ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА БАНКОВИЯ МЕНИДЖМЪНТ

1. Същност на мениджмънта и неговите основни функции и аспекти

А. Определяне същността на мениджмънта - както всяко предприемачество, така и в банковото дело, новите идеи, дейности и резултати са обект на текущо и дългосрочно наблюдение и анализиране. Това улеснява съответните законодателни норми и изводите на управленската наука.

Използват се 2 изходни позиции:

- разделение на управлението на стратегическо и оперативно;

- разделение на компетентността в банките на обща и специфична.

В специализираната литература банковия мениджмънт е свързан с дългосрочните идеи, действия, методи и поведението на висшите ръководни органи в една банка.

Мениджмънт е целенасочено въздействие върху функционирането и развитието на банката, с цел привеждането й в желаното състояние за постигане на предварително поставени цели и задачи.

Банковият мениджмънт съдейства за:

- установяване на стратегия за действие;

- установяване на подходяща среда за капитали и клиенти;

- осъществяване на селективна и обратна връзка с клиентите;

- привличане на клиентите чрез икономическо стимулиране.

Б. Нива на управление в банката - банките са АД. Съветите на директорите и управителните съвети са органи, които извършват глобалното управление съобразно целите. Топ мениджърите разработват стратегията и политиката на банката, представляват я пред различните органи и обществеността. Те делегират права и задължения на изпълнителните директори и ръководители на дирекции, които са средното ниво на управление (тактическо управление). Оперативните мениджъри ръководят и контролират работата на конкретното работно място т.е. осъществяват оперативното ръководство.

В. Елементи на банковия мениджмънт - банковият стратегически мениджмънт е концентрация на управленски потенциал, необходим за стратегическото осигуряване оцеляването на банката в глобална управленска технология, която показва отношението и поведението на банката в и към околната среда.

Включва следните елементи:

- банково планиране;

- организационна структура;

- контрол (счетоводство) и контролинг (текущо проверяване на качество на мениджмънта – целите, пласмента, иновациите);

- маркетинг;

- комуникации;

- управление на персонала;

- публичност на банковата работа.

Г. Функции на мениджмънта - функциите на управление се дефинират, като съвкупност от обособени, логически взаимообвързани и взаимообусловени действия на персонала за осъществяване на дейността на организацията и нейното управление. Управленските функции се разграничават на общи –планиране, организиране, контрол и регулиране и специфични – конкретни за съответната организация.

Планирането е свързано с определяне на външните и вътрешните условия, при които функционира банката. Задачите са свързани с определяне на целите, разпределение на ресурсите и времево разположение на дейностите.

Организирането е свързано с определяне на състава, съотношенията и взаимоотношенията между елементите, които участват в дейността на организацията – структурни звена, хората, ресурсите. Целта е постигане на по-високи резултати.

Контролът е свързан с откриване и отстраняване на проблемни ситуации, негативни резултати и нови възможности за развитие. Контролът е предварителен, текущ и последващ.

Регулирането е свързано със спазването на нормативните документи и посочване на правилната посока на развитие.

Д. Значение на мениджмънта - за ефективното развитие на банката от особено значение е качеството на мениджмънта. То се определя от хората, от тяхната компетентност, от решенията, които се вземат.  Качественият мениджмънт предполага стабилност, добри финансови резултати и удовлетвореност на заинтересованите страни – акционери, клиенти, интституции.

2. Основни управленски функции: целеполагане, планиране, организиране, анализ и контрол на дейността

А. Цели на мениджмънта в банките - целите, които преследва ръководството на банката са различни и биха могли да се определят, като :

- завоюване на определен пазарен дял;

- подобряване качеството на банковите продукти и услуги;

- желан прираст на активите или кредитите;

- подобряване имиджа на банката;

- осигуряване на необходимите предпоставки за нарастване на собствения капитал.

Б. Видове планиране в банките - в теорията са известни следните видове планиране:

- подвижно (ролково) планиране – банката удължава с всяка измината година плановия си хоризонт. Например план за 2 год. След изтичане на едната се прибавя още една – т.е. плана е за 2 години и т.н.

- проектно - съставяне на планове за големи проекти (например технологично обновление, строене на сгради, сливане с други банки и други). Тези планове имат еднократен характер.

- оперативно – това е краткосрочна планова дейност, балансирана върху една стопанска година. Използва се текуща и счетоводна статистическа информация. Бюджета на банката и оперативния план са в тясна зависимост т.е. заложените приходи и разходи в банките са основа за изготвяне на оперативния план.

- средносрочно (тактическо планиране) – обхваща 4-5 годишен период. Въпросите, които се планират са свързани с развитието на информатиката, банковите кадри, строителни проблеми, обзавеждане на офиси и други.

- стратегическо планиране – отнася се за период от 3-5-7 г. Не винаги е достатъчно точно поради бързо променящата се околна среда.

В. Характеризиране на процесите на организиране, анализ и контрол на дейността - за да функционира ефективно една организация, са необходими здрави връзки между отделните компоненти. За да бъде една банка действително работеща система е необходимо, не само да има писани компетенции, но и да могат да се делегират на по-ниски нива в организационната структура, отдели, служби, служители във фронт и бек офисите. Възможните за делегиране компетенции се приемат от съответното работно място и специалисти, като се задължават да изпълняват коректно поставените задачи. Всеки приема своите задължения  и поема съответните отговорности. Това се отнася най-вече за оперативното управление.

Анализът на дейността цели идентифициране на нуждите на клиентите, подобряване на банковите условия и компоненти, минимизиране на разходите и увеличение на приходите.  Този анализ на дейността води до подобряване на организационния процес на работа и промяна в стратегическото планиране.

Контролът е вид управленска дейност, осъществяваща целенасочено въздействие за регулиране на усъвършенстване на процесите в системата  и цялото поведение на банката. Контролната дейност включва констатиране на фактическото състояние на банката. С осъществяване на контролната дейност се цели постигането на съответствие на всички управленски действия с общия курс на управление.

3. Същност, значение и етапи на банковото планиране

А. Етапи на банковото планиране

1. осъществяване на подробен анализ на развитието и състоянието на банката и околната среда;

2. определяне на насоките и областите, в които е необходима интервенция (намеса);

3. дефиниране на мисията, визията и стратегическите цели;

4. оценка на капацитета на възможните и необходими ресурси;

5. оценка на икономическо въздействие и определяне на ключовите приоритети;

6. разработване на оперативни програми.

Б. Характеристика на стратегическото планиране (стратегически бизнес-полета, предприемачески идеал, стратегии) - стратегическите бизнес полета представляват относително обособени и независими една от друга продуктово-пазарни комбинации, които имат своите характерни особености и предлагат съответни оценки и изводи. Те се характеризира с:

- относително независими – всяко е само за себе си важно и осигурява условия за вземане на решения за реализиране на стратегическите планове на топ-менидмжънта;

- във всяко се преследват определени цели и задачи – които играят важна роля при формирането на банковите приоритети;

- определят се единни критерии за оценка и за потребностите на клиентите, пазарните процеси (за дадено поле);

- всяко поле трябва да бъде ръководено от единен мениджърски екип – така че ще може да взема съответните решения и да извършва контрол.

Формирането на стратегическите бизнес-полета се извършва на база на следните критерии: сегментиране според вида на предлаганите продукти, според потребностите на клиентите, особеностите на отделните региони и съществуващите канали за пласмент.

Какви бизнес-полета ще сформира една банка, зависи от нейната големина, организационна структура, профил, местоположение. Къде точно ще инвестира една банка, зависи от разходите и рисковете. Затова всяко бизнес-поле трябва да бъде оценено. След това бизнес-полетата се позиционират т.е. подреждат се по важност и се изготвя стратегия за изпълнение.  Възможни са следните стратегии: на растежа, на запазването и на отстъплението.

Представата, визията, това  е посоката, целта на „пътуването”. Не всяка представа може да се третира като такава. Приема се само тази идея, която синтезира в себе си усилията и енергията на всички служители, има баланс на интересите и ясни цели.

Предприемаческият идеал е свързан е с предназначението, призванието на банката. Поставя се в основата на управлението, като инструмент на мениджмънта. Представите и идеалите се формират след анализ и оценка на околната среда и оценка на силните и слабите страни на банката.

В. Характеристика на оперативното планиране - оперативно планиране е краткосрочна планова дейност, балансирана върху една стопанска година. Използва се текуща и счетоводна статистическа информация. Бюджета на банката и оперативния план са в тясна зависимост т.е заложените приходи и разходи в банките са основа за изготвяне на оперативен план.

Г. Характеристика на тактическото планиране - средносрочното (тактическо планиране обхваща 4-5 годишен период. Въпросите, които се планират са свързани с развитието на информатиката, банковите кадри, строителни проблеми, обзавеждане на офиси и други.

4. Анализ на управлението по отношение на различните видове дейности на банката

А. Анализ на управлението на активите - управлението на активите е система от анализ, планиране и регулиране на техния размер, изменение на състава и структурата. Общите принципи на тяхното управление са: банката да поддържа оптимален размер на активите, което означава да работи с най-малко разходи; да поддържа достатъчен размер ликвидни активи; да инвестира в две групи ценни книжа - такива с нисък риск, ниска доходност, но висока ликвидност и такива с висок риск, по-висока доходност и ниско ликвидни; минимизиране на риска чрез диверсификация на портфейла.

Б. Анализ и управление на пасивите - пасивите се делят на неуправляеми -  това са влоговете, върху които не може да се влияе и управляеми пасиви - средства набирани от банките по тяхна инициатива и получените извън банковите влогове. Един от проблемите при управлението на пасивите, това е постигането на оптималност между тяхната срочност и разходите по обслужването им. Комбинацията е удачна, когато позволява в най-голяма степен да се използват предимствата на всяка отделна форма и да се неутрализират нейните недостатъци.

Под управление на пасивите в тесен смисъл на думата се разбира целенасоченото и активно търсене на ресурси от банката по своя собствена инициатива извън влоговете. Става дума за получаването на кредити от други банки, от паричния пазар, рефинансиране от централната банка, репосделки.

В. Анализ на управлението на кредитните сделки - свързан е с оперативната дейност по подготовката, управлението и преструктурирането на кредитните сделки се осъществява от специализирани кредитни отдели, сектори, експерти и специалисти. Решенията за сключване на кредитните сделки се вземат от Управителния съвет на банката по предложение на Кредитния съвет на централата, който предлага и конкретните условия по сделката. Управителният съвет може да одобри конкретни лимити и параметри, в рамките на които решенията за сключване на кредитни сделки следва да се вземат от упълномощените за това лица, по предложение съответно на Кредитния съвет на Централата. Лошото управление на кредитите предполага отрицателен ефект върху приходите и капитала. По-големите загуби от кредитите налага заделяне на повече средства за тяхното покриване, а това води до намаляване на печалбата.

Управлението трябва да постигне следните цели: разработване и провеждане на разумна кредитна политика, силна организационна структура и ясно разпределение на отговорностите, разработване на ефективна програма за оценка на кредитите, разработване на процедури за откриване на проблемните кредити, ефективна оздравителна програма за отписаните кредити с цел възстановяване на средствата.

Г. Анализ на управлението на сделките с ценни книжа - банките инвестират свободните си ресурси в краткосрочни, средносрочни и дългосрочни ценни книжа. Това се прави с цел осигуряване на приходи от лихви и ликвидност при неочаквано изтегляне на средствата от депозантите. Чрез продажбата им на вторичния пазар, банките могат да възстановят ресурсите си и то в по-голям размер.

Основните цели в тези инвестиции са: по-голяма печалба и осигуряване на ликвидност. Тук също има рискове. Затова банките трябва да структурират правилно портфейлите си, да актуализират непрекъснато инвестиционната си политика.

Има два стила на управление: агресивен и пасивен. При първия се използва активна търговия с ЦК с цел по-голяма печалба. Разходите и рисковете са по-големи, но и печалбите са по-високи. При втория стратегията е „купувай и задържай”. Тук разходите са минмални, но и печалбите по-ниски.

Д. Вътрешен анализ на дейността на банката - анализът и оценката на банковата дейност са информационна база за вземането на управленски решения в банките. Основен източник на анализ и оценка на дейността са техните счетоводни баланси. Изучавайки състава и структурата на балансовите позиции могат да се направят определени изводи да качеството на банковите активи и пасиви. Анализът на банковата дейност представлява разбор, изследване и оценяване на отделните страни от дейността чрез разлагането на тези страни на съставните им елементи с цел оценяване връзките помежду им, състоянието и закономерностите в тяхното развитие.

Анализът бива външен и вътрешен.

Вътрешен анализ – извършва се от мениджърите на банката, от органите за вътрешен одит, от ръководителите на дирекции и отдели.

Е. Външен анализ на дейността на банката - външния анализ се извършва от субектите, чието финансово състояние зависи пряко от дейността на банката (акционери, клиенти, кредитори); от субекти, чието финансово състояние не зависи пряко от това на банката (други банки, кредитни агенции).