РАЗВИТИЕ НА БАНКОВОТО ДЕЛО В БЪЛГАРИЯ

1. След Освобождението (1878 г.) до 9 септември 1944

2. По времето на социализма (1944 – 1989)

3. Банковата реформа и икономическата криза (1989 – 1997)

4. Банковото дело в условия на валутен борд и кредитния бум. Първи последствия от глобалната финансова криза (1997 – 2014)

1. След Освобождението до 9 септември 1944

Начало на организираната банкова система в България се поставя през 1879 г. след утвърждаването на първия устав на Българската народна банка. По това време се утвърждава и Уставът на земеделските каси, с което се слага началото на Българската земеделска банка, която е първата търговска банка у нас (по-късно се превръща в Българска земеделска и кооперативна банка).

Със създаването и увеличението на промишления капитал в България, започва образуването и на частни банки – Българска търговска банка, банка Гирдап и др. След 1882 г. се откриват и банки с чисто чужди капитали – Генерална ипотекарна банка, Търговска и ипотекарна банка на Балканите, Френско-българска ипотекарна банка и др.

Успоредно с държавните и частни банки в България се създават и кооперативни кредитни институции като кредитни кооперации и популярните банки. През 1911 г. започва да функционира Българска централна кооперативна банка, която се слива през 1934 г. с Българска земеделска банка и се образува Българска земеделска и кооперативна банка.

Със създаването на Българска ипотекарна банка през 1927 г. чуждият капитал прави сериозен организиран опит да заеме съществени позиции в нашето банково дело. Голямата икономическа криза през 1929–1933 г. попречва на развитието на тази банкова институция и през 1936 г. тя се влива чрез откупуване в Българската земеделска и кооперативна банка. По този начин Българската ипотекарна банка се превръща в държавна банка.

До 9 септември 1944 г. у нас функционират общо 37 банкови институции (държавни, кооперативни и частни), в това число 2 държавно-автономни банки – Българска народна банка и Българска земеделска и кооперативна банка, 2 акционерни банки с преобладаващо участие на държавата – Българска ипотекарна банка и банка “Български кредит”, 2 кредитно-кооперативни учреждения – Съюза на популярните банки и селските кредитни кооперации и 31 частни банки.

Популярните банки кредитират главно дребните икономически звена в градовете – търговците и занаятчиите. Кредитните кооперации са кооперативни сдружения за взаимна помощ, които предоставят кредити главно  с потребителски характер.

Чуждестранният капитал се намира главно в частните банки. По време на голямата икономическа криза (1929–1933 г.) от България излизат френските, английските, белгийските и др. капитали. В страната остава предимно немския капитал, който се използва в банковата система до края на войната.

До национализацията през 1947 г. държавните и кооперативните кредитни институции държат около 83 % от влоговете и близо 79 % от кредитните вложения. На частните банки се падат само 14 % от предоставените на икономическите субекти кредити.
През 1903 г. е осъществена реформа в търговското законодателство, която като резултат позволява на чужди резиденти да участват в управлението на акционерни дружества. Така сериозно се е увеличава възможността за навлизане на чуждестранен капитал в България. Към 1929 г. 13-те чуждестранни банки представляват около 40 % от частния капитал в България.

Същевременно  има и голям брой независими финансови институции, малки акционерни банки, опериращи главно извън София. Те предостават финансиране на индустриалци, земеделци и занаятчии, които имат по-труден достъп до големите финансови институции. Въпреки, че са малки, тези банки имат голямо значение за хората в провинцията. Те обаче са жестоко засегнати от Голямата депресия и голяма част от тях се сриват. Така през 1935г. се създава Банка български кредит, която обединява оцелелите малки банки в една голяма институция. Въпреки, че капиталът е частен, на практика банката е под държавен контрол (финансира се е предимно от БНБ).

Частните търговски банки са най-лошо засегнати в отношение на портфейлите им. През втората половина на 20-те депозитите се увеличават общо със около 100%, докато само за периода 1929–1932 намаляват с около 50%. Ролята на частния капитал също намалява по време на Великата депресия. През 1931 той е около 20% от общия активен капитал, до 7% през 1934 г.

Рецесията по-малко засяга големите финансови институции, които успяват да задържат активитие си и да увеличат пазарният си дял, за сметка на по-малките с регионално значение. Последните имат избор между два варианта – или да се слеят с Банка български кредит, или да бъдат ликвидирани, ако загубят повече от 50% от капитала си. През 1932 кризата остро засяга търговските банки, като загубите им надхвърлят печалбите. През 1934 г. започва бавното подобряване във финансовата система на България. Постепенно Банка български кредит става най-голямата кредитна институция в държавата. През същата година се осъществява и сливане на държавните Българска земеделска банка и Българска централна кооперативна банка, като новата банка се казва Българска земеделска и кооперативна банка. По-късно през 1936 г. държавата изкупува чуждестранните акции на Българска ипотекарна банка. По този начин се създават възможности за по-активно кредитиране на общините и кооперациите (цели се улесняване на последиците от депресията – през 1929–1933 г. голяма част от селските стопани и част от градското население са сериозно задлъжнели).

Последици от Първата световна война и Голямата депресия - непосредствено след края на Първата световна война в България се наблюдава увеличаване на броя на акционерните банки. Условие за основаването и развитието на тези банки са не само благоприятните условия за рентабилност на банковия капитал, а и благосклонното участие на Българската народна банка, която все повече усилва кредитирането им. Фактът, че през този период народното стопанство е силно разстроено, предизвиква нарастване на числото на частните банки. От 132 в края на 1926 г., в края на 1927 г. те са вече 140, а в 1928г. – 146. През 1929 година броят на тези банки достига 166. От друга страна, затрудненията в търговията и индустрията скоро довеждат както до невъзвръщане на голяма част от отпуснатите кредити, така и до въздържане от страна на много предприятия да ползват изобщо кредити, поради явилия се застой в дейността им. Това предизвиква известно отрезвяване и банкерите осъзнават, че е прекалено рисково съществуването на толкова много банки в такъв кризисен период. Още през 1930 г. започва концентрирането на банки с цел съществуването на по-малко, но по-годни да се борят с кризата банки. През същата година се извършва сливането на 10 акционерни банки в нови 4 по-големи. Най-голямата от образуваните нови, уедрени банки, е създадената структура „Съединените Български Банки”, която се образува от сливането на Франко-българска банка, Българска банка и Банка за народен кредит с общ капитал 109 100 000 лева. Концентрирането на банковия капитал продължава и през следващите години и в резултат на това през 1933 г. акционерните банки са 113.

Продължаващата стопанска и кредитна криза увеличава недоверието към българските акционерни банки, което намира израз в нарастване на фалитите или мълчаливата ликвидация на много акционерни банки, като към средата на 1934 г. действат само 35 банки, а останалите преустановяват дейността си, обявяват се в ликвидация или фалит. Необходимостта от заздравяване на кредита и кредитната система на страната е остър и актуален въпрос. Заздравяването на кредитната система е възложено на БНБ, която съгласно двете изменения на нейния закон от 1928 и 1929 г. (извършени по препоръка на Финансовата комисия към бившето ОН) е превърната в централна банка на банките. Като банка на банките БНБ е натоварена с извънредни правомощия, сред които е и реорганизирането на акционерните банки в страната. За тази цел е изработен специален закон, който е одобрен от правителството на 15 юни 1934 г. с указ № 30. Наредбата-закон, публикувана в Държавен вестник № 59 от същата дата, разрешава основаването на акционерно дружество под наименованието банка „Български кредит”, първоначално с 125 млн. лева основен капитал.

По този начин банка „Български кредит” става универсален приемник на активите и пасивите на вливащите се в нея банки. Според протокола всяка една от банките се влива в новосъздаденото дружество с, както следва – Българска народна банка (50,000, 000 лв.), Съединени Български Банки (18,238,000 лв.), Интернационална банка (30,950,000 лв.), Бургаска банка (4,934,000 лв), Пазарджишка търговска банка (3,876,000 лв.), Търновска търговска и кредитна банка(8,552,000 лв), Банка за търговия и кредит(7,202,000 лв), Кредитна търговска банка (4,247,000 лв).

След 1935 г. „Български кредит” показва бързо развитие и заема над 80 % от капитала, резервите и влоговете на всички акционерни банки в България. Тази банка е най-големият кредитен институт в банковата система на страната, с изключение на БНБ и БЗКБ, и има ръководна роля в кредитирането на народното стопанство – главно промишлеността и търговията.

2. По времето на социализма (1944 – 1989)

След 9 септември следва етап на установяване на еднозвенна банкова система в България. Официално тя започва с провеждането на първата парична реформа, осъществена на 6 март 1947г., и с национализацията на банките. През това време българската банкова система премина през няколко етапа на развитие

Парична реформа през 1947г. - целта на реформата е да се намали количеството на парите в обръщение и да се преустановят инфлационните последици от войната, както и да се изземе икономическата власт на капиталистическата класа. Извършва се обмяна само на част от старите парични знаци срещу нови. Като резултат количеството на парите в обръщение намалява от 76 024 млн. лева на 25 280 млн. лева. Също така от обръщение се изтеглят и емитираните от държавата съкровищни бонове в размер на 31 567 млн. лева.

Национализация на банките - на 27 декември 1947 г. се национализират частните банки, в резултат на което се слага началото на еднозвенната банкова система. Законът за банките обявява банковото дело и всички банкови сделки за държавен монопол. Създават се две банки – Българска народна банка и Българска инвестиционна банка. Наред с тях остават да съществуват и Пощенска спестовна каса и популярните банки. На Българската народна банка се възлага организирането на покупко-продажба на ценни книжа.

След национализацията на банките банковата система придобива следния вид: БНБ с 130 клона, Българска инвестиционна банка с 5 клона, популярни банки с 255 клона, банкови представителства при земеделски всестранни кооперации с 3021 клона и влогонабирателна мрежа с 4368 пункта. 

Централно място в банковата система заема БНБ, на която се възлагат ръководни и контролни функции в страната. Тя се превръща в единствен емисионно-касов център, център за краткосрочно кредитиране, за разплащане между предприятията, организациите и учрежденията и за касово-счетоводното изпълнение на държавния бюджет. С чл. 39 на закона за банките се забранява взаимно стоковото и парично кредитиране между предприятията. На БНБ се възлага да организира привличането на всички свободни парични средства в обществото, в това число и спестяванията на гражданите. 

Като новосъздадена банкова институции, Българската инвестиционна банка започва да осъществява специфични функции– от една страна да финансира и предоставя дългосрочни кредити за създаване на дълготрайни материални активи и от друга да упражнява контрол върху авансирането на средства в капиталното строителство. Тя организира жилищната спестовност и кредитирането на жилищното строителство след закриването на спестовно-строителните дружества.

Изменения на банковата система с Постановление №218 на Министерски съвет от 2 март 1951 г. - с посоченото постановление се извършват съществени изменения в парично-кредитната система. Закриват се популярните банки и техните клонове по места се превръщат в клонове на БНБ. По-късно се създава се Държавна спестовна каса (1967г.) като влогонабирателена институция. На нея се възлага цялото спестовно дело и и кредитирането на жилищно строителство. Пощенските каси се превръщат в агенции или представителства на ДСК.

Парична реформа на 12 май 1952 г.  - реализират се съществени промени в парично-кредитната система. Основната цел е да се постави количеството на парите в обръщение в съответствие с потребностите на обществото и да се извърши преразпределение на паричната форма на националното богатство в България.

Реформата засяга натрупаните средства влоговите сметки извън банките. Мащабът на цените се увеличава 25 пъти – всеки нов лев представлява 25 стари лева. На практика обаче, обменното съотношение между старите и новите пари се определя в зависимост от притежаваното количество пари и от формата, в която ги заварва реформата – налични пари, пари по влогови сметки, облигации по държавни заеми и др. Примерно наличните пари се обменят н съотношение 100 : 1, а паричните средства по влоговите сметки в ДСК се преизчисляват диференцирано.
Анализът на диференцираното обменно съотношение показва, че най-тежко са засегнати притежателите на налични пари, собствениците на влогови сметки и частните предприятия. Резултата от реформата е, че държавата присвоява част от паричните средства както на физически лица, така и на производствени и търговски частни предприятия. 

Промени в банковата система от 1964 г. до 1967 г. - първата значима промяна за периода е през 1964 г., когато се създава Българска външнотърговска банка (БВТБ). Втората е сливането на Българска инвестиционна банка (БИБ) и Българската народна банка в една банкова институция – БНБ (1967 г.).

Българска външнотърговска банка е образувана като акционерно дружество. Тя започва да осъществява кредитирането, разплащанията и контрола в областта на външната търговия – вноса и износа, покупко-продажбата на чужда валута, благородни метали, както и кредитирането на външнотърговските предприятия в страната.
Кредитната реформа от 1 януари 1967 г., изразяваща се главно в образуването на една единна банка – Българската народна банка, се прави с цел да се съобрази организацията на банковата система с извършващите се промени в управлението на икономиката. БНБ започва да кредитира комплексно предприятията както за оборотни средства, така и за капиталови вложения. Считало се е, че по този начин ще се осигури по-последователен и пълен контрол за ефективното използване на финансовите ресурси в обществото. Но на практика това не се постига. Въведената през 1964–1965 г. нова система за управление на икономиката, насочена съм намаляване на административните и разширяване на икономическите методи на управление, изисква създаването не на еднозвенна, а на двузвенна организация на банковата система.

Промени в банковата система през 1969  - през посочената година се прави опит да се организират две отраслови банки – Промишлена банка и Земеделско-търговска банка. Този опит се оказва несполучлив при съществуващите общоикономически условия в страната. Двете банки се превърнаха от 1 януари 1971 г. в генерални дирекции на БНБ, които са закрити през 1977г.

Създаване на Банка за стопански инициативи - Минералбанк (1983г.) – снабдявана с ресурси от БНБ, тази банка кредитира стопански инициативи, свързани с преструктурирането на икономиката и развитието на структуроопределящите производства. Тя предоставя преференциални кредити (левови и валутни) за създаване и развитие на малките и средни предприятия.

Създаването на двузвенна банкова система - вторият етап от развитието на банковата система, беше продиктуван от промените, които започват в България в областта на управлението и икономиката. Създаването на пазарна икономика е съпроводено с изграждането на двузвенна банкова система, в условията на която търговските банки се стимулират да кредитират рентабилни и ликвидни предприятия и ефективни инвестиции.

Изграждането на двузвенна банкова система цели постигането на два резултата: 
1) възникване на стимули в търговските банки да кредитират рентабилни и ликвидни предприятия и ефективни инвестиции и 
2) създаване на предпоставки за оптимизиране равнището на лихвените проценти както за кредитите, така и за депозитите. 

Между 1987 и 1989 г. в България се създават седем търговски банки на отраслов принцип– Биохим, Стопанска банка, Електроника, Транспортна банка, Транспортна техника и Строителна банка. В много от случаите съответните предприятия притежават дялове в акционерния капитал на обслужващите ги банки. Тези банки са унитарни, без клонова мрежа. Затова по места обслужването на банковите клиенти при дългосрочно кредитиране се извършва от клоновата мрежа на БНБ.

3. Банковата реформа и икономическата криза (1989 – 1997)

Банковата реформа - преди 1989 г. както и във всички останали области на стопанския живот, така и в банковото дело съществува държавен монопол. Банковата система е едностепенна, като има една основна банка – БНБ и нейната клонова мрежа – изпълнява функции както на централна, така и на търговска банка.
За разлика от другите страни от Централна и Източна Европа, преходът в България започва пре пълна липса на частно участие в структурата на банковата система.
Към края на 80-те години няма никакво присъствие на чуждестранни банки на българския банков пазар. Тогава кредитирането се извършва само по планов принцип, като банките нямат право да отказват предоставяне на банкови услуги, ако те са съобразени с плана. Лихвените проценти се определят административно от Министерски съвет, а БНБ служи като преразпределител на набраните от ДСК спестявания на населението и по този начин формира кредитния ресурс на държавните банки.

През 1989 г. стартират реформите в българския банков сектор. Наследената от социализма централна банкова система е заменена с двустепенна (двузвенна), състояща се от централна банка и 59 търговски банки, повечето от които създадени чрез трансформиране на бившите клонове на БНБ. Към края на 1990 г. общият броя на опериращите банки достига 70.

В следствие на приетия закон за банките и кредитното дело, държавата постепенно се оттегля от административното определяне на лихвените проценти по депозитите и кредитите, освобождаване на фиксирания с плаващ валутен курс, либерализация на външната търговия, премахване на държавния монопол, премахване на кредитните тавани и други методи за борба с инфлацията.

Консолидация на държавните банки - тъй като повечето държавни банки възникват от регионални клонове на БНБ, голяма част от тях попадат в категорията на малките и средни банки, които държат основната част (около две трети) от активите в банковата система. През 1991 г. съществуват около 70 държавни банки, повечето от които са с капитал до 10 млн. лева (~USD 500 000 по тогавашен курс) и отпускат средно по 250млн. лева (~ USD 12 млн.) кредити на година. Те са специализирани в обслужването на големи индустриални сектори и населението. В тази категория попадат БВТБ (Булбанк), Минералбанк, Балканбанк, Стопанска банка, ТБ Биохим, ТБ Електроника, Транспортна банка, Стройбанк, Българска пощенска банка и ДСК, която към 1991 г. държи около 75% от депозитите на населението.

През 1991 г. БНБ започва формална подготовка за консолидиране на банковия сектор в страната. Основната цел е да се предпази банковият сектор от по-нататъшно фрагментиране. За целта се създава Банкова консолидационна компания (БКК) през 1992 г. Тя има за цел да консолидира държавната собственост н банковия сектор чрез прехвърляне на дяловете на държавата в капитала на търговските банки, управление на притежаваните дялове, консолидиране на търговските банки с повече от 50% държавно участие в капитала, подготовка и осъществяване на приватизация на определени банки.

През 1992 г. се осъществява първият мащабен консолидационен проект с обединяването на 22 държавни регионални банки в една – Обединена българска банка. По-късно Транспортна банка и още 12 малки банки образуват Екпресбанк. През 1993 г. три банки се сливат в Балканбанк, осем в Хебросбанк. През 1995 г. Софиябанк, Биохим и Сердика се сливат и образуват ТБ Биохим. По това време ДСК е единствената банкова институция, нямаща статут на търговска банка, функционираща по определен закон и притежаван пряко от държавата, а не чрез БКК.
За държавните банки може да се обобщи, че запазват доминиращата си роля в банковия пазар през целия период до въвеждането на валутния борд през средата на 1997 г.

Поява на частните банки - от 1990 г. започва създаването на частни банки. Възниква Първа източна международна банка като първа банка с частно участие на капитала й, а след това и Първа частна банка. Особено благоприятен факт за създаването на частни банки през този период е либералният режим на лицензиране и ниският размер на необходимият частен капитал.  Освен това, действащото тогава законодателство не поставя някакви специални изисквания по отношение на произхода на средствата, използвани като стартов капитал. Доста често се случва, че дадена частна банка започва дейността си с пари, взети на заем, в много от случаите– от държавни банки. Освен използваната практика за създаване на частни банки с държавни пари, до 1993 г. законът за банките позволява и възможността банките да си разменят пакети от акции и по този начин формално да се вместват в изискванията за капиталова адекватност. Така едни и същи пари се въртят между няколко институции, давайки им легитимност да съществуват и оперират на пазара. Но дори и след формалното премахване на тази възможност през 1993г., все още имаше начини банки масово да създават банки. Пример за това е създаването на Агробизнесбанк с учредител и акционер Първа частна банка. Тези новосъздадени частни банки са ориентирани съм обслужване предимно на фирмите на своите акционери или лица, свързани с тези акционери, без да има каквото и да е правно противоречие.

До 1995 г. броят на частните банки достига 33. По съществено място на паричния пазар заемат до започването на финансовата криза следните частни банки – Първа източна международна банка, Туристспортбанк, Първа частна банка, Елитбанк, Агробизнесбанк, Банка за земеделски кредит, Бизнесбанк, Българо-руска инвестиционна банка, Капиталбанк, Моллов ТБ, Кристалбанк, Елитбанк, ИНГ банк, Първа инвестиционна банка, Тракия банк, Тексимбанк, Централна кооперативна банка и др.

Като ефекти от експанзията на частния сектор в банкирането, могат да се отбележат два ефекта. Първият е, че наличието на повече играчи на относително ограничен пазар като българския, предполага засилване на конкуренцията между банките. Реално обаче не е регистрирано някакво осезаемо подобрение в разнообразието и качеството на предлаганите банкови услуги. Втория ефект е негативен и е свързан с изключително увеличение на големите кредити и на дела на лошите кредити в банковата система.

Банковата криза - в основата на банковата криза в средата на 90-те са лошите кредити. Източниците за тях са главно два: 1) необслужвани кредити, отпуснати на държавни предприятия преди началото на реформите и 2) необслужвани кредити по време на кредитната експанзия след 1990 г., главно свързани с новосъздадените частни банки.

Механизмът за генериране на първият вид кредити се дължи главно на разпада на сигурните пазари в социалистическите страни. Кредитите са отпускани от банките на планово-административен, а не на пазарен принцип. Последвалата ценова и търговска либерализация н началото на 90-те една голяма част от предприятията се оказват неефективни и започват да отчитат загуби. Така те срещат огромни трудности при обслужването на задълженията си. По-късно е приета серия от мерки, която заменя лошите кредити със държавни облигации в активите на банките и в същото време замяна на банковите кредити с държавни вземания в пасивите на предприятията. През 1993 г. е направен опит да се реши проблема със приемането на Закон за уреждане на необслужваните кредити, договорени до 31 декември 1990 г. (ЗУНК – 25 годишни държавни облигации, с 5 годишен гратисен период). Уреждането на тази категория необслужвани кредити води до емитирането на ЗУНК облигации за USD 2,5 млрд. към края на 1994 г. 

Другата част от проблемните кредити се дължи на раздаването на необезпечени кредити от страна на частните банки. Масово разпространение получава практиката да се финансират свързани с акционерите на банките фирми и лица, като се разчита на рефинансиране от страна на БНБ, за да не се стига до фалит. В случая “рефинансирането е напълно субективно и на дискреционална база. Централната банка играе по-скоро ролята на кредитор от първа инстанция, отколкото кредитор от последна” (Берлеман, Христов, Неновски). Активното използване на този механизъм за изпомпване на пари става възможно благодарение на липсата на стриктни правила при използването на чужди пари. Благодарение на активната намеса на централната банка, която се обляга на съществуваща държавна гаранция, набраните от ДСК спестявания се наливат в закъсали банки. Пример за това е случаят с Банка за земеделски кредит. Към края на 1995 г. общия размер на раздадените от тази банка необезпечени кредити са за над USD 40 млн., почти 38 пъти собствения капитал. Това е възможно предимно поради рефинансиране на банката. Подобно е и положението и в други частни банки. След като и рефинансирането не помага, БНБ е принудена да изкупи част от неплатежоспособните банки. Първият случай е на 30.11.1995 г., когато БНБ закупува 90% от акциите на Агробизнесбанк за 1 лев.

Към края на 1995 г. 41% от всички кредити, отпуснати от държавните и частните банки на предприятия от реалния сектор се оказват на практика несъбираеми. Само 39% от кредитите, отпуснати от частните банки се обслужват редовно. Това натрупване на лоши кредити довежда до крайна декапитализация на банковия сектор. През 1995г. само 4 от общо опериращите 47 банки отчитат печалба. Рекапитализацията на банките струва скъпо на държавата. Според специалисти, за осигуряването на финансиране на банките в България са нужни средства в рамките на 10–11 млд. лева. Загубата на търговските банки за 1995 г. възлиза на около 37 млрд. лева.

Процесът на декапитализация на банковата система е възможен главно поради липсата на достатъчно ефективна правна защита на собствеността в България. През разглеждания период не съществува ефективна институционална защита на имуществените права. По този начин често се случва една от страните да откаже да изпълни задълженията си по договора без каквито и да е било негативни последици. Следствие от това е недостатъчната правна защита на вземанията на кредитора, при което при неплащане той не може да събира вземането си по законен път. При такива условия е трудно да се води нормално банково дело и съществува постоянна опасност от увеличаване на лоши кредити.
Не бива да се подценява и липсата на квалифициран персонал и управители с мениджърски умения и знания в банковата система. Чуждестранни играчи са допуснати едва през 1994 г., а те са най-прекия път към внасяне на ноу-хау, технологии, организация и достигане до силна конкуренция в банковия сектор.

Резултатът от всичко това е загуба на доверие в банковата система и масово изтегляне на депозитите от банките, както от граждани така и от фирми. В отговор на това, правителството и парламентът приемат закон, за държавно гарантиране на депозитите, който гарантира изцяло депозитите на домакинствата и 50% от депозитите на фирмите. Законът обаче не увеличава доверието на вложителите в банковата система, икономическите агенти разглеждат държавната гаранция като толкова рискова, колкото и влогът в банка (бюджетът реализира дефицит, а нивото на международните резерви стига критично ниски нива).

В същото време БНБ прави опити за постигането на противоречиви цели. От една страна тя се опитва да задържи обезценката на валутния курс като продава долари на валутния пазар. От друга обаче, БНБ инжектира огромна левова ликвидност в банковата сфера чрез рефинансиране на банките като по този начин създава инфлация (месечната инфлация през втората половина на 1996г. е между 10% и 27%, като за периода март 1996 г.– март 1997 г. достига 2019% по данни на НСИ). Поради увеличеното парично предлагане и очакванията за обезценка на валутата, хората купуват все повече и повече валута с новонапечатаните пари. Така БНБ се раздвоява, опитвайки се едновременно да запази валутния курс, купувайки левове на валутния пазар, и да спаси фалиралите банки, рефинансирайки ги с нови средства (опит за намаляване на инфлацията е и повишението на лихвения процент до 25% месечно). Резултатът е бързо изчерпване на валутните резерви на централната банка и загуба на възможности за влияние върху валутния курс, поради което започва бърза обезценка (курсът на лева спрямо долара спада повече от 6 пъти– от 70 лева през декември 1995 г. до 461 лв. в края на 1996г.). По този начин се стопява стойността на всички левови активи ва българските граждани и фирми.

4. Банковата система в условия на валутен борд и кредитния бум. Първи последствия от глобалната финансова криза (1997 – 2014)

Огромната финансова криза особено в края на 1996г. съпроводена с хиперинфлация, рязко огромно обезценяване на националната парична единица, спадане до критичния минимум на валутните резерви на страната, и невъзможността да се обслужва външния дълг води до необходимостта от коренна промяна на паричната система в България. Това се налага още повече и поради обстоятелството, че инструментите на паричната политика престанаха да действат и се обезсмислиха. Почти четвърт от търговските банки бяха подложени на ликвидация. От първи юли 1997 г. се въвежда валутен борд. В тези условия към 30.06.1998 г. в България функционират 28 банки и 7 клона на чуждестранни банки

- 25 банки с лиценз за извършване на банкови сделки в страната и в чужбина: Биохим, Булбанк, България-инвест, Българо-руска инвестиционна банка, Българска инвестиционна банка,  Българска пощенска банка, БНП-Дрезднербанк, Държавна спестовна каса, Евробанк, Експресбанк, Корпоративна търговска банка, Кредитна банка, Международна банка за търговия и развитие, Нефтинвестбанк, Обединена българска банка, Общинска банка, Първа източна международна банка, Първа инвестицонна банка, Райфайзенбанк, Росексимбанк, Тексимбанк, Юнионбанк

- 3 банки с лиценз за извършване на банкови сделки само в страната и разрешение за откриване на разплащателни сметки в чужбина: Балканска универсална банка, Българска търговска и индустриална банка, Централна кооперативна банка

- 1 банка с лиценз за извършване на банкови сделки само в страната – Кредит Експрес

- 1 банка с ограничена лиценз – Българо-американска кредитна банка

- 7 клона на чуждестранни банки – Баварско-българска кредитна банка, ИНГ банк, Йонийска и популярна банка на Гърция, Национална банка на Гърция, Сосиете Женерал, Те-Дже зираат банкасъ, Хиосбанк

Валутния борд и последиците от него - валутният борд е институция, която има няколко основни характеристики:

- да купува и продава неограничено чужда валута (т.н.  резервна валута – долар или евро) срещу местна валута в брой или по банков път
- поддържа валутен резерв, който покрива парите в обръщение (т.н. паричен агрегат М0)
- не отпуска кредити на правителството
- не провежда монетарна политика – не извършва операции на открития пазар, не определя целеви лихвени проценти, не отпуска рефинансиране, не купува или продава валута по свое желание (валутният борд купува и продава валута само при поискване от граждани, фирми или банки)
- валутният резерв се инвестира в нискорискови и ликвидни активи, деноминирани в резервна валута
- няма ограничения за външнотърговски и международни капиталови трансфери. Валутния борд в България е въведен на 10 юни 1997г. В закона е определен курс от 1000 лева (1 лев след деноминацията) за 1 немска марка. По късно се преизчислява на 1,95583 лева за 1 евро.

Във валутен борд БНБ може да изпълнява функцията на кредитор от последна инстанция за търговските банки. Тази функция е лимитирана само до ликвидни кризи от системен характер като размерът на отпуснатите средства не може да надхвърля депозита на управление “Банково” (което всъщност е нетната стойност на активите на валутния борд), а срокът е 3 месеца. Банките, на които се отпуска рефинансиране, трябва да са платежоспособни и да заложат ликвидни активи като обезпечение. 

Въпреки тежките условия през 1997г., икономиката на страната започва да се подобрява. Благодарение на валутния борд, през следващите няколко години се осъществява разумна и предвидима фискална политика, ориентирана към балансиран бюджет или бюджетен излишък. Бизнес климата се подобрява съществено, което води до увеличен интерес на инвеститори от запад. Държавата постепенно се оттегля от водещата роля в банковата система чрез приватизация на стабилизираните държавни банки. Валутния борд също е причина за рязкото спадане на лихвените проценти по кредитите и за възвръщането на доверието в лева (депозитите в лева започват да растат, макар и с много ниски темпове).

Приватизация на държавните банки - след въвеждането на валутен борд, бизнес климата в България започва бавно, но стабилно да се подобрява. В края на 1998г. действат 8 чуждестранни банки и клонове. Нови лиценци се издават само на чуждестранни клонове и дъщерни банки.

През 1997г. Банковата консолидационна компания си поставя амбициозната цел да приватизира по-големите банки в страната, по-специално петте най-големи банки–Биохим, Експресбанк, Хебросбанк, Пощенска банка, Булбанк (по-късно и ДСК). Целта е финансовите институции да бъдат трайно капитализирани и мениджмънта в тях да бъде променен и подобрен (съществува голяма критика към БКК за начина на управление на държавния банков сектор).  

Собствениците на приватизираните банки са чуждестранни стратегически инвеститори, предимно от Европейския съюз. Към края на 2007 г. 85% от банковите активи в България са собственост на чуждестранни институции. Резултат от това е една стабилна, ликвидна, сравнително рентабилна и с високо равнище на капиталова адекватност банкова система. Сериозно е ограничен и системният риск– при евентуална ликвидна криза приватизираните банки могат да получават ликвидност от международната банкова система. Същевременно, са направени и редица реформи в счетоводните стандарти, банковия надзор, търговското законодателство – подобряват се институционалните условия за здрава банкова дейност.

С навлизането на чуждестранни играчи, с дългогодишен опит в банковото дело, се увеличи качеството и количеството на предлаганите услуги. Въведено беше електронното банкиране, ползването на банкомати се увеличи в пъти (39 млн. транзакции през 2003 г. до 153 млн. през 2007 г.). Разшири се и клоновата мрежа – към края на 2007 г. съществуват 2407 банкови клона в България. (източник: НСИ, McKinsey)

Кредитния бум и първи последици от глобалната финансова криза - след 1999 г. се наблюдава сериозно увеличение на кредитирането. За периода 1999–2005 г. БНБ отчита, че има увеличение от около 360% (~24% годишно) на кредитите към нефинансови предприятия. В някой сектори дори и повече – при строителството увеличението е 14 пъти. Броят на кредитите с размер над 500,000 лева е нараснал от 701 през 1999 г. до 3541 през 2005 г., а тези пот 5000 лева са нараснали от 3394 до 30,166 за същия период. Една от причините за бързия растеж на кредитите е ниското стартово ниво като процент от БВП – 10,86% от БВП за частния сектор (корпоративен и домакинства) за 1999 г. За сравнение средната стойност в пет централноевропейски страни (Чехия, Унгария, Словения, Словения и Полша) е 37,41%.  

За да се ограничи кредитирането, на 19 юли 2007 г. БНБ повиши задължителните минимални резерви на търговските банки на 12% от депозитната им база. По-късно на 27 ноември 2008 г. БНБ намали това изискване на 10%.

Повод за размисъл е големия темп на нарастване на кредитите, спрямо депозитите и възможността това да доведе до ликвидна криза. Притесненията за това се усилват и от все усещащото се влияние на финансовата криза в източна Европа. Българските банки не притежават т.н. токсични активи, които са проблем за доста американски и източноевропейски банки. Но те са до голяма степен зависими от банките-майки, които изпитват трудности на местните си пазари. Така намалява шанса за предоставяне на ликвидност от тях. Като следствие, българските банки започват да се фокусират повече върху депозитите (с растеж от ~25% на година), вместо върху кредитирането.

От есента на 2008 г. банките навлизат в засилена конкуренция за привличането на депозити, което води до бързо увеличение на лихвите на пазара (при доста банки годишната ефективна лихва надмина 10%). В същото време не се забелязва по-бърз растеж на депозитите, а засилване на тенденцията за преместване на депозитите от една банка в друга.

Към 2015 г. действащите банки в Република България са: 

1) Банки лицензирани в България – "Алианц Банк България" АД, "Банка ДСК" ЕАД, "Банка Пиреос България" АД, "Българо-американска кредитна банка" АД, "Българска банка за развитие" АД, "Емпорики Банк– България" EАД, "Интернешънъл Асет Банк" АД, "Корпоративна търговска банка" АД, "НЛБ Банка Запад-Изток" АД, "Обединена българска банка" АД, "Общинска банка" АД, гр. София, "ПроКредит Банк (България)" АД, "Първа инвестиционна банка" АД, "Райфайзенбанк(България)" ЕАД, "СИБАНК" АД, "Сосиете Женерал Експресбанк" АД, ТБ "Инвестбанк" АД, ТБ "МКБ Юнионбанк" АД, "Токуда Банк" АД, "Търговска банка Д" АД, "УниКредит Булбанк" АД, "Централна кооперативна банка" АД, "Юробанк И Еф Джи България" АД (бивша "Българска пощенска банка" АД),   ЧПБ "Тексим" АД 

2) Клонове на чуждестранни банки в Република България – "Алфа банка- клон България", "Банк Леуми Румъния С.А. - клон София",     "БНП Париба С. А.- клон София", "ИНГ Банк Н. В. - клон София",    "Ситибанк Н. А.- клон София", "Те-Дже Зираат Банкасъ - клон София"