ПРАВЕН СТАТУТ НА БНБ

1. Правен статут на БНБ

А. Основни постановки от закона за БНБ - БНБ е централна банка на Република България. Тя е юридическо лице. БНБ се отчита за своята дейност пред Народното събрание. Основна цел на БНБ е да поддържа ценовата стабилност чрез осигуряване стабилността на националната парична единица и провеждане на парична политика в съответствие с изискванията на този закон.

От момента на присъединяване на Република България към Европейския съюз и без да се засяга основната цел за поддържане на стабилността на цените, БНБ подкрепя общите икономически политики в Европейската общност, за да допринесе за осъществяване на нейните цели, както са посочени в чл. 2 от Договора за създаване на Европейската общност. БНБ подкрепя политика на устойчив и неинфлационен растеж. Българската народна банка съдейства за създаването и функционирането на ефективни платежни системи и осъществява надзор върху тях. БНБ има изключителното право да емитира банкноти и монети в страната. БНБ регулира и осъществява надзор върху дейността на другите банки в страната с оглед поддържане стабилността на банковата система и защита интересите на вложителите. Българската народна банка регулира и осъществява надзор върху дейността на операторите на платежни системи, на платежните институции и на дружествата за електронни пари в страната. БНБ във връзка с изпълнението на функциите си може да изисква от банките да є предоставят всички документи и информация, както и да извършва съответни проверки. БНБ не може да разгласява и да предава на други лица получената информация, представляваща банкова или търговска тайна за банките и другите участници в паричния оборот и в кредитните отношения, освен в случаите, предвидени в Закона за защита на класифицираната информация. БНБ може да участва организационно и финансово в международни организации, които имат за цел развитието на международното сътрудничество в областта на валутната, паричната и кредитната политика, както и да участва от свое име в дейността на тези организации, когато Република България има интерес. Седалището на БНБ е град София. Тя може да има клонове в страната и представителства в страната и в чужбина. БНБ има печат със своето наименование и с изображение на герба на Република България.

Б. Кратка историческа характеристика на БНБ 

БНБ възниква относително късно в сравнение с останалите европейски централни банки. На 25 януари 1879 г. руският императорски комисар в България княз Александър Дондуков-Корсаков утвърждава устава на БНБ. На 4 април 1879 г. е назначен първият управител на БНБ, на 23 май същата година банката е официално открита, а на 6 юни е извършена първата банкова операция. В началото БНБ е централна държавна банка, поставена под контрола на министъра на финансите, която обслужва държавния бюджет и касовата дейност на държавата и извършва банкови операции, присъщи на търговска банка, без да притежава правото да отпечатва и да пуска в обращение банкноти. Със Закона за учредяване на БНБ и с новия устав, приети през 1885 г., е извършено преустройство на банката, разширена е нейната самостоятелност, предоставени са й права за печатане на банкноти и през същата година тя пуска в обращение първите български банкноти.

Първата сграда на БНБ в София на ул. „Александър I“ №12

До Балканската война (1912 г.). БНБ натрупва богат опит като емисионна банка и укрепва самостоятелността си. Освен като главен кредитен център на страната тя се утвърждава и като регулатор на паричната система, като изчиства монетното обращение от циркулиращите чуждестранни монети и се справя с голямата парична криза в България в края на ХІХ век и с последиците от европейската парична криза през първите години на новото столетие.

В годините на войните (1912–1918 г.) БНБ е принудена да кредитира почти неограничено държавата и да увеличава банкнотната емисия и количеството на банкнотите в обращение. Българският лев излиза от войните силно обезценен и през десетилетието след това банката полага усилия за неговото възстановяване, в резултат на което през 1928 г. с подкрепата на Финансовия комитет на Обществото на народите на България е предоставен голям външен държавен заем, чието предназначение е да стабилизира лева, да подобри капиталовата база на БНБ и да ликвидира дълга на държавата към нея. Със същата цел са приети и два нови закона: Закон за БНБ, с който се извършва най-дълбокото институционно преустройство на банката и тя се превръща в истинска емисионна централна банка, освободена от всяка неприсъща на този тип банки дейност; и Закон за стабилизирането на лева и за монетната циркулация, с който в България е установен златнодевизен паричен стандарт и 92 лева се равняват на 1 грам чисто злато. Тези стъпки подпомагат дейността на банката в годините на Голямата депресия (1929 – 1933 г.). От средата на 30-те години до включването на България във Втората световна война през 1941 г. БНБ преживява разцвет. Тогава е построена и сградата, в която и досега банката осъществява дейността си.

През Втората световна война БНБ отново е принудена да кредитира държавата и да се справя с обезценяването на лева. С приетия в края на 1947 г. Закон за банките е извършена коренна реформа: частните банки са национализирани, а банковата система е преобразувана по съветски образец и функционира така до края на 80-те години. На БНБ е вменена задачата за цялостно финансово обслужване на създадената свръхцентрализирана държавна планова икономика. Банката е длъжна освен това пряко да кредитира държавата и икономиката, като е пряко подчинена на Министерския съвет и на министъра на финансите. Новоприетият закон регламентира монополното право на държавата за извършване на банкови операции и сделки, като се ликвидира по този начин частната инициатива в банковия сектор и концентрира целия банков капитал в няколко държавни банки. През първите години на изглраждане на социалистическото народно стопанство, се наблюдава дееволюционно развитие на БНБ и превръщането и от централна емисионна банка в банка натоварена с осъществяването на чисто търговско банкиране. Това ясно проличава и от поставените и задачи, а именно: да издава банкноти, да пази стабилността на националната монета, да осъществява цялостен  девизен контрол, да организира, събира и пази народните спестявания, да кредитира народното стопанство, да изпълнява касовата служба на държвата, да изработва тарифите на банковите операции.

Ако разглеждаме БНБ като чисто търговска банка, то регламентирания със Закон от 1947 г. неограничен капитал, съчетан с монополното право на банкнотната емисия – елиминират нуждата от наличие на „кредитор от последна инстанция”. При тези условия БНБ разполага с неограничена ликвидност, което елиминира възможността за всякакви ликвидни затруднения.

Съвременната сградата на БНБ в София от 1947 г.

С последните реорганизации на банковия сектор от 1951 год и 1956 г. продължава процеса по окрупняване на банковия капитал в няколко централизирани институции. През 1956 г. популярните по това време каси загубват своята самостоятелност и се трансформират в клонове на БНБ. През 1952 г. е открит Българският монетен двор, в който започват да се секат разменни и възпоменателни монети. Чрез приетото през 1966 г. постановление за реорганизация на банковата система, БНБ окончателно загубва своята самостоятелност, като е поставена в пряко подчинение на Министерския съвет.

Частичен опит за възстановяване на двузвенната банкова система се извършва с приетото на 4 март 1969 г. постановление за реорганизация на банковата система, според което БНБ се преустройва в централна банка и емисионнен център на държавата, като същевременно се създават още две нови банки - Българска промишлена банка и Българска земеделска и търговска банка.

Същото постановление ясно делегира задачите на БНБ в областта на парично-кредитната политика, натоварвайки я с ангажименти за планиране и регулиране на паричното обръщение и емисия на банкноти и монети в страната. За първи път след Закона от 1947 г. На БНБ се позволява да пренасочва кредитни ресурси на държавата към определени отрасли и/или банки,като по този начин действа като кредитор от последна инстанция.

През 1982 г. с приемането на постановление за усъвършенстване на банковата система, започват опити за възстановяване на традиционната двузвенна банкова система. Документът и съпътстващия го Правилник за банките регламентират състава и структурата на новата банкова система ,включваща БНБ, като централна емисионна на страната и банките: Българска външнотърговска банка, Банката за стопански инициативи, Минералбанк, държавната спестовна каса; 
През този период БНБ все още не разполага с независимост при провеждането на праично-кредитна политика, т. е тя все още е подчинена непосредствено на Министерския съвет. Що се отнася за функцията и на „кредитор от последна истанция”, то постановлението от 1982 г. позволява БНБ да отпуска на договорна основа кредити на останалите банки за допълване на техните ресурси. През разглеждания период всички банки са държавана собственост, а икономиката ни - централно планирана и регулирана,като се отчита нуждата от специализирана институция за предоставяне на ликвидни кризи е елинимирана.

През 1987 г. се предприема една от най-сериозните банкови реформи след национализацията на банковия сектор през 1947 г. С приетото постановление за преустройството на банковата система са създадени 8 нови банки: „Електроника”, „Биохим”, „Автотехника”, „Земеделска”, „Кооперативна банка”, „Строителна Банка”, „Транспортна Банка”, „Банка за стопански инициативи”, „Стопанска банка”

Чрез създаването на тези банки се утвърждава двузвезнният банков модел у нас. БНБ запазва ролята си на цетрална и емисионна банка на държавата. Взаимоотношенията между БНБ и останалите банки се регламентират от Правилника за банките. БНБ е натоварена с провеждането на държавна политика в банковата дейност,с цел съхраняване ,регулиране и стабилизиране на нацианалната парична единица.Особена важна прояна в статута на БНБ е прилагането на самостоятелно лихвена политика, макар и съгласувана с Министерския съвет. Правилника за банките натоварва БНБ с ангажименти по определяне и съхраняване на минималните задължителни резерви, регулиране на крездитните ресурси на другите банки чрез кратко и средносрочни и други кредити, определяне на основния лихвен процент, като по този начин се позволява провеждането на ефективна парично-кредитна политика.

Възвръщането на банковата система на България към принципите на пазарната икономика и на БНБ към принципите на независима централна банка става възможно едва през 1991 г., когато влизат в сила два основополагащи закона: Търговският закон, с който е възстановена нормативната основа за осъществяване на търговско банкерство, и новият Закон за БНБ, който възстановява независимостта на банката и й възлага отговорността да осъществява надзор върху дейността на банките.През този периода БНБ е натоварена с регулирането и контрола на дейността на останалите търговски банки,с оглед подържане стабилността на банковата система. БНБ може да рефинансира останалите банки чрез сконтови кредити и кредити срещу обезпечение, а в случаите на ликвидни затруднения, може да отпуска и необезпечени крактосрочни кредити.По този начин от 1991 г. БНБ е натоварена с отговорностите и започва да изпълнява функцията на „кредитор от последна истанция”.

През периода 1991-1995 г. централаната банка прилага най-различни подходи при рефитнасирането на търговските банки като в началото на 1995 г. БНБ налага изисквания за високо-качествено обезпечение като гаранция на отпуснатите от нея кредити. Необезпечените кредити се отпускат единствено на банки, изпитващи сериозни ликвидни затруднения, като са съпроводени от набор от мерки за задравяване на съответните институции. Въпреки предприетите мерки БНБ почти изчерпва възможностите си за ликвидна подкрепа, а проблемите се задълбочават. Това довежда до прекратяване на отпускането на нови както и неусвоените необезпечени кредити на търговските банки ,като с това се прекратява отпускането на нови ломбардни и сконтови кредити и ново рефинансиране във валута. По този начин през 1996 г. БНБ оставя банковата без нужната и ликвидност за преодоляване на кризата. Предприетата през септември намеса за ликвидно подпомагане се окозва нефективна и довежда до изчерпване на валутния резерв.

През 1997 г. е приет нов Закон за БНБ, с който е реорганизирана паричната система и от 1 юли се въвежда паричен съвет. Българският лев е фиксиран първоначално към германската марка, а от 1999 г. – към еврото по курс 1.95583 лева за 1 евро. През същата година е извършена деноминация на лева.

През 1997 г. се въвежда режим на валутен борд и драстично се ограничава възможността на централната банка да провежда самостоятелна парична политика. Запазва се макар и в ограничена степен, възможността да действа като кредитор от последна инстанция. Съгласно приетия закон тогава БНБ може да оказва подкрепа на търговските банки в случаите на ликвиден риск, заплашвайки стабилността на цялата банкова система. Условията за оказване на подкрепа на търговските банки с ликвиден риск са определени от тогава действащия закон и в приетите от Управителния съвет на БНБ нормативни актове. През 1998 г. започва да работи Печатницата на БНБ за производството на банкноти и ценни книжа с висока степен на защита.

През 2005 г. влизат в сила изменения и допълнения в Закона за БНБ, с които се гарантира институционната, функционалната, финансовата и персоналната независимост на БНБ, променя се основната цел на банката и изрично се забранява паричното финансиране от централната банка на публични институции. С приемането на България в Европейския съюз на 1 януари 2007 г. БНБ става част от Европейската система на централните банки.

В. Изискванията за формиране на капитала на БНБ - основният капитал на БНБ е 20 милиона лева. За покриване на безнадеждни и съмнителни вземания Българската народна банка формира провизии в определен от управителния съвет размер, които са елемент на счетоводните разходи и коректив на активите по баланса.

Баланс на БНБ към 31. 08. 2015 г.

Г. Изискванията за формиране на резерви - Фонд „Резервен“ се образува от отчисления в размер 25 на сто от годишното превишение на приходите над разходите на банката. Средствата от фонда се използват за покриване на загуби на банката. След отчисляване на сумата за фонд „Резервен“ от годишното превишение на приходите над разходите на банката се заделят необходимите суми за фондовете със специално предназначение, учредени по решение на управителния съвет. Остатъкът от годишното превишение на приходите над разходите на банката се внася всяка година в приход на държавния бюджет в срок 4 месеца след края на финансовата година. Когато в баланса на Българската народна банка сумата на активите спадне под сумата на нейните задължения и на основния и капитал, министърът на финансите попълва основния капитал на банката до размера на недостига. Редът за покриване на недостига се прилага само в случаите, когато са изчерпани средствата по фонд „Резервен“ и по специалната резервна сметка на банката.

2. Връзката и взаимоотношенията между БНБ и другите банки и трети лица

А. Взаимоотношенията на БНБ с ТБ

БНБ дава лиценз за банкова дейност - БНБ трябва да лицензира търговските банки, за да могат да изпълняват банкова дейност. Срокът за издаване на лиценз е 6 месеца,след подаване на заявлението. Като в лиценза се вписват конкретните банкови сделки,които ще се извършват от търговските банки. Издадените лицензи се вписват в специален регистър, който се води в БНБ. БНБ може да откаже издаването на лицнз,когато представените документи не отговарят на законовите изисквания и други. Предоставения лиценз може да бъде отнет за срок от 6 месеца или завинаги, ако банката не започне да извършва банкова дейност в срок от 12 месеца от издаване на лиценза. Или извършва банкова дейност в нарушение на нормативните актове. При отнемане на лиценз БНБ назначава квестор упражняващ надзор върху банковите операции.

БНБ определя ЗМР - Българската народна банка:

1. определя с наредба задължителните минимални резерви, които банките са длъжни да поддържат при нея, метода за изчисляването им, както и условията и случаите за плащане на лихва върху тях;

2. утвърждава с наредба други условия и изисквания за поддържане стабилността на кредитната система.

Банка, която не поддържа определените задължителни минимални резерви, заплаща наказателна лихва върху сумата на недостига за времето до неговото покриване в процент не по-голям от двойния размер на основния лихвен процент на Българската народна банка. 

Съставя платежния баланс, води лихвената статистика - БНБ съставя платежния баланс и води паричната и лихвената статистика, както и статистиката на финансовите сметки на страната. За целта всички държавни и общински органи и юридически и физически лица са длъжни да представят на БНБ информация по определен от нея ред.

Контролира ТБ - БНБ осъществява надзор върху дейността на всички банки, влизащи в банковата система. Органите за банков надзор извършват периодично проверки с цел да се установи рентабилността, ликвидността и капиталовата адекватност на банките, както и изпълнението от банките на регламентираните от централната банка правила и ограничения. При тези проверки  се цели установяването на недобра организация в работата, съмнителни операции и корупция. Не във всички държави надзорните функции се осъществяват от централната банка. 

Б. Отношенията между БНБ и държавата

Фискален агент и депозитар - отношенията между БНБ и държавата се изразяват в това, че Българската народна банка действа като фискален агент и депозитар на държавата, на база на договори при пазарни условия и цени на услугите. Тя извършва:

- банково обслужване на сметките и плащанията, включени в системата на единната сметка от името и за сметка на Министерство на финансите /МФ/;

- събира и предоставя на МФ информация за сметките на бюджетните предприятия;

 - действа като агент по държавните дългове и такива, гарантирани от държавата;

- води сметките за ДЦК и други дейности.

- БНБ не може да кредитира държавата, общините и други държавни институции. Може да  предоставя кредити на държавата за сметка на покупки на специални права на тираж от МВФ при определени условия.

БНБ съхранява златно-валутните резерви - Централната банка съхранява и регулира златните и валутните резерви на държавата. Осъществявайки това, тя регулира валутния курс, паричната емисия, както и вноса и износа на стоки и капитали и съответно платежния баланс. Изпълнението на тази функция  от БНБ съществено се промени  с внедряването на валутния борд в нашата страна.

БНБ провежда парично-кредитната политика - най-съществената функция на всяка централна банка намира израз в отговорността й за състоянието на паричното предлагане. Тя се състои в регулирането на парите в съответствие с потребностите на икономиката. Тази функция изисква привеждането на количеството пари в обръщение в съответствие с равнището на производството, заетостта и осигуряването на относително стабилно равнище на цените, както и регулирането на лихвените проценти. С въвеждането на валутния борд мястото и ролята на БНБ при регулирането на паричното предлагане  съществено се промени.

Докато повечето функции имат рутинен характер, правилното управление на паричното предлагане изисква използването на специфични за дадена страна в конкретни условия мерки и инструменти, които са елемент на кредитно-паричната политика на централната банка и нейната ефективност, като: операции на открития пазар, регулиране на резервната норма, равнище на лихвения процент.

3. Правните понятия и нормативна уредба на банковата дейност  

А. Организационната структура на БНБ - структурата и органите на управление на БНБ са строго регламентирани в ЗБНБ, разписани функциите на отделните управления, както и правомощията на управителя и на управителния съвет (в това число на подуправителите и другите членове) глава трета от ЗБНБ. Органи за управление на Българската народна банка са управителният съвет, управителят и тримата подуправители, избрани за ръководители на основните управления. Управителният съвет се състои от седем членове: управителят на банката, тримата подуправители, трима други членове.

Членове на управителния съвет са български граждани. За членове на управителния съвет се избират и назначават лица с високи нравствени качества, които са изтъкнати професионалисти в сферата на икономиката, финансите и банковото дело. Управителят на Българската народна банка се избира от Народното събрание, а то избира подуправителите – ръководители на основните управления по предложение на управителя. Другите трима членове на управителния съвет се назначават от президента на републиката. Мандатът на членовете на управителния съвет е 6 години.

Отношенията между Българската народна банка и управителя и подуправителите се уреждат с договори за управление, които се сключват по ред, определен от управителния съвет. При встъпването в длъжност управителят, подуправителите и другите трима членове на управителния съвет полагат клетва да спазват законите, да съдействат за осъществяване на поверените на банката функции, както и да пазят служебната, банковата, търговската или друга правнозащитена тайна, включително и след прекратяване на правомощията им. Управителят и подуправителите полагат клетва пред Народното събрание, а другите трима членове на управителния съвет – пред президента. Управителният съвет заседава най-малко веднъж месечно. Той се свиква от управителя на банката или по искане най-малко на трима от членовете му чрез писмена покана.

Компетенциите на Управителния съвет -  управителният съвет:

1. обсъжда и приема основни насоки на дейността си;

2. приема нормативни актове по дейността на банката;

3. определя лихвите, таксите и комисионите във връзка с дейността на банката;

4. определя процентите на минималните резерви, които банките трябва да държат, и утвърждава условията и изискванията за изпълнението им;

5. определя с наредби нормативите и изискванията за регулиране на банковата дейност;

6. приема правилник за дейността си;

7. взема решения за въвеждане и преустановяване на отделни дейности на банката;

8. открива и закрива клонове и представителства на банката;

9. приема решения за издаване на нови банкноти и монети и определя сроковете, след които те престават да бъдат законно платежно средство и в които извадените от употреба банкноти и монети следва да бъдат обменени;

10. обсъжда периодично отчетите за дейността на основните управления на банката;

11. определя реда и компетентностите за отнасянето в загуба на несъбираеми вземания на Българската народна банка;

12. приема решения за участие на Българската народна банка в международни организации и в мероприятия и дейности, предприемани от такива организации;

13. приема внесените от управителя годишен бюджет, годишен счетоводен баланс и отчета

14. отговаря за създаването и поддържането на ефективна система за вътрешен контрол в Българската народна банка и в нейните дъщерни дружества, съобразена с присъщите рискове за дейността;

15. отказва издаване и отнема лицензи на банки, на оператори на платежни системи, на платежни институции и на дружества за електронни пари при условия и по ред, определени със закон;

16. поставя банки под специален надзор при условията и по реда на Закона за кредитните институции;

17. разглежда и решава други въпроси от дейността на банката.

Компетенциите на Управителя и подуправителите - управителят организира, ръководи и контролира дейността на банката.

В БНБ има три управления – „Емисионно”, „Банково” и „Банков надзор”. Те се ръководят от тримата подуправители.

Компетенциите на управление „Емисионно” - основната задача на емисионното управление е да поддържа пълно валутно покритие на общата сума на паричните задължения на БНБ и ефективно управлява международните валутни резерви на банката. Изпълнява ролята на валутен борд.

Компетенциите на управление „Банково” - управление „Банково” е кредитор от последна инстанция. Упражнява контрол върху операторите на платежни системи, платежните институции и дружествата за електронни пари.

компетенциите на управление „Банков надзор” - управление „Банков надзор” осъществява котролни и наздорни функции на входа и изхода на банковата система – издаване и отнемане на лиценз и  текущ контрол.

Компетенциите на отдел”Вътрешен одит” - вътрешният одит на банката се осъществява от главен одитор, който се избира от управителния съвет и се одобрява от Сметната палата. Той оценява качеството на системите за вътрешен контрол, както и други дейности, наредени от управителния съвет.

Б. Компетенциите на БНБ  - БНБ  е емисионен център. Тя има изключително право да емитира банкноти и монети. Това е нейно изключително правомощие, което не може да се делегира на друг орган или банка. Банкнотите и монетите издадени от БНБ са законно платежно средство и задължително се приемат за плащания в пълната им номинална стойност без ограничения.

БНБ може да извършва следните сделки: пуска и изважда от обръщение паричните средства, кредитни операции срещу обезпечение, сделки с благородни метали, валута, сделки с депозитни и финансови инвестиции, комисионни сделки, сделки свързани с платежния оборот, банкови сделки с чужбина. Може да предоставя кредити срещу обезпечение на ТБ при възникване на ликвиден риск засягащ стабилността  на банковата система, обявява основния лихвен процент, да открива и поддържа сметки в чужбина, да съхранява благородни метали, ценни книжа и други ценности, инкасови сделки и др. В този смисъл нейните компетенции могат да се групират по следния начин:

РЕГУЛИРАЩИ:

1) управлението и контрола върху  паричната маса и паричното предлагане 

2) регулиране на паричната сфера

3) регулиране на  търсенето и предлагането на кредити.

КОНТРОЛНИ:

1) лицензиране на новосъздадените банки

2) текущ контрол

3) въвеждане на валутен контрол.

ОБСЛУЖВАЩИ:

1) организация на систематамата в сферата на разплащанията

2) кредитиране на ТБ

3) изпълняване ролята на финансов агент на правителството.

В. Същност на банковия надзор - БНБ упражнява надзор върху дейността на банките и на клоновете на чуждестранните банки у нас. Тя има право да изисква от тях да й предоставят всички необходими счетоводни и други документи, както и информация за дейността им, и да извършва проверки на място. При упражняване на надзорните си правомощия подуправителят на БНБ, ръководещ управление „Банков надзор“, прилага самостоятелно и независимо предвидените законови мерки за въздействие и санкции.

Издаването и отнемането на разрешение за банкова дейност (лиценз) се извършва с акт на Управителния съвет на БНБ по предложение на управителя и подуправителя, ръководещ управление „Банков надзор“. Единствено БНБ може да иска от съда откриване на производство по несъстоятелност на банка.

БНБ определя с наредба размера на задължителните минимални резерви, които банките са длъжни да поддържат при нея, метода за изчисляването им, както и условията и случаите за плащане на лихва върху тях.

Основната функция на Централната банка е да прилага надзорна политика и контрол върху банките. Целта на банковия надзор е да се контролира още на „ входа”  банковия бизнес. Разглежда се като:

Институционален надзор - изразява се в издаването на лицензи на новосъздадени банки и на лицензи при конструктуиране в процеса на дейността им. Стремежът е създаването на нови банки да е икономически обосновано и да има свободно поле за дейност в банковата система на страната. Лицензирането включва оценка на структурата на собственост на банката, ръководството на банката, оперативния план и вътрешния контрол на банката, предвижданото и финансово състояние, включително и собствения капитал.   

Функционален надзор - включва надзора на вече лицензираните и функциониращи търговски банки, като следи за финансовата стабилност на банките, изпълнението на показателите за ликвидност, степента на риск, капиталовата адекватност и др. Основен източник за осъществяването на този надзор е балансът на съответните банки. Съществена част на надзора на Централната банка е контролът върху отпускането на заеми, инвестирането и управлението на кредитния и инвестиционния портфейл.