегията и. Организационната структура е основата, в чиито рамки институцията функционира. Тя обхваща подредените по определен йерархичен ред основни звена в кредитната институция.

Организационната структура в банката се прави така, че ръководството да може да изпълни две важни задачи: специализация и координация на дейностите. Ако организационната структура е правилно разработена, банката би следвало да извлече главната полза от специализацията – т.нар. икономия от мащаба, а от координацията – икономия от обхвата.

А. Видове организационно-управленски структури в ТБ-и - при обслужването на своите клиенти търговските банки могат да изберат една от множеството организационни структури, която трябва да е обвързана с характера на стратегическата ориентация на банката по отношение на нейната основна дейност. В универсалните банки съществуват основни дирекции и отдели, занимаващи се с осъществяването на традиционни и модерни банкови услуги, но като цяло организационните структури на кредитните институции не си приличат.

Функционирането на банката става в рамките на организационната й структура. Тя обхваща подредените в йерархичен ред основни звена в кредитната институция – управления, дирекции, отдели, а също и органите за управление и надзор на банката. Взаимодействието между отделните звена на кредитната институция осигурява процеса на функциониране и развитие на банката като единна система.

Някои автори разграничават организационната структура на банката от нейната управленска структура. Към звената на последната се отнасят органите за управление на банката (общо събрание, управителен съвет, надзорен съвет) и ръководителите на всички подразделения.

Съществуват различни видове организационни структури. Най-често срещаните са функционална, дивизионална и организационна структура на банки, действащи на международните пазари.

Йерархическа организационна структура - за малките по размер банки, опериращи на даден локален пазар на банкови продукти и услуги, които обслужват ограничен контингент от клиенти, които не са изложени на силен конкурентен натиск и не разполагат с развита клонова мрежа, е подходяща т.нар. йерархическа организационна структура. Тя се характеризира с простота на вертикалните връзки и пряко подчинение на отделите на висшето банково ръководство (виж фиг. 1.).

Фиг. 1. Йерархическа структура на банката

Функционалната организационна структура - изисква банката да се структурира в зависимост от типичните функции, които изпълнява: кредитни сделки (commercial banking), сделки на паричните и капиталовите пазари (investment banking), управление на имуществото и капитала (trust banking) и логистика. Всички тези функционални поделения са подчинени на оперативното ръководство на банката. Някои от тях обаче могат да имат и известна самостоятелност, например да бъдат центрове на печалбата (profit centers) и да контролират печалбите и загубите, както и да следят за величината на рентабилността на собствения капитал.

Подкрепящите дейности се осъществяват от спомагателни служби, които функционират като центрове на разходите (cost centers). Те разпределят средствата към сферата на търговското и инвестиционното банкиране.Така тази организация разкрива възможност за създаване на “банки в самата банка” или суббанки. Всяка суббанка е център на печалбата или на инвестициите, като има свой осигуряващ разходен център, който би могъл да “търгува” с другите центрове. Функционалната структура се прилага в по-малки банки, които обаче са способни да действат самостоятелно в пазарни условия (виж фиг. 2.).

Функционалният тип организация на вътрешнобанковите подразделения е традиционен. Подобен принцип на организация, ако е структуриран подходящо, осигурява определени конкурентни преимущества, свързани със задълбочаване на специализацията, надеждност на комуникациите, повишаване качеството на предлаганите банкови услуги, отсъствието на дублиране, което позволява да се вземат оперативно и да се реализират успешно необходимите управленски решения.

Линейно-функционалната структура на банковите институции има редица недостатъци, които не им позволяват да се приспособяват бързо към постоянно променящите се условия на пазара, но основният се състои в затрудненото движение на информацията. То е свързано както с хоризонталните връзки и комуникации (когато ръководителите и специалистите от даден отдел не могат да разберат проблемите на другите отдели), така и с вертикалните (когато ръководителите на отделните дирекции, звена и отдели дават противоречиви указания и задачи на подчинените им банкови служители). В такива структури решенията се приемат бавно и тяхното качество се определя не толкова от компетентността на самите ръководители, колкото от надеждността и достоверността на постъпващата към тях информация. От друга страна банковите служители, заемащи ръководни длъжности в подобен тип организационни структури, се стремят да поемат възможно по-малък риск при вземането на дадено важно решение и не се стремят да не поемат големи отговорности.

Фиг. 2. Линейно-функционална структура на банката

Дивизионална организационна структура - предполага разделяне на банката не по функции, а в съответствие с видовете банкови продукти, клиентите на банката или по регионален признак. В първия случай се прилага в банки, които осъществяват продажби на широк асортимент продукти и услуги и затова е необходимо да се обособи отделно ръководство за всеки предоставян вид услуга. То отговаря за въвеждането на нови продукти и за повишаване качеството и продажбите на вече съществуващите.

Във втория случай банката съсредоточава вниманието си върху определени групи клиенти – корпоративни, индивидуални, дребен и среден бизнес, а ако е универсална и по-голяма – върху всички групи потребители. Регионалните организационни структури се срещат при банки, които оперират в по-широк географски район. Целта е пълно обхващане и обслужване на клиентите по отделни области и региони с отчитане на местните особености (виж фиг. 3.).

Фиг. 3. Дивизионална (регионална) структура на банката

Дивизионалната структура на банката създава благоприятни възможности за приемането на по-ефективни и адекватни на реалността решения, основани на по-добро познаване на местните условия, като по този начин висшето ръководство се разтоварва от необходимостта за осъществяването на постоянен контрол върху оперативната дейност на отделните структурни звена. От друга страна обаче при дивизионалната структура на банката се създават предпоставки за дублиране на отделните управленски функции поради раздуването на управленския апарат, но в повечето случаи нарастването на административните разходи е оправдано с оглед повишаването на конкурентоспособността и гъвкавостта на институцията в условията на динамично развиващия се пазар на банкови продукти и услуги.

Б. Организационната структура на банките, действащи на международните пазари - също може да се ориентира по региони или по продукти. В глобален аспект банката може да извършва дейност в 4 организационни форми – поделение, представителство, филиал или да има консорциално участие.

Срещат се и три вида адаптивни организационни структури – проектни, матрични и конгломерати. Проектните се прилагат при решаването на конкретни задачи, като внедряването на нова управленска система или електронно банкиране. На ръководителите на тези проекти се предоставя временно относителна самостоятелност. Матричните позволяват да се обединят предимствата на функционалната и дивизионалната структури и да се постигне по-голяма гъвкавост и ефективност. Конгломератите са обединения от няколко структури, позволяващи на така обособената мегабанка да реагира адекватно на пазарната среда, включително и чрез покупко-продажба на по-малки банки, които са съставна част от конгломерата.

С разширяването на банковата дейност на националните и международните пазари в условията на постоянно нарастваща междубанкова конкуренция, с непрекъснатото въвеждане на нови продукти и услуги, с развитието на информационните технологии и увеличаването на клиентската база, която трябва да се обслужва все по-качествено и комплексно от висококвалифицирани специалисти и експерти, се поражда необходимостта от създаването на нов тип организационни структури. Така например от 1956 година в САЩ функционират банкови холдингови компании. Те са юридически лица, които директно или индиректно притежават, контролират или управляват повече от 25 % от акциите на американски банки. От своя страна тяхната дейност се контролира от федералната резервна система на САЩ. Те могат да се преобразуват и във финансови холдингови компании. Във Великобритания също функционират десетки банкови холдингови компании, които играят съществена роля за развитието на банковия сектор както в страната, така и в глобален аспект.

1. Организационно-управленска структура на банков концерн

В Германия и немскоговорящите страни и Прибалтика се използва друга терминология за холдинговите структури – те се наричат банкови концерни. Типично за концерна е съхранението на юридическата и икономическата самостоятелност на участниците в него, като доминираща и координираща роля обикновено има дадена водеща търговска банка.

Фиг. 4. Организационна структура на банков концерн от Германия

От представената на следващата фиг. 4. организационна структура на действащ банков концерн от Германия става ясно, че пазарът, на който той оперира, е сегментиран както по клиентски, така и по географски и продуктов признак. В структурата му са включени и контролираните банкови институции, осъществяващи своята дейност на националния и на международния пазари.

2. Организационно-управленска структура на банков холдинг

През последните години банковите холдинги започнаха да включват във своята структура различни небанкови финансови институции, които са тясно свързани с банковата дейност – лизингови компании, застрахователни, пенсионноосигурителни и здравноосигурителни дружества, финансови, одиторски и инвестиционни дружества и т.н. Целта на подобен тип организация е да се обхванат максимално широк кръг от клиенти, ползващи различни банкови и финансови услуги и да се извърши комплексното им обслужване „под един покрив” (виж фиг. 5.).

Фиг. 5. Холдингова организационна структура на банката

Структурата на банковите подразделения (дирекции, отдели, звена) може да варира в широки граници и да се класифицира по различни признаци.

От гледна точка на тяхната организационната структура подразделенията на универсалните банки могат се причислят към някой от следните два основни типа

-икономически – подразделения за кредитиране, за извършване на влогонабирателни операции, за извършване на платежни и касови операции, за работа с клиенти, за валутни операции и външнотърговска дейност, за ценни книжа, за работа с персонала, за обслужване на банкови карти, за стратегическо развитие и планиране дейността на банката, за анализ на банковите рискове, за маркетинг и реклама и др.

-инфраструктурни – счетоводство, деловодство, вътрешен контрол, подразделения за безопасност и сигурност на информацията, за юридически услуги, за информационни технологии, за административно-стопанско обслужване.

3. Организационна структура на действаща на глобалния пазар европейска търговска банка

На следващата фиг. 6. е представена организационна структура на действаща на глобалния пазар европейска търговска банка. Начело на банката стои Управителен съвет, избран от Общото събрание на акционерите. Отделните членове на Управителния съвет отговарят за съответни направления или функционални дейности, както и за части от клоновата мрежа, разпределени по териториален признак.

Фиг. 6. Организационна структура на европейска банка, оперираща на международните пазари

Към банката има изградени звена за външен и вътрешен одит, които контролират дейността на Управителния съвет и подчинените му комитети. Изпълнителните директори осъществяват оперативното ръководство на подчинените им дирекции, разграничени по регионален и функционален признак. Комитетът за одит се състои от трима членове на Управителния съвет (Борд на директорите), които извършват обективен контрол и надзор на провежданата счетоводна и финансова политика на банката. Те оценяват по-конкретно ефективността на управлението на риска и на процеса на контрол върху регионалните и функционалните звена, ефективността на вътрешния контрол, надеждността и достоверността на финансовата и оперативна информация, както и съответствието на дейността с нормативните и регулаторни изисквания.

Комитетът за корпоративна отговорност е упълномощен да следи за ефективността на комуникационната политика на банката, да направлява и налага определена корпоративна култура, да избягва и предотвратява такива негативни явления като корупцията, прането на пари и финансирането на тероризма, да повишава имиджа на институцията и др.

Функциите на комитета за управление са да подкрепя налагането на добри практики в корпоративното управление, да номинира нови членове на борда на директорите, да оценява тяхната дейност и да ги обучава по специализирани образователни програми.

Функциите на комитета за човешки ресурси са да утвърди подходяща система за стимулиране и компенсиране труда на банковите специалисти, да проучва внимателно състоянието и потребностите на административния и щатен персонал и да определя възнагражденията на членовете на съвета на директорите.

Комитетът за риска трябва да надзирава спазват ли се принципите и как се осъществява контрола в областта на управлението на кредитния, пазарния и операционния рискове, спазват ли се капиталовите изисквания и изискванията за ликвидност и как те се отразяват върху банковия баланс.

4. Организацията на управлението на банковата дейност на кредитните институции, осъществяващи своята дейност в България

Не е много по-различна от тази на западните банки. На следващата фиг. 7. е представена организационна структура на една от банките, оперираща на местния пазар.

Фиг. 7. Организационна структура на търговска банка, оперираща на българския пазар на банкови услуги

Дейността на банката се осъществява чрез офиси и изнесени работни места. Органите за управление на банката са Общо събрание на акционерите, Надзорен съвет и Управителен съвет. Към надзорния съвет е създадена специализирана служба „Вътрешен одит”. Към Управителния съвет са създадени следните постоянни помощни органи – Кредитен комитет, Кредитен съвет, Комитет по управление на ликвидността и Бюджетна комисия, които функционират по утвърдени от УС правила.

Общото събрание - свиква се на редовно заседание веднъж годишно, но не по-късно от края на първото полугодие и може да:

- Изменя и допълва Устава на банката;

- Решава въпросите, касаещи увеличението и намалението на капитала на банката;

- Взема решение за обезсилване на акции, като определя и реда за това;

- Преобразува и прекратява банката;

- Избира и освобождава членовете на Надзорния съвет и определя възнагражденията им;

- Избира и освобождава ръководителя на службата за Вътрешен одит;

- Избира и освобождава специализирано одиторско предприятие;

- Одобрява годишния финансов отчет;

- Приема годишния доклад за дейността на банката, представен от Управителния съвет;

- Освобождава от отговорност членовете на Надзорния съвет и на Управителния съвет;

- Назначава ликвидаторите при прекратяването на банката, освен в случай на несъстоятелност;

- Решава и други въпроси, предоставени в неговата компетентност със закон или с устава на банката.

Надзорният съвет - състои се от трима до пет членове, които се избират от общото събрание за срок до 5 години и могат да бъдат преизбирани без ограничение. Те не могат да бъдат едновременно и членове на Управителния съвет на банката. Надзорният съвет:

- Не участва в управлението на банката;

- Одобрява правилника за работа на Управителния съвет;

- Избира членовете на Управителния съвет и определя техните възнаграждения;

- Овластява двама или повече членове на Управителния съвет, наричани изпълнителни директори, да представляват банката;

- Одобрява прокуристи и търговски пълномощници;

- По всяко време може да изисква сведения и доклади по въпроси, засягащи банката;

-Заседава най-малко веднъж на три месеца.

Управителен съвет - в някои ТБ над управителния съвет стои контролен съвет. Състои се от 3 до 5 лица, избрани за срок до 5 години. Членовете му могат да бъдат преизбирани без ограничения. Управителният съвет, с одобрението на Надзорния съвет избира измежду членовете си най-малко двама изпълнителни директори, като ги овлястява да управляват банката и да я представляват. Изпълнителните директори могат да упълномощават трети лица за извършване на отделни действия. Те могат да упълномощават прокуристите да представляват банката. Управителният съвет:

- Организира изпълнението на решенията на Общото събрание и на Надзорния съвет;

- Приема програми, бюджет и оперативни планове, касаещи дейността на банката;

- Определя структурата и длъжностите в банката;

- Изготвя и предлага за одобрение от Надзорния съвет годишния финансов отчет и предложението за разпределение на печалбата, което ще направи пред Общото събрание на акционерите;

- Решава въпроси по кредитната и лихвената политика на банката, по размера на таксите, комисионите и разноските, които банката събира по операциите си;

- Взема решение за предоставяне на големи и вътрешни кредити;

- Приема правилник за работата си, който се одобрява от Надзорния съвет;

- Приема вътрешно нормативните актове на банката;

- Изпълнява и други функции, възложени му от Общото събрание и Надзорния съвет.

Управителният съвет, изпълнителните директори и прокуристът отговарят за дейността на отделните направления, които са им подчинени. Те са следните:

- Направление „Икономическа политика”

- Направление “Главно счетоводство”

- Направление  “Мониторинг и управление на риска”

- Направление „Операции”

- Направление „Продажби и офисна мрежа”

- Направление „“Информационни технологии”

- Направление “Инвестиции”

- Направление „Финансови пазари и портфейлни инвестиции”

- Направление “Правно”

- Направление “Обслужване на клиенти”

- Направление „Сигурност и охрана”

- Направление “Административно”

Банката има изградена клонова мрежа, състояща се от десетки офиси, разположени по територията на цялата страна, в които работят стотици банкови служители.

Съществуват и съвещателни органи, в които се привличат специалисти извън системата на банката.

1) Централни дирекции - Секретариат към Управителния съвет - води кореспонденцията на ръководството; Правна дирекция - урежда юридически проблеми, подготвя крупни консорциални договори, взема мерки за отстраняване на рисковете в банковата работа; Организационна дирекция - тя е централен орган за направляване дейността на банката; Ревизионна дирекция - упражнява текущ контрол в/у дейността на банката; Дирекция Персонал- занимава се с кадрите в банката и въпросите свързани с рационалното разпределение на банковите служители, тяхното назначаване, преместване, уволняване; Дирекция Икономическа - събира, анализира, обработва и публикува данни за икономическото, финансовото, валутно състояние и дейността на самата банка; Дирекция Статистическа- обработва и обобщава данни за вътрешно-банковата работа в количествен и стойностен разрез.

2) Оперативни отдели I степен - това са отдели, които извършват текущата банкова дейност. Такива са: касовия отдел, отдел преводи, отдел чекове, отдел менителници, отдел ценни книжа, валутен отдел, депозитен отдел, кредитен отдел.

3) Оперативни отдели II степен - се считат звената, които отразяват счетоводно, статистически и оперативно дейността на банката. Такива са: Отдел Прима нота; Отдел Главно счетоводство; Отдел Електронна обработка на информацията; Контокорентен отдел.

4) Спомагателни отдели - те създават условия за нормална работа в дирекциите и оперативните отдели.

От представените досега организационни структури на банката става ясно какви са предимно вертикалните връзки и зависимости между отделни нейни звена. В следващото изложение ще бъде направен опит да се изясни какво представляват и как се изграждат хоризонталните връзки между подразделенията на отделните кредитни институции.

Хоризонталните връзки се осъществяват във вид на обмен на знания, технологии, идеи, оценки, документи и текуща информация между отделните банкови подразделения. Формите на взаимодействие се избират на основата на конкретните изисквания на практиката и в съответствие с интересите на всеки сътрудник. Известно е, че почти всички банкови подразделения не разполагат с достатъчна като обем, достоверност и качество информация. Част от банковите специалисти не са запознати с цялостната дейност на банката и с дейността на останалите отдели. Ето защо всеки отдел трябва да определи каква информация, в какъв вид и с каква периодичност трябва да му се предоставя от останалите подразделения. Структурата на информационните потоци следва да се уточнява и коригира регулярно.

Обменът на информация не трябва да се състои само от обмен на документи с текущ характер или въвеждане на файлове в компютърната мрежа. Не по-малко важно е да се обменят данни с аналитичен и прогностичен характер. От друга страна специалистите от даден отдел могат да предоставят на останалите подразделения ценна информация, която да им позволи да работят в синхрон и да постигат по-висока ефективност. По този начин управлението на банката става по-гъвкаво и крайните резултати от нейната дейност могат да се подобрят значително. Добър подход в това отношение може да бъде периодичното събиране на ръководителите на отделните звена и отдели с представители на централното ръководство на банката, като всеки от тях излага своите виждания, оценки и идеи в следните направления: какви проблеми съществуват в съответното подразделение, как тези проблеми се отразяват на дейността на останалите подразделения, какви външни фактори предизвикват трудности в работата на съответния отдел, на останалите отдели и на банката като цяло и кои са възможните методи и средства за решаването на тези проблеми. Подобни обсъждания могат да се правят и в рамките на самия отдел, като целта е да се идентифицират проблемите, които възникват и да се вземат възможно най-подходящите решения за тяхното отстраняване.

2. Организационна структура и органи за управление на централните банки

След като се изясниха особеностите, спецификата и разновидностите на организационните структури, по които е изградена дейността на търговските банки, е необходимо да се проследи по какъв начин са изградени организационните структури на централните банки.

В съвремения си вид Централните банки съществува повече от три столетия. Счита се, че първата централна банка в света е била Шведската държавна банка “Свиригес Риксбанк” основана през 1668 г. За основоположник  на двузвенната банкова система се приема Английската банка, създадена през 1694 г като емисионен институт с частен акционерен капитал.

Форма на организация на Централната Банка:

В света има 2 модела за изграждане на Централната банка. При първия модел ЦБанка така е организирана че провежданата от нея парично- кредитна политика цели изпълнение на задачите поставени й от правителството. Втория модел на организационно изграждане на Централната Банка е назависима от полтическата власт и изпълнява строго определени икономически задачи чрез използването на специално предназначени инструменти. Една от основните цели, които си поставя такава ЦБ е поддържането на стабилни вътрешни цени или валутен курс.

А. Българска народна банка - нека започнем с централната банка на нашата страна. Органи за управление на Българската народна банка (БНБ) са управителният съвет, управителят и тримата подуправители. Управителният съвет се състои от седем членове и включва в своя състав управителя и тримата подуправители, които се избират от Народното събрание, както и други трима членове, които се назначават от Президента. Мандатът на членовете на управителния съвет е шест години и при определени условия може да бъде прекратен предсрочно.

Основни задачи на Централните банки - в края на XX век и началото на XXI век Централните банки са юридически лица, които имат определени със закон функции и задачи. Естествено  е те да са единствените емисионни центрове, т.е. тяхната основна функция да е емисионната. Освен това те се грижат за стабилността на паричнита единица, за провеждането на адекватна на икономическото положение в страната парично-кредитна политика, имат контролни функции по отношение на търговските банки, грижат се за ефективността на платежните механизми в страната. За да изпълни основните си задачи Централната Банка трябва да има определена степен на независимост от изпълнителната власт- политическа и икономическа. Политическата се свързва с влиянието на правивителството върху политиката на банката, автономията при определянето на целевите ориентири на паричното предлагане и паричната маса. Икономическата независимост се свързва със: способността на правителството да определя условията на кредитиране от Централната Банка и множеството парични инструменти с които тя разполага.

Организационно устойство и компетенции на БНБ - Основните и функции се разделят на три вида: регулиращи, контролни и обслужващи.

РЕГУЛИРАЩИ:

1)управлението и контрола върху  паричната маса и паричното предлагане  2)регулиране на паричната сфера

3)регулиране на  търсенето и предлагането на кредити.

КОНТРОЛНИ:

1)лицензиране на новосъздадените банки

2)текущ контрол

3)въвеждане на валутен контрол.

ОБСЛУЖВАЩИ:

1)организация на систематамата в сферата на разплащанията

2)кредитиране на ТБ

3)изпълняване ролята на финансов агент на правителството.

Към допълнителните функции могат да се посочат: управление на държавния дълг, провеждане на анализи, икономически и статистически изследвания, емисия на банкноти и контрол в/у циркулацията им на терит на страната.

Основна задача на Централната банка - да поддържа стабилността на националната парична единица чрез провеждане на парична и кредитна политика, да съдейства за създаването и функционирането на ефективни платежни механизми.

БНБ в Условия на валутен борд - Основните фукции на БНБ в условията на валутен борд са:

1) икономическа - подържане на стабилността на паричната единица и провеждането на парично– кредитна политика

2) емисионна функция - правота да се емитират банкноти и монети в страната ако има съответните предпоставки за това

3) контролна фукция - осъщесвяването на контрол и надзор върху дейността на останалите банки в страната

4) регулираща фукция - право да поддържа ефективни платежни механизми в страната.

В условията на валутен борд органите за управление на БНБ са: управителния съвет, управителят и трима подуправители.

- Управителния съвет се състои от  7 членове: управителя на банката, трима подуправители  и трима други членове. Мандата на членове на  управителния съвет е 6 год.

- Управителя на БНБ се избира от народното събрание. По предложение на управителя, парламента избира тримата подуправитрели.

- Другите трима членове на управителния съвет се назначават от президента на републиката. Управителят и подуправителите полагат клетва пред народното събрание а другите членове– пред президента. Управителния съвет има редица правомощия и взема решения по редица важни въпроси: насоките за дейността на банката; изготвянето на нормативната база за дейността на банката; определяне на лихвените проценти; откриване и закриване на клонове в представителствата на банката; издаване на нови банкноти и монети; участието на БНБ в международни организации и мероприятия.

Управления на БНБ - в БНБ са създадени три основни управления – „Емисионно”, „Банково” и „Банков надзор”, като има и едно допълнително – „Фискални услуги”. Всяко от тях се ръководи пряко от подуправител, избран от Народното събрание.

Управление „Емисионно“ - основната функция на управление „Емисионно” е да поддържа пълно валутно покритие на общата сума на паричните задължения на БНБ, като предприема необходимите действия за ефективно управление на брутните международни валутни резерви на банката.

Организационната структура на управление Емисионно е следната: 3 дирекции -“Касова” “Ковчежничество” и “Анализ и контрол на риска”. Към дирекция “Касова” са отделите: ”Резервна маса”, “Банкноти и монети” и “Касови технологии”. Към “Ковчежничество”: ”Анализ”, “Инвестиции” и “Ликвидност”. И към дирекция “Анализ и контрол на риска”: ”Анализ на риска”, “Контрол на риска” и “Касов риск”.

Управление „Банково“ - при определени условия управление „Банково” изпълнява функциите на кредитор от последна инстанция при възникването на системен риск за банковата система.

Основна негова задача е да изпълнява фукцията на кредитор от последна инстанция в случай на системен риск, заплашващ стабилността на банковата система. По конкретно това управление: 1)предоставя левови кредити на Тбанки 2) анализира състоянието на Тбанки 3) осъществява контактите на БНБ и другите междунар финансови институции 4) извършва операциите по касовото изпълнение на държавния бюджет 5) съставя платежен баланс на страната 6) изготвя анализ на паричната статистика. Управление “Банково” има 5 дирекции – “Банкова политика”,”Международни отношения и европейска интеграция”, ”Икономически изледвания и прогнози”, ”Статистика” и “Главно счетоводство”.

Управление „Банков надзор” - осъществява надзора върху банковата система съгласно определени нормативни актове. БНБ в лицето на управление „Фискални услуги” действа като фискален агент, агент по държавните дългове и депозитар на държавата.

По конкретно правомощията на това управление се свързват с: лицензиране на новооткрити банки; осъщесвяване на текущ контрол и надзор върху търговските банки. На практика в дейноста на банковия надзор се забелязват две относително самостоятелни, но същевременно и парично следствени фази: 1)контролно - установителна фаза - цели се събирането на максимално достоверна задоволотелна информация за наблюдаваните субекти. 2)фаза на надзорно въздействие - на базата на събраната от предходната фаза информация се възприемат определени мерки спрямо проверяваните лица. Управление  Банков надзор се състои от 5 дирекции: ”Надзорна политика и методология”, ”Специален надзор”, ”Дистанционен надзор и анализ”, ”Инспекции” и “Надзорна администрация. 

Управление Фискални услуги - в организационната структура на БНБ има още едно управление “Фискални услуги” което не е основно. Чрез него  се осъщесрвяват отношенията между БНБ и държавата,  в онази им част, в която БНБ действа като агент по държавните дългове или по дългове гарантирани от държавата.

Фиг. 8. Организационна структура на БНБ

Главният одитор, избран от управителния съвет на БНБ, осъществява вътрешния одит в банката. Той следи за качеството на системите за вътрешен контрол и за управление на риска и съдейства на ръководството на банката за тяхното усъвършенстване. Към управление „Емисионно” на БНБ са създадени следните четири дирекции: „Ковчежничество”, „Анализ и контрол на риска”, „Емисионно касова” и „Емисионна политика и контрол”. Към подуправителя, който ръководи това управление, е създадена дирекция „Икономически изследвания и прогнози” (виж фиг. 8.).

Следващият подуправител ръководи две управления: „Банково” и „Фискални услуги”. Към първото са изградени три дирекции: „Банкова политика”, „Статистика” и „Главно счетоводство”, а към второто – две дирекции: „Депозитар на държавни и гарантирани от държавата дългове” и „Прогнози и управление на касовите потоци на държавния бюджет.

В структурата на управление „Банков надзор”, ръководено от третия подуправител, са включени следните пет дирекции: „Правно обслужване и административна дейност”, „Надзорна политика”, „Специален надзор”, „Надзорни макроанализи и стратегии” и „Надзорно наблюдение на кредитните институции”.

Освен това пряко подчинени на управителя на БНБ са следните шест дирекции: „Финансова стабилност”, „Правна”, „Международни отношения”, „Управление на човешките ресурси”, „Връзки с обществеността” и „Банкова сигурност и защита на класифицираната информация”.

Главният секретар на банката е отговорен за дейността на следните четири дирекции: „Обществени поръчки”, „Информационни системи”, „Административна” и „Стопанска”.

Б. Федералната резервна система (Federal Reserve System) на САЩ има следната структура:

1. Съвет на управляващите (Board of Governors of the Federal Reserve System);

2. 12 регионални федерални резервни банки;

3. Банки, които са членове на Федералната резервна система (ФРС);

4. Депозитни учреждения, нечленуващи във федералната резервна система.

В рамките на федералната резервна система функционират следните важни органи:

1. Комитет по операциите на открития пазар (Federal Open Market Committee);

2. Федерален консултативен съвет (Federal Advisory Council);

3. Апарат на ФРС.

Съветът на управляващите се състои от седем члена, всеки от които заема своя пост в течение на 14 години. На всеки две години един от членовете на съвета, които се назначават от президента на САЩ, напуска неговия състав. Само един представител на федералните резервни банки може да стане член на съвета. Един от членовете на съвета се назначава за председател, а друг – за негов заместник. Председателят може да заема своя пост за срок от едва 4 години.

Независимостта на Федералната резервна система от изпълнителната и законодателната власт се изразява в следните три направления: 1) независим източник на доход на съвета; 2) стъпаловидни срокове на пълномощия 3) освобождаване от контрол от страна на главното управление по бюджетен контрол.

Към дванадесетте федерални резервни банки има разкрити 25 филиала. Във всеки от дванандесетте окръга банките-членове на ФРС са акционери в своята федерална резервна банка, като притежават нейни акции на стойност, равна на 3% от собствения им капитал. Те избират шест от деветте директори на тази банка. Последните се подразделят на директори от първи ранг, които представляват банковия сектор, директори от втори ранг, представляващи промишлените предприятия и директори от трети ранг, представляващи държавните органи и обществеността. Банките-членове на ФРС избират директорите от първи и втори ранг, а директорите от трети ранг се назначават от съвета на управляващите ФРС. Директорите имат мандат от три години, като един директор от всеки ранг се избира или назначава всяка година. Съветът на управляващите ФРС избира председател на съвета на директорите и негов заместник за всяка федерална резервна банка.

В. Европейската централна банка (ЕЦБ) - заедно с националните централни банки на страните-членки на Европейския съюз формира Европейската система на централните банки (ЕСЦБ). Евросистемата включва само централните банки на страните от еврозоната. Органите за вземане на решения на ЕЦБ са Управителния съвет и Изпълнителния съвет.

Управителният съвет - състои се от членовете на Изпълнителния съвет на ЕЦБ и от управителите на националните централни банки на страните, приели еврото. Основните му отговорности са следните:

- Да приема насоки и да взема решения за осигуряване изпълнението на задачите, възложени на Евросистемата;

- Да формулира паричната политика на еврозоната, както и решения, свързани с междинните цели на паричната политика, да определя основните лихвени проценти и да осигурява резервите на Евросистемата.

Изпълнителният съвет - включва президента и вицепрезидента на ЕЦБ, както и още четирима членове, назначени с общото съгласие на страните-членки на ЕС, приели еврото. Отговорностите му са следните:

- Да подготвя срещите на Управителния съвет;

- Да прилага паричната политика на еврозоната в съответствие с насоките и решенията на Управителния съвет и да дава необходимите указания на националните централни банки от еврозоната;

- Да упражнява определени правомощия, делегирани му от Управителния съвет, включително и такива с регулаторен характер.

Към Изпълнителния съвет функционират определени структурни звена, изградени от различни генерални дирекции, дирекции и сектори, които подпомагат неговата дейност (виж фиг. 9.).

Комитети - съществена роля при подпомагането на органите за вземане на решения на ЕЦБ играят различни комитети на Евросистемата (ЕСЦБ). По искане на Управителния съвет и Изпълнителния съвет комитетите осигуряват необходимата информация в своите сфери на компетентност и подпомагат процеса на вземане на решения. Те са следните:

- Комитет за счетоводство и парични приходи;

- Комитет за банков надзор;

- Комитет за банкнотите;

- Комитет по методология за изчисляване на разходите;

- Комитет за комуникации на Евросистемата/ЕСЦБ;

- Комитет за информационни технологии;

- Комитет на вътрешните одитори;

- Комитет по международни отношения;

- Правен комитет;

- Комитет за пазарни операции;

- Комитет по парична политика;

- Комитет за платежни и сетълмент системи;

- Комитет по статистика.

Освен това са изградени и три нови спомагателни звена. Така например Бюджетният комитет подпомага дейността на Управителния съвет по въпроси, свързани с бюджета на Европейската централна банка. Конференцията за човешките ресурси е създадена с цел обмяна на опит, експертни становища и информация между централните банки в областта на управлението на човешките ресурси. Координационният комитет по информационни технологии е създаден с основна задача да координира усъвършенстването при използването на информационните технологии в рамките на Евросистемата в съответствие със заявената й мисия и с организационните й принципи, насочени към постигане на взаимодействие и извличане на печалби от ефективността на разходите посредством реализиране на икономии от мащаба.

 Организационна структура на Европейската централна банка

Дейността на ЕЦБ се контролира от външен одитор, назначен да извършва одит на годишните отчети на ЕЦБ и Европейска сметна палата, която проверява ефективността на управлението на ЕЦБ. Системата за вътрешен контрол на ЕЦБ е изградена въз основата на подход, според който всяко структурно звено носи отговорност за управлението на поемания от него риск и за ефективността на своята дейност. Задачите по одита се изпълняват от Дирекция „Вътрешен одит” под прекия контрол на Изпълнителния съвет.