1. Същност и структура на банките и банковата система
А. Обща
характеристика на банковата система - банковите системи могат да
бъдат разгледани в исторически, икономически, юридически, институционален и
функционален план. В този смисъл няма единно определение, което може да обхване
многообразието в разбирането за същността на банковата система.
В исторически аспект се приема, че банковата
система се появява с обособяването на първата централна банка – английската
през 1694 г. Тя представлява еволюционно обособения процес на емитиране на пари
и тяхното съхранение и отдаване за временно ползване срещу лихва с участието и
под контрола на държавата.
В икономически аспект банковата система се определя
като съвкупност от парично-кредитни отношения и възникналите на тази основа
институции /банкови и кредитни/ с цел удовлетворяване потребностите на икономическите
агенти.
В юридически аспект тя е съвкупност от всички
закони и нормативни актове, на които банките подчиняват дейността си.
В институционален аспект –
съвкупността от всички банки и банкоподобни институции, както и контролиращите
и регулиращи ги органи и връзките между тях.
Във функционален аспект тя представлява система от банки и
банкоподобни институции, които се занимават основно с емисия на банкноти и
монети, влогонабиране, кредитиране и разплащане между икономическите агенти,
доверително управление с ценни книжа и други дейности, изрично записани в
законодателството на съответната страна.
Б.
Същност на банковата система - банковата система представлява съвкупност от
банките на страната тяхната взаимна обвързаност, подчиненост и законова
регламентация. Съвкупността включва всички банки и лицензирани банкоподобни
институции, които извършват банкова дейност. Лицензът се дава, след като се
прецени характерът на дейността, възможностите за извършване на тази дейност,
наличието на необходимия капитал, квалификацията на управляващите органи и
други изисквания, гарантиращи нормална банкова дейност.
В. Структура
на банковата система - съществуват три основни елемента в структурата на
банковата система:
1. емисионни (централни) банки;
2. търговски банки;
3. банкоподобни институции
Г. Видове
банкови системи - банковата
система се характеризира от взаимоотношенията между Централната банка и
търговските банки, регламентирани от съответните закони. От значение е и
структурата на самите търговски банки и лицензираните небанкови институции.
Едностепенна (децентрализирана) банкова система - значително
по-трудно може да осигури необходимото парично предлагане за ефективното
развитие на икономиката, както и за спазването на изискванията за ликвидност и
капиталова адекватност на банките.
Двустепенна банкова система - повишава
значително възможностите за регулиране на самата банкова система, за повишаване
на нейната ефективност и въздействие върху стопанските субекти.
2. Видове банки и банкови операции
А. Класифицирането
на банките - може да се основава на различни критерии:
Според източника за образуване на собствен капитал – държавни,
общински, частни, кооперативни.
Според правната си форма – еднолични
предприятия, търговски дружества и кооперации.
Според характера на стопанската дейност на обслужване на
клиенти – промишлени, търговски, земеделски, външнотърговски и пр.
Според големината на основния капитал и на привлечените
средства – големи, средни и малки.
Според териториалния обхват на дейността им –
национални, регионални, чуждестранни и транснационални.
Според операциите, които осъществяват –
специализирани и универсални.
Според обхвата на дейността си – напълно
универсални банки, английска форма на универсални банки, американски тип универсални
банки и японски универсални банки.
Б. Видове
банкови операции
Пасивни банкови операции – включват
се операциите по формирането на собствения капитал и операциите по
мобилизирането на чужди средства. Съхраняват се и свободните парични средства
на местните бюджети и на бюджетните учредения. Тук се отнасят и междубанковите
кредити, кредитите, които те получават от паричния пазар, продажбата на
паричния пазар на ценни книжа.
Активни банкови операции – чрез тях
се цели повишаване на рентабилността и ликвидността. Кредитните операции са най-съществената
част на активните операции. Тук се включват още осигуряване на касова наличност
и приравнени към нея средства, лизингови и факторингови операции.
Комисионни банкови операции – банките
не ангажират собствен капитал. Те извършват услуги на своите клиенти, срещу
което получават доход под формата на такси, комисионни. Тук се включват преводите, акредитивите,
инкасата, доверителни операции, емисия и покупко-продажба на ценни книжа,
покупко-продажба на валута.
Банкови услуги – всичко онова, което банките
предлагат на своите клиенти по една приемлива и пазарно ориентирана цена. Те се
диференцират на същински (кредитиране, влогови сделки, сделки с ценни книжа,
разплащания), второстепенни (депозитни сделки, управление на имущество,
посредничество при застраховане, консултации и др.), финансови (акцептни
кредити, сконтиране на полици, управление на паричния поток, лизинг, факторинг,
доверителни услуги и др.), финансови услуги на чуждестранни субекти,
междубанкови операции.
3. Развитие на банковата система в България
А. Етапи
в развитието на банковото дело у нас
1. След Освобождението до 9
септември 1944
2. По времето на социализма (1944
– 1989)
3. Банковата реформа и
икономическата криза (1989 – 1997)
4. Банковото дело в условия на валутен
борд и кредитния бум (1997 - 2007)
Б.
Характеристика на етапите в развитието на банковото дело у нас
След Освобождението до 9 септември 1944
До
Освобождението (до 1878 г.) в страната са
съществували т. нар. „общополезни каси”. Те имали задачата да подпомагат
финансово селските стопанства. Приема се, че тези първи банкоподобни
организации изграждат основата на банковата система.
Първа се
създава Българската народна банка. Тя насочва дейността си към
индустрията и търговията. Държавата играе съществена роля при формиране на
банковата система.
Икономическият
подем на страната от началото на XX в. предизвиква появата на нови
банкови институции. През 1896 г. се създава Пощенска спестовна каса, а през
1903 г. Българска земеделска банка. Годините на икономическия подем се
характеризират с успешно развитие на частното и кооперативното банково дело. До
1887 г. в страната е имало 3 частни банки. До края на века те стават 28, а през
1927 г. броят им е 129. Постепенно частните банки прерастват в акционерни
дружества и започват да привличат все повече чуждестранни капитали.
По времето на социализма (1944 – 1989)
Смяната на
политическата система през 1944 г. - довежда до реорганизация на
банковото дело, изразяваща се в: силна централизация на банковото дело,
закриване мрежата от търговски банки, уедряване на банковите институции, силен
контрол от държавата. Българската народна банка загубва типичните си основни
функции на централен банков институт.
Национализация
на банките – на 27 декември 1947 г. се национализират частните банки в резултат, на
което се слага началото на еднозвенната банкова система. Законът за банките
обявява банковото дело и всички банкови сделки за държавен монопол. Създават се
две банки – Българска народна банка и Българска инвестиционна банка. Наред с
тях остават да съществуват и Пощенска спестовна каса и популярните банки. На
Българската народна банка се възлага организирането на покупко-продажба на
ценни книжа.
Парична
реформа през 1947 г. – целта на реформата е да се намали количеството на
парите в обръщение и да се преустановят инфлационните последици от войната,
както и да се изземе икономическата власт на капиталистическата класа.
Парична
реформа на 12 май 1952 г. - реализират се съществени промени в
парично-кредитната система. Основната цел е да се постави количеството на
парите в обръщение в съответствие с потребностите на обществото и да се извърши
преразпределение на паричната форма на националното богатство в България.
Характерни черти
на банковото дело в България в периода от 1951 до 1987 г. са
централизирана банкова система, банките нямат стопанска самостоятелност,
господства държавната собственост, банките извършват и нетипични дейности и не
се прилагат технологии на икономическия избор.
През 1987 г.
започва нова реформа на банковата система. Тя цели да се
децентрализират връзките и структурите в нея. Създават се 7 търговски банки на
отраслов принцип.
Банковата реформа и икономическата криза (1989 – 1997)
Нов тласък
реформата получава през 1989 г., когато за кратко време у нас се
създават редица нови търговски банки. Учредяват се и няколко частни банки.
Редица търговски банки започват да прилагат нови услуги, нетипични за
централизираната банкова система: консултации, прогнози, проучвания и др. Това
обуславя необходимостта от окрупняване на държавния банков капитал и
съсредоточаването му в няколко икономически силни търговски банки. За тази цел се създава Банкова
консолидационна компания. След етапа на консолидацията на банките се преминава
към приватизиране на банките. Създаването на двузвенна банкова система беше
продиктуван от промените, които започват в България в областта на управлението
и икономиката. Създаването на пазарна икономика е съпроводено с изграждането на
двузвенна банкова система, в условията, на която търговските банки се
стимулират да кредитират рентабилни и ликвидни предприятия и ефективни
инвестиции.
В периода
1991-1996 г. общата криза в страната, раздаването на лоши
кредити, нереалните разходи в търговските банки и други фактори станаха причина
за много банкови фалити.
Банковото дело в условия на валутен борд и кредитния бум
(1997 - 2007)
През 1997 г.
в България е въведен валутен борд. Целта за въвеждане на страната
на валутен борд е стабилизиране на финансовата система, налагане на финансова
дисциплина на икономическите субекти и възвръщане на доверието в банковата
система. Във валутен борд БНБ може да изпълнява функцията на кредитор от
последна инстанция за търговските банки. Въпреки тежките условия през 1997 г.,
икономиката на страната започва да се подобрява. Благодарение на валутния борд,
през следващите няколко години се осъществява разумна и предвидима фискална
политика, ориентирана към балансиран бюджет или бюджетен излишък. Бизнес
климата се подобрява съществено, което води до увеличен интерес на инвеститори
от запад. Държавата постепенно се оттегля от водещата роля в банковата система
чрез приватизация на стабилизираните държавни банки.
През 2007 г.
България стана държава членка на
Европейския съюз, с което се заяви включването на БНБ в Европейската
система на централните банки.
Банковото дело е най-силно
регулирания бизнес, защото банките оперират с до 95% чужди средства.
Естествената суровина на банковите предприятия са чужди пари. Банковия капитал
е 5-10% от балансовата сума, а останалото са чужди пасиви и следователно
банковото дело е оправдано да бъде най-силно регулирано, подложено на публичен
надзор и контрол, банките носят висока народностопанска отговорност за
производството на тази чужда собственост. Макар и бавно, глобалният консенсус
за необходимостта от по-строги правила за финансовата система ще доведат до
значителни промени и те няма да се ограничат до резкия спад на заплащането във
финансовата сфера. На първо място, изискването за поддържане на повече капитал
от банковите институции със сигурност ще намали тяхната печалба. По-голямата
прозрачност ще намали възможностите за арбитаж, а по-високите стандарти за
поемане на риск ще ограничите избора на проекти. В каква степен обаче засега е
много рано да се каже.
4. Взаимоотношенията на банките с физически и юридически лица
А.
Взаимоотношения на ЦБ с държавата - една от
основните характеристики, която дава облика на Централната банка, е
обстоятелството, че тя обслужва държавата, в това число:
- съхранява златно-валутните
резерви на страната;
- води сметките на държавата
(разплащания,дългове и пр.);
- изпълнява касово бюджета на
страните;
- провежда парично-кредитна
политика;
Именно по тези характеристики
Централната банка се определя като банка на банките, независимо от характера на
нейната собственост и подчиненост. В много случаи Централната банка юридически
е независима от правителството на страната и се отчита само пред парламента,
който избира нейното ръководство и приема отчетите за дейността й. Това е
характерно за централните банки в страните с развита пазарна икономика. В
определени ситуации е възможно дейността на Централната банка да е в
противоречие с правителството – например ако Централната банка провежда
антиифлационна политика и стабилизира националната парична единица, а
правителството предпочита по-активна кредитна политика, за да се поддържа
стопанското развитие и растежът.
Б.
Взаимоотношения на ЦБ с търговските банки - Централната
банка издава и отнема разрешения на
търговските банки за извършване на банкова дейност. Тя регулира тяхната дейност
чрез система от парично-кредитни инструменти и финансира търговските банки като
им предоставя кредити, изкупува от тях ценни книжа, извършва валутни операции и
пр. Централната банка извършва и текущ контрол върху изпълнението на банковите
операции. Тя създава информационна система за паричните задължения на клиентите
към банките. За осигуряване на лоялни отношения между банките и техните клиенти
БНБ, определя условия, които трябва да изпълняват при извършване на влоговата,
кредитната, валутната и друга банкова дейност.
В. Взаимоотношенията
на ЦБ с физическите лица – изразява се в:
предоставяне на ценности за съхранение
в обществения трезор на БНБ, извършват
покупка на ДЦК с цел инвестиции.
Г. Взаимоотношенията
на търговските банки с юридическите лица и физическите лица – изразяват се
в ползването на определени финансови
услуги, в т.ч. посредничество при извършване на плащания, обмяна на валута,
кредитиране, финансиране на търговски сделки, консултантски услуги, доверителни
услуги, посредничество при пласиране на ценни книжа, съхранение на парични
средства и ценности и др.
Няма коментари:
Публикуване на коментар