УПРАВЛЕНСКИ ПРОЦЕС - ХАРАКТЕРИСТИКА, МЕТОДИ И ТЕХНОЛОГИЯ НА УПРАВЛЕНИЕ

1. Характеристика на Управленския процес

Две са предметните характеристики, които открояват и два подхода за същността и съдържанието на управленския процес

- функционалният

- кибернетичният

А. Функционален подход за разкриване същността на Управленския процес - свързан с името на френския мениджър Анри Файол и неговите последователи, известни като представители на “класическата административна школа на управлението”. Той предлага управленската дейност да бъде обособена в отделен предмет на изследване, същевременно разкрива основните функции на управлението, които са общи за всеки управленски процес.

Управлението като взаимообвързани управленски функции. Функциите на управлението, които отразяват чертите на самото управление най-често се разглеждат в два аспекта:

1. Управлението като целенасочено въздействие - същността и съдържанието на основните функции на управление се разкриват от гледна точка на целенасоченото въздействие на управляващата подсистема върху управляваната подсистема. Така във управляващата система се утвърждават функциите й по отношение на управляваната подсистема. Тези функции са съставни части на процеса на управлението във всички негови равнища на управление.

- Планирането - представлява форма на проявление на целенасоченото въздействие върху хора и колективи от хора. То предвижда разработване и постановка на цели и задачи в сферата на управлението, а също и определяне на пътищата и средствата за реализиране на плановете за достигане на поставените цели

- Организирането - предвижда създаването на нови и подреждането на функциониращи организационни структури за управление като елементи на процеса за реализиране на плановете.

- Мотивирането - подбужда към действия, които осигуряват ефективност на дейността на системата за управление

- Контролирането – системно наблюдаване на дейността на хората за разкриване на отклоненията от установените норми и правила, изисквани в процеса на реализация на плановете.

2. Управлението като стадий на управленския цикъл - всеки управленски цикъл има някакви времеви граници и се осъществява в последователен стадии, изпълнени с функционално съдържание

- Целеполагането - условно начало на управленския процес и е първа фаза и основна функция на управлението. Това е стратегическа функция – ядро в управлението. Формулира цели, които се поставят от висшите равнища на управление на организацията.

- Планирането - определя пътищата и средствата за реализирането на поставените цели. В плана поставянето на една цел се реализира чрез изпълнението на десетки планови показатели

- Организирането - създава необходимите организационни условия за изпълнение на плана и оттам на целите, или най-кратко процес на усъвършенстване на организацията

- Контролирането -  е фаза, чрез която се извършва проверка на онова, което е трябвало да се постигне чрез плановите и организационните решения. Чрез него се съпоставя планираното с фактическото състояние на обекта

- Регулирането - фаза, чрез която се преодоляват установените регулационни проблеми на фазата контролиране.

Б. Управлението като информационен процес - втория подход е свързан с Норберт Винер. Американският учен поставя началото на науката “Кибернетика” и кибернетичната концепция с това, че управлението, независимо от конкретната даденост и особеност на своя обект (системите) към което е насочен, се разглежда като информационен процес. Управлението в своята същност е информационно въздействие и взаимодействие.

Управлението като информационен процес има следната схема:

- Получаване на информация в органа на управление (входяща информация);

- Преработване на информацията (систематизиране на информацията по определени критерии; съставяне на варианти; програмиране на взетото решение);

- Предаване на информацията (програмата за изпълнение);

- Обратна връзка

2. Методи на Управление

А. Определение за управленски метод - методите на управление представляват съвкупност от способи и средства за въздействие на субекта на управление върху управлявания обект във връзка с достигане на набелязаните цели. Те се свързват с начините на въздействие върху управлявания обект.

Изборът на управленския метод определя целта на управлението и оказва съществено влияние върху цялостния управленски процес. Ето защо съвкупността от цели изисква комплексно използване на система от методи на управление.

Нужно да се прави разлика между методи на управление и методи на процеса на управление. Основното различие между тях е следното: методите на управление изразяват крайния акт на въздействие на субекта на управление върху управлявания обект, а методите на процеса на управление определят способите за изпълнение на отделните операции, дейности и т.н. В тяхното съдържание се включват: правилата при формулиране на целите, оптимизацията на целите, дейностите по реализиране на управленските решения, способите за осъществяване на управленските функции и т.н. От посоченото е видно, че във втория случай става дума за отделна част (и), отделен елемент (и) на управленския процес.

Всички методи на управление се реализират в определени организационни форми. Организационната форма на методите на управление включва:

- Типа и характера на управленските въздействия;

- Способа на работа;

- Пространствената и времевата характеристика на въздействието;

- Организационните и структурните особености на влиянието;

- Количествената и качествената характеристика на методите на управление и др.

Методите на управление зависят от:

– Състоянието на управляващия субект;

– Характеристиките на обекта на управление;

– Средата, при която се осъществява целенасоченото въздействие и т.н.

Основната задача на всеки метод на управление е постигането на определени резултати, които стоят пред управлявания обект.

Б. Видове медоди за управление - съществува голямо разнообразие на методите на управление, но основния класификационен критерии е според тяхното съдържание:

Административни (организационни или организационно-разпоредителни) методи на управление - те се изграждат въз основа на властническите правомощия на управляващите и на съответствуващата дисциплина в организацията. Управлението се осъществява чрез административната власт, като благодарение на нея се достигат конкретни цели. В случая се упражнява пряко принудително въздействие от страна на управляващите върху обекта на управление. Основната им задача е да установят точно определено поведение на управлявания обект. Административните методи се свързват с централизма в управлението, като до минимум се ограничава творческата инициатива и свобода. Властта е съсредоточена във висшите управленски равнища. На всяка цена се преследва постигането на поставената цел.

От своя страна административните методи се делят на:

1) Организационно въздействие - вкл. поставяне на конкретна задача, определяне на системата от критерии, кто да потвърдят нейното изпълнение, регламентиране на правата, задълженията и зоните на отговорност, подробен инструктаж на подчинените, непрекъснат анализ и оценка на дейността, контрол на изпълнението на задачите, поощряване и санкциониране на изпълнителите

Организационните въздействие се проявява под няколко разновидности: Организационно регламентиране - осъществява се с нормативни актове (закони, укази и т.н); организационно нормиране - определя границите на допустимите отклонения и организационно инструктиране- по-мобилна форма на организационно въздействие

2) Разпоредително въздействие - характерна е непрекъсната намеса в развитието на обекта на управление. Налице е само един вариант на действие, липсва  изборност на възможности. 

Икономически методи на управление - те представляват съвкупност от такива начини на въздействие, които създават икономически условия, въздействат на материалната заинтересованост на хората, издигат водещата роля на икономиката по отношение на управлението, създават икономическите правила за развитие на организациите и връзките между тях, балансират съотношението на зависимостта потребител–производител и други, т.е. влияят по косвен начин. Базирайки се на обективните икономически закони, те използват техните лостове и категории. В условията на пазарното стопанство тези методи имат определящо значение.

Към икономическите методи се отнасят:

1) Планирането 2) Финансирането 3) Ценообразуване 4) Материално стимулиране 5) Икономическия анализ

Социално-психологически методи на управление - те се основават на изследвания, свързани с психологическия характер на личността и на неговата мотивация. На тази база се разкрива потенциалът на човешкия фактор, като се цели да се повиши неговата инициатива, творчество, активност. Социално-психологическите методи на управление са насочени както към отделната личност, така и към целия персонал на организацията.

В съдържанието на тези методи се включват:

1) Формирането на колектива групата

2) Въвеждането на система за социално регулиране на базата на скл. Договори, възприетия начин на разпределение на благата и т.н

3) Морално стимулиране

Обобщавайки, ще отбележим, че методите на управление е уместно да се използват съвместно. В зависимост обаче от обекта на управление е възможно да преобладават едни или други методи. 
Освен това други критерии, които влияят върху избора на метода на управление, са: а) пригодността на използване на метода при конкретни условия; б)оценка на сравнителната ефективност; в)взаимовръзка между използваните методи; г)последици от тяхното прилагане; д)възможности на управляващите да използват един или друг метод; е)конкретните задачи, които се решават на даден етап на развитие и др.

3. Технология на управление (ТУ)

А. Същностна характеристика на ТУ - технологията може да бъде отнесена към производствената и към извънпроизводствената дейност, а в частност и към управлението. Проектирането и използването на управленската технология произтича от особеностите и изискванията на организацията. Без стройна система от знания и правила за протичане на управленските операции не е възможен ефективен управленски процес. Независимо какъв подход на изследване на управленския процес ще бъде приложен е наложително да съществува някакъв ред, подреденост в организацията, който се постига с технологията на управлението. Това е обективен процес, обусловен от развитието и функционирането  на сложните системи.

В литературата се посочва, че за да бъде проектирана УТ, следва да са налице следните предпоставки:

- Управленският процес да е достатъчно сложен, т.е. да се състои от голям брой етапи

- В него да са ангажирани голям брой изпълнители

- Обезпеченост с необходимите технически средства-без тях е практически невъзможно да се реализира каквато и да било управленска технология

Б. Определение - УТ може да се разглежда като съвкупност от правила и процедури за осъществяване на управленския процес от страна на отделните изпълнители, като се посочва начинът на тяхното изпълнение и последователност, за да се осъществи ефективен УП. По-тясното разглеждане на това понятие налага и посочването и регламентирането на начина на използване на техническите средства, необходими при осъществяването на управленския процес. Съществуващото разнообразие на управленските операции изисква закономерна и логическа последователност при формирането и осъществяването на въздействието от страна на субекта на управление в/у обекта на управление.

В. Технологията на управлението зависи от:

- Състоянието и взаимодействието м/у елементите, изграждащи организацията

- Средата, в която тя функционира

- Състоянието и конкретните изпълнители

- Връзките в рамките на управленските органи и между тях

- Йерархическата стълбица

- Развитието на техническите средства и т.н.

При проектирането и изграждането на УТ от класически тип следва да се спазват определени правила:

1. Точно регламентиране на правата, задълженията и зоните на отговорност

2. Цялостно обхващане на управленския процес

3. Разчленяването на управленския процес на отделни управленски операции да съдейства за реализиране на общата, стратегическата цел

4. Обвръзка между управленската технология и йерархическата стълбица

5. Конкретизиране на управленската технология в зависимост от особеностите на организацията

В преобладаващата част от нашите организации липсва ясно обособена технологична документация. В случаите, където има цялостно изградена съвкупност от документи, използвани в управлението на организацията, то там става реч за т.нар. писана технология. Точното обособяване на управленската технология се затруднява и от преплитането на отделните нейни части с различни други управленски дейности.

Г. Принципи при проектирането и изграждането на управленската технология:

Принцип	Базира се на:
1.Особеностите на управленските технологии произтичат от особеностите на управленския процес.	Особеностите на управленския процес: активен; информационен; целенасочен; съзнателен; конкретен; ограничен в пространството и времето; както прекъсваем, така и непрекъсваем и др.
2.Принцип на ефективното използване на ресурсите.	Практическата ограниченост на ресурсите и необходимостта от тяхното рационално използване.
3.Принцип на рационалното информационно осигуряване на управленските процеси.	Характерната особеност на управлението, че всеки управленски процес е информационен.
4.Принцип на единното организационно цяло.	Управленският процес е изграден от отделни фази, които образуват единно цяло.
5.Принцип на съответствието.	Необходимостта да се съблюдава и отчита действието на всички закони.
6.Принцип на системност.	Организацията представлява система, състояща се от отделни елементи.
7.Принцип на съответствието между централизма и децентрализма.	Схващането за балансираност между централизма и децентрализма в управлението.
8.Принцип на специализация.	Разделението и специализацията на управленския труд.
9.Принцип на мобилност.	Динамиката във вътрешната и външната среда.
10.Принцип на икономия на време.	Законът за икономия на време.
11.Принцип на комплексност.	Цялостното разглеждане на управленския процес.