СЪЩНОСТ И НИВА НА БАНКОВИЯ МЕНИДЖМЪНТ

1. Същност на банковия мениджмънт

Банковият мениджмънт има за предмет на изследване и управление банковата система  като цяло и нейните основни звена. 

Банковата система е съвкупност от банки и банкоподобни институции като водещо място в тази система има Централната, в нашите условия БНБ. Банковата система включва БНБ, Търговските банки и банкоподобните институции.

А. Определение на Банковия мениджмънт - банковият мениджмънт /БМ/ в най-широк смисъл означава управление на банковата система. Тъй като банковата система като цяло е сложен организъм, това прави и нейното управление доста трудно. Той е многостранен и сложен процес.

Сложността на управлението на банките и банковите операции произтича от това, че се съобразяват с вътрешни и с външни фактори.

- Вътрешните фактори

Отнасят се до сложността на самия обект на управление. 

- Външните фактори

Външните причини произтичат от обкръжаващата среда, /като воля на вложителите, поведение на длъжниците, законодателството, световните тенденции/. Като правило имат много по-голямо влияние върху резултатите от банковата дейност, отколкото вътрешните фактори, защото колкото и перфектно и на високо ниво да е организирана една банка и нейната дейност да е подсигурена с технически средства и квалифициран персонал, тя няма да може да работи ефективно, ако у една част от икономическите агенти не се формират временно свободни парични средства и ако макроикономическата ситуация не е такава, че да стимулира вложителите.

Централната банка до известна степен сама твори обкръжаващата среда на банковата система, а също така и цялата икономическа среда. Банковия мениджмънт е специфичен за централната банка, търговските банки и банкоподобните институции, което произтича от спецификата на отделните звена.

Б. Функционален и институционален аспект на Банковия мениджмънт - банковия мениджмънт може да се разглежда във функционален и институционален аспект.

- Функционалния аспект - посветен на целенасоченото управление на цялата банкова система, като цяло и на отделните нейни звена.

- Институционалния аспект се занимава с управление на структурата и компетенциите на службите, отделите и лицата, вземащи решения в банката.

Тези два аспекта на банковия мениджмънт са взаимно свързани и взаимно се обуславят. Те не могат да съществуват един без друг, тъй като всяка функция на банковия мениджмънт, т.е. функционалния аспект се осъществява от определен отдел, служба или лице. Всеки отдел, служба или лице от банковия персонал има определени функции и компетенции в осъществяването на банковия мениджмънт. Ръководният екип се занимава с разработването на предприемаческите цели и стратегии на банката, заедно със собствениците, но най-вече носи отговорност за управлението на капитала на банката. Мениджърите от средното ниво, управляват конкретните банкови операции, а ниският банков състав (банковите консултанти) осъществява непосредствена дейност по обслужване на клиентите.

2. Нива на банковия мениджмънт

В Банковия мениджмънт във функционален аспект могат да се разграничат следните нива: стратегическо, оперативно и тактическо. Стратегическия мениджмънт предхожда останалите. Непосредствено след него е тактическия и на трето място е оперативния мениджмънт.

А. В нивото на стратегическия мениджмънт - необходимо да се изгради една обща представа за развитието на банковото предприятие в бъдеще. Тя се изгражда на базата на възприетата предприемаческа философия, политика и култура. Тя се конкретизира в стратегическите задачи на банката или нейната мисия.

Външен анализ - в тази фаза се извършва и анализ на околната среда в които функционира банката и вътрешен анализ на банката и банковите дейности.

При анализа на външната среда трябва да се открият възможностите за потенциален успех на банката и постигането на целите й и да се определят всички възможни заплахи и опасности, които могат да попречат на постигането на целите. Това налага банката да разработи своя програма за избягването им.

Вътрешния анализ - определя силните и слабите страни на банката и разработване на програма за засилване на силните страни и туширане и намаляване влиянието на слабите страни в банковата дейност и постепенното им отстраняване. Стратегическия мениджмънт е по-скоро изкуство, отколкото наука. Той се влияе и от законодателството и от интересите на собствениците.

Б. В нивото на тактическият мениджмънт - насочен към управление на отделните банкови дейности и операции. Чрез него се претворяват стратегическите цели на банката, той решава проблемите свързани с различните банкови операции и осигуряването на последователността в действията на банката. Чрез него се разработват, осъществяват и контролират изпълнението на стратегическите цели и целия план на действие, който включва предлагани услуги по видове и обем, осигуряване на материални, финансови и трудови ресурси и постигане на определен финансов резултат.

В. В нивото на оперативния мениджмънт - осъществяват се дейности, които се извършват при непосредствен контакт с банковите клиенти. Той планира, организира и контролира протичането на ежедневната банкова дейност, при която се осъществява контакт с клиентите. 

Разгледаните фази на банковия мениджмънт протичат в известна степен последователно, но и много често едновременно, тъй като те се осъществяват от различни органи и служби, които обменят помежду си информация и решения.

Банковия мениджмънт е една творческа дейност, която не може да бъде канонизирана, но успехът на банката зависи от професионализма и компетенциите на банковите мениджъри.

3. Стратегически и оперативен мениджмънт – компетенции и делегиране

А. Компетенции - компетенциите се определят като правила за поведение и права, позволяващи на една организационна единица да предприема онези мерки, които са необходими за изпълнение на определен ред от задачи. Те могат да бъдат:

Представителни - представителните компетенции се притежават от стратегическия и оперативен мениджмънт. Те представляват банката навън. Обикновено това се възлага на две или повече лица.

Предписани  - те са в основата на компетенциите по вземане на управленски решения. Може да се използва специален каталог от въпроси с помощта, на които се установява кой, на кого, какво, колко често, кога, посредством какво, как и др. може да дава разпореждания.

Специални  - съдържат необходимите знания за производствения ритъм и методите, които се използват в работата, основните насоки и способността да се приложат знанията.

Социални - Обхващат всички способности необходими за общуването между хората, социалните групи и за протичането на социалните процеси. Формирането на тези компетенции и тяхната реализация е трудна е деликатна задача.

Управленски

Б. Делегирането - делегирането е предаване на задачи и пълномощия на лице, което поема отговорността за тяхното изпълнение. Чрез делегирането се постига разтоварване и натоварване съответно за делегиращия и приемащия задачите и компетенциите.

Методът на управление чрез делегиране има своите предимства и недостатъци. Предимствата са, че спестява рутинни и второстепенни задачи и освобождава за по-важни дела. Чрез него се включва повече хора в процеса на вземане на решения, служителите се мотивират и доказват своята лоялност към банката, осигурява възможност решенията да се вземат на равнището, на което подробностите се познават най-добре. Недостатъците на този метод на управление са, че се делегира само всекидневна рутинна работа, има загуба на информация, защото се делегират само части от изпълнението на задачите.

Отговорността не може да се делегира, тъй като принадлежи на всяко професионално ниво. Общата отговорност остава в управляващите.