ТЪРГОВСКАТА БАНКА КАТО СУБЕКТ НА БАНКОВОТО ПРАВО

1. Правен статут на търговската банка

А. Нормативни актове, регламентиращи дейността  на търговските банки - нормативната уредба регламентираща дейността на търговските банки:  

Закона за кредитните институции - той е специален по отношение на търговските банки, но се явява общ по отношение уредбата на банковата дейност, тъй като се прилага и спрямо банки създадени със специален закон. Необходимостта от специален режим за банките се обуславя от спецификата на банката като търговец и от рисковия характер на банковата дейност, което налага разрешителни режими и банковия надзор. 

Други нормативни актове - всички наредби на БНБ са също източник, също така и ТЗ в частта му за акционерните дружества и банковите сделки, Закона за чуждестранните инвестиции, Валутния закон.  

Устав на търговските банки - източници на уредбата на дейността на банките са и уставите на самите банки, чието съдържание не може да противоречи на императивни норми на банковото законодателство. Тези устави имат две части. Част от съдържанието е  предвидено в банковото законодателство, без наличието на което БНБ няма да издаде разрешение. Другата част от съдържанието на устава е по волята на учредителите. В ЗКИ се посочват някои от задължителните реквизити на устава: сделките, които ще се извършват, начина на представляване, данни за организацията на вътрешния контрол. Легално определение за банка е дадено в ЗКИ, посочва се правно -организационната форма за банкова дейност, а именно само акционерно дружество, като това акционерно дружество трябва да е получило писмено разрешение от БНБ. Винаги когато има разрешителен режим, това означава, че има обща забрана за извършване на такава дейност, освен за субекти, които са получили вече.

Б. Определение за търговска банка - за да бъде едно акционерно дружество банка то следва да извършва минимум две основни банкови сделки - привличане на влогове и предоставяне на кредити, при това публично.

Според легалната дефиниция ТБ е акционерно дружество, което извършва публично привличане на влогове и използва привлечените парични средства за предоставяне на кредити за своя сметка и на собствен риск.

Ако се направи анализ на това определение, основните изводи са:

- ТБ са акционерни дружества, не могат да бъдат други дружества /ТЗ/;

- ТБ извършва едновременно влогови и кредитни сделки;

- Предметът на дейност на ТБ е строго определен: покупка на менителници, приемане на ценности на депозит, управление на банкови карти, финансов лизинг и т.н.

- ТБ представляват специфични предприятия, които търгуват с пари и парични капитали. Те предлагат на своите клиенти услуги и се стремят към печалба и осигуряване на своята ликвидност.

В. Характеристика на търговската банка като предприятие - банките са предприятия, които осъществяват парично, платежно, кредитно и капиталово посредничество между своите клиенти. Те търгуват с паричен капитал. Банките купуват и продават правото за ползване на чужд капитал и лихвеният процент е цената на това право. Специфична структура на активите ги характеризира като високо рискови предприятия.

Операциите, които банките осъществяват са много и разнообразни. Те могат да бъдат класифицирани по различни признаци. Операциите могат да се  класифицират според баланса на банките, от една страна, на три  вида: активни, пасивни и задбалансови позиции, а, от друга страна, на рискови и ликвидни експозиции. Пасивните операции изразяват формирането на собствения и мобилизирането на чуждия капитал от банките. За разлика от тях, активните операции показват направлението на пасивите т. е. начините и формите на използване на пасивите с цел формиране на доходи.

Най-прегледно активните и пасивните банкови операции могат да се видят в баланса на търговските банки, който има следния обобщен вид:

Консолидиран  баланс на търговските банки

Активи	Пасиви
А. Финансови активи. 1. Парични средства. 2. Държавни ценни книжа. 3. Вземания от банки и други финансови институции. 4. Вземания от нефинасови институции и други клиенти. 5. Облигации и други ценни книжа с фиксиран доход в оборотен портфейл. 6. Акции и други ценни книжа с променлив доход в оборотен портфейл. 7. Финансови дълготрайни активи. Б. Нефинансови активи. В. Разходи за бъдещи периоди. Г. Вземания по записани дялови вноски. Д. Вземания по натрупани Лихви Е. Други активи. Е. Загуба от отчетния период.	А. Привлечени средства. 1. Привлечени средства от банки и други финансови институции. 2. Привлечени средства от нефинансови институции и други клиенти. Б. Приходи за бъдещи периоди. В. Други пасиви. Г. Собствен капитал. 1. Печалба 2. Капитал. 3. Резерви.
Сума на актива	Сума на пасива

2. Учредяване на търговска банка

А. Изисквания за формиране на капитала на търговска банка - минимално необходимият внесен капитал при учредяването на банка не може да бъде по-малък от 10 милиона лева. Вноските може да са само парични. Той трябва да бъде не само записан, но и внесен изцяло. Изискването се прилага при учредяването на банката – издаване на разрешение /лиценз/ на банката. Според Наредба № 8 за капиталовата адекватност, всяка банка трябва да разполага с по всяко време с със собствен капитал не по-малък от 10 милиона лева, което обаче включва освен основния капитал, резервите и финансовия резултат.

Б. Изисквания за акциите и притежаването им

- Издадените от банката акции са само поименни, като всяка акция дава право на един глас;

- Местно или чуждестранно лице, както и свързани лица не могат без предварително писмено разрешение на БНБ да придобият пряко или косвено акции в местна банка, които им осигуряват 10 или повече от 10 на сто от акциите с право на глас;

- Лицата, записали пряко или косвено 3 и над 3 на сто от акциите с право на глас, представят писмени декларации относно произхода на средствата, с които са платени вноските срещу записаните акции, за платените от тях данъци през последните пет години и за това, че средствата не са заемни.

Изискванията за капиталова адекватност на банките са по-строги от възприетите стандарти от Базелският комитет за банков надзор. Наредба № 8 за капиталовата адекватност на банките постави по-високи изисквания пред търговските банки. Наредба № 9 за оценка на рисковите експозиции на банките и за формиране на провизии за покриване на риска от загуби възприе по-рестриктивни принципи по отношение на активните банкови операции. Първо, на класифициране и провизиране подлежат не само кредитите, но и другите вземания на банката. Второ, банките да отделят провизии в указания в наредбата размер, независимо дали печалбата преди облагане покрива тези разходи.

В. Основни елементи от съдържанието на устава на търговските банки - в общите положения на устава на търговската банка трябва да са посочени наименованието, седалището, срок, акционери и взаимоотношения с кредитори и трети лица. Също така трябва да са записани целите и предмета на дейността, големината на капитала, органите на управление и общото събрание на акционерите. Трябва да е посочен управителния и надзорен съвет, както и директорите. В банката трябва да се извършва вътрешен одит и годишно приключване. Извършва се разпределение на печалбата. В определени случаи може да се стигне до прекратяване или ликвидация.

Г. Изисквания за търговското представителство на търговските банки – банките са търговски предприятия, които представляват своите клиенти в техните сделки. В тази връзка те акумулират парични средства и осъществяват кредитно-разчетни и други операции с цел печалба. Основните им функции като вид търговски представители са:

- превръщане на временно свободните парични средства в капитал;

- посредничество в кредита;

- посредничество в плащанията и създаване на кредитни средства на обръщението.

Търговското представителство е уредено в Търговския закон. Видовета търговски представители са:

- търговски пълномощници /прокурист, търговски пълномощник и търговски помощник/

- търговски представител;

- търговски посредник.       

Д. Управленска структура на търговските банки - банката се управлява и представлява най-малко от две лица.

Организационно-управленската структура на ТБ може да се разглежда като: Вертикална организационно управленска структура на ТБ, която изразява връзките и подчинеността между отделните банкови звена в системата на една банка от централата на ТБ към нейните клонове, филиали, представителства, агенции. От тази гледна точка управленската структура може да бъде: банка с клонова мрежа и банка без клонове. Откриването и закриването на банкови клонове става от Надзорния съвет по решение на Управителният съвет на банката.

Клоновете не са юридически лица и осъществяват своята дейност от името и за сметка на банката. Те имат самостоятелен банков код, работят на отделен счетоводен баланс и отчет за приходите и разходите. Водят счетоводна, статистическа и друга информация, съответстваща на банковото законодателство. Периодично подават информация за дейността си в централното управление на банката, необходима на ръководството за вземане на решения. Тяхната дейност подлежи на проверка и контрол, съгласно Наредбата за вътрешен контрол на банката. Банковите клонове разработват своя програма, която се одобрява от ръководството на банката. Централното управление и клоновете на банката се самофинансират, спазвайки изискванията на вътрешната нормативна уредба.

Офисите са звена на съответния банков клон, работят с неговия банков код и отчетността им се отразява върху баланса на клона. Тяхната основна дейност е да рекламират дейността на банката, привличат и осъществяват контакт с клиенти.

Вътрешната организационно управленска структура зависи от юридическата форма на нейното учредяване. Най - често това е акционерно дружество.

При едностепенната система на управление, банката се управлява и представлява от съвет на директорите. Този съвет приема правилата за работата си и избира председател и заместник-председател от своите членове. Той се събира на редовни заседания, за да обсъди състоянието и развитието на банката. Съветът на директорите възлага управлението на дружеството на един или няколко от своите членове. Всеки от изпълнителните членове докладва незабавно на председателя на съвета за настъпилите обстоятелства, които са от съществено значение за дружеството.

При двустепенната система на управление, банката се управлява и представлява от Управителен съвет, който извършва своята дейност под контрола на Надзорен съвет. Членовете на Управителния съвет се избират от Надзорния съвет, който определя тяхното възнаграждениеи може да ги заменя по всяко време. Едно лице не може да бъде едновременно член на Управителния и на Надзорния съвет на дружеството. Изготвя се Правилник за работа на Управителния съвет, който се одобрява от Надзорния съвет. Надзорния съвет не може да участва в управлението на дружеството. Неговите членове се избират от Общото събрание. Надзорният съвет приема правилата за работата си и избира председател и заместник-председател от своите членове.

3. Същността на банковите сделки и разграничаване на активните и пасивните банкови сделки

А. Сделки, които могат да осъществяват търговските банки - банковите сделки са операции, извършвани от търговските банки като: приемане на пари от други лица на влог; предоставяне на парични заеми и акцептни кредити; покупката на менителници и записи на заповед; сделки с чуждестранни средства за плащане и с благородни метали; приемане на влог за управление на ценности на други лица; покупката и продажбата на ценни книжа; поемане на поръчителство, гаранции и други обезпечения; извършване на операции по безкасови плащания и клиринг на чекови сметки на други лица; комисионни и посреднически сделки по управлението на фондове за инвестиране на капитал и подпомагане и придобиване на дялове от вътрешни и международни инвестиционни фондове; придобиването на права по вземания за доставка на стоки или извършване на услуги и поемането на риска от евентуалното им неплащане.

Б. Видовете банкови операции - банкови операции се разграничават на: активни, пасивни и посреднически.

В. Примери за видовете банкови операции

Пасивни операции на търговските банки - пасивните операции на ТБ са свързани с осигуряване на средства т.е. привличане на финансови активи под формата на влогове и депозити, операции свързани с формиране капитала на банката. Капитала се дели на основен, резервен и допълнителен. Формирането на собствения капитал е основна операция на всяка ТБ. В пасивните операции на ТБ съществено място заемат кредитите, които получават от паричния пазар. 

Активни операции на търговските банки - активните операции на ТБ са операциите, които банката извършва за пласиране на привлечения капитал и си осигурявят ликвидност и рентабилност. Кредитните операции са най-съществената част от активните операции на ТБ, но и са най-рисковия актив на банките. Тук се включват и лизинговите операции.

Посреднически операции на търговските банки - при посредническите операции ТБ не ангажират собствен капитал. Те извършват услуги на своите клиенти, срещу което получават доход под формата на такси комисионни н други подобни плащания. Например преводи, акредитивни операции, емисия и покупко-продажба на ценни книжа,покупко-продажба на валута, консултации, анализи и др.

4. Анализ на правни банкови понятия

А. Условия за получаване на банков лиценз - в съответствие с банковото законодателство за да може да се регистрира и да упражнява банкова дейност, тя следва да получи банков лиценз от Централната банка. За тази цел подава писмено заявление към БНБ, към което се прилагат уставът и др. учредителни актове, данни за внесен капитал, план за деловата дейност, имената и адресите на лицата които ще управляват и представляват банката и сведения за техният професионален опит и квалификация в банковата дейност, данни за лицата притежаващи акции, които им осигуряват повече от 3% от гласовете в общото събрание и други сведенияпо искане на БНБ.

Банков лиценз, следва да получат и клоновете на чужди банки упражняващи банкова дейност в страната

Регистрирането на Търговска банка става само след представяне на банков лиценз, което означава, че ако такъв не е издаден, търговската банка не може да се регистрира и да осъществи банкова дейност

Б. Документи, които трябва да се подадат до БНБ - документите, които трябва да се подадат до БНБ са:

- заявление за издаване на лиценз;

- устав и другите учредителни актове на заявителя;

- документи, съдържащи данни за записаните акции и направените вноски;

- план за деловата дейност на банката;

- описание на управленската и организационната структура;

- дейността на отделните организационни структури;

- разпределение на отговорностите между изпъленителните директори и други адмистратори;

- механизма за защита на информацията;

- описание на системите за вътрешен контрол и на системите за управление на рисковете, както и програма за мерките срещу изпирането на пари;

- имената и адресите на членовете на надзорния съвет и подробни писменни данни за тяхната квалификация и професионален опит.

В. Срокове, в които трябва да се издаде лиценз - срокът за издаване на банков лиценз е 6 месеца след подаване на заявление, като в лиценза се посочва конкретни сделки за които се дава право да бъдат извършени. Издадените лицензи се вписват с специални регистри които се водят в БНБ.

Г. Случаи, при които се отнема лиценз - Българската народна банка може да отнеме лиценз за извършване на банкова дейност, когато:

- банката не започне да извършва разрешена банкова дейност в определения в закона срок от издаване на лиценза ;

- са установени законови нарушения, свързани с лицензирането и дейността на търговската банка ;

- банката е представила неверни сведения, които са послужили като основание за издаване на лиценза;

- банката е преустановила извършването на дейност за срок повече от предвидения в закона;

- банката престане да отговаря на условията, при които е бил издадени лицензът;

- банката не разполага с достатъчно собствен капитал или не може да се смята, че ще продължи да изпълнява задълженията си към кредиторите, включително когато не се осигурява сигурност на поверените и активи.

Д. Случаи, при които се прави отказ за издаване на лиценз - БНБ отказва издаването на лиценз, ако заявителят не е представил в определените рокове всички необходими сведения и документи или представените документи съдържат непълна, противоречива или недостоверна информация. Отказът задължително се мотивира. БНБ издава или отказва издаването на лиценз в срок 12 месеца от получаване на заявлението. Когато БНБ не се е произнесла по молба в 6 месечен, а също и в 12 месечен срок от постъпването на молбата се смята, че е налице мълчалив отказ, който също, както и изричния, може да бъде обжалван. В случай на отказ, заявителят може да направи ново искане за издаване на лиценз не по-рано от 12 месеца от влизането в сила на отказа.

Е. Изисквания за собствения капитал - всяка банка или банкова група, за да гарантира поверените от кредиторите й парични средства и други ценности, трябва да разполага по всяко време със собствен капитал, чиито минимални размери, структура и съотношения с балансовите й активи и пасиви се определят от Централната банка съобразно кръга на извършваните банкови сделки. Основните изисквания са:

1. Размерът на собствения капитал не може да бъде по-малък от 8 на сто от рисковите активи на банката. 
2. За образуването на фонд "Резервен" банката отделя най-малко 1/5 от печалбата след облагането й с дължимите данъци и преди изплащането на дивиденти, докато средствата на фонда достигнат 1,25 на сто от сбора на балансовата сума на активите и поетите гаранции и други обезпечения. 
3. Когато средства на фонд "Резервен" спаднат под минималния размер, установен в ал. 1, банката е длъжна да възстанови средствата по фонда до достигане на минималното равнище в срок от 3 години.

4. Средствата на фонд "Резервен" могат да се използват за покриване на загуби от дейността на банката само след изчерпването на специалните резерви. 
5. Банката е длъжна да поддържа минимални ликвидни средства в съотношение и при условия, периодично определяни от централната банка.

Ж. Същност на понятията ликвидност и капиталова адекватност.

Ликвидност на търговската банка - ликвидността на банката е възможността тя да посреща своите задължения към клиентите и кредиторите си с наличните си средства и активи, които лесно и бързо се продат, както и средства, които могат да си набавят от паричния пазар.

Капиталова адекватност на търговската банка - капиталовата адекватност изразява състоянието на собствен капитал на банките от гледна точка на неговата достатъчност за осигуряване на ликвидността и повишаване на рентабилността. Конкретният размер на собственият капитал зависи от риска, който банките поемат, а това означава, че ако банките решат да вложат своите ресурси във високо рискови активи, трябва да се увеличи и абсолютният размер на собствения капитал.

Общата капиталова адекватност на банката се установява като процентно съотношение между капиталовата база и общият рисков компонент. Този показател показва, че банката дава гаранция за стабилността на своята дейност чрез достатъчността на собствения капитал и от тук до каква степен може да поеме загуби без да се засегнат интересите на депозиторите. По правило капиталовата база изразява стойността на собственият капитал и се образува от сбора на първичният и допълнителният капитал за установяването на рисковият компонент на балансовата стойност на всеки актив.