ВЪЗНИКВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА БАНКОВОТО ДЕЛО

Кога е възникнала първата банка? Eтимологичният подход към думата банка ни води към старата френска дума banque и италианската дума banca. Тези думи, използвани от векове, означават маса, на която сарафите обменят едни парични единици срещу други. Историците смятат, че първите сарафи се появяват в Древна Гърция и Рим. Разполагат се в търговските части на градовете на специални маси или в малки помещения. Основната им дейност е обмяната на монети, сечени в различни държави.

1. Цивилизациите на Древния Изток (3-2 хл. пр. н. е.)

Със зараждането на първите държави (преди около 3000 г. Пр.н.е.) в древния Изток е било характерно в качеството на пари да се използват особено важни и обществено значими предмети за потребление, т.е. стокови пари. Местата за съхранение на стокови пари се установяват в храмовете и в други култови сгради. В тях се концентрират значителни продукти (стокови пари), които са били предназначени за размяна. Високата стабилност на храмовите стопанства за времето си е предпоставка за провеждането на операции като: съхраняването на стоковите пари, операции по тяхната отчетност, размяна и други. Развитието на паричните операции в стопанствата на държавите от древния Изток са под силното влияние на зараждащите се стокови отношения и формирането на институциите на държавната власт. Паричните операции при търговските сделки са изчислявани в натурални изменения, чрез пряк обмен. До XXV век пр.н.е. не е съществувало понятието „търговец“.

Заместването на стоковите пари с метални се осъществява през дълъг исторически период, при това металните пари запазват стоковата си форма. При тези процеси паричното обръщение започва да укрепва и неговото регулиране изисква бързата замяна на един вид стокови пари с друг вид. Постепенно започва да се развива предоставянето на заеми с отсрочване на плащането. Заемните операции се оформят при строго спазване на законодателните норми. Предоставянето на заеми изисквало спазването на строги изисквания, а отговорностите по заемните задължения на длъжниците са били много високи (законите на Хамурапи – XVIII век пр.н.е.). Формиралите се традиции на доверие към храмовете в древния Изток за съхраняване на паричните средства и за осъществяване на паричния оборот се пренасят към древна Гърция, древния Рим, а по-късно и към средновековна Европа. В храмовете на Аполон в Делфи и на Артемида в Хефес се концентрират значителни свободни парични средства.

Появяването на металните пари и свързаните с това неудобства по транспортирането и съхранението им налагат необходимостта от създаване на подходящи институции, които да ги съхраняват, т.е. да изпълняват ролята на публичен депозитариум и чрез размяна на удостоверенията за собственост на пари да извършват разплащания между търговците.

Постепенно започва и упълномощяването на отделни лица да извършват парични операции, да съхраняват благородни метали и други ценности. Във връзка с усложняването и умножаването на тези и други операции се засилва ролята и влиянието на тези лица. Те се превръщат във финансови посредници (банкери). Още тези първи банкери започнали да разбират, че натрупаните огромни парични средства, стоящи без движение, не са изгодни, че могат да се отдават за временно ползване, което ще доведе до значителни изгоди. Като залози срещу заеманите пари са използвани различни стоки, скъпоценности, дори хора (роби).

Заедно със заеманите (кредитни) операции, постепенно се заема и воденето на сметки за обслужването на вложителите. Пресмятанията се осъществявали с помощта на т. нар. трансфери, т.е. прехвърлянето на парични средства от една таблица (сметка) по друга. Всеки вложител е имал своя таблица с името си. Паричните средства от таблицата на един вложител са се прехвърляли по таблицата на друг, като по този начин се формират най - простите форми за безналични плащания.

Неточно би било обаче да се счита, че примитивните древни форми на стоково парично обращение и кредит са достатъчни да се твърди, че е съществувала банкова дейност.

Постепенното премахване на изключителното право на храмовете да осъществяват паричните операции в древните държави започва от Vll век пр.н.е., когато се пристъпва и към сеченето на металните пари. Стандартизирането и монетизирането на паричното обращение стават изключителна привилегия на държавата. Сеченето на пари стимулира развитието на търговските отношения между страните. Увеличават се рисковете при търговията, за което е било необходимо отделянето на парични резерви. Така се зараждат и първите търговски (банкерски) къщи, които извършват разнообразни операции като: комисионни операции по покупко-продажбите, предоставяне на заеми срещу залог, продажби и плащания за сметка на  клиентите, посредничество при сключването на различни други сделки

Историците смятат, че първите банкоподобни институции се появяват в Древна Гърция (VII в.пр. н.е.), Вавилон (6 в. пр. не.) и Рим (4 век пр. н.е.). Търговците на пари са извършвали своята дейност в търговските части на населените места или около древните храмове, където е имало струпване на големи групи от хора. Те са извършвали лихварски операции и обмяна на чужди пари.

Останки на банкерски дом от преди 3000 г. са открити във Вавилон, в близост до древен храм. Причината за появата на този банкерски дом е златото. За притежателите му е било неудобно да носят със себе си тежкия метал, и са го оставили на съхранение, срещу което са получавали „разписка“ (пергамент или кожа) със подпис или печат на пазителя. При търговските сделки притежателите на злато са обменяли помежду си тези „разписки“ и така златото е сменяло собственика си. С времето в тези домове започват да се съхраняват съкровищата на богатите и парите на поклонниците. Натрупаното злато започва да се дава на заем на други лица срещу изплащане на лихва. 

2. Древна Гърция (VI - III в. пр. н. е.)

В Партенона е държавното съкровище 

В древна Гърция, в края на V и началото на  VI век, пр.н.е. в повече от 30 града са действали трапезити (сарафи), като е съществувала известна специализация в тяхната дейност. 

Едни трапезити са извършвали влогонабиране и плащания за сметка на килиентите си, други са давали заеми под залог, трети отчитали приходите и разходите (полети), други събирали парични средства (аподеки), контролирали верността на паричните операции (логисти), съдебно решавали въпроси по неправилната отчетност и т. н. 

Техните познания за съдържанието на металите в монетите, цената (курса) на различните монети, сечени в различните градове-държави (полиси) и др., формират трапезитите като особена прослойка на обществото, като професионалисти в тяхната област. 

3. Древния Рим (II в. пр. н. е. - III в. н. е.)

Улицата на банките в Древен Рим

Организацията на ръководството и устройството на паричното стопанство получават своето развитие и в древния Рим. Дълго време с парични операции се занимават преди всичко гърци или са били възлагани на роби (диспенсатори). Разширеното на по-късен  етап влияние на търговските къщи, обуславя усъвършенстването на посредническите и платежни операции, стимулира паричните натрупвания, като концентрацията на търговските къщи е в основата на зараждането на банките.

Устойчива форма на организация на паричното обръщение и кредитна дейност в древния Рим е предприемаческата дейност на асоциациите. Лицата, които изпълнявали парични операции (аргентарии) създават асоциации, в които предприемаческият риск се разпределя между всички участници. Асоциациите са поемали риск по задължения по събирането на държавните данъци, уреждали са плащания, осъществявали са операции по влогонабиране, продажба на стоки на публични търгове, извършвали са кредитни операции и други.

В древния Рим са действали около 50 сравнително големи асоциации и около 800 по-малки. Създаден бил особен фонд за разрешаване на заеми за покупка на семена. Вътрешните и международни кредитни плащания обуславят осъществяването на комисионно-разчетни операции. Покупко-продажбата на благородни метали и чуждестранни монети налага търговско-комисионните операции. Извършвани са доверителни операции, свързани със счетоводно и консултантско обслужване. Издавани са поръчителства, гаранции и са поемани много други ангажименти, които предвиждат тяхното изпълнение да става в парична форма. 

4. Епохата на Средновековието (VI - XIV в.)

А. Великото преселение на народите и падането на Римската империя 

Наказание над лихвари 9 в.

Довеждат до дълбока криза и упадък на паричното стопанство и първичните форми на банковото дело. Възпираща роля за развитието на банковото дело имат и религиите (ислямската и католическата), които не допускат събирането на лихви,а еврейската е разрешавала събиране на лихви само от чужденци.

Против лихварството се обявяват още Аристотел, Платон, Аристофан, Сенека и др. гръцки и римски мислители. Те не одобряват печалбата от търговията с пари, която е следствие от високите лихвени проценти. 

В началото много народи от древен Китай до древна Гърция и Рим са обявили за незаконна, търговията с пари, независимо в чии интерес е била извършвана. Една от основните причините за това е, че при начисляването на лихви са се облагодетелствали малки групи от хора за сметка на нуждаещите се от заемни средства. С течение на времето лихварството се развива и в крайна сметка в Гърция и Римската империя разрешават ползването на потребителски заеми с ограничени лихвени проценти. 

Лихварството е дейност, която е осъдена от всички световни религии. Интересен факт в Еврейската религия е, че тя е допускала да се вземат лихви само от чужденци.

От текстовете на църковни писатели, се стига до заключението, че до 4 в., търговията с пари се определя като дейност, която е в противоречие с човечността да се печели от бедния и нуждаещ се. Лихварите са били определяни като алчни хора, изложени на морален упадък, а кредитополучателите като техни слуги. Осъждани са били не само действията на търговците на пари, а също и на духовниците, и миряните, които са се включвали в такива сделки.

Рицарите Тамплиери оглавяват 
Кръстоносните походи през 11-13 в.

В Каноническите закони на Средновековието абсолютно се забранява лихварството като дейност и според тях лихварите трябва да възстановят печалбата от лихвата в полза на длъжниците и да бъдат съдени като еретици. Икономистите поддържат теоретична законосъобразност на лихвата по кредитите, но за дълго време гражданското право е в съгласие с каноническото право. 

Поради забраната на църквата, феодалното стопанство и липсата на комуникации до 10 в. банковите дейности се развиват бавно. В крайна сметка Светият престол признава лихвата и кредита. Промяната на отношението на Църквата се дължи на промяната на икономическите въпроси и проблеми, които стоят пред нея за . 

Б. Орден на Тамплиерите - Така в помощ на църквата в началото на 12 в. възниква Ордена на тамплиерите, които освен, че са охранявали поклонници при пътуванията до и от Светите земи, са извършвали и услуги, свързани с търговия с пари. 

Щедрите дарения, данъците и обилната “милостиня”, която се стичала в хазната на ордена от всички кътчета на християнския свят, превърнали с течение на времето тамплиерите в един от най-могъщите и най-богатите ордени на католическата църква. Във Франция тамплиерите изпълнявали ролята на кралски банкери – кралското съкровище се пазело в тяхната резиденция - Тампл-Храм. През ХІІІ в. орденът владеел 9 000 замъка, принадлежал му остров Кипър. От тамплиерите се страхували църковните йерарси и светските управници. 

5. Ренесансова Италия (XII - XIV в.)

С процъфтяването на търговията в Средиземноморието и появяването на кредитните пари и търговските ценни книги, банкерството започва да се развива. След падането на Рим и промяна на обществения порядък през феодализма, банковото дело губи позиции поради натуралното стопанство и преобладаващата бартерна размяна. То търпи допълнителен застой и от Християнската църква, която забранява отдаването на пари назаем срещу лихва.

Едва в късното Средновековие наред с общия обществен подем и развитието на градовете републики Венеция и Генуа и по специално в областта Ломбардия банковото дело бележи своя Ренесанс. Оттогава датират много понятия и термини, които и до днес се употребяват в международната банкова практика например ломбард, индосамент. В повечето източници за първата банкоподобна институция се приема създадената през 12 в. с капитал на венециански търговци „Асоциация за кредитиране на морската търговия“ (Монте векио). Основната цел на асоциацията е била да кредитира при по-изгодни условия в сравнение с лихварските заеми.

Банковото дело в съвременния смисъл на думата се заражда и еволюира в богатите градове на Ренесансова Италия (Флоренция, Венеция, Генуа) през 14-17 в. По време на този период все още банкерите използват пейки и маси, като бюра за да извършват своите сделки. Те са работили на улицата или в големи зали, където всеки заемодател имал собствено пространство. Важна роля за развитието на банкерството през вековете са изиграли големите банкови династии като Медичи  през XV - XVII в. и Ротшилд през XVIII - XIX в., Рокфелер и Морган през XIX и XX в.

6. Големите банкови династии в развитието на банковото дело

А. Фамилията Медичи

Герб на "Медичите"

Известната по света банка на фамилията Медичи е създадена през XV век във Флоренция и практически господства до XVIII век, като притежава клонове в Париж, Лондон, Брюж, Лион, Венеция, Генуа, Неапол. 

През периода 1360—1429 г. трима представители на фамилията успяват да придобият богатства и власт - Салвестро ди Аламано, Виери ди Камбио и Джовани ди Бичи. Първият става известен в политическите среди. 

След 1360 г. той е единственият Медичи, който участва в съвета на Флорентинската република, представлявайки опозицията, начело на която стоят гвелфите. Успехът спохожда Виери ди Камбио след 1350 г. Той се занимава с различни банкови операции и създава собствена 

банкова кантора. 

През 1380 г. неговата банка е една от най-големите в града и има филиали в Рим, Генуа, Брюге и Венеция. Успехът на последния от тях - Джовани ди Бичи, първоначално е свързан с делата на Виери, който събира около себе си няколко членове на семейството, включително и далечния си родственик - Джовани. През 1390 г. той оглавява римски филиал на банката. През 1397 г. се връща във Флоренция. Джовани ди Бичи се проявява и като прозорлив политик.

Флорентинския клон на Банка Медичи - 16 в.

Главната кантора на банката издава специални полици (pollize di danari), които се изплащат във всички клонове на банката. Четири от най-старите банки в света са образувани в Италия. През 1539 г. е основана Банка ди Наполи, след това през 1563 г. Институто банкарио Сан Пауло ди Торино, през 1605 г. Банко ди Санто Спирито в Рим под разпореждането на папата и накрая през 1624 г. Монте дел паши ди Сиена. 

Б. Династията Ротшилд

Герб на фамилията "Ротшилд"

Династията Ротшилд (на немски: Rothschild) е династия еврейски банкери опериращи в Европа от края на XVIII век до днес. Представителите на фамилията са изявени меценати, общественици и филантропи.

Основател на династията е Майер Ротшилд - син на търговец на бижута. Името на фамилията е с етимология от немското "червен щит" (на немски: Rotschield), който е изобразен на герба ведно със символа на страната откъдето произлиза фамилията, и е сложено началото на проспериращата ѝ дейност. Червеният щит е запазена търговска марка за бижутата на Анжел Мозес Бауер - баща на Майер Ротшилд.

Майер Ротшилд учредява банка във Франкфурт на Майн. Банкерството е продължено от неговите петима синове: Амшел Майер Ротшилд; Соломон Майер Ротшилд; Натан Майер Ротшилд; Карл Майер Ротшилд; Джеймс Майер Ротшилд. Братята управляват и контролират пет банки в големите европейски градове: Париж, Лондон, Виена, Неапол и Франкфурт на Майн.

Днес само два от петте клона на Ротшилдови са оцелели - английския (на Натан) и френския (от Джеймс), а наследниците на другите три клона са починали (например, последния представител на австрийските Ротшилдови умира бездетен през 1980 г.). Въпреки това фамилията продължава да упражнява огромно влияния върху финансовата и политическа ситуация в света както и преди.
Попитали Натан, син на основателя на Ротшилдовата династия, колко нации има в света. Само две еврейското семейство и другите, бил отговорът му. Главата на легендарния клан Майер Амшел Ротшилд е роден през 1743 г. във Франкфурт на Майн. Най-големият му син Анселм остава при баща си. Вторият Соломон, се установява във Виена, третият Натан в Лондон. Карл намира реализация в Неапол, а най-малкият Джеймс, отпътува за Париж.
И петимата братя играят важна роля не само във финансовия свят, но и в политическия. От 200 години повечето от коронованите глави са приятели или длъжници на династията.

В. Фамилията Рокфелер

Джон Рокфелер и неговия внук
1925 г.

От средата на XIX в. години насам тази фамилия, преминала през много перипетии и най-различни бизнеси, се налага с богатствата и имуществата си не само в САЩ, но и в целия свят. 

Преборва се с много съперници и конкуренти, които купува или ликвидира, за да бъде днес световен господар на петрола и банките в съдружие с Ротшилд и други. Никой не е в състояние да определи нейните богатства, както и нейните доходи.

Петролната фирма „Ексон“, която й принадлежи, е най-голямата в света и все пак това не е главното занимание на Рокфелерови. Между многото други банки, които притежават, най-известните са Сити Банк и Чеиз Манхатън, която по авоари е първа в света и на първо място по влияние. Втората банка в света е Банк оф Америка със седалище Калифорния и е собственост на династията Ротшилд. И двете банки са много близки и тясно свързани чрез идеята за световно управление.

Чейз Манхатън Банк произлиза от обединението на Чейз Банк - собственост на Рокфелер, с Манхатън - собственост на Кун и Льоб, които от много поколения са свързани финансово и по роднинска линия с Ротшилд. В момента Чейз Манхатън има повече от 70 000 банки-клонове в света.

JP Morgan Chase & Co.

Чейз Манхатън Банк наподобява една независима и силна държава, притежаваща повече имущества н богат­ства от много държави в света. Давид Рокфелер се среща с много повече държавни глави, отколкото който и да е президент или държавен глава в света. Той разговаря и с ръководителите на Китай, Съветския съюз и останалите доскоро социалистически страни. Всички Рокфелерови банки финансират и са тясно свързани с повече от 50-те най-големи застрахователни дружества в света, работят с техни авоари. Контролират повече от въздушните линии и големите корпорации, като Ай Би Ем, Мобил, Тексико, Боинг, Ксерокс, неимоверно голямата телефонна компа­ния Ей Ти енд Ти и много други. 

Контролира почти всички държави в света, независимо от идеологическите им устои - капиталистически и социалистически. За тях е много по-лесно да се справят със социалистическите страни, където е необходимо да контролират само един човек - диктаторът, докато в капиталистическия свят средната класа хора е все още независима и неподчинена.

Създателят и основателят на династията Джон Д. Рокфелер е бил най-мразеният човек в Америка. Джон Рокфелер е един от основателите на Федералния резерв на щатите

Г. Династията Морган

Името на Джон Пиърпонт Морган, по известен с прозвището Джей Пи Морган, свети с големи букви в историята на САЩ от края на XIX и началото на XX век не заради богатството му, макар че то не е малко. Причината за това е проявеният от него характер и подход при решаване на кризисни проблеми в икономиката и финансите, заради което го наричат финансовия страж на Америка.

Веднъж по време на слушания в Конгреса той бил запитан от съветник в една от комисиите: "Търговското доверие не се ли основава най-вече на парите или на собствеността?" "Не, сър" - отвърнал Морган. "Първото нещо е характерът." "По-важно дори и от парите или собствеността" - попитал го скептичният съветник. "Преди парите, собствеността или каквото и да било друго", казал Морган. "С пари характерът не може да бъде купен."

Изглежда, именно характер е бил необходим за превръщането на Съединените щати от страна с развиващ се пазар в средата на XIX век в световна финансова империя, тъй като строителят на тази империя е Дж. П. Морган (1837-1913). След неговата смърт била направена оценка на състоянието му. Общата сума съставлявала "само" 150 милиарда днешни долари, една трета от които се падала на колекцията му от предмети на изкуството. "Като си помисля само, той даже не е бил богат човек", коментирал друг финансов колос от онова време Джон Рокфелер, чието състояние се оценявало на 300 млрд. сегашни долара.

Дж. П. Морган е роден на 17 април 1837 г. Негов баща е известният финансист Джуниус Спенсър Морган (1813-1890), който е бил представител на САЩ в Лондон и от когото наследява добрите връзки с банкерските среди там. Образованието си получава в Бостън и университета Гетинген. Започва обаче кариерата си като обикновен счетоводител в нюйоркската банкова фирма "Дънкан, Шърман и Ко", която е филиал на лондонската компания "Джордж Пибоди и Ко". През 1861 Морган става агент на банковата компания на баща си в Ню Йорк. В периода 1864-1871 участва във фирмата "Дабни, Морган и Ко", а през 1871 става партньор на "Дрексел, Морган и Ко", която след това става основен източник за финансиране на американското правителство. Тази фирма е реорганизирана като "Дж. П. Морган и Ко" през 1895 г. и благодарение най-вече на способностите на Морган става една от най-мощните банкови къщи в света.

Дж. П. Морган остава в историята като човека, реорганизирал американските железници. През 1885 постига споразумение между нюйоркската и пенсилванската железници, предотвратявайки унищожителна тарифна война и конкуренция между тях. Продължава да прави това и с други жп компании, като влиза в съвета на директорите им и разширява влиянието си. Благодарение на получените акции става един от големите жп магнати, контролирайки 8000 км жп пътища към 1902.

Морган консолидира и оздравява стоманената индустрия, като слива операциите на Андрю Карнеги с компаниите на конкурентите и създава U.S. Steel - първата компания в света с активи на 1 млрд. долара. През 1895 г., когато правителствените златни резерви рязко спаднали, Морган ги попълнил със заем от 65 млн. долара. През 1896 финансира обединението на "Дженерал електрик" на Едисон и компанията "Томсън-Хюстън електрик" в корпорацията "Дженерал електрик", която става доминиращ производител на електрическо оборудване в САЩ. През 1902 г. Морган обединява няколко водещи фирми в производство на селскостопанско оборудване в концерна "Интернешънъл харвестър".

Той е един от големите колекционери на книги и произведения на изкуството по негово време, като подарява много от тях на музея "Метрополитен" в Ню Йорк. Колекцията му от книги и сградата, в която се съхраняват - "Библиотеката на Пиърпонт Морган", през 1924 г. стават обществена библиотека.

През 1907 г. той спира паниката в банковия сектор и на фондовия пазар, като урежда заеми от силните за слабите банки. В различни периоди Морган играе ролите, които сега изпълняват Управлението за федерален резерв (УФР) на САЩ, Федералната комисия за ценните книжа и фондовите борси (ФКЦКФБ) на САЩ, министерството на финансите и правителствените агенции, които тогава още не са били създадени, защото никой не ги е упълномощавал да променят цялата промишленост.

Главната цел на Дж. П. Морган била създаването на механизми за "управляема конкуренция". Той смятал, че на пазара на капитали трябва да има само професионалисти, които знаят как работят скритите му механизми. Според него правителството трябва да работи по правилата на бизнеса. А в неговия бизнес всички са честни, държат на думата си и не се конкурират, а договарят. Правителството обаче смятало, че всички "договорки" на бизнеса са незаконни и участниците в тях са заговорници. Дори започнало разследване срещу него, но смъртта му през 1913 г. го прекратила.

Днес банката Джей Пи Морган Чейс, е първата финансова група в САЩ по размер на активите пред Банк ъф Америка и Ситигруп. Тя има 180 000 служители, 2300 филиала в 17 щата на САЩ 

7. Епохата на Новото време (XVI - XVIII в.)

Златарите започват да издават разписки за съхраняваното
злато, които се превръщат в средства за разплащане, т.е в
 пари. Започват и да дават заеми срещу лихва и да плащат
лихва за депозираното при тях злато.

В края на Средните векове (15 -16 в.) вече е налице значително натрупване на богатства, развиват се посредническите услуги и се появяват първите първите банкови услуги от съвременен тип като масово явление. Започват да ги предоставят златарите, които са приемали на съхранение монети и златни кюлчета, като освен това са обменяли монети и са снабдявали търговците със законни чуждестранни и местни монети с необходимото тегло и металово съдържание.

А. Появата на търговските банкери
По-късно възникват така наречените търговски банкери, които са търгували не само със стоки, но и с търговски ефекти като трати и менителници, по които са осъществявали плащания и са извършвали разплащания по сметки на голямо разстояние без фактическо пренасяне на монети. Това е било възможно, тъй като много от тези търговци са извършвали международна дейност, като са притежавали активи на много места по търговските пътища на средновековна Европа. Тези търговски банкери са били готови да изпълняват инструкции за плащане чрез агент в друга страна, като сумата на съответния търговски ефект се изплаща от сметката му на съответното място, като печелят от обменния курс на чуждата валута, както и от съответен комисион за извършване на услугата. Тези операции са давали възможност за отпускане и на прикрит търговски кредит, като съответният поръчител заплати за закупените по този начин чуждестранни парични средства със закъснение, при което лихвата за заема са включва в съответния обменен курс. Възникване на депозитни услуги Депозитарното банкиране възниква в Англия през 17-и век. Лондонските златари, които печелели от съхранение на злато и монети и сортиране на годни платежни средства с цел привличането на повече монети за сортиране, започнали да дават на своите клиенти лихви за периода на държане, като по този начин станали конкуренти на така наречените парични писари, или тогавашните брокери, които представлявали нотариуси, свързващи заемодатели със заемополучатели, като те от своя страна също приемали депозити. 

Скоро след това е било забелязано, че търговците поддържали едно относително постоянно ниво на депозита си поради факта, че често приходите съвпадали по време е извършването на разходи, което осигурявало на първите банкери един относително постоянен паричен ресурс, свободен за отпускане на заеми. Тъй като един банкер е обслужвал няколко търговци, пък и не е било ефективно да се превозват монети, самите писмени нареждания на търговците към банкерите за извършване на плащане към даден търговец от сметката на друг се превърнали в платежното средство, познато ни днес като чек. Разписките, давани от златарите за приетия ценен метал или монети за съхранение, постепенно започнали да се използват за платежно средство, което било и по-удобно за използване, тъй като това не е налагало превозване на ценности. Банките от своя страна също издавали вземания срещу себе си, като по този начин възникнали банкнотите. Обемът на издадените банкноти зависел от изчисленията на съответния банкер колко остатъци по сметките на своите клиенти предполага, че той ще има за съответния период. Първите банкноти са издадени през 1661 г. от Бенк оф Стокхолм, която по-късно става Бенк оф Суиден, или днешната национална банка на Швеция.

Б. Възникването на първите Централните банки (XVII в.)

Bank of England (началото на 20 в., Лондон)
Създаването на Първите Централни банки е с огромно
значение за съвременното банково дело

Централната банка на Англия или понякога на български като Банката на Англия или Английската банка (от английски: Bank of England или формално Governor and Company of the Bank of England). 

Създадена през 1694 г., тя е втората в света централна банка след Банката на Швеция, която е учредена през 1668 г. Първоначално е организирана като частна банка и едва след нейната национализация през 1946 г. става публична организация, напълно принадлежаща на правителството.
Банката на Англия е централната банка на Обединеното кралство и модел, по който повечето централни банки са направени. 

Разгромната военноморска загуба на Англия от Франция при Бийчи хед (1690) по време на Деветгодишната война става движеща сила за стремежа на Англия да възвърне позициите си като морска сила. Англия няма друг избор, освен да създаде могъщ флот. За съжаление публични средства липсват, а кредитът на доверие на народа към правителството на Уилям III е толкова нисък, че е невъзможно да се намерят над един милион паунда, от които правителството се нуждаел за нови кораби.

Герб на Bank of England

За да стане възможен заемът, заемодателите основават банка като търговска компания с гуверньор — оттам и името „Гуверньор и Компания на Банката на Англия“. На банката се дават изключителни права да управлява бюджета на правителството и тя е единствената, която има право да печата банкноти. 

Съдружниците имали право да дават на правителството пари в брой и да издават банкноти срещу държавни облигации, които от своя страна също са могли да бъдат давани назаем. Сумата от 1.2 милиона паунда била събрана за 12 дни, като половината от нея е използвана за флота. Като страничен благоприятен ефект се развива индустрията, защото възстановяването на флота изисквало много доставчици — от ковачи до земеделци. Всичките това помага на икономиката да се трансформира и помага на кралство Великобритания да се превърне в доминираща световна сила в края на 18 и началото на 19 век.

Създаването на Английската банка през 1694 г. става по план, предложен от шотландския финансист Уилям Патерсън три години преди това, но неосъществен. Кралската харта е утвърдена на 27 юли с приемането на Тонидж Акт от 1694. Инвеститорите получили акции на банката в количества, пропорционални на вложените от тях пари. Първият кредит е заем на правителството от 1.2 милиона паунда. Публичните финанси са били в толкова тежко положение, че лихвата по кредита е 8% на година, а освен това имало такса за управление от 4 000 паунда на година. Първият гуверньор на Банката е сър Джон Хублън, който е изобразен на банкнотата от 50 паунда, издадена през 1994 г. Хартата е обновявана през 1742, 1764 и 1781.

Макар да била основана като официален банкер на държавата, Английската банка си останала изцяло частна холдингова компания. С набраните от банката средства през следващите няколко века били финансирани завоевателните войни и експедиции на най-голямата империя в историята на човечеството

Събрание на първия Управителен съвет
на Английската централна банка (1694 г.)

Когато идеята и реалността за държавния дълг се появяват през 18, той също се управлява от Банката. С подновяването на хартата през 1781 г. банката е била банка на банките – пазейки достатъчно злато, за да покрие банкнотите. Това е било така до 26 февруари 1797 г., когато войната дотолкова изчерпва златните резерви, че правителството забранява на Банката да се разплаща в злато. Тази забрана трае до 1821 г.

Банката се е отървавала на косъм и в други събития. През 1780 г., протестиращи в Лондон се опитват да нахлуят в сградата. В резултат на това, до 1973 г., всяка нощ е имало патрулиращи войници, които са пазели банката и националното злато.

Банковата харта от 1844 обвързва печатането на банкноти към златните резерви и дава изключителни права на Банката по отношение на печатането на банкноти. Частните банки, които са имали правото преди хартата, продължили да печатат пари, но при условие, че централите им са били извън Лондон и при условие, че са депозирали някакъв вид гаранция за отпечатаните банкноти.

През XIX век Английската банка изиграла ролята на фокус и стабилизиращ фактор в световната парична и банкова система. 

Според Джон Кенет Гълбрайт, "от всички институции, свързани с икономиката, нито една не се е радвала на подобен престиж толкова дълго време. Във всяко отношение Банк ъф Ингланд е за парите това, което е свети Петър за християнската вяра. И тази репутация е заслужена, защото голяма част от изкуството, както и известна част от мистерията на управлението на парите произлизат от нея".

В. Епохата на индустриалната революция (XVIII - XIX в.) 

Карикатура на концентрирането на банковото дело 
в няколко банкерски фамилии в края на XIX в.

През периода на на индустриалната революция банките заемат солидни позиции в икономиката. 

Акумулирането на средства и тяхното ефективно насочване сред развиващите се отрасли на стопанството са причина за бързото развитие на банките и последващата необходимост от концентрация на капитали. 

Така в края на XIX и началото на XX век възникват крупни банкови групировки. Например:
- Чейз Манхатън е създадена през 1877 г. в САЩ; 
- През 1870 г. Дойчебанк и Комерцбанк, през 1872 г. Дрезденербанк в Германия; 
- във Великобритания през 1865 г. Лойдс банк, 1886 г. Мидланд банк; 
- Кредит Лионе през 1862 г. във Франция;
- в Япония през 1880 г. Фуджи банк. 

8. Епохата на най-новото време (XX в.)

А. Голямата депресия - по-късно след Първата световна война и особено след Великата депресия в началото на 30-те години на XX век, процесът на консолидация на банките в световен мащаб се засилва поради масовите придобивания на малки банки от по-големи. 

Опашка на вложители, които искат да изтеглят депозитите 
си по време на "Голямата Депресия" (1929-1933 г.)

Този процес се ускорява и от високите темпове на инфлация и масовите фалити на индустриални предприятия, които увличат и техните кредитори банките, особено по-малките. В този период след сливания се създават банки-гиганти. 

В този период някои страни приемат закони, с които ограничават банките в тяхната инвестиционна дейност (като например закона на Глас Стийгъл в САЩ), поради големите загуби на банките от обезценяване на корпоративни ценни книжа.

Б. Средата на 50-те и в края на 60-те години на ХХ век 

Изостря конкуренцията на банковия пазар. Това до голяма степен се дължи на забележителния прогрес на науката и техниката в световен мащаб. Конкуренцията налага ново окрупняване и се извършва прегрупиране около редица големи банки. Чейз Манхатън придобива няколко по-малки банки и се формира Чейз Манхатън корпорейшън. 

По същото време след вливането на Нешънъл провинсъл банк в Нешънъл Уестминстър банк и на Мартинс банк в Барклис банк във Великобритания се оформя Голямата четворка, която освен посочените две банки включва и Лойдс и Мидланд банк. Тези четири банки притежават около 90% от депозитите в страната. По същото време се появява и евродоларовият пазар и банковото дело се глобализира.

Лондонското сити започва да се оформя в този период, за да стане водещия

финансов център в началото на 21 в.

В. През 70-те години банковото дело претърпява голяма международна експанзия. В резултат на двете петролни кризи страните от Близкия Изток износителки на петрол, стават нетен износител на капитал в световен мащаб, които големите международни банки насочват към развиващите се страни.

Г. Началото на 80-те години - банките са изправени пред сериозни проблеми, свързани със затрудненията на развиващите се страни да изплащат получените кредити. Други проблеми са високата инфлация, неминуемото повишение на лихвените проценти и спадащото производство. След неуспешния опит за решение на дълговата криза, предприет от министъра на финансите на САЩ Дж. Бейкър, през 1986 г. се постига успех чрез прилагане на т. нар. Брейди схема, предложена от неговия наследник Лайънъл Брейди. Банките секюритизират (заменят срещу ценни книжа) голяма част от лошите си вземания и частично оздравяват своите портфейли за сметка на натрупаните резерви. Това събитие става причина за въвеждане малко по-късно на единни международни стандарти за капиталова адекватност, приети от Банката за международни разплащания в Базел през 1988 г. и влезли в сила в началото на 1993 г., с което се цели уеднаквяване на капиталовите позиции, коригирани с кредитните рискове за банките с активна международна дейност.

Думата банка дори за най-непросветените започва да се свързва с отпускане на кредити, извършване на обменни операции, плащания по безналични способи, откупуване и инкасиране на ценни книги и дългове, предоставяне на гаранции. Всички тези дейности представляват част от банковите операции. Всяка една от тях се е появила в различен исторически етап и се осъществява посредством различен инструментариум, но общото, което ги свързва, е това, че те са финансови операции и при всяка една от тях няма непосредствено срещуположно на паричния поток движение на стокови стойности. По своята същност банковото дело е част от финансовата наука, чийто предмет на изучаване са банковите операции.

Особеностите в законодателните решения са твърде разнородни в различните държави, но характерната разлика между търговските и централната банка е монополното право на последната да емитира пари и да регулира останалите. Разграничаването между емисионните и търговските функции се налага от конфликта на интереси, свързан с необходимостта да се поддържа стабилна норма на парично предлагане и на преследваната печалба при осъществяване на търговските банкови операции. При изпълнение на емисионните функции се реализира печалба от сеньораж разликата между номиналната стойност на парите и разходите по произвеждането им. Търговските банки (ТБ) търсят максимизиране на своя финансов резултат и имат интерес да емитират постоянно платежни средства процес, който води до увеличаване на паричното предлагане. Подобни събития се случват в началото на XX век в развиващите се страни в Латинска Америка, Източна Азия и бившите Британски колонии, където конкуренцията между ТБ, които извършват и емисионни функции, довежда до увеличение на паричното предлагане, което не кореспондира с растежа на производството в тези страни, и така се генерира инфлация. Именно това налага формирането на национален институт, притежаващ монопол върху банкнотната и монетната емисия, като определя и преобладаващия тип банкова система в световен мащаб двустепенната, в която централната банка е обособена от останалите търговски банки. 

От друга страна, търговските банки се разделят на два типа универсални и специализирани. Универсалната банка осъществява всички или почти всички видове банкови операции: предоставяне на краткосрочни и дългосрочни кредити; операции с ценни книжа; приемане на пари на влог под всякаква форма; извършване на всевъзможни финансови услуги и т. н. Специализираната банка концентрира дейността си в един или няколко вида банкови сделки. В отделните държави законодателството ограничава или забранява на банките извършването на широк кръг операции. Освен това дейността на банките в отделен кръг операции може да бъде толкова добре развита, че да не е задължително те да се ангажират в други направления.

Преобладаването на даден тип банки във финансовата система следва да се приема като тенденция. В държавите, където господстват универсалните банки, съществуват голям брой специализирана банки. И обратно, в страните, където доминират специализирани банки, особено в последните години се наблюдава тенденция към универсализация. За пример можем да посочим появата на редица дъщерни на големите банки дружества, които разширяват обхвата на банковите операции на своите акционери-учредители. Към страните, където преобладават специализираните банки, се отнасят Великобритания, Франция, САЩ и др. Принципът на универсализация доминира в Швейцария, Германия, Австрия. 

9. Началото на XXI в. 

Схема на процеса на консолидиране на банковото дело, започнал
през 50 - те години на XX в. и продължаващ и до днес

Банките в развитите държави отново са поставени под натиск за концентрация на капитала от ожесточената конкуренция, от една страна, и от изискванията на клиентите за единни технологични стандарти от друга. Пресен пример е взетото решение за сливане от акционерите на Чейз Манхатън и Кемикъл банк. 

Допълнителни изисквания налага и новата информационна ера на общественото развитие, материализирана в глобалните комуникационни мрежи от типа на интернет и навлизането на дистанционните банкови операции като световна тенденция. Начинът, по който големите банки отговарят на това предизвикателство, е ключът към бъдещите им успехи в бизнеса.