ТЪРГОВСКАТА БАНКА И НЕЙНАТА ОБКРЪЖАВАЩА СРЕДА

1. Същност на обкръжаващата среда

Понятието “обкръжаваща среда” се разглежда в широк смисъл, като всичко, което “обгражда и съдържа” една институция. Разглежда се още като съвкупност от макросредата и микросредата на една институция.

А. Определяне и характеризиране на макросредата на банката - към макросредата спадат много неконтролируеми фактори, които  не могат да бъдат управлявани от банката и тя е принудена да се съобразява с тях, за да постигне целите си (напр. икономически, социални, демографски, природни, политически, технологични, правни, екологически, културни). Необходимо е да се изследва всеки един от тях, за да могат да се вземат адекватни решения.

Б. Определяне и характеризиране на микросредата на банката - микросредата е тази, върху която банката е в състояние да въздейства. Управлението на процесите се извършва от висшето ръководство. Тя е пряко свързана с основните ресурси, дейности и структури, които са характерни за дейността на банката, в т.ч. маркетинг, иновации, инвестиции, производство, пласмент, управление на дейността, администрация и социални фактори т.е. елементите на микросредата са доставчиците, посредниците, конкурентите, клиентите, контактните аудитории.

Вътрешната среда и нейното подобряване е от решаващо значение за повишаване резултатите от цялостната дейност на банката.

2. Фактори, които оказват влияние върху дейността на банката

А. Заинтересовани страни (стейкхолдери) - най-съществената част от околната среда на банката са стейкхолдерите /заинтересовани страни/. Това са всички онези групи, без чието присъствие по-нататъшното съществуване на банката е застрашено. Те могат да са отделно лице, група лица или различни по големина и правен статут организации, които оказват решаващо влияние върху  продуктовия асортимент, състоянието и ефективността на организационната структура и организация на дейността на банките.

Б. Концентрация на банковия капитал - концентрация на банковия капитал - чрез масовото окрупняване на банките се намалява техния брой в отделните страни;

В. Дял на собствения капитал в общия размер на капитала - намаляване на относителния дял на собствения капитал в общия размер на банковия капитал - причините за това е по-бързият темп на растеж на депозитите и предоставените кредити в сравнение с растежа на собствения капитал, предизвикан от депозитната емисия, използването на системи за гарантиране на влоговете и др.;

Г. Структура на привлечения капитал - изменение на състава и структурата на привлечения капитал-увеличаване дела на банковите и облигационни кредити и намаляване на дела на депозитите в общия му размер;

Д. Относителен дял на първичните резерви - намаляване на относителния дял на първичните резерви – касовата наличност и приравнените към нея средства и в това число на свръхрезервите в общия размер на активите в резултат на повишаване на дела на по-рисковите и по-доходоностни активи;

Е. Увеличаване на банковите операции и услуги - увеличаване на банковите операции и услуги, което разширява обхвата на банковия мениджмънт  в области и услуги, които нямат чисто банков характер;

Ж. Междубанкова конкуренция - засилване на междубанковата конкуренция, в резултат на техническото усъвършенстване, компютъризацията и въвеждането на редица нововъведения в банковото дело;

З. Дерегулация на банковото дело - дерегулация на банковото дело, продиктувана от либерализация на нормативната уредба;

И. Намаляване дела на специализираните банки - намаляване на дела на специализираните банки, както и на различията между тях и универсалните банки;

Й. Промени в организационната структура на банките - изменения в организационната структура на банките- увеличаването на банковите услуги и усложняването на банковата дейност пораждат възникването на нови дирекции и отдели в банките;

К. Намаляване на относителния дял на кредитния портфейл в активите на банката - намаляване на относителния дял на кредитния портфейл  в активите на банките. Абсолютният размер на предоставените кредити нараства, но поради увеличаване на броя на банковите продукти и услуги, относителният им дял намалява;

Л. Глобализация на банковото дело - глобализация на банковото  дело, намираща израз в разширяване на обхвата на дейността на банките, извън националните граници. Създават се банкови филиали в чужбина и се увеличават чуждестранните банки, функциониращи в рамките на дадена страна;

М. Изменения в структурата на приходите и разходите - изменение на структурата на приходите и разходите на банките - увеличават се приходите от  инвестициите в ценни книжа, доверителни операции, комисионни от многообразни други услуги. Нарастват и разходите на банките – лихвени, валутни и други.

3. Управление на различните видове риск

А. Дефиниране на риска в банките - риск - това са различни ситуации и процеси, чието въздействие не може предварително да се предвиди и това се отразява върху състоянието на капитала, имуществото и върху поведението на индивида или институцията. Тоест най - общо банковият риск е вероятността от неблагоприятно развитие в дейността на банките, т. е. да не бъдат постигнати предварително поставените цели.

Б. Видове рискове за банката - многообразието на банковата дейност, както сложната среда, в която тя се упражнява, обуславят различни изходни позиции за класифициране на  рисковете, а  именно:

Основни рискове

1. Политически рискове: трансферни; регионални; рискове вследствие наложени мораториуми и войни; рискове, предизвикани от регулиращи и дерегулиращи мерки и др,;

2. Пазарни рискове: валутни; ценови и лихвени рискове;

3. Бизнес-рискове: ликвидни рискове и такива, предизвикани от промяната в обема на транзакциите; рискове срещу банковата рентабилност; рискове, застрашаващи имиджа на банковите институции;

4. Рискове, застрашаващи платежоспособността: съвкупни рискове и такива, свързани с пласмента на ценните книги;

5. Рискове, съпътстващи дейността на бек-офисите в банките: производствен, информационен, правен и риск срещу несигурността на банката.

Рисковете могат да се разграничат още на:

1. Първични рискове - те принадлежат към генезиса на банкерството. Най-съществени от тях са кредитния и пазарния риск;

рискове, предизвикани при управлението на банката - данъчен, ликвиден; риск при рефинансиране, лихвен;

2. Рискове, предизвикани от взаимоотношенията на банките с клиентите - известни са още като операционални рискове. Към тях спадат: рисковете от предприети сделки или транзакции; рискове срещу сигурността на банката; рискове, породени от контролната и надзорната система и др.

3. Стратегически рискове - предполагат или пък са следствие от несъвършенствата в стратегията на топ-мениджмънта,

4. оперативни - всички рискове, които съпътстват дейността на по-ниско ниво.

Кредитни, пазарни и операционални рискове - през последните години вниманието на банковата теория и на банковия мениджмънт се съсредоточава предимно върху три групи рискове. Това са кредитните, пазарните и операционалните рискове.

1. Кредитният риск е функция на неплатежоспособността на даден партньор по кредитната сделка. Сред останалите разновидности на кредитния риск се открояват:

регионални рискове - това са рискове от загуба на платежоспособност формирана във връзка с кредитиране, търговия с деривативни продукти и ценни книжа.

2. Трансферни (сетълмент) рискове - те възникват тогава, когато  партньора не може да направи насрещното плащане. Този тип рискове е типичен най-вече при валутните сделки, транзакциите при сделки с благородни метали и др.

3. Съвкупен риск - вследствие концентрация на рисков потенциал, съдържащ се в отделни банкови сделки;

4. Портфейлен риск - от повишаване на вероятностите на неплатежоспособност и фалити;

5. Рейтингов риск - дължи се на промяната в кредитния рейтинг на партньора.

В. Определяне целите на рисковата политика.

- създаване на обща платформа за адекватно управление на рисковете;

- адекватно използване на материалните, финансовите, информационните и личностните ресурси на банката;

- формулиране на стандарти и изисквания, съответстващи на стратегията и целите;

- дефиниране на високи етични и професионални изисквания към всички банкови заинтересовани страни;

- популяризиране на мерките по управлението на рисковете сред всички нива от организационно-управленската йерархия на банката.

Г. Мерки за отбягване и ограничаване на риска

- определяне на лимити по отделни клиенти, сделки, отрасли и региони;

- ранжиране на участващите в сделката страни според техния кредитен рейтинг;

- диверсификация на рисковете – бизнес полетата, региони, клонове;

- създаване на системи за превантивен контрол, за оценка на кредитно качество на клиентите;

- изграждане на системи за вътрешен контрол;

- създаване и осъществяване на стрес-тестове за определяне на потенциалните загуби;

- ограничаване вероятността за негативно проявление на рискове, чрез формиране на резерви.

- изчисляване и контролиране на съотношенията „доходност-риск”;

- предприемане на манипулации в параметрите на банковите сделки;

Д. Мерки за компенсиране на риска (хеджиране) - хеджирането се характеризира с това, че се противопоставя влиянието на различните рискови позиции. Те се неутрализират взаимно. Възможните загуби от една позиция, например ‘’ценни книжа’’ се балансират с печалба от фючърсна сделка.

Е. Инструменти за прехвърляне на рисковете - те трябва да съдействат за прехвърляне на последствията, които произтичат от една рискова позиция към други институции и лица, с което въпросната банка се освобождава от негативен рисков потенциал. Най–често срещаните форми на застраховането на сделките са.

- застраховане;

- гаранции;

- поръчителства;

- сключване на консорционални договори;

- факторингови операции

4. Риск мениджмънт в банките

Управлението на рисковете е сред най-сериозните делови ангажименти на стратегическото и оперативното ръководство на банките.

А. Същност и цели на риск-мениджмънта - основната цел на  риск-мениджмънта в банките  е повишване на пазарната цена на на банката и на ползата за нейните акционери. Основната задача на риск-управлението е да въздейства върху тези фактори на несигурност, които пречат за реализацията на целта.

Ефективното управление на риска зависи от влиянието на три фактора: идентификация на рисковете, определяне на лимити, използване на подходящи методи за контрол на рисковете.

Б. Определяне етапите на риск-мениджмънта - независимо от различията в структурата на банковия риск-мениджмънт, присъстват задължително следните елементи: определяне рисковата позиция на банката, анализ на рисковете и предприемане на мерки по тяхното управление.