ОСНОВНИ КОНЦЕПЦИИ В УПРАВЛЕНИЕТО

Концепция (от латински: conceptio — разбиране за/на системата) e структуриран начин за разбиране, обяснение, тълкуване на даден обект, явление или процес, т.е. основна (отправна) гледна точка към въпроса

1. Концепция за фокусиране върху пазара и ресурсите

Води своето начало от средата на 80-те години на XX в. Тя се основава на разработките на Harvard Business School, които разглеждат възможностите за постигане на стратегически конкурентни предимства посредством парадигмата "структурата определя ефективността".

Според един от основателите на пазарния подход Майкъл Портър предприятието следва да насочи своите разсъждения отвън-навътре като определя своите цели. изхождайки от стойностната верига. Към най-важните параметри на пазара той отбелязва клиентите, конкурентите и доставчиците. Според него пазарната позиция се определя от петте основни движещи сили на конкуренцията: заплаха от нови конкуренти, сила на доставчиците, сила на клиентите, заплаха от заместители на продукта, интензивност на конкуренцията между съществуващите предприятия в бранша.

2. Концепция за фокусиране върху ресурсите

В началото на 90-те години на XX в. под влиянието на Chicago School се появява алтернатива на пазарния подход, акцентираща на ресурсите и основаваща се на парадигмата "ресурсите определят ефективността" . Характерно за нея е, че търсенето на конкурентни предимства е насочено отвътре-навън. Според тази концепция предприятието може да разполага с особени способности в определени сектори които да формират съответния потенциал за постигане на пазарен успех.

Тези вътрешни силни страни се отбелязват като водещи компетенции (Core Competience) и могат да се класифицират по следния начин:

- организационни компетенции - например използване на информационни системи или системи за управленско-материални компетенции - например модерни машини, оборудване технологии и др.,

- нематериални компетенции - например ноу-хау и репутация,

- финансови компетенции - например най-ефективно използване на финансовите ресурси:

Успешната реализация на "ресурсната концепция" предполага наличие на следните предпоставки:

1. Ограничени възможности за имитиране и/или заместимост на водещите компетенции.

2. Способности за защита и стабилност на вътрешните силни страни.

3. Възможности за реализация на водещите компетенции в нови бизнес-сектори.

3. Концепция за тотално управление на качеството

Тоталнотоуправление на качеството (Тоtal Quality Management) обхваща всички функционални звена и служители в предприятието. Възникнал в Япония този управленски подход навлиза по-широко в Европа в края на 80-те години на XX в. като поставя на централна позиция именно клиента. Качество се постига, само когато предприятието е способно да изпълни специфичните изисквания на клиента Това е т. нар потребителски ориентирано определение за качеството. Тук се имат предвид не само външните клиенти, но и тези, които се явяват вътрешни за организацията. Служителите на съответните звена също трябва да са доволни от постигнатите и предоставени им за ползване резултати от предходните отдели. По този  начин  тоталното  управление  на  качеството  се  противопоставя  на незаинтересоваността към последствията, които собствените резултати оказват върху дейността на останалите организационни звена.

Акцентът на тоталното управление на качеството е върху повишаване удовлетвореността на клиента като най-общо могат да се отбележат следните основни положения:

- обявяване на ясни принципи;

- дефиниране на фирмена стратегия за подобряване управлението на качеството;

- определяне на организационната компетентност:

- изработване на система за осигуряване на качеството:

- обучение на персонала.

За измерител на качеството често се прилагат международните стандарти за качество ISO, които се използват също и за сертифициране. Спазването на гарантирано качество представлява защита срещу възможни обвинения относно отговорността, която фирмата носи за произвежданите продукти. В теорията за тотално управление на качеството самото качество се разбира като философия. За постигане на по-високо качество тази теория от една страна се обслужва от различни помощни инструменти, например статистически контрол на качеството.

От друга страна обаче тя се базира допълнително и на няколко организационни концепции, например концепцията за "строен мениджмънт" и концепцията за "непрекъснати подобрения", които ще разгледаме накратко:

Организационна концепция "строен мениджмънт" - в основата на концепцията "строен мениджмънт" стои идеята за цялостно оползотворяване на оптимизационния потенциал чрез опростяване на процесите в предприятието и намаляване на йерархичните равнища. Концепцията "строен мениджмънт" представлява разширение на концепцията за "стройното производство". Характерно за "стройния мениджмънт" е, че той не се отнася специално до производството, а обхваща всички сектори на предприятието. Според него йерархичната структура на фирмата не трябва да се разглежда като вечна, а трябва периодично да се проверява за нейната целесъобразност и оптималност.

Организационна концепция "непрекъснати подобрения" - в основата на концепцията "непрекъснати подобрения" стои въвеждането на процес на качествения компонент на фирмената философия. 

Концепцията "непрекъснати подобрения” се опира изцяло на 14-те стъпки на Деминг, които образуват нейния защитен чадър - цикъла на Деминг. Към нея са включени и множество практически техники за подобряване на качеството като набиране на предложения, работа на малки групи, механизация на труда и трудова дисциплина и др.

The PDCA cycle

Continuous quality improvement with PDCA

4. Концепция за бизнес-реинженеринг

Концепцията за бизнес-реинженеринг е напълно противоположна на концепцията за тотално управление на качеството. Докато тоталното управление на качеството изисква постепенно усъвършенстване на структурите, бизнес-реинженерингът предполага изцяло нова ориентация на процесната и организационна структура. Много изследвания доказват, че именно този начин на процедиране е изключително ефективен. Последователно изпълняван, той представлява подход за радикално лечение на предприятието. Според него всички стари системи трябва да се изхвърлят, а процесите, които не създават допълнителна стойност, да се премахнат.

Същността на бизнес-реинженеринга може да се обясни с четирите R (Renewing, Revitalizing, Reframing, Restrcturing):

- Обновяване - включва подобряване на обучението на персонала и неговото организационно съгласуване в предприятието.

- Съживяване – ревитализиране, т. е ново проектиране на процесите.

- Промени в нагласите - промени в традиционните начини на мислене както и

предлагането на нови пътища за развитие.

- Преструктуриране - ревизиране на дефинирания комплекс от дейности.

5. Концепция за конкуренция по време

Конкуренцията по време  представлява управленски подход, който придава ключово значение на фактора време за постигане на конкурентноспособна позиция Значението на времето като конкурентен фактор се поставя на широка дискусия в началото на 90-те години на XX в. Голяма част от фирмите тогава ясно осъзнават, че пускането на нови продукти на пазара отнема все повече време, а техния пазарен цикъл в много браншове става все по-кратък. Възникналият проблем предполага инвестиране на допълнителни средства за неговото изследване и разрешаване.

Пряка връзка с подхода "конкуренция по време" има така наречения "мениджмънт пионер-последовател" (Pioneer – Follower Management). Той изследва какви ще бъдат предимствата и недостатъците за фирмата, ако тя първа въведе даден продукт на съответния пазар, респективно, ако изчака неговото въвеждане най-напред от конкурентните.

Като най-съществени черти на пионерите могат да се отбележат

- изпреварващо действие:

- склонност към поемане на рискове;

- поставяне на бариери за навлизане в бранша;

- обиране на потребителската рента;

- определяне на тенденциите като в най-лошия случай това е временно.