СТИЛОВЕ НА УПРАВЛЕНИЕ

Стил на ръководство – може да се разглежда като съвкупност от знания и умения на мениджъра, неговите качества, начина на взаимодействие с подчинените или други мениджъри, методите на работа, които използва и начина, по който изпълнява мениджърските роли. Стил на управление е начинът на действие и проява на личността в трудовия процес и в общуването с хората.

Организационната теория предлага класификация на стиловете ръководство, изградена на основата на някои общи характеристики на поведението на мениджъра, а именно -авторитарен, демократичен, либерален и ситуационен (консултативен) стил.

1. Авторитарен стил

При него решенията се вземат от едно място и най - често от 1 лице и те са задължителни за изпълнение от долу до горе без възможност да участват подчинените при вземане на решения. Този стил може да се използва ефективно в рискови ситуации /критични/ обосновани от резки промени на обкръжаващата среда. Характерен е и за държавното и за бизнес управлението. Може да се практикува при добра / всестранна/ подготовка на управлявания субект.

При него липсва информация от страна на подчинените относно крайните цели на организацията и това, което се очаква от тях като принос за тяхното постигане. Мениджърът тук предпочита формалните отношения със своите подчинени, като се дистанцира от тях.

Съществуват 2 разновидности на авторитарния стил:

- Експлоататорски – мениджърът еднолично взема всички решения, без да се доверява на подчинените си и без да търси тяхното мнение.

- Доброжелателен – мениджърът се отнася към подчинените снизходително, но понякога се интересува от тяхното мнение.

Авторитарният стил не е подходящ при управлението на съвременните организации. Оправдано е неговото използване при кризисни ситуации.

Сигурно сте срещали ръководители, които са убедени, че силовият подход е единственият, който може да даде резултат. Те обикновено казват:

“Прави, каквото ти казвам и не питай”

Тези мениджъри практикуват автократичния стил на ръководство. Работейки за такъв мениджър, работникът няма избор как да върши работата си и никакво влияние върху вида на работата.

Примерите на ситуации, при които този стил може да е подходящ, включват:

- Водене на взвод войници по време на военно занятие.

- Направляване на футболен отбор по време на важен мач.

- Ръководене на работници, заети с ръчен труд.

2. Демократичен стил

За него е характерно намаляване на дистанцията между мениджъра и неговите подчинени, използват се групови методи при вземане на решения, делегиране на повече права и отговорности на подчинените и др. Тоест характеризира се с това, че се дава възможност на подчинените да вземат участие при вземането на решения.

Демократичния стил има две форми на съществуване:
- „Консултативна” – мениджърът се интересува от мнението на подчинените, съветва се с тях, стимулира ги с поощрения.
- „Партиципативна” – цялостно доверяване на ръководителя на неговите подчинени по всички въпроси.

Демократичния стил е най-често използваният, т. к. стимулира творчеството и инициативността на персонала и съдейства за максималното използване на неговия потенциал.

Вие може би работите с ръководител, който ви казва:

“Това е, което ние трябва да постигнем. Бих искал да чуя от всекиго от вас с какво той може да допринесе за тези резултати.”

Примерите на ситуации, при които този стил може да е подходящ, включват:

- Ръководство на група от образовани, добре обучени ръководители на средно ниво.

- Организирането на програма за обучение на общински служители, когато целите на обучението са определени.

3. Либерален стил

В най-голяма степен стимулира творчеството и инициативността на подчинените. Характерно за този стил е поставяне на задачи пред изпълнителите, създаване на условия за работа, определяне на правилата и границите на отклонение, предоставяне на информация и оценяване на достигнатите резултати, предоставяне на права и отговорности. По този начин на тях им се дава възможност да проявят своите потенциални възможности. Удачно е да се използва когато ръководените се отличават с високо образователно и квалификационно равнище.

Може би сте срещали ръководител, който казва:
“Не ме интересува какво правите, докато работите в рамките на установената политика.”

При този стил работниците обикновено разполагат с голяма свобода и обикновено не подлежат на всекидневен надзор.

Примерите, в които този стил може да бъде удачен, включват:

- Ръководенето на висококвалифицирани научни работници в лаборатория за създаване на нови лекарства.

- Ръководенето на личности, създаващи комплексен компютърен софтуер.

- Наглеждането на работата на талантлив, продуктивен писател.

4. Ситуационен (консултативен) стил

За него е характерно сътрудничество между ръководителя и подчинените при решаването на възникващите в организацията проблеми. Всяка една ситуация се диагностицира съвместно от ръководителя и неговите подчинени. Така се стига до изработване на групови решения за изход от съответната ситуация. От значение е чувството на съпричастност у подчинените за постигането на целите.

Може би сте срещали ръководители, които казват на средния си мениджърски състав: “Нека да разработим стратегия за извеждането на новия ни продукт на пазара.”

Тези мениджъри практикуват консултативния стил на ръководство.

Примерите на ситуации, в които този стил може да е подходящ, включват:

- Децентрализиран маркетингов екип

- Главен партньор в консултантска фирма по въпросите на ръководството.

Примери за четирите стила на ръководство - четирите стила на ръководство, които обсъждаме тук, могат да бъдат обобщени по следния начин:

Автократичния - прави, каквото ти казвам! Автократичните ръководители могат да унизяват хората и да ги правят безотговорни. Това може да минира личната инициатива. Ако този стил се прилага неоправдано, а това често се прави, той кара хората да се чувстват несигурни. Но помнете, че хората се нуждаят от рамките на пълномощия, в които да упражняват своята свобода. Автократичното управление успява обикновено само в случаите, когато подчинените могат да бъдат наблюдавани и контролирани отблизо. Когато персоналът е географски разпръснат и непосредственият надзор е труден, автократичното управление обикновено е неприложимо.

Демократичния - нека постигнем съгласие по това, което трябва да правим. Като цяло, демократичното ръководство помага на хората да израстват, да се чувстват отговорни за собствената си работа и да поемат инициативата в свои ръце. Хората обичат с тях да се консултират. Въпреки това, когато трябва да се изпълняват инструкции, те не могат да бъдат превръщани в обект на дискусия.

Либерален - правете каквото си искате! Подходящ стил в някои ситуации. Въпреки това, трябва да се внимава с него да не се злоупотребява. Той може да доведе до катастрофа, ако се използва в неподходящ случай. Може да бъде прилаган, когато хората, които трябва да бъдат ръководени, са високо мотивирани и добре обучени. Либералният стил е най-подходящ за работа, която изисква творчество, като например изследователската работа с високо компетентни и опитни хора, на които може да се разчита и които желаят да поемат отговорност и да вземат решения.

Консултативния (Ситуационен) - нека да впрегнем най-добрите идеи и опит на всички ни, за да постигнем целите си! Някои автори разглеждат консултативния стил като разновидност на демократичния. Това, което е ясно е, че той създава самоуправляващи се екипи и се превръща в предпочитан стил на много организации.

Предпочитаният стил - повечето хора предпочитат да работят с демократичен или консултативен мениджър. Но това не значи, че тези стилове винаги са най-добрите. Изборът на стил на ръководство зависи от вида на работата, която трябва да се върши и от това какви са хората, които трябва да бъдат ръководени. Служебният фактор и личните фактори са важно съображение при избора на стила, който ще бъде подходящ в дадена ситуация.