КРЕДИТНА ДЕЙНОСТ НА ТЪРГОВСКАТА БАНКА

1. Същност и особености на банковия кредит 

А. Определения за банков кредит 

1. Банковият кредит е всяко вземане на банката, възникнало в резултат на договор за кредит, кредитна линия, приемане и гарантиране на полици, поемане на менителнично поръчителство, джиросване на ценни книжа, отпускане на аванси, откриване и потвърждаване на акредитиви, отпускане на овърдрафт по банкова сметка и всички останали вземания, независимо от използвания финансов инструмент. 

2. Въз основа на текстовете, които се съдържат в нормативните астове банковия кредит може да се определи като: кредитна лицензирана дейност с публичен характер, свързана с отпускането на заемни средства на физически и юридически лица.

Основните правни норми, регламентиращи банковото кредитиране се съдържат в следните нормативни документи: Закон за кредитните институции, Закон за БНБ, Закон за потребителския кредит, Търговски закон, Закон за задълженията и договорите, ГПК, Наредба на БНБ за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и за установяване на специфични провизии за кредитен риск, Директиви на ЕС и други законови и подзаконови актове, издадени от компетентни органи.

3. Банковия кредит е банкова сделка при която банката се задължава по силата на договор между нея и дадено лице да отпусне определена парична сума на лицето, а лицето се задължава да усвои и върне кредита, съобразно уговорените в договора условия. 

4. Банковия кредит е услуга, която се основава на финансовата възможност на кредитора и неговото доверие във волята и способността на кредитополучателя да изпълни поетите ангажименти за връщане на заемните средства.

Когато се предоставя кредит, банката освен заемането на средства, предоставя пакет от услуги, свързани с подготовката на кредита (консултиране на клиента, подготовка на документите за кредит, оценка и застраховка на обезпечението, помощ при изготвяне на бизнес план и т.н.). 

Б. Основни понятия при кредитното отношение

Обекти на кредитната сделка - стоките и услугите, които се придобиват и ползват след сключване на кредитната сделка.

Субекти на кредитната сделка - могат да бъдат дееспособни и правоспособни физически и юридически лица - предприятия, организации, домакинства и други икономически субекти, които използват получените средства в зависимост от своите цели, потребности и интереси. 

Дълг - сума пари или друга собственост, която се дължи от едно лице

Главница - чист размер на дълга по кредита без дължимата лихва, такси и комисионни.

Падеж - дата, на която кредитът трябва да бъде погасен

В. Основни принципи на банковото кредитиране - кредитната дейност се основава на следните принципи:

Целевост на кредита - кредитите трябва да бъдат ползвани по предназначение с точно определена цел, която може да бъде проследена от банката след отпускане на кредита.

Срочност на кредита - определяне на оптимални срокове за предоставяне на кредита и връщане на дълга, които да удовлетворяват двете страни по сделката 

Обезпеченост на кредита - вземането трябва да е добре документирано и обезпечено. Важно условие е срещу обезпечението да няма други учредени залози, ипотеки или искове с приоритет, по-висок или равен на този по съответното вземане. 

Възвръщаемост на кредита - за да се осигури това условие е необходима достатъчна обезпеченост на кредита, с утежняващи условия, вписани в договора за кредит

Законосъобразност на кредитните сделки - сделките се осъществяват в съответствие с предписаните правни норми.

Балансираност на интересите на участниците в кредитирането - кредитирането се осъществява при такива условия, които гарантират за всяко от страните да има икономическа изгода. 

Г. Рискове при банковото кредитиране - рискът при банковото кредитиране представлява отклонение от очакваната стойност и възвръщаемост, поради настъпването на бъдещи събития. 

Рисковете при сключването на кредитните сделки са свързани с възможността банката да загуби или не получи печалба при тяхното реализиране. 

Рисковете при банковото кредитиране са: 

Лихвен риск - възможност от загуби, свързани с намаляване на покупателната сила на паричната единица. 

Валутен риск - възможност от загуби, свързани с изменения на валутните курсове на вътрешните и международните пазари. 

Пазарен риск - възможност от загуби, които са следствие от неблагоприятното изменение на пазарната конюнктура и условия, оказващи влияние върху сделката с парични средства и капитали. Този риск е свързан още с колебанията в стойността на кредитния портфейл на банката и недобро прогнозиране тенденциите на паричните пазари. 

Ликвиден риск - възможност от загуби на банката при невъзможност за извършване на плащанията по кредити, в условия на финансови кризи и рязкото изтегляне на вложените в банката средства от страна на вложителите.

Репутационен риск - възможност от загуба на доверие на настоящите и бъдещите клиенти на банката по отношение на условията при реализиране на кредитните сделки и допускане на пропуснати ползи от предсрочно погасяване на кредити от тяхна страна.

Стратегически риск - възможност от загуба, свързана с липса на адекватна оценка и управление на риска по отношение на отпуснатите кредити. В процеса на кредитиране банките избират между рисково избягване или приемане на риска. Рисковото избягване означава кредитът да не бъде предоставен, ако се определи като високорисков. Приемане на риска означава кредитът да бъде предоставен при определени условия и предприети мерки за намаление на риска. 

Операционен риск - може да бъде резултат от лошо управление на кредитната операция и неспазване на правилата и процедурите при осъществяване на кредитния процес от страна на банковия служител, както и недобър анализ на кредитоспособността на кредитополучателя и подценяване на кредитния риск от страна на банката

Банките определят правила и системи за управление на риска, но тъй като той е трудно определим като конкретна величина, техният приоритет трябва да бъде насочен към оценка на риска за всеки кредит поотделно, преди да бъде сключена кредитната сделка, и постоянно актуализиране на оценката на риска до пълното погасяване на кредита. 

Д. Обезпечаване на банковия кредит - всяко поръчителство, гаранция, залог, ипотека или изявление, което осигурява възможност при непогасяване от страна на длъжника на дължимата сума тя да се събере от поръчителя, гаранта, или чрез продажба на заложеното или ипотекираното имущество

Според българското законодателство, всяко едно вземане може да се обезпечи, като се учреди: 

Залог върху вещ - реален залог върху ценна вещ. Кредитополучателят я предоставя като доказателство за изпълнението на договора за кредит от негова страна. 

Залог върху вземане - обект на обезпечението са права за получаване на определена парична сума по сключени търговски или други договори. При това обезпечение залогодателят прехвърля своите права по вземанията в полза на банката. 

Ипотека - вид тежест, обезпечаваща банковия кредит с недвижим имот. Чрез ипотека банката придобива правото да получи цената на недвижимия имот, ако кредитополучателят не изпълни задълженията си по договор за кредит. 

Гаранция - писмено изявление на определено лице (гарант), което поражда задължение за плащане на вземане на банката към трето лице (длъжник) при условията и в сроковете, при които вземането става дължимо и изискуемо спрямо длъжника, както и всяко задължение на гаранта да плати в полза на банката в случай, че длъжникът не изпълни задължението си. Гаранти могат да бъдат физически или юридически лица. 

Поръчителство при банков кредит - договор, с който поръчителят се задължава да отговаря за изпълнението на задължението на кредитополучателя. Поръчителите по кредита носят солидарна отговорност заедно с кредитополучателя за изпълнение на цялото задължение. С подписване на договора за кредит, поръчителят дава своето безусловно съгласие банката да събира служебно всички дължими по кредита такси, комисионни, неустойки, лихви и главница от авоарите по сметките му, открити по нея. Поръчители може да бъдат физически лица. 

Е. Цена на банковия кредит - банковият кредит е услуга, срещу която ползвателят заплаща определена цена. Общата стойност на кредита включва всички разходи по кредита, включително лихвите и другите разходи, пряко свързани с договора за кредит. Цената на банковия кредит включва следните елементи:

Такси и комисионни - банката начислява при предоставяне на кредит следните видове такси и комисионни:

1. Такса за кандидатстване (такса за одобрение на кредита);

2. Такса за отпускане на кредит;

3. Такса и комисиони за управление на кредита;

4. Такси, свързани с обезпечението по кредит (оценка, учредяване, обработка и поддържане на обезпечение под застрахователно покритие и др.);

5. Такса за поддържане на банковата сметка, по която се обслужва и кредита; 

6. Такси и комисионни за изпълнение на нареждания по заемната сметка;

7. Такса за предоговаряне на условията по кредит; 

Годишен процент на разходите по кредита (ГПР) - представлява общите разходи по кредита изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. ГПР по даден кредит се определя в зависимост от вида, конкретния срок и сума на кредита. Точният му размер се посочва в погасителния план за издължаването на кредита. Определянето на ГПР по кредита е характерно при потребителските кредити.

Лихва - за ползването на банкови кредити ФЛ и ЮЛ заплащат на търговските банки лихви. 

Норма на лихвата - изразява се чрез лихвените проценти (%). Кредитите могат да бъдат с фиксиран или с плаващ лихвен процент. 

- Фиксираната лихва определена в договора за кредит не се променя независимо от настъпилите промени в пазарните лихвени равнища и промените, свързани с факторите на околната икономическа среда.

- Плаващи лихвен процент - лихвата се образува от референтния индекс, увеличен с фиксирана надбавка, определени в конкретния договор за кредит и зависи от вида, срока и периодите на плащане на кредита

Всички лихвени проценти, валидни за съответния вид кредит са посочени в "Лихвения бюлетин", който представлява част от "Тарифата на Банката". Конкретната величина на лихвения процент, се вписва в договора за кредит. Начините за изчисляване и начисляване на лихвата са посочени в "Общите условия за кредитиране". 

Годишната лихва за редовна главница по кредити за ЮЛ се формира като сбор на Базовия лихвен процент (БЛП) на банката - определен за дадена категория ЮЛ за съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка. БЛП може да бъде променян по време на действието на договора за кредит.

БЛП е променлив лихвен индекс, утвърден от УС на банката, изчисляван за всеки отделен вид кредит в съответната валута на база съотношението между планираните разходи за банката и пазарните лихви за същата валута. Той зависи от Референтния лихвен процент. Той е лихвеният процент, който кредиторът използва като базов при изчисляване на лихвения процент по кредита. Той представлява пазарен индекс или индекс, който се изчислява от кредитора по определена от него методология. 

Основен лихвен процент (ОЛП) - представлява средната аритметична величина от стойностите на индекса LEONIA за работните дни на предходния календарен месец.

EURIBOR - средното лихвено равнище, при което банките в еврозоната си разменят срочни депозити в евро.

LIBOR - усреднен процент на лихвите, по които банките предлагат негарантирани заеми на лондонския междубанков пазар.

LEONIA - лихвен процент, изчислен като среднопретеглена стойност за всички реални сделки по предоставяне на необезпечени "овърнайт" депозити на междубанковия пазар в България от представителна група банки.

СОФИБОР - индекс, фиксинг на котировките на необезпечени депозити в български левове, предлагани на българския междубанков пазар; средна величина от котировките "продава", подадени от представителна група банки.

СОФИБИД -  индекс, средна величина от котировките "купува" на необезпечени депозити в български левове, на българския междубанков пазар продадени от представителна група банки. 

Ж. Фактори, които оказват влияние върху лихвата по банковите кредити - факторите, които оказват влияние върху цената на кредита (лихви, такси и комисионни) са законодателни, икономически, пазарни, социални, финансови, психологически и рискови:
1. Промени на нормативната база, свързани с кредитните сделки;
2. Интервенции на централната банка, влияещи върху кредитните операции;
3. Въвеждане на рестрикции от страна на ЦБ върху банковата система;
4. Повишаване на размера на ЗМР;
5. Изменение стойностите на средните годишни пазарни лихвени нива по привлечените депозити и отпуснатите кредити, изменение стойностите на индексите на паричните пазари за съответната валута (EURIBOR, LOBOR, SOFIBOR, LEONIA, ОЛП и др.);
6. Изменение на валутните курсове;
7. Ценовите равнища и инфлационните процеси в страната;
8. Наличие на икономически, финансови и политически кризи;
9. Пазарната конюнктура и тенденции, свързани с движението на капиталите;
10. Търсенето и предлагането на парични средства и капитали на паричните пазари;
11. Кредитната политика на търговската банка;
12. Вида, срока, размера на кредита и необходимите средства за издръжка на кредитора;
13. Доходите и нормата на печалба на дейността, която се кредитира;
14. Рисковете при отделните кредити;

2. Класификация на банковите кредити 

Многообразните банкови кредити могат да бъдат класифицирани по различни признаци: срок, обезпеченост, предназначение, условия за отпускане, начин на погасяване и др.

В зависимост от срока на ползване и издължаване:

- Краткосрочни кредити (до 1 г.) – обикновено такива са: менителничният, ломбардният, контокорентният и др., които се използват за оборотни нужди.

- Дългосрочни кредити – имат предимно инвестиционно предназначение и се обезпечават обикновено чрез ипотека

Според обезпечеността си:

- Необезпечени – наричат се още непокрити или кредити на доверие. Те се отпускат на сигурни, стабилни и добре познати клиенти. При тях обаче кредитният риск за банката е голям.

- Обезпечените (покрити кредити) – отпускат се срещу вещни обезпечения и гаранции. Обезпечението се изисква, когато длъжникът не притежава достатъчна платежоспособност или е непознат клиент.

В зависимост от субекта на кредитиране могат да се разграничат

- Кредити на физически лица, които се използват както за потребителски или консумативни нужди (потребителски кредити), така и за производствени нужди (на еднолични търговци, еднолични земеделски стопани и занаятчии)

- Кредити, отпускани на юридически лица, които могат да се обособят в две основни подгрупи: ЮЛ с характер на стопански предприятия и ЮЛ с характер на нестопански организации

Според целта, предназначението или използването им:

- Потребителски кредити – насочени към покриването на колективни потребности или към удовлетворяване на дълготрайни потребности на конкретно физическо лице (жилище, мебели).

- Банкови кредити с производствено предназначение, в т.ч.: кредити за оборотни активи, кредити за фиксирани активи (инвестиции)

Съществуват и други варианти на класифициране на банковите кредити.Основните критерии, обаче са срок, обезпеченост и цел (предназначение).

3. Форми на банковия кредит

А. Краткосрочни банкови кредити - в банковата практика са се утвърдили предимно краткосрочни заеми, като контокорентни, ломбардни, сконтови, акцептни и гаранционни кредити. Използват се още рамбусни и авалови кредити, които имат по-малко относително тегло в общия обем на съвременните банкови кредити. Разрешават се и дългосрочни инвестиционни кредити, но предимно от специализирани и големи банки.

За „краткосрочни“ се приемат кредитите със срок до 1 г. Те са източник за формиране на оборотния капитал на стопанските субекти. Разбира се, не е изключено краткосрочният кредит да се използва и за финансиране на ДМА (сгради, машини, съоръжения и др.). Това е уместно, когато кредитоискателите имат доходи от други (странични) дейности.

Краткосрочните кредити се използват предимно за покриване на временните променливи потребности от активи с краткотраен характер (материални запаси и вземания, чиито размери постоянно се променят). Това дава възможност стопанските субекти еластично да привеждат размера на оборотните си капитали в съответствие с действителните потребности.

Поради по-малкият риск при тези кредити (в сравнение с дългосрочните), е възможно те да се предоставят като необезпечени (бланкови). Краткосрочните кредити се предоставят и срещу лични гаранции – поръчителства, докато за дългосрочните кредити се изискват реални гаранции. За покриване на текущите си нужди стопанските субекти ползват главно краткосрочни кредити. Големите и стабилни фирми ползват за тази цел и облигационен кредит (като емитират и продават на фондовата борса собствени краткосрочни облигации)

Контокорентен кредит - банковият кредит може да участва постоянно или еднократно във финансирането на текущата дейност на стопанските субекти. Банката и длъжникът се споразумяват да отчитат по една сметка всичките свои парични взаимоотношения (внасяне на депозити, плащания и кредитиране). Конкретните записвания по банковата сметка загубват своята самостоятелност, а значение има само салдото. Именно знакът на остатъка по сметката (+) или (-) определя дълга на една от страните (клиента или банката). Обикновено постоянните кредитни отношения се отразяват по текущата сметка на стопанския субект в банката. Така възникват отношения, които се наричат контокорентни и съответно предоставяния кредит – контокорентен.

Контокорентния кредит в някои страни се нарича още счетоводен кредит, тъй като всяка счетоводна операция по съответната банкова сметка влияе върху неговия размер.

Банковият клиент може при нужда свободно по всяко време да тегли парични средства от текущата си сметка до предварително договорен размер (договорения кредит). При внасяне на средства по тази сметка (също по всяко време) се намалява задължението към банката.

Лихвата по контокорентния кредит се изчислява само върху салдото по сметката. В сравнение с кредитите, които се предоставят целево (по остатък), както и при сконтирането на полици (където лихвата се начислява върху цялата сума за периода – от пускането до погасяването), контокорентният кредит е „по-евтин“.

Банката предоставя контокорентен кредит на стопански субекти със сезонна и несезонна дейност. Поради това участва във формирането както на постоянните, така и на временните потребности от оборотен капитал необходим за текущата дейност на тези субекти. За предоставянето на такъв кредит банката прави задължителния анализ на кредитоспособността на клиента. Особено внимание се обръща на наличието на оборотен капитал (размер, състав, структура). Ако кредитоискателят не разполага с оборотен капитал (стреми се да го създаде със заемни средства) или кредитът се използва за цели, извън текущата дейност, това силно ще затрудни погасяването на кредита. Една такава операция, следователно, е твърде рискована за банката.

Всички постъпления от реализацията се отнасят по текущата сметка, с което се осигурява своевременното погасяване на контокорентния кредит. Допустимото превишение на плащанията над постъпленията по текущата сметка се договаря между клиента и банката.

Предимства на контокорентния кредит в сравнение с други кредити:

- Облекчава се и се осигурява непрекъснатост в платежните отношения, тъй като не е необходимо да се иска кредит за висящо плащане

- Създават се условия за своевременно снабдяване на икономическите субекти с необходимите запаси от стоково-материални ценности за осигуряване на ритмичност в производството

- Кредитополучателите са стимулирани от срочността и лимитирането на кредита и това ги подтиква към ритмична реализация на продукцията

- Участието на контокорентният кредит във всички стадии на кръгооборота създава условия за постоянен поглед на банката върху дейността на клиентите за рационално и ефективно използване на тези заемни средства

Недостатъци на контокорентния кредит са:

- контокорентният кредит е рисков за банките. При нужда от ликвидни активи, те могат да имат трудности при събиране на вземанията си по този кредит

- равнището на лихвените проценти е по-високо от това на обикновените кредити, за различните клиенти не е еднакво, то зависи от това дали кредитът е бланков или обезпечен, от характера на самото обезпечение, от кредитоспособността на клиента и нейната степен и др.

- комисионната на банката за управление и контрол на тези кредити е по-висока в сравнение с изискваните комисионни за другите кредити.

- взета като цяло „цената“ на контокорентния кредит е по-висока в сравнение с останалите кредити, поради неговия характер, както и множество отчетни операции при ползването му.

Контокорентния кредит може да се прилага в няколко разновидности:

- кредитът на разположение – той е контокорентен кредит, който се предоставя на физически лица. На основата на диспозиционния кредит (с известни модификации) може да се осъществява и кредитирането с кредитни карти.

- междинен кредит – той се използва за предварително временно финансиране създаването на ДМА. След като се разкрият постоянните източници за финансирането им, той се заменя с дългосрочен източник.

- оувърдрафтният кредит – може да се разглежда като разновидност на счетоводния кредит. Предоставя се по разплащателната сметка за извършване на плащания в размер, по-голям от наличния авоар. Той се ползва само при липса на пари по разплащателната сметка и се погасява при постъпване на средства по тази сметка.

- възобновяем кредит – разновидност е на счетоводния кредит. И тук кредитополучателят има право многократно да ползва кредит (до договорен размер) в течение на определен период.

Сконтов кредит - чрез сконтовата дейност банките предоставят на своите клиенти ликвидни средства. От позицията на банката сконтовата операция е сконтов кредит. От позициите на носителя на поличното вземане обаче сконтовата операция няма такъв ясен кредитен характер: сконтирането не създава дълг на продавача на полицата и не води до увеличаване на неговите активи и пасиви; при тази операция банките дават пари на предявителя на търговската полица, но парите се връщат обратно в банките от трето лице – длъжника по полицата; при сконтирането не се увеличава привлеченият капитал на продавача. Тази операция обаче пряко подобрява неговата ликвидност (увеличава се най-ликвидният актив – паричните средства и се намалява по-малко ликвидният - вземанията).

Сконтовата операция за банките е краткосрочно пласиране на капитал срещу търговски ценни книги. Така пуснатите в обръщение пари имат стоково обезпечение, а срочното погасяване на кредита (на падежа) осигурява ликвидността на банката. По този начин същевременно се дава възможност на стопанските субекти (които чрез сконтирането си възстановяват ангажирания капитал) да предоставят търговски  кредит на други, които нямат възможност да получат банков кредит, а се нуждаят от увеличаване на оборотния капитал.

Особено внимание банката отделя на длъжника по полиците. Той трябва да бъде кредитоспособен и коректен в своите плащания, т.е. не толкова към сконтантите, колкото към длъжниците. Ако те не са платежоспособни, погасяването на кредита ще се забави. Това принуждава банките, преди да открият сметка за ползване на сконтов кредит, да събират данни за финансовото състояние (платежоспособността) и на останалите платци – контрагенти на сконтантите. Освен това търговските банки приемат само полици, които са годни за ресконтиране в централната банка. Обемът на сконтираните от Централната банка полици зависи от нейната парична политика. Сконтовият кредит е привлекателен както за банката, така и за стопанските субекти. Неговото развитие обаче е в пряка зависимост на качеството и величината на поличното обръщение.

Акцептен кредит - акцептен е този кредит, при който банката акцептира менителница, насочена към нея (от клиент или негов пълномощник), при условие че клиентът ще предостави на банката сумата по менителницата преди нейния падеж.

Договорът за предоставяне на акцепт има две характеристики: гарантиране на сделка и споразумение за заем

Същността на акцептният кредит се състои в предоставяне на кредит, но не под формата на пари, а като гаранция. Т.е банките предоставят „на заем“ своята платежоспособност.

Защо този кредит се нарича акцептен? Той е акцептен, защото се оформя чрез акцептиране на трасирана срещу банката менителница. Той е един поет от банката ангажимент за плащане. Акцептиращата банка става главен длъжник по кредитния документ. От икономическа гл.т. акцептният кредит представлява само потенциално задължение на банката. Тя се задължава да извърши плащане от собствени капитали, само когато длъжникът не е в състояние да извърши плащането.

Смисълът на банковия акцепт се състои в:

- да погаси кредита към кредитиращата банка, ако клиентът не направи това на падежа

- да извърши плащане към доставчика (кредитор по търговската полица) при неплатежоспособност на длъжника (платеца по кредитния документ)      

Авалов кредит - той се предоставя срещу лична гаранция (поръчителство)

Авалът се използва, когато кредиторите по търговската полица (трасантът или последващите джиранти) се съмняват в платежоспособността на длъжника (акцептанта) и на следващите длъжници (ако има такива). Тогава, като условие за приемане или прехвърляне (джиросване) на полицата, може да се изисква обезпечаването й с поръчителство на приемлив безупречен платец.

Банките са предпочитани авалисти, тъй като се приемат за по-сигурни платци. Тяхното поръчителство създава по-голяма сигурност между икономическите субекти при използването на полиците. За дадените авали банките вземат комисионни възнаграждения, които са минимални.

При аваловия кредит, за разлика например от акцептния кредит, не се сключва договор за осигуряване на средства по изплащателната сметка (в деня преди падежа), тъй като главен длъжник по кредита е акцептантът.

Банката взема решение за авалиране (или за отказ от поръчителство) само след внимателна преценка дали акцептантът и останалите солидарно отговорни длъжници са кредитоспособни. Банката предоставя авалов кредит на джирант по полица, когато и акцептантът е добър платец. Тази операция увеличава доходите на банката, без тя да ангажира свои ресурси.

Ломбарден кредит - ломбарден е този краткосрочен кредит, който се предоставя срещу залог на движимо имущество (ценни книжа, материални ценности, благородни метали, чуждестранна валута).

Поради това той включва две сделки: по самия кредит (предоставяне, ползване и погасяване) и по неговото гарантиране. От това следва, че се основава както на съответната банкова нормативна уредба, така и на ипотекарното право. Поради краткосрочният им характер ломбардните кредити се използват за текущи нужди.

Характерните особености на ломбардния кредит са:

-Това е краткосрочен и еднократен банков кредит

- За гаранция се приемат лесно ликвидни и със стабилна „стойност“ заложни вещи.

-Той се определя като обща сума по отделна заемна сметка, от където се превежда по разплащателната сметка на заемополучателя

- Размерът на заема зависи от вида и оценката на заложените вещи. Неговата величина е по-малка от оценката на залога в деня на предоставянето на кредита

Ипотечен кредит - съвременните ипотечни кредити се предоставят както от специализирани банки, така и от търговски банки. За това съдейства универсализацията на банковата дейност и увеличаването на неснижаемия остатък от депозити на търговските банки. Търговските банки си набавят необходимия кредитен ресурс и чрез емитиране на заложни облигации.

В нашата банкова практика като източници за предоставянето на дългосрочни ипотечни кредити (доколкото се практикуват такива) се използват:

- Собствения капитал

- Дългосрочните депозити

- Заложните облигации (поименни и на приносител), гарантирани чрез ипотекираното имущество на кредитоискателя

- Неснижаемият остатък по краткосрочни влогове, които могат да се използват в рамките на неснижаемия остатък (това обаче е рискована операция)

Особено важно е преди вземане на решение за предоставяне на ипотечния кредит да се направи точна оценка на кредитоспособността на клиента.

Размерът на кредита е в пряка зависимост от оценката на ипотечната стойност. Трябва да се предвиди и тенденцията на изменение цената на недвижимия имот за периода на кредитния договор. Правилната преценка на тези евентуални промени ще даде възможност на банката да удовлетвори вземането си при неплатежоспособност на кредитоискателя чрез продажбата на имота. Ипотечните кредити се предоставят както в парична форма, така и под формата на облигации. Преобладаваща е паричната форма, при която кредитоискателят получава кредит в пари. Издължаването на ипотечните кредити се осъществява главно под формата на годишни анюитетни вноски. При тях общата стойност на лихвата и главницата остава непроменена през целия срок на кредита.

Банките могат да предоставят кредити и под формата на твърда ипотека. В този случай целият размер на кредита (заедно с лихвите) се погасява наведнъж след изтичане на предварително договорения срок.

Б. Дългосрочни инвестиционни кредити - банките могат да предоставят и дългосрочни инвестиционни кредити за финансиране на инвестиционни проекти на фирми (за изграждане на строителни обекти). За тази цел кредитоискателите трябва да предоставят на банката: проектно-сметна документация, технико-икономическа обосновка за ефективността на инвестиционния проект, документация за цените, разходите, приходите; договорите с изпълнителите и подизпълнителите и др. Разбира се, и тук банката прави предварително анализ на „кредитоспособността“ и на цялостното икономическо състояние на фирмата. Акцентира се върху ефективността на инвестицията. В момента кредитоискателят може да е в добро финансово състояние, но след това да направи големи еднократни капиталови разходи в губещи обекти.

Такова кредитиране за отделната банка е силно рисково, поради това често се налага да се създават консорциуми от банките, когато:

- кредитоискателят иска по-голям заем от регламентираното кредитно ограничение (за размера на големите кредити)

- се иска кредит за по-дълъг срок

- рискът е голям

Инвестиционният кредит може да се предоставя наведнъж или на траншове. Банките предпочитат траншовете, за да контролират целевото му използване. Освен това, преди да се формират постоянните източници за финансиране на обекта (акционерен капитал, облигационен или дългосрочен банков кредит), може да се използва и контокорентен кредит за междинни цели.

4. Организиране на кредитния процес 

А. Технология на кредитния процес

Технологията на кредитния процес включва:

- приемане на необходимите документи

- предварителен разговор с потенциалния кредитополучател

- анализ на „кредитоспособността“

- решения по искането за кредит

- писмено становище на кредитния инспектор по искането за отпускане на кредит

- окончателно решение

- договор за кредит              

- предоставяне на средства по разрешения заем

- контрол и периодичен анализ на състоянието на всеки отделен кредит

- събиране на заеманията

Банката предоставя на своите клиенти информация за: разходите по заема (лихви, такси, комисионни и други); метода за изчисляване на лихвата; допълнителните задължения, свързани с разплащанията и др. В молбата за кредит се посочват данни за кредитоискателя, в какъв размер и за каква цел е необходим заемът, начин, по който ще се ползва и погасява, видът на обезпечението и задълженията, които кредитоискателят има към други финансови институции и пр.

Банката се стреми да изясни: целта на искания кредит; от колко време клиентът се занимава с бизнес; с какви активи разполага (сгради, машини, транспортни средства); негова собственост ли са или са наети; как се реализира продукцията; с какъв персонал разполага и др.

Фирмите, искащи кредит, трябва да предоставят на банката баланс и отчет за приходите и разходите към последна дата, икономическа обосновка за кредита и ако исканият заем е с инвестиционна цел, се изисква т.нар. бизнесплан. Важно изискване на банката за отпускането на кредита е фирмата да представи договорите за реализация на продукцията.

Въз основа на всичко това банката преценява платежоспособността на клиента, или неговата „кредитоспособност“

Б. Анализ на кредитоспособността - под „кредитоспособност“ се разбира готовността и способността на банковия клиент да издължи получения заем, според условията в кредитния договор – в банковата практика това понятие има по-широк смисъл, отколкото възможността за издължаване на конкретния заем и включва:

- Личността – разкрива желанието на клиента да погаси искания кредит

- Капацитетът – показва неговите възможности да изпълнява коректно задълженията си по кредитния договор

- Капитала – чрез него се определя способността на заемоискателя да поема рискове

- Конюнктурата – състоянието на околната (външна) среда, която влияе върху заемоискателя

- Обезпечението – е актив или активи, които могат да се залагат от заемоискателя като алтернативен източник за погасяване на кредита.

В. Сключване на кредитна сделка - когато банката се убеди, че не съществуват рискове (или, че са минимални) кредитът се разрешава. Взетото решение се удостоверява чрез „разрешителен талон“.

Договорът за банков кредит е в писмена форма и съдържа всички условия за разрешаване, ползване и издължаване на заема:

- данни за кредитополучателя

- предмет, описание на начина, по който ще става получаването на кредита

- годишният лихвен процент и наказателната надбавка към него, в случай на забавяне на плащането на главницата и лихвите

- комисионните и таксите, които банката събира във връзка с обслужването на заема

- начинът, по който ще става издължаването – еднократно или на части чрез погасителен план

- описание на обезпечението и др.

След изготвянето на договора банката предприема действие за правното оформяне на обезпечението по заема. Търговските банки приемат за основни обезпечения: поръчителство, гаранции, залози, ипотека:

- Поръчителството се използва при предоставянето на потребителски заеми

- Договорът за гаранция е отделно (самостоятелно) споразумение между банката и гаранта. Банката приема гаранции само от платежоспособни субекти

Поръчителствата и гаранцията са към категорията „лични“. Освен тях се използват и „реални“ обезпечения. Такива са залогът и ипотеката.

- Залогът е една предпочитана форма на обезпечение на заеми. Той може да бъде учреден върху движима вещ или върху вземане. По принцип всяка търговска банка предпочита като залог стоки, които се търгуват на борсата (със стабилно търсене, по-голяма възможност за реализация).

- Ипотеката – в нашата банкова практика ипотеката (като форма на обезпечение на кредита) може да се изисква само от частни фирми и физически лица (изключват се държавните предприятия). Когато кредитополучателят не изпълни своите задължения по договора за заем, банката може да продаде ипотекирания имот. Банката обикновено изисква по-голямо по размер покритие на заема. Следователно тя се стреми да обвърже риска от „кредитоспособността“ с по-голямо обезпечение.

Уточняването на финансово-техническите условия на заема е следващият етап от организацията на кредит – тук се отнасят:

- начинът на използване на разрешения кредит (наведнъж или на части)

- видът и номерът на сметката (по която ще става предоставянето на средствата)

- начинът на погасяване и други

Обикновено кредитът се предоставя по заемна сметка. От нея парите се прехвърлят по разплащателна сметка на клиента, когато той представи фактури за целевото им използване. Усвояването на кредита може да стане едновременно или на траншове. Размерът на лихвения процент зависи от вида на заема, от „кредитоспособността“ на клиента, от състоянието на стопанската конюнктура и различни други фактори.

В условията на централно определен ОЛП търговските банки се ръководят от него при определяне на лихвения процент в конкретния кредитен договор. При отпадането на централното определяне на ОЛП, търговските банки договарят сами прилаганите лихвени проценти.

След като се договори „цената“ на кредита, банката и кредитоискателят уточнява начина за погасяване на заема: погасяване наведнъж или погасяване чрез вноски (по погасителен план). Погасяването наведнъж се прилага, когато заемът е за кратък срок и в малък размер. В повечето случаи банките използват разсрочен погасителен план (обикновено банките определят размера на кредита, над койтоиздължаването да става само чрез погасителен план)

При разработването на погасителния план първо се определя т.нар. анюитет. Той е сбор от погасителната вноска и лихвата, изплащани в края на всеки лихвен период.

Съставяне на паспорт на кредита – в този документ се отразяват данните за клиента и информацията за размера на кредита, срок, лихвен процент, вид на обезпечението. Всички документи относно клиента и разрешения заем оформят неговото „кредитно досие“.

Контрол върху изпълнението – е следващ етап от организацията на кредитната дейност в търговската банка. Осъществява се банков контрол върху изпълнението на условията в кредитния договор. През този етап банката следи за навременното издължаване на заема, лихвите, за финансовото състояние на клиента. За целта банката изисква съответни счетоводни документи, извършва проверки на място и други действия. Банката прави ежемесечен анализ на състоянието на всеки отделен кредит.

КРЕДИТЕН ПОРТФЕЙЛ – това е съвкупността от всички кредити, които формират кредитния портфейл на банката. Той се изготвя всеки месец и съдържа:

- данни за кредитополучателя (име, адрес, ако е фирма – наименование, адрес на управление, от кой отрасъл е и др.)

- информация за кредита (размер, срок, лихвени проценти) и конкретно за главницата (остатък, просрочена, съдебни вземания по нея) и за лихвите (неизплатени редовни, наказателни съдебни вземания по тях)

- погашения за месеца и предстоящите погашения за следващите месеци

5. Особености, условия и документи при кредитиране на физически лица

А. Същност и особености на кредитите за населението - предоставянето на кредити на населението е услуга, която се основава на финансовата възможност на кредитора и на неговото доверие кредитополучателят да изпълни своите задължения, свързани с бъдеща възвръщаемост на отпуснатите средства. Субекти на кредитните отношения могат да бъдат дееспособни граждани, които ползват услугите на кредитните институции.

Икономическите предпоставки за ползване на кредити от населението като банкова услуга са:

- Добро състояние на икономиката

- Нарастване доходите на населението

- Подобряване на жизненото равнище на населението

- Нарастване на потреблението на стоки и услуги

- Определяне на изгодни условия по кредитните продукти

- Определяне на ниски лихви, такси и комисионни по кредитите

- Разнообразие на кредитните продукти

Основните принципи, от които търговските банки се водят при предоставянето на кредити за населението са:

1. Целевост на кредита – означава кредитите да бъдат предоставяни и ползвани по предназначение с точно определена цел. Целта на ползваните кредити от гражданите е покупка на жилище, извършване  на ремонтни дейности, ползване на образовятелни услуги и услуги, свързани със здравеопазването и др.

2. Срочност на кредитните сделки – тя е свързана с определяне на оптимални срокове за предоставяне на кредита и връщане на дълга, които да удовлетворяват всички страни по сделката

3. Обезпеченост на кредита – тя е свързана с увуруността на кредитната институция, че дълга ще бъде достатъчно осигурен. Обезпеченията, които банките изискват от гражданите във връзка с предоставените кредити са ипотека върху недвижим имот и залог върху парични вложения, ценности и др.

4. Възвръщаемост на кредита – тя е свързана с пораждането на интерес в кредитополучателя да изпълни своите задължения по кредитната сделка. Тази заинтересованост може да се постигне с достатъчна обезпеченост на кредита и с утежняващи условия, вписани в договора за кредит.

5. Законосъобразност на кредитните сделки – означава те да се осъществяват в съответствие с предписаните правни норми, като по този начин да се гарантират правата на страните по сделката.

За да се постигне балансираност на интересите на страните при сключване на кредитните сделки, кредитирането трябва да се осъществява при условия, при които всяка една от страните да има икономическа изгода.

Б. Видове кредити и форми на кредитиране на населението - според условията на ползване на кредита и възможностите за ползване на средствата най-често се предоставят:

- Парични кредити (предоставят се като пари в брой или пари по банкова сметка)

- Стокови кредити (за финансиране покупката на стоки, чрез използване на кредитни карти)

Основните форми на банковите кредити за населението са:

1. Жилищен кредит – кредит, при който клиентът може да направи избор между схеми на олихвяване на кредита за различни кредитни периоди. Лихвата по жилищният кредит обикновено се определя като плаваща. Обезпечаването на кредита обикновено е с ипотека.

2. Стандартен потребителски кредит – банките определят максимален размер на кредита, като е възможно договаряне на гратисен период. Клиентът може да получи банкова платежна карта за ползване на сумите  по кредита. Съществуват разновидности на потребителския кредит, които се предоставят при специфични условия – например потребителски кредит без поръчители за лоялни клиенти и служители на банката, потребителски кредит без поръчители, с превод на работната заплата, потребителски кредити с поръчители и др.

3. Кредит за текущо потребление – обезпечението на кредита е обикновено залог върху влог или депозит. Използва се за покупка на стоки и услуги

4. Диспозитивен (овърдрафт) – предоставя се по разплащателните сметки на физическите лица за погасяване на техните задължения, когато размерът на плащането надвиши размера на средствата по сметката. Обикновено при тези кредити, банките не искат обезпечение. Те могат да бъдат отпускани както по обикновена текуща, така и по картова сметка

5. Мостов кредит (ипотечен кредит) – предназначението на кредита е да финансира покупката на нов жилищен имот, до момента на неговата реална продажба. Размерът на кредита обикновено е от 80 до 90 % от стойността на имота. Обезпечава се с ипотека на новия имот. Банката може да поиска и допълнителни обезпечения, ако финансира 100 % от стойността на покупката. Ползва се от хора, които нямат необходимите спестявания за извършване на покупката.

6. Ломбарден кредит – кредит, при който се предоставя срещу обезпечение от валута, ценни книжа, благородни метали, антики, произведения на изкуството и други движими ценности.

7. Целеви кредити по кредитни програми – например за енергийна ефективност. Тези кредити се предоставят при специфични условия.

В. Технология на кредитиране на населението - кредитите за населението се отпускат от кредитната институция за определен период с конкретна цел, срещу договорена лихва и обезпечение. За тяхното предоставяне, банките приемат правила за кредитната си дейност, които трябва да съдържат:

- информация, изисквана от кредитоискателя

- начина за оценка на кредитоспособността на кредитоискателя и на неговите поръчители и гаранти

- начина за оценка на предлаганите обезпечения

- начина за оценка на ефективността на предлагания за кредитиране проект

- реда за вземане на решение за отпускане на кредит съобразно неговия вид

- реда за ползване и издължаване на кредита

- реда за контрол върху целевото използване на кредита, текущото финансово състояние на длъжника и неговите поръчители и достатъчността на прилагането им

Кредитният процес условно може да бъде разделен на три етапа

I ЕТАП: ПОДГОТОВКА ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА КРЕДИТ – включва следните операции:

- Първоначална консултация с кредитоискателя – кредитоискателят формулира своите цели и потребности от финансово подпомагане, предоставя първоначална информация за своята работа и финансово състояние. Кредитният инспектор трябва да си изясни основните положения, свързани с желанията на клиента и да намери и предложи кредит, който най-добре съответства на целите и интересите на кредитополучателя.

- Подготовка и предоставяне в кредитната институция на документи от кредитоискателя, свързани с искания кредит. Основанието за предоставяне на кредит е Искане – Молба за кредит, което се попълва от лицето, нуждаещо се от финансова помощ. Искането съдържа: данни за кредитната институция; данни за кредитоискателя; данни за кредита, обезпечение, документи които се прилагат към Искането за кредит, съдържащи информация относно дееспособността и финансовата стабилност на лицата.

- Приемане и регистриране на документите за кредит от страна на кредитния инспектор 

Документите, свързани с искания кредит, се регистрират с входящ регистрационен номер и се предават за обработка на съответните специалисти.

Групи документи, които банките изискват да бъдат приложени към Искането за кредит	Видове документи, изисквани от банката
1. Документи за дееспособност	Лични документи, декларации за гражданско и семейно състояние, свидетелство за съдимост и др
2. Документи за финансовото състояние и документи, свързани с източниците за връщане на кредита	Трудов договор, трудова книжка, сертификати за ценни книжа, граждански договори, удостоверение за доходи, годишни данъчни декларации за облагане доходите на физически лица, договори за наем, декларации за имуществено състояние, семеен бюджет и др
3. Документи за репутацията и кредитен рейтинг	Удостоверения за липса на задължения към държавните и кредитни институции и други субекти, справки и др.
4. Документи, свързани с обезпечението	Документи за собственост върху имот, застрахователни полици, имуществени и депозитни сертификати, удостоверения за липса на тежести върху бъдещото обезпечение, документи съдържащи данни за поръчителите и др

II. ЕТАП: ПРОУЧВАНЕ И АНАЛИЗ НА КРЕДИТОСПОСОБНОСТТА И ФИНАНСОВАТА СТАБИЛНОСТ НА КРЕДИТОИСКАТЕЛЯ

Анализът се извършва във връзка с оценяване на кредитната сигурност в съответствие с провежданата кредитна политика на банката

Основни дейности са:

- Проучвания и анализ от страна на кредитните инспектори и оценители във връзка с кредитоспособността и финансовата стабилност на кредитоискателя. Данните включват: събиране на информация относно клиента; проверка на персоналните данни на клиента, професионална реализация, финансови възможности, рейтинг, обезпечение, имуществено състояние; оценка на кредитоспособността на клиента; вземане на решение от страна на кредитния инспектор

- Допълнителни консултации – Допълнителните консултации могат да бъдат наложени по искане на кредитния инспектор, който прави проучването на искането за кредит или по искане на кредитоискателя

- Изготвяне на доклад на кредитния инспектор, който съдържа – данни за кредитния инспектор; данни за клиента; данни за искания кредит; данни за представените документи; резултати, свързани с направените проучвания, оценки и анализи относно искания кредит; оценка на рисковете за кредитната институция; положителни и отрицателни страни на сделката – как могат да се контролират; сведения относно кредитния ресурс на институцията; становище за предоставяне на искания кредит и мотивирана защита на становището.

Докладът се подписва от кредитния инспектор направил проучванията, служител от отдел управление на риска (ликвидност) и правен консултант в кредитната институция, след което се предава на комисията по кредитиране

- Решение за отпускане на кредит – решението за отпускане на кредита или неговия отказ се взема от комисията по кредитиране в централата на кредитната институция

- Уведомяване на клиента за взетото решение  

III ЕТАП: СКЛЮЧВАНЕ НА КРЕДИТНА СДЕЛКА И ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА КОНТРОЛ ПО ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ДОГОВОРЕНИТЕ УСЛОВИЯ

- Подписване на договор за кредит и всички останали документи, свързани с реализиране на сделката. Договорът за кредит се сключва в писмена форма в два еднообразни екземпляра

- Откриване на кредитно досие на кредитополучателя във връзка с предоставения кредит

- Откриване на заемна сметка, ако кредитът не се отпуска по вече съществуваща банкова сметка

- Превеждане на сумите по заемната сметка и предоставяне на кредита за ползване

- Осъществяване на контрол върху кредита