НАЧИНИ И ФОРМИ НА БАНКОВИ ПЛАЩАНИЯ

1. Начини на плащане, предимства и недостатъци

А. Определяне критериите, по които се класифицират плащанията - платежното посредничество е основна банкова дейност. Чрез него се осъществява движението на парите в националното стопанство. Критериите, по които могат да се класифицират плащанията са: участието на банките в тях; пространствената отдалеченост на участниците в плащането; формите и средствата на плащане.

Б. Определяне начините на плащане

В зависимост от участието на банките плащането бива: плащане в брой, отчасти в брой и безкасово.

- При плащане в брой участието на банката се налага само при необходимост от кредитно осигуряване за погасяване на задължението.

- При плащане отчасти в брой платецът или получателят имат разкрита банкова сметка. В този случай платецът ще може да внесе сумите в брой по сметка или да издаде чек, който получателят да осребри в неговата банка. Средствата на банките в този случай могат да бъдат използвани за акцептиране на чековете, като гаранция, че плащането ще бъде извършено.

- Безкасовите плащания се извършват чрез посредничеството на банките. В случая е необходимо платецът и получателят да имат разкрити банкови сметки. Паричните средства се прехвърлят от една банкова сметка в друга, въз основа на платежни документи. Особеностите на този вид плащане се състоят в това, че при него се движат само вписани по сметки пари. Поради големия брой безналични преводи в икономиката е създадена нормативна уредба за безкасовите плащания, в която са определени единни правила за платежното движение и посредничество.

В зависимост от пространствената отдалеченост на участниците, плащанията са: плащания вътре в страната; международни плащания.

В зависимост от формите и средствата плащанията са: плащане чрез кредитен превод; плащане чрез директен дебит; плащане чрез електронни платежни инструменти; плащане с акредитив; плащане с чек.

В. Предимства на отделните начини на плащане

- плащане в брой – става бързо и лесно;

- безкасово – ускорява се паричното обръщение, по-ниски разходи, контрол върху паричните средства, сигурност, спомагат за развитие на икономиката;

- кредитен превод - плащането се извършва бързо и лесно. Липсват условия, които трябват да бъдат изпълнени, за да се извърши превода. При авансови плащания се премахват рискове, свързани с плащането. Показва се доверие към длъжниците.

- директен дебит - плащането се извършва сравнително бързо и лесно и сравнително евтино по инициатива на получателя. Сигурност на плащането, премахва се риска от нежелание платецът да нареди превода;

- електронни платежнни инструменти - клиентът винаги разполага с пари, независимо какъв ден от седмицата е, той е предпазен от кражба на налични пари, плащанията се извършват бързо и има възможност да получи кредит от банката;

- акредитив -  по-изгодна е за получатепя на парите, сумата може да се ползва веднага; рискът за него е свързан с прекратяване действието на акредитива поради неплатежоспособност на платеца; плащането се извършва само при изпълнение на търговските договори; банката покрива акредитива, като предоставя кредит за неговото изпълнение, ако платецът не е в състояние в момента да плати;

- чек - плащането се извършва сравнително бързо и лесно и сравнително евтино по инициатива на получателя. Осигурява се сигурност и се премахва риска от нежелание платецът да плати. Има две възможности за предявяване на плащането по касов и по банков път. При чековите плащания банките не отговарят за законността на търговските договорености. За тези услуги получават съответните такси и комисионни. Възможност за предоставяне и на други рентабилни услуги, с които да привличат клиенти.

Г. Недостатъци на отделните начини на плащане

- плащане в брой - всички разплащания над 10 хил. лв. от фирми и граждани  се извършват по банков път;

- кредитен превод - риск да не се плати, поради нежелание от страна на платеца или липса на средства по неговата банкова сметка. Неизпълнението и просрочването на задълженията от страна на платеца забавят оборота и възвръщаемостта на авансирания капитал и крият опасности, свързани с ликвидността и рентабилността на получателя;

- директен дебит - за извършване на плащането трябва да се изпълнят всички условия, вписани в Съгласието за директен дебит. Съществува и риск да не се плати, поради липса на достатъчно средства по сметката на платеца, което се отразява върху обращаемостта на капитала, ликвидността и рентабилността на получателя;

- електронни платежнни инструменти - съществува определен риск за фалшифициране на материалния или електронния носител, за блокиране на паричните автомати поради аварии, за проблеми със защитата на ЕПИ при ползване на Интернет;

- акредитив - по-големи такси и комисиони, блокират се по-големи средства на наредителя, които той не може да използва;

- чек - съществува риск да не се плати, поради липса на достатъчно средства по сметката на издателя, което се отразява върху обращаемостта на капитала, ликвидността и рентабилността на получателя.

2. Условия за откриване на банкова сметка и видове банкови сметки

А. Нормативна база, регламентираща платежните операции - разплащанията в страната се регламентират, чрез Закона за платежните системи, платежните средства и електронните платежни системи и Наредба №3 на БНБ. Разплащанията се регламентират чрез стандартите на ЕЦБ, а останалите международни разплащания, чрез общи условия за разплащания между търговци на Международната търговска камара в Париж.

Б. Същност на банковата сметка - банковата сметка се използва от клиентите за съхранение на пари и за извършване на плащания. Всяко местно или чуждестранно физическо или юридическо лице може в избрана от него банка да открива и води банкови сметки.

С разкриването на банкови сметки банките удовлетворяват разнообразните потребности на своите клиенти и спомагат за осъществяване и развитие на парично-кредитните отношения в икономиката. Значението на тази услуга е свързано с акумулиране на свободните парични средства в икономиката, намаляване на излишните налични пари в обръщението, възможност на преразпределение на вложените в банките пари в сфери където те са необходими, сигурност на спестяванията, възможност за увеличаване скоростта на движение на парите в обръщение и др.

В. Видове банкови сметки - законово регламентираните банкови сметки, които може да се разкриват в търговските банки в България от физически и юридически лица са:

1. Разплащателни сметки - използват се за съхранение на пари, които са платими на клиента и могат да бъдат изтеглени в брой или да се използват за плащания, без да е необходимо банката да бъде предизвестена за това.

2. Депозитни сметки - използват се за съхранение на пари и са платими с определен срок за предизвестие или при други условия за плащане, предварително определени с договор. Те се разкриват най- често при откриване на срочни депозити (седмични, месечни, годишни).

3. Сметки на разпоредители с бюджетни средства (бюджетни) - откриват се за съхранение на пари на разпоредителите с бюджетни средства и пари, отпуснати от бюджета на други лица.

4. Спестовни сметки - в тях се съхраняват пари на граждани срещу издаване на спестовна книжка или друг документ, съдържащ идентични данни.

5. Набирателни сметки - използват се за съхранение на пари, предоставени за разпореждане на клиента на банката от негово поделение, не обособено като самостоятелно лице, или за учредяване на юридическо лице.

6. Акредитивни сметки - в тях се блокират средства, когато има договорено плащане с акредитив за погасяване на задължение на клиента към трето лице, като плащането се извършва при изпълнение на условията, поставени при откриването на акредитива.

7. Ликвидационни сметки - в тях се съхраняват пари на лица, които са обявени в ликвидация.

8. Особени сметки - в тези сметки се съхраняват пари на лица, за които е открито производство по несъстоятелност.

Банките могат да откриват на клиенти и други видове сметки, които се обслужват при определени с договор условия (заемни, картови, чекови и пр.).

Г. Условия за откриване на банкова сметка на физически и юридически лица

Откриване на сметки на юридически лица - банковата сметка се открива по желание на клиента, който подава в избраната от него банка Искане за откриване на банкова сметка. Към искането фирмите  прилагат следните документи: спесимен от подписите на лицата, които имат право да се разпореждат с парите по сметката от името на титуляра на сметката; акт, с който са оправомощени лицата, имащи право да се разпореждат с парите по сметката; удостоверение за регистрация; извлечение от учредителния акт; удостоверение за регистрация по БУЛСТАТ; удостоверение за данъчна регистрация.

Откриване на сметка от физическо лице – тогава към искането се представят: лични документи и декларират пред служител от банката, че са запознати с условията на банката за откриването, воденето и закриването на банковите сметки.

След представяне на документите, банката преценява и взема решение по Искането за откриване на сметката. При отказ не е длъжна да мотивира решението си. Сметката се открива след сключване на писмен договор с клиента.

Когато се откриват сметки на организации с идеална цел, банката изисква копие от устава на организацията, правилника за дейността и договор за управление на организацията.

При откриване на сметки на граждани, клиентите предоставят своите лични данни (име, адрес, професия и др.), както и образец на подписа си. Когато се откриват разплащателни, картови, депозитни или спестовни сметки, техният подпис се съдържа в договор и банките не изискват отделни спесимени, при положение, че със средствата по банковата сметка няма да се разпореждат други лица. Гражданите могат при определени условия да откриват сметки и на малолетни лица. Обикновено тези сметки са спестовни и банките ги разкриват с цел да привлекат нови клиенти, след като лицата навършат пълнолетие.

В банките се откриват и общи сметки. Най - често тези сметки се основават на роднински връзки или икономически, свързани лица. При откриване на сметката в договора се поставят подписите на титулярите, които носят солидарна отговорност при опериране със средствата по общата сметка. Общата сметка може да бъде закрита по искане на титулярите, по искане на банката при неизпълнение на договорените условия, при смърт, банкрут или психическо заболяване на единия от титулярите.

3. Характеристика на формите на плащане

А. Същност на плащането - уреждане на финансовите взаимоотношения му стопанските субекти, чрез прехвърляне на средства по сметките на лицата.

Б. Начин на формирането на номера на банковата сметка - въвеждането и използването на IBAN в България се урежда с Наредба №13 на БНБ. Той представлява последователност от 22 знака – букви и цифри.  IBAN номер се генерира за всяка банкова сметка на клиент само от банката, която го обслужва.

Използваният в България IBAN се състои от следните елементи:

1. код на държавата – BG; контролно число – двe цифри. То служи за проверка на коректността на въведената IBAN сметка; 
2. основен номер на банковата сметка - той се състои от 18 знака (букви и цифри) и включва:

- код на банката - състоящ се от 8 знака, 
- идентификатор на банката – 4 знака (букви), които са първите 4 знака от международния банков идентификационен код (BIC код) на банката; 
- идентификатор на банковата адресируема единица (БАЕ –  клон или офис на банката) – 4 знака (цифри), които я идентифицират в рамките на банката; 
- идентификатор на вида сметка (например разплащателна, ДДС сметка и др.) – 2 знака (цифри); 
- останалите осем знака (цифри и букви) - се определят от всяка банка.

Знаците, използвани в структурата на IBAN, са арабски цифри (от 0 до 9) и главни букви от латинската азбука (от А до Z).

В електронна форма IBAN се изписва като последователност от 22 знака без интервали между тях.

На хартия IBAN се изписва като последователност от 22 знака, разделени от ляво на дясно в групи от по четири знака, отделени с интервал, като последната група е непълна.

В. Характеристика на безналичните плащания - безналичните разплащания са резултат от степента на развитие на производството и паричното обръщение. Безналичните разплащания на основата на чека, кредитните карти и електронните пари са отличителна черта на съвременния разплащателен механизъм. Внедряването на електронно-изчислителната техника в банковото дело доведе до намаляване още повече ролята на наличните пари, до разширяване и усъвършенстване структурата на безналичните разплащания.

Г. Характеристика на плащането чрез кредитен превод (вираментна форма) - в практиката кредитният превод е една от най-често прилаганите форми на безналични плащания. Търговският закон дава следната дефиниция на кредитния превод: С договора за банков превод наредителят предоставя на банката определена парична сума с нареждане да я плати на посоченото от него лице.

Кредитният превод се използва в случаите, когато платецът има добро финансово състояние и готовност да изпълнява редовно своите платежни задължения. Кредитният превод е особено подходящ при плащания към бюджета, държавното обществено осигуряване, осигурителни организации, както и за прехвърляне на суми на банковите клиенти от едни сметки по други. Може да се използва за плащания на доставки и услуги.

При тази форма на безналично плащане инициативата за плащане е у платеца. Доставчикът предава стоката, а платецът нарежда на обслужващата го банка да извърши съответното плащане в полза на доставчика.

Платежните документи се съставят от платеца, който носи и отговорността за неправилно съставените документи. Платежното нареждане за кредитен превод задължително трябва да съдържа реквизити, които са изрично посочени в чл.17 ал.1 на Наредба 3 от 29.09.2005 г. за паричните преводи и платежни системи.

Д. Характеристика на плащането чрез директен дебит (незабавно инкасо) - тази форма на безналично плащане се използва, когато фирмите имат постоянни взаимоотношения и взаимно доверие. Когато договарят използването на директен дебит, получателят на сумата и платецът, трябва да са наясно относно финансовото състояние на търговския партньор и неговата репутация в деловите среди.

Плащането чрез незабавно инкасо може да се осъществи само, когато платецът предварително е дал съгласието си плащането да стане незабавно от неговата сметка по искане на доставчика. Директният дебит се инициира от получателя на сумата (бенефициента). След като получи копие от съгласието на платеца за директен дебит, той изпраща стоката или извършва работата или услугата. Заедно с това изготвя нареждане за директен дебит и го представя в своята банка.

Е. Характеристика на плащането чрез акредитив - акредитивът e форма на плащане, при която банка по нареждане на свой клиент и съгласно поставени от него условия поема ангажимент да:

- извърши плащане в полза на трето лице (бенефициент) или на негова заповед;

- акцептира и изплаща теглените от бенефициента полици;

- упълномощава друга банка да негоцира полици.

Главното при тази форма на плащане е едностранното волеизявление на банката издател на акредитива, да заплати, акцептира или негоцира предоставените документи и полици. За разлика от инкасовата форма, където банките имат само представителни функции, при акредитива имаме ясно изразената воля на банката, като лице ползващо се с доверие сред публиката и платежоспособност да заплати определена сума при спазване на поставени предварително условия. В това се състои особената сигурност на тази форма на плащане, защото освен думата на контрагента по външнотърговска сделка, износителят или доставчикът получава и готовността (гаранцията) на банката да заплати цената на доставката.

Ж. Характеристика на плащането чрез чекове - чекът е документ, с който издателят нарежда на банката, в която се води неговата сметка, да плати определена сума пари в полза на (бенефициента) приносителя. Чекът е удобно средство за плащане поради това, че е платим от банка при предявяване. С него могат да се избегнат значителни транзакционни разходи в сравнение с физическите трансфери на пари, както и да се избегне минимално необходимият технологичен срок за обработка на платежните форми при безналичните разплащания, ако се представи пряко в банката издател. Неудобството му като платежен инструмент е свързано с това, че бенефициентите не могат да бъдат сигурни, че платецът има покритие по сметката си. Този недостатък може да се елиминира, ако чекът е издаден от лимитирана чекова книжка, по която банката предварително блокира сума по сметката на платеца, която съответства на лимита по чековата книжка. Когато е необходима по-голяма гаранция за бенефициента, тогава банките издават т.нар. банкови чекове. Те са платими на приносителя при предявяване пред банката издател или неин кореспондент. Обикновено банковите чекове се използват за заплащане на крупни покупки например на автомобили, жилища и др., за които продавачът се нуждае от пълна гаранция за платежоспособността на купувача. Едно допълнително неудобство при чековете е, че поради развитието на технологиите и платежните системи разходите по обработката им са по-високи от разходите по обработката на други платежни инструменти. Затова някои централни банки водят политика на ограничаване употребата или прекратяват приемането на чекове в обращение.

З. Характеристика на плащането чрез електронни платежни инструменти - електронните платежни инструменти (ЕПИ) са платежни инструменти, които позволяват достъп до електронно регистрирани или съхранени пари и дават възможност да се извършват депозити, преводи, теглене на пари в брой, зареждане и отнемане на парична стойност и/или други операции посредством електронни или други технически способи.

Електронните платежни инструменти биват два вида:

1. Платежни инструменти за отдалечен достъп (чрез банкова платежна карта или електронно банково платежно заявление);

2. Инструменти за електронни пари.

Платежният инструмент за отдалечен достъп е инструмент, който позволява на държателя достъп до финансови средства по банкови сметки чрез използването на:

- банкова платежна карта;

- електронно банково платежно заявление.

Най-типичният представител на платежния инструмент за отдалечен достъп е банковата платежна карта. Банковите карти могат пълноценно да се използват като средство за разплащане и са по-ефективни от банкнотите и монетите, защото разходите за поддържането им са многократно по-ниски и намаляват с увеличаване мащаба на операциите с тях. Друга причина за тяхната по-висока ефективност е тази, че при тях се постига многократно увеличена технологична обращаемост на парите.

Банковата платежна карта е вид електронен платежен инструмент и представлява карта, върху която по електронен начин е записана информация и се използва многократно за идентификация на държателя, отдалечен достъп до банкова сметка и/или до предварително определен кредитен лимит, договорен между държателя и банката.

Чрез банкови платежни карти могат да се извършат следните операции:

- теглене на пари в брой чрез терминални устройства АТМ;

- плащане на стоки и услуги и получаване на пари в брой чрез терминални устройства ПОС;

- превод между сметки чрез терминални устройства АТМ;

- плащане на услуги чрез терминални устройства АТМ;

- справочни и други платежни и неплатежни операции.

Банкова карта се издава за определен срок въз основа на договор за банкова карта. Тя е собственост на издателя и се използва само лично от държателя. Картата може да бъде: дебитна и кредитна.

4. Анализира взаимоотношенията, които възникват между банките и техните клиенти във връзка с откриване на банкова сметка и извършване на безналични плащания

А. Характеристика на документите, които се използват за откриване на банкова сметка и извършване на плащанията - в "Искането за откриване на банкова сметка" се съдържа следната информация: името на банката, която открива сметката, име на лицето, искащо да бъде открита сметка, име на лицето, в полза на което се открива сметката, адрес, вид сметка, условия, при които ще се ползват парите по сметката, име на лицето, което може да се разпорежда с парите, място и дата на подаване, подпис.

- Спесимен на подписите – съдържа името на банката, място и дата на подаване, име на лицето, което ще се разпорежда с парите, номера на сметката, подпис, който се поставя пред служителя или пред нотариус.

- Вносна бележка – с нея се внасят пари в брой за захранване на сметката и съдържа информация за лицето, което внася сумата, номера на сметката, основанието за внасяне на сумата, вида валута и сумата.

- Платежно нареждане за кредитен превод – името на банката, на наредителя и на получателя, BIC на банките, номер на сметката на наредителя и на получателя, имената им, дата и подпис, вида валута и сумата.

- Преводно нареждане за директен дебит - името на банката, на наредителя и на получателя, BIC на банките, номер на сметката на наредителя и на получателя, имената им, дата и подпис, вида валута и сумата.

Б. Операции, които извършва банковия касиер при внасяне на пари в брой - банковият касиер при внасяне на пари в брой  приема и проверява "Вносната бележка", изисква личните документи на вносителя, приема, проверява и преброява парите, регистрира операцията и поставя уникален регистрационен номер върху вносната бележка, поставя своя номер или на касата върху документа, заверява сметката, по която се внасят парите, подписва се на вносната бележка, поставя печат и предоставя единия екземпляр на клиента.

В. Операции, които извършва банковия касиер при теглене на пари в брой - банковият касиер при теглене на пари в брой приема "Нареждане-разписка" и го проверява, изисква личните документи на клиента, предава парите след като ги преброи и опише, въвежда операцията, поставя уникален регистрационен номер на документа, неговия или номера на касата, задължава сметката на клиента, подписва се, поставя печат и предоставя втория екземпляр на клиента.

Г. Съдържанието на отчета по банкова сметка - отчетът по банковата сметка съдържа: името и адрес на банката, името и адрес на клиента, период на отчета, вальор, транзакциите и съответните платежни документи (вкл. номерата на документите), съконтрагентите, сумите, начален и краен баланс по сметката, подпис на служителя.

Д. Случаите, при които се закрива банковата сметка - закриване на банковата сметка може да стане по искане на титуляра (след подаване на "Искане за закриване на сметката"), на банката (при осъществяване на условията, които предварително са договорени или след изтичане на 30 дневния срок от уведомяването на титуляра, банката не е длъжна да се мотивира), служебно от банката след изтичане на срока, за който е открита сметката. Остатъкът по сметката може да се изтегли в брой или да се преведе по друга сметка на клиента.