БАНКОВИ СИСТЕМИ НА СТРАНИТЕ С РАЗВИТО ПАЗАРНО СТОПАНСТВО

Банковата система в институционален аспект представлява съвкупността от различни видове банки и връзки. Банковите системи на страните с развита пазарна икономика притежават много общи черти, но същевременно се характеризират със свои специфични особености. Върху структурата на банковата система основно оказват влияние както икономическите фактори така и съответната юридическа регламентация в областта на банковото дело.

Известни са два типа банкови системи – европейско – континентална и англосаксонска. Разликата между тях е в органа, който осъществява надзора върху останалите банки. Така например в Германия, чиято банкова система е от европейско – континенталния тип, тази функция се изпълнява от  специализиран финансов орган, а в Англия, Швейцария и други европейски страни, включително и България, които са от англо – саксонския тип – от централната банка.

I. БАНКОВАТА СИСТЕМА НА САЩ

Банковото дело в САЩ възниква след обявяване независимостта на страната. Американската банкова система включва най-общо централна емисионна банка, търговски банки и специални кредитни институти. На 23.12.1913 г. Конгресът на САЩ като висш законодателен орган, приема Закон за федерална резервна система известен още като Федерален резервен акт. С него се създава централната емисионна банка на САЩ. Дейността на Федералната резервна система в началото е била насочена изключително към оказване на помощ на останалите банки по време на икономически сътресения и запазване на общественото доверие към банковата система като цяло.

А. В организационната структура на Федералната резервна система се открояват следните основни звена:

- Съвет на управляващите Федералната резервна система

- Дванадесет федерални резервни банки

- Федерален комитет на открития паричен пазар

- Федерален консултативен съвет

- Банки – членове на ФРС

Американската банкова система се отличава от банковите системи на другите страни с развито пазарно стопанство, че ролята на централната банка не се изпълнява от една национална банка, а от 12 федерални резервни банки, които са обединени във Федерална резервна система (ФРС). Така банковата система на САЩ се състои от: Централна банка – ФРС, и търговски банки.

ФРС - състои се от 7 члена, всеки от които се назначава от президента на САЩ  с одобрение на Сената за срок от 14 години. От тези 7 члена един се избира за председател и един за заместник – председател за срок от 14 г.

Федералният комитет за операции на открития пазар - създаден през 1933 г. Съветът на управляващите е съставен от 7 постоянни членове, назначени от президента на САЩ. Неговото седалище се намира във Вашингтон. Всеки един от членовете му се избира за срок от 7 години и има право на най-малко 2 последователни мандата. Той е относително независим орган и притежава необходимите пълномощия да установява задължителните минимални резерви на търговските банки в централната банка, да провежда операции с ценни книжа на открития паричен пазар и да осъществява своя сконтова политика. Дейността на съвета на управляващите се подпомага от значителен брой икономически и юридически сътрудници.

Федералните резервни банки - Функционират под контрола на Съвета на управляващите и осъществяват на практика основните насоки на неговата парично-кредитна политика в съответните окръзи. Всички национални търговски банки в САЩ са задължени да членуват във Федералната резервна система, а щатските банки могат да членуват по желание. В системата сега са включени около 6000 търговски банки, на които се падат повече от 70% от депозитите. Капиталът на 12-те резервни банки се формира главно от вноските на банките, членки на системата. Срещу внесения капитал последните получават определени дивиденти от своите акции. Федералните резервни банки нямат за цел да извличат максимална печалба, а да осъществяват регулиране на кредитната система като цяло. Поради тази причина повече от 90% доход се внася в бюджета.

В дейността на Федералната резервна система особено важно значение има политиката на открития паричен пазар. Не случайно като отделно звено в нея от 1953 г. е организиран Федерален комитет на открития паричен пазар. В състава му влизат 12 души 7-тина членове на Съветът на управляващите и 5-тима от президентите на отделните федерални резервни банки. Федералната резервна система не е подчинена на правителството и е независима от изпълнителната власт. Тя е работен орган на Конгреса на САЩ. Като такава Централнта банка всяка година представя пред него отчет за своята дейност. Търговските банки на САЩ приемат депозити, предоставят главно краткосрочни кредити и обслужват платежния оборот. Някои от американските банки са известни като едни от най-големите в света, но повечето банки в САЩ са относително малки. Най-разпространени са банките без филиали. Законодателството силно ограничава възможността да се откриват банкови клонове извън съответния щат, а в някои щати въобще се забранява откриването на банкови филиали. Именно поради тази причина в САЩ функционират многобройни, но не особено големи банки. Половината от тях имат активи между 10 и 50 милиона долара. На 10-те най-големи американски банки се падат по-малко от 30% от банковите активи.

Друга особеност на американската банкова система е разграничаването на търговските банки на две групи национални и щатски банки. Национални се наричат банките, които са получили лицензия за осъществяване на банкова дейност от федералното правителство, а щатски са банките, които имат лицензия от властите на отделните щати. Характерно за банковата система на САЩ е силното развитие на кореспондентските връзки между търговските банки. Малките банки често установяват кореспондентски връзки с по-крупни банки като насочват част от своите депозити в тях.

Важен момент на банковата система на САЩ е създаването на Федералната корпорация за застраховане на депозитите през 1934 г. Корпорацията за застраховане на депозитите първоначално е предвиждала застраховане на всички банкови депозити до 2500 долара, но с течение на времето сумата постоянно се увеличавала. Със Закона за дерегулиране на депозитните учреждения и контрол върху паричното обръщение от 1980 г. максималният размер на депозитите, подлежащи на застраховане от ФКЗД нарастнало от 40 000 до 100 000 долара. Всички банки, които членуват във Федералната резервна система са задължени да застраховат своите депозити, а банките не членки могат да извършват това по желание.

Освен търговските банки в банковата система на САЩ функционират многобройни кредитни институти. Към тях се отнасят кредитно-спестовните институти, инвестиционни тръстове, застрахователни компании, пенсионни фондове и др. В сравнение с търговските банки при тях се наблюдава по-голяма специализация. Например дейността на кредитно-спестовните институти е насочена главно към отпускане на потребителски заеми като преобладават средносрочните и дългосрочните заеми срещу залог на недвижими имущества, кредитиране на жилищното строителство и др. През последните години се забелязва намаляване на различията между търговските банки и кредитно-спестовните институти. Инвестиционните тръстове се специализират с дългосрочни инвестиции в сферата на промишлеността, транспорта, строителството и др. Те набират своите ресурси чрез емисия на ации и облигационни заеми.

II. БАНКОВА СИСТЕМА НА ГЕРМАНИЯ

Известно е, че банковото дело в Германия води своето начало от XV век, когато се появяват търговски къщи, търговски предприемачи и спедиционни фирми, който извършват обменна и кредитна дейност. 
Едва по - късно, през XVII век , а още повече през XVIII век, се създават и първите банки.

А. Централна банка - в съвременна Германия съществува силно развита банкова система. Основните звена в нея са централната емисионна банка, над 200 търговски банки и повече от 5000 специализирани кредитни институти. Централната банка на Германия е Немската федерална банка. Тя е създадена на 26.07.1957 г. със седалище Франкфурт.

Особено за германската банкова система е отделянето на функциите по регулирането на парично-кредитната сфера от административните правомощия по контрола и надзора върху банковото дело. Първите се изпълняват от Централната емисионна банка, докато вторите от специален правителствен орган извън нея, наречен Федерален съвет за надзор и контрол върху банковото дело. Типично за банковата система за Германия е изключително голямата независимост на Германската централна банка сравнение с тази на други централни банки.

Б. В Германия функционират множество търговски банки – универсални и специализирани.

Универсалните търговски банки са:

- Частни банки;

- Кредитни кооперации;

- Обществено – правни кредитни институти.

Специализираните търговски банки в Германия - много и от различни видове, но най- важните са:

- Жилищно – спестовните каси, които събират спестяванията на населението в жилищно – спестовни влогове и предоставят заеми за строителство;

- Ипотечни банки, които са специализирани в дългосрочни кредити, обезпечени с ипотеки;

- Гаранционни банки, чието предназначение е да гарантират отпуснати кредити предимно на дребни и средни и др.

Тази независимост може да се разглежда в няколко аспекта:

- Институционална независимост

- Функционална независимост

- Независимост на служителите

СЪВРЕМЕННО БАНКОВО ДЕЛО В ГЕРМАНИЯ

Според систематиката използвана от Бундесбанк банковото дело в Германия може да бъде разделено по следния начин:

- Търговските банки, наречени още кредитни банки заемат водещо място в банковата система на Германия. Повечето от тях имат универсален характер и извършват широк кръг от дейности. По-голямата част от техните операции са краткосрочни. Търговските банки играят значителна роля и при кредитирането на външната търговия. В Германия се открояват 3 крупни търговски банки Дойче банк, Дрезднер банк и Комерцбанк. Това са едни от най-големите банки в света с филиали по цялата планета. Към търговските банки могат да се отнесат и чуждестранните банки, които имат клонове в основните финансови центрове на Германия. Към специалните кредитни институции спадат: ипотечните банки, кредитните кооперации, спестовните каси, инвестиционните компании, банките за потребителски кредит, застрахователните компании и др.

- Ипотечният кредит в Германия е силно развит и с него се занимават както държавни, така и частни банки. Ипотечните банки предоставят дългосрочни кредити срещу залог на недвижимо имущество, като набавят ресурсите си главно от емисия на ценни книжа.

- Кредитните кооперации предоставят заеми на малки и средни промишлени и търговски фирми, на занаятчии и земеделци. Те притежават значителни активи и широко развита филиална мрежа.

- Спестовните каси се занимават с привличане спестяванията на населението. Ново явление в банковата система на Германия са инвестиционните компании, които инвестират капиталите си в акции на индустриални и други фирми.

- Банките за потребителски кредит предоставят заеми както на непосредствените потребители, така и на търговските фирми за да се улесни реализацията на техните стоки.

III. БАНКОВА СИСТЕМА НА АНГЛИЯ

А. Централна банка - Централната банка на Англия (Bank of England) е най-старата в света. Тя е основана през 1694 г. като акционерно дружество от група частни банкери и търговци. Създадена е била поради острата потребност на английската държава от финансови средства заради войната й с Франция. Английската банка има 2 департамента емисионен и банков. Ролята на емисионния департамент се свежда главно до емисията на банкноти и тяхното обезпечение. Банкнотите, пуснати от него се предава на банковия департамент.

През 1946 г. Централната банка на Англия е национализирана.

Английската банка изпълнява обичайните за всяка централна банка функции:

- Извършва парична емисия

- Оказва влияние на паричния пазар, чрез инструментите на своята парично-кредитна политика

- Играе ролята на кредито от последна инстанция по отношение на всички останали банки

- Извършва контрол върху златните запаси на страната

Б. Търговски банки
Основно звено в банковата система на Англия са търговските банки. Към тях се отнасят:

Депозитни банки наречени още клирингови банки - те участват в т.н. Лондонска клирингова палата и извършват разплащания в рамките на специално клирингово споразумение. Клиринговите банки взаимно уравновесяват своите насрещни вземания и задължения и фактически уреждат платежните си отношения само по салдо. Техните основни операции са приемане на влогове и отпускане на кредити, които имат главно краткосрочен характер. Те осъществяват и кредитиране на голяма част от английския износ.

Акцептните къщи - възникват през 18 в.когато Лондон се превръща в най-големия финансов и стопански център. Акцептните къщи първоначално са били търговски фирми, които познавайки добре платежоспособността на своите контрагенти са акцептирали техните търговски полици, т.е. давали са съгласие да ги платят в деня на падежа им. Поради широката международна известност и репутации на английските фирми акцептираните от тях полици са се ползвали с особено голямо доверие.

Освен традиционните акцептни операции, акцептните къщи извършват и други дейности:

- Извършват консултантски услуги

- Осъществяват операции на валутните и златните пазари

- Участват при изкупуването и пласирането на ценни книжа на различните корпорации

- Приемат за съхранение и управление ценни книжа на свои клиенти

Сконтовите къщи - типични за банковата система на Англия . Основната им дейност е сконтирането на полици. Те са своеобразен посредник между Английската банка и останалите търговски банки. При потребност от ресурси търговските банки могат да се обърнат за кредит не към Централната банка, а към сконтовите къщи, от които срещу сконтирането на свои полици получават необходимата сума.

Финансовите къщи - предоставят потребителски кредити, извършват лизингови операции и други.

Търговските банки - към тях могат да се отнесат и многобройните чуждестранни банки, които откриват в Лондон свои филиали. В групата на специалните кредитни институти спадат: инвестиционните тръстове, спестовните банки, застрахователните компании и пенсионните фондове.

IV. БАНКОВА СИСТЕМА НА ФРАНЦИЯ

А. Централна банка - във Франция централната емисионна банка е създадена като частно акционерно дружество през 1800 г. Тя е имала като главна задача да издава банкноти, платими на преносител, да мобилизира свободните парични средства, да сконтира менителници. Придобива постепенно монопол на парична емисия към средата на XIX в., изземвайки тези права от някои банки в различните департаменти.

През 1945 г. Банк дьо Франс (Banque de France)  е национализирана. Банката се ръководи от управител и заместник – управител, назначаван от Министерския съвет, и управителен съвет, състоящ се от 10 члена. От 1984 г. Банк дьо Франс е зависима от изпълнителната власт.

Б. Търговски банки - френската банкова система се състои от множество видове търговски банки, известни и извън пределите ни страната:

- Универсални банки;

- Специализирани банки като Креди национал;

- Много важно място във френската банкова система заемат множеството взаимноспомагателните каси, кооперативни банки и др.

V. ШВЕЙЦАРСКА БАНКОВА СИСТЕМА

А. Централна банка - създадена e по – късно в сравнение с другите европейски страни – едва през 1906 г. Тя е учредена като акционерно дружество и основните й акционери са каноните, който са местни органи на власт в страната, кантоналните банки, различни държавни учреждения и институции и граждани. С това Швейцарската централна банка се различава от досега разглежданите централни банки.

Б. Търговски банки - Търговските банки в Швейцария са представени от:

- Кантоналните банки;

- Големите търговски банки банки;

- Спестовните банки;

- Чуждестранните банки

VI. АВСТРИЙСКА БАНКОВА СИСТЕМА

А. Централна банка - като всички други централни банки, е емисионна банка, банка на държавата и националната банка. Тя обаче за разлика от повечето централни банки обслужва и общините, като им предоставя кредити без покритие в злато или валута.

Б. Търговски банки - специализираните банки са представени от:

- Спестовни каси;

- Райфайзенбанк;

- Народни банки;

- Банка Австрийски инвестиционен кредит;

- Банкови къщи които са представени като райфайзенбанките в Германия;

- Банкови къщи "Европа" – Карал Шпенглер и Ко, създадена през 1828 г. в Залцбург, и Шелхамер и Шатера, създадена през 1832 г. във Виена.

VII. ЯПОНСКА БАНКОВА БАНКА

А. Централната банка - като всички други централни банки, е емисионна банка, банка на банките,  банка на държавата и националната банка. Тя единствено има право да емитира пари, да организира разплащания между банки, да контролира тяхната дейност съвместно с Министерството на финансите, да интервенира на валутни пазари, за да поддържа стабилната валута, да обслужва държавните бюджети и др. Японската централна банка е създадена през 1882 г.

Б. Търговски банки - частните банки в Япония включват универсалните и специализираните търговски банки.

Универсалните са три вида:

- Градски;

- Областни;

- Вторични – областни.

Специализираните търговски банки включват:

- Банка Токио;

- Банка за дългосрочно кредитиране;

- Търговски банки;

- Банки за финансиране на малките и средните фирми

- Работнически банки