АЛТЕРНАТИВНИ ФОРМИ НА БАНКОВО ФИНАНСИРАНЕ

В темата се разглеждат трите основни алтернативни съвременни техники за финансиране на икономическите сделки. Те нямат пряко изразен кредитен характер, но се приближават към някои от особеностите на търговския кредит и на неговия механизъм. 
Когато като субект на сделката се включи и банка, тези специфични техники придобиват и характер на банково кредитиране. Такивива са: лизингът, факторингът и форфетингът

1. Банков лизинг 

А. Същност на лизинга - лизингът представлява отдаване под наем или аренда на реален капитал (машини, оборудване, транспортни средства, строителна техника и пр.).

Наименованието „лизинг“ от анг. „to lease“, която означава прехвърляне на фактическото владение на определена вещ от едно лице на друго, при което прехвърлителят запазва определен интерес към тази вещ.

Чрез лизинга икономическите субекти (предприятията) придобиват оборудване без да извършват инвестиции, т.е. запазват своята ликвидност и спестяват собствен капитал. Освен това те могат да получават различни услуги от арендатора. Създава се възможност лизинговите плащания да се извършват от доходите на съответния обект, а лихвените проценти са по-ниски, отколкото при покупка на обекта на кредит.

Б. Видове лизинг - в практиката са познати различни лизингови операции с паричен характер, но сред тях основни са:

1. Оперативен лизинг – представлява частично финансиране на определени инвестиции

2. Финансов лизинг – представлява цялостното финансиране на инвестицията

Чрез лизинга се предоставя реален капитал под аренда за определен срок без прехвърляне правата на собственост. Поради това, лизинговата операция е едновременно „кредит“ и „инвестиция“ в основен капитал

Краткосрочните сделки (до 3 г.) се наричат „рентинг“. Противоположно на това, лизингът е средносрочна или дългосрочна операция по наемане на промишлено технологично оборудване за по-дълъг срок (до 15 г.). Разликата между тях е, че при рентинга обектът на договора след това може да бъде обект на поредица от аналогични операции, докато при лизинга срокът на договора се определя от реалния срок на използването на оборудването, което се дава под наем.

Между лизинга и арендата има някои съществени различия:

- При лизинга инициативата за сделката е у арендатора, който избира обекта на сделката

- Срокът на лизинга обикновено е по-малък от срока на физическия живот на оборудването и се приближава към данъчната амортизация

- След изтичане на срока арендните отношения могат да се продължат при нови условия или клиентът да придобие имуществото по остатъчната стойност

- Арендодател е обикновено фирма (лизингова компания)

- Арендните плащания се извършват периодично (ежемесечно, тримесечно), като тяхната сума е по-голяма от цената, по която обектът може да се закупи при обикновени търговски сделки.

В. Субекти на лизинговата сделка

- производителят на оборудването или машините

- арендодателят (лизинговата компания), като специализиран субект за такива сделки

- арендаторът – субектът, който получава и използва съответния обект за определен период и при договорени условия (финансови, платежни и др.)

2. Факторинг 

А. Същност на факторинга - факторингът е договорено постоянно или текущо изкупуване и при нужда авансиране на вземания, свързани с доставка на стоки от търговски банки или специализирани факторингови дружества.

Чрез него се финансира доставката на стоки и се гарантира осъществяването на търговската сделка. За разлика от обикновения кредит, факторингът се обезпечава само чрез отстъпката на вземания и допълнителни гаранции

Факторът може да включва една или повече от следните услуги:

- Изкупуване на вземания по търговски документи с отложено плащане

- Събиране на вземания

- Превеждане на събраните вземания от доставчика

- авансово кредитиране на доставчика

- други услуги, изрично договорени между страните

Б. Участници във факторинговата сделка - участници при факторинга са длъжник, първоначален кредитор – доставчик и фактор.

- Длъжник – купувач по търговската сделка, който след сключване на договор за факторинг се съгласява вместо на доставчика, да плаща своите задължения на друго лице, в полза на което са отстъпени правата върху тях.

- Първоначален кредитор – доставчик по търговската сделка, който е доставил стоката на купувача с отложено плащане, срещу издаване на документ, съдържащ права върху бъдещи вземания

- Фактора – впоследствие първоначалния кредитор отстъпва чрез договор за факторинг правата си на фактора

Договорът за факторинг включва страните по факторинговата сделка, техните права, задължения и отговорности, предмет на договора, цена на договора (лихви, такси, комисиони), документи, които са основание за извършване на факторинговите операции (договори, фактури и др.), срок, падеж, гратисен период, срок за предаване на документите, основание за факторинга, условия за изкупуване на вземанията и финансиране на доставчика, гаранции, предоставени от доставчика във връзка с цедираните вземания, разпределяне на риска, лихвата при регрес на риска и други клаузи.

Прехвърлянето на правата по вземанията става чрез цесия – прехвърлителна сделка, регулирана от законодателството, на основание на която Доставчика продава, а Факторът изкупува вземанията на Доставчика, съгласно договорът за факторинг.

Факторът представлява лицензирана от компетентен орган факторингова компания (банка или факторингово дружество), в полза на което се отстъпват правата по вземания. Чрез авансиране плащането по търговските сделки, той създава условия за набавяне на средства, необходими за финансиране продажбите на кредит.

Основните отговорности, които факторът поема при извършване на факторинг са:

- изкупуване на вземания, свързани с търговската сделка

- финансиране и гарантиране доставката на стоките

- поемане на кредитния риск

- застраховане доставката на стоките и водене на статистика по пласмента

- управление на експорта

- поемане на счетоводното и информационно осигуряване по сделката

- инкасиране на вземанията

В. Видове факторинг - съществуват няколко вида факторинг, които се класифицират по следните признаци:

В зависимост от поемане на делкредере –риска:

- регресивен факторинг – с поемане на риска при възможност за прехвърляне към първоначалния кредитор

- безрегресивен факторинг – с поемане на риска без възможност за прехвърляне към първоначалния кредитор

В зависимост от териториалния обхват на факторинговата сделка:

- вътрешен факторинг, който се осъществява в страната

- експортен факторинг – осъществява се извън рамките на страната

В зависимост от момента на финансиране на доставката

- прогресивен факторинг, с финансиране в момента на изкупуване

- падежен факторинг, без финансиране в момента на изкупуването

В зависимост от поемане на счетоводството на длъжника

- открит факторинг, с поемане воденето на счетоводството на длъжника

- ненотифициран факторинг, без поемане счетоводството на длъжника

В зависимост от начина на обмен на данни

- традиционен факторинг, без обмен на данни по електронен път

- иновативен факторинг, с обмен на данни он-лайн

Г. Технология на факторинговата сделка                                       

1. Търговски договор и доставка на стоката

2. Искане за ползване на факторинг

3. Договор за факторинг

4. Прехвърляне правата по вземанията (цесия)

5. Инкасиране на вземанията

6. Заплащане на падежните задължения

Д. Документи за отпускане на факторинг

№	Информация за фирмата, вземанията от който ще бъдат прехвърлени на банката
1.	Име на длъжника
2.	Адрес
3.	Представляващо фирмата лице, телефон, е-майл
4.	Давност на отношения
5.	Документ, регулиращ отношенията
6.	Годишен търговски оборот с този клиент през предходната финансова година
7.	Търговски оборот с този клиент през настоящата финансова година
8.	Прогнозен търговски оборот с този клиент през настоящата финансова година
9.	Среден срок на отложено плащане с този клиент
10.	Брой фактури
11.	Средна стойност на фактурата
12.	Искан кредитен лимит за авансови плащания по фактури, издадени към този клиент
13.	Годишен приход от продажби за предходната година

Д. Предимства и недостатъци за участниците в лизинговите операции - факторингът създава условия за развитие на икономиката. Чрез него се спомага за бързата реализация на стоките и развитие на търговските отношения, както и за увеличаване стокооборота в националното стопанство. Длъжникът по търговската сделка е получил стоки на разсрочено плащане, като контролът върху изпълнение на не говите задължения се поема от фактора. Чрез факторинговите сделки се подпомагат първоначалните кредитори, които се нуждаят от парична помощ с цел финансиране на настоящи и бъдещи доставки и запазване на тяхната ликвидност и финансова стабилност.

При сключване на факторингови сделки факторинговите компании имат възможност да обогатят асортимента на предлаганите услуги, да регулират паричните потоци и да упражняват контрол, във връзка с погасяване на възникналите задължения. Създават се също условия за осъществяване на делови контакти и лоялност при изпълнение на поетите ангажименти в бизнеса.

3. Форфетинг 

А. Същност на форфетинга - форфетингът, представлява договорено финансиране, чрез покупка на вземания от стокови доставки и услуги от специализирани финансови институции (банки или други кредитни институции). Могат да бъдат изкупени като авалирани менителници на вносители, така и открити счетоводни вземания. Обикновено вземанията са за крупни суми и се извършват в срок до 7 г. Тъй като купувачът на вземанията се отказва от претенции към продавача се изискват и допълнителни гаранции. Основание за извършване на финансовата операция е договор за форфетинг, който се подписва между заинтересованите страни по сделката.

Б. Участници във форфетирането - участниците във форфетирането са форфетьорът, длъжникът по търговската сделка и първоначалният кредитор

1. Форфетьорът е специализирана институция, която купува вземания и по този начин я осигурява финансово. Той:

- винаги купува точни вземания

- отказва се от регрес на риска към продавача

- поема всички рискове по вземането

- изкупува вземането изцяло и глобално

- изплаща незабавно еквивалента на вземането

- удържа лихвите до деня на падежа

- изготвя при необходимост погасителен план за издължаване на кредита

2. Длъжникът – е купувач по търговска сделка или ползвател на услуга, при която плащането е отложено в бъдеще. Първоначален кредитор е продавач по търговската сделка, чиито вземания са обект на покупко-продажба.

В. Технология на Форфетинга                                             

1. Търговски договор и изпълнение на доставката

2. Издаване на авалирана менителница

3. Искане за ползване на форфетинг

4. Договор за форфетинг

5. Сконтиране на вземанията

6. Инкасиране на вземанията

7. Заплащане на падежните задължения по менителницата