ТЪРГОВСКИТЕ БАНКИ В БЪЛГАРИЯ КАТО СУБЕКТИ НА БАНКОВОТО ПРАВО

1. Обща характеристика на Търговските банки в България

А. Същност и особености на Търговските банки в България - Търговските банки в България са кредитни институции, които осъществяват движението на паричните потоци в икономиката. Те посредничат на финансовите пазари между икономическите субекти, като пренасочват свободни парични средства за нуждите на реалната икономика с цел тяхното рационално и ефективно използване.

Те са икономически субекти и като такива имат определени характерни особености, цели и интереси. От една страна, те са особен вид търговци, чиито обект на покупко-продажба са парите и капиталите, от друга страна се характеризират като финансови посредници, извършващи услуги чрез които осъществяват връзка между участниците на пазара.

Търговските банки в България представляват:

- специализирани стопански предприятия, организирани като акционерни дружества които извършват определени финансови дейности, регламентирани със закон

- обществени институции, които работят със собствен и с привлечен капитал и съществуват въз основа на доверието на обществото

- особен вид търговци, чиито обект на търгуване са паричните средства и капитали

-търговци, които предлагат богат асортимент от финансови и парично-кредитни услуги

- финансови институции, които играят важна роля за развитието на производството, търговията и потреблението

- като субекти на паричния пазар банките могат да въздействат върху търсенето и предлагането на парично-кредитните ресурси и да управляват пазарните процеси и отношения, чрез тях се преразпределят свободните парични средства и капитали в икономиката

2. Учредяване и управление на търговска банка

А. Учредяване на Търговска банка - търговската банка се учредява като акционерно дружество, като в закона е определен размерът на минимално необходимия внесен капитал за нейното учредяване. Банката може да открива повече от един клон в отделно населено място, включително в населеното място, където е седалището й, като вписаните в търговския регистър седалище и адрес на управление на банката трябва да съвпадат с мястото, където се извършва реално управлението й, и да се намират в държавата, където банката действително упражнява дейността си.

Б. Организационно-управленска структура - организационно-управленската структура на търговската банка може да се разглежда като:

1. Вертикална организационно-управленска функция на банката, която изразява връзките и подчинеността между отделните банкови звена в системата на една банка – от централата на ТБ към нейните клонове, филиали, представителства, агенции. От тази гледна точка управленската структура може да бъде: банка с клонова мрежа и банка без клонове

2. Вътрешната организационно-управленска структура, която зависи от юридическата форма на нейното учредяване. Най-често това е акционерно дружество. В някои страни се прилага едностепенна система на управление. При тази система управлението се осъществява от управителен съвет или борд на директорите. Прилага се главно в САЩ и други неевропейски страни. Когато е предвиден и надзорен съвет, тази система на управление на търговската банка се нарича „двустепенна“.

В нашата страна Търговският закон дава възможност за прилагането на двете системи (едностепенна и двустепенна) – според решението на общото събрание на акционерите.

Към висшия ръководен орган на банката обикновено се създават специализирани звена (комитети), които ръководят банковата политика в съответна област.

Мениджърският екип на банката осъществява ръководството на конкретната ежедневна банкова дейност на различните нива на изпълнителските екипи. В банковите клонове, в зависимост от обхвата на дейностите, се разкриват обслужващи звена по: разплащанията, кредитирането, счетоводната дейност на банката, касовата дейност, сделки с валута и ценни книжа, набиране на влогове и депозити и др.

3. Лицензиране на банковата дейност 

Понятие за банков лиценз, изисквания и документи за получаване на банков лиценз, основания за отнемане на банков лиценз.

А. Лицензиране на Търговска банка - за извършване на банкова дейност се изисква лиценз, издаден от БНБ. Заявлението за издаване на лиценз се подава в писмена форма и към него се прилагат: уставът и другите учредителни актове на заявителя, документи, съдържащи данни за записаните акции и направените вноски, план на деловата дейност на банката, описание на управленската и организационната структура, дейността на отделните организационни единици, разпределението на отговорностите между изпълнителните директори и другите администратори, организацията и управлението на информационната система на банката, механизма за защита на информацията, описание на системите за вътрешен контрол и на системите за управление на рисковете, както и програма за мерките срещу изпирането на пари, имената и адресите на членовете на надзорния и управителния съвет (съвет на директорите) на банката и подробни писмени данни за тяхната квалификация и професионален опит, данни за лицата, записили пряко или косвено три и над три на сто от акции или дялове в капитала или имуществото им или упражняващи контрол върху тях, други сведения и документи, определени с наредби или поискани от БНБ.

Преди да се произнесе по заявлението за издаване на лиценз, БНБ извършва проучвания и установява валидността на представените документи, надеждността и финансовото състояние на заявителя. Лиценз за извършване на банкова дейност се издава, ако са изпълнени едновременно всички условия, описани в закона, свързани с бъдещата дейност на банката.

БНБ вписва в регистър издадените лицензи след което тя уведомява Европейската комисия относно всеки издаден лиценз и изискванията за лицензиране. Банката, лицензирана в държава членка на ЕС или друга държава, може да започне извършване на дейност на територията на Република България след получаване на съобщение за това от БНБ.

Б. Отнемане на банков лиценз от Централната банка - БНБ може  да отнеме лиценз за извършване на банкова дейност, когато:

- банката не започне да извършва разрешената банкова дейност в определения в закона срок от издаването на лиценза

- са установени законови нарушения, свързани с лицензирането и дейността на търговската банка

- банката е представила неверни сведения, които са послужили като основание за издаване на лиценза

- банката е преустановила извършването на дейност за срок повече от предвидения в закона

- банката престане да отговаря на условията, при които е бил издаден лиценза

- банката не разполага с достатъчно собствен капитал или не може да се смята, че ще продължи да изпълнява задълженията си към кредиторите, включително когато не осигурява сигурност на поверените й активи

БНБ задължително отнема издадения лиценз при неплатежоспособност, когато не се изпълняват в срок изискуеми парични задължения, или собственият й капитал е отрицателна величина.

С отнемането на лиценза дейността на банката се прекратява и се извършва принудителната й ликвидация. БНБ отправя искане до компетентния съд за откриване на производство по несъстоятелност. Решенията на БНБ за отнемане на лиценз се обнародват в „ДВ“. Тя уведомява Европейската комисия за всеки отнет лиценз на банка.

4. Операции на Търговските банки

Търговските банки осъществяват парично, платежно, кредитно и капиталово посредничество на своите клиенти, чрез многообразните си операции.

От позициите на банковия баланс операциите се разграничават на два вида:

- Пасивни операции, които изразяват формирането на собствения и мобилизирането на чуждия капитал

- Активните операции – показват направлението на тези средства, т.е начините и формите на използване на банковия капитал

А. Пасивни операции на Търговските банки - в пасивните операции на търговските банки се включват операциите по формирането на собствения капитал и операциите по мобилизирането на чужди средства (капитал):

- Формиране на собствения капитал – Основната операция на всяка търговска банка. Банката може да получи лиценз, само при положение че е образуван регламентираният размер на собствения капитал.

- Привлечени средства – привлечените средства се мобилизират чрез междубанкови кредити и чрез привличане на безсрочни, спестовни, срочни депозити на гражданите от средствата по разплащателните (текущите) и нетекущите сметки на фирми и организации. Депозитите са 80 -85% от банковите пасиви.

В пасива на банковия баланс съществено място заемат и кредитите, които банките получават от паричния пазар (Централната банка, други банки, специализирани банкови и небанкови финансови институции и др.). Нефинансовите субекти кредитират банките, когато закупуват емитирани от тях собствени облигации и чрез депозитните сертификати

Когато търговските банки имат нужда от ликвидни средства те могат да продадат на паричния пазар ценни книжа, което представлява форма на получен кредит (т.е. източник за набавяне на ликвидни средства до договорения срок за обратната покупка).

Б. Активни операции на търговските банки – при осъществяването на активните операции търговските банки се стремят да повишават своята рентабилност като следят за запазване на ликвидността на активите си. Затова основен подход тук е всяка банка да има възможност да посреща ежедневно задълженията си към клиентите и всички кредитори (да осигури текущата си ликвидност). За тази цел тя формира:

- Касова наличност и приравнените към нея средства (минимални задължителни резерви в Централната банка, депозити в други банки, чекове и други платежни документи на инкасо).

- Кредитни операции – те са най-съществената част на активните операции на търговските банки. Те заемат 50-60% от активите на търговските банки в развитите страни. Същевременно обаче кредитите са и най-малко ликвидни, т.е те са най-рисковият актив на банките (не могат да се превръщат в пари преди настъпването на падежа). Поради това всяка търговска банка се стреми да диверсифицира кредитния си портфейл чрез предоставяне на кредити с различна степен на риск. Освен това по този начин се осигурява и ритмично формиране на доходите на банките.

- Лизингови операции - Търговските банки участват и в лизингови операции (косвено, като кредитират участниците в тези операции, и пряко – като закупуват ДМА и ги предоставят под наем, т.е банките изпълняват функциите на лизингови организации).

В. Комисионни операции на Търговските банки - комисионните (посредническите) операции на търговските банки са третият вид банкови операции. При тях банките не ангажират собствен капитал (в преобладаващите случаи). Те извършват услуги на своите клиенти, срещу което получават доход под формата на такси, комисионни и др. подобни плащания. Такива операции са:

- преводни, акредитивни, инкасови

- доверителни (управление на средства и капитали по поръчка на клиенти)

- емисия, покупко-продажба на ценни книжа

- покупко-продажба на валута

- анализи, информация, прогнози по поръчка на клиенти и други подобни

5. Отношения между банките и обслужваните от тях лица и останалите икономически субекти

Отношения на Търговските банки с другите субекти на паричния пазар

1. Държавата - при осъществяването на своята дейност търговските банки, на първо място, влизат в отношения с държавата. Държавата поставя рамковите условия за протичане на икономическите процеси и съвместимата дейност на банките и икономическите субекти. Рамковите условия представляват правни норми за развитие на икономиката и икономическите отношения.

2. Осигурителните, данъчните и статистическите институции – по повод възникнали задължения към държавата (плащане на данъци, внасяне на осигуровки, изготвяне на информационни справки)

3. Централната банка – Централната банка издава и отнема разрешения на търговските банки за извършване на банкова дейност. Тя регулира тяхната дейност чрез система от парично-кредитни инструменти и финансира търговските банки като им предоставя кредити, изкупува от тях ценни книжа, извършва валутни операции и пр. Централната банка извършва и текущ контрол върху изпълнението на банковите операции. Тя създава информационна система за паричните задължения на клиентите към банките. За осигуряване на лоялни отношения между банките и техните клиенти БНБ, определя условия, които трябва да изпълняват при извършване на влоговата, кредитната, валутната и друга банкова дейност.

4. Другите Търговски банки – отношенията с другите Търговски банки има двояк характер. От една страна, банките се конкурират по отношение на разнообразието, условията, цената и качеството на банковите услуги, привличането на клиенти, иновациите и общественото доверие към тях, а от друга страна, те могат да бъдат и добри партньори. Чрез предоставяне на депозити, междубанкови кредити, операции с валута, с ценни книжа и други операции, банките си партнират. За защита на своите интереси като икономически субекти банките създават обединения (банкови съюзи).

5. Небанкови институции – също са двуяки. От една страна, те се конкурират в областта на финансовите услуги и качеството на обслужване.

От друга страна, поради това, че небанковите институции са специализирани в определени финансови дейности, като кредитиране, лизинг, факторинг, форфетиране, сделки с валута и ценни книжа и т.н., ги прави желан партньор от банките при извършване на дадени сделки. Например извършване на факторинг, лизинг, оценяване на особени залози като скъпоценни камъни, произведения на изкуството, антики и др.

6. Предприятията – базират се на факта, че предприятията са основни участници в икономическите процеси и като такива ползват определени финансови услуги, в т.ч. посредничество при извършване на плащания, обмяна на валута, кредитиране, финансиране на търговски сделки, консултантски услуги, доверителни услуги, посредничество при пласиране на ценни книжа и др.

7. Населението – базират се на потребностите на хората от ползване на банкови услуги. Домакинствата са потребители на блага, за закупуването на които понякога средствата не достигат. Чрез своята дейност банките дават възможност за закупуването и потреблението на стоки и услуги предлагани от предприятията и учрежденията. Например покупка на жилище, автомобил, мебели, плащане на образователни и здравни услуги, възможност за пазаруване с ЕПИ и др.

Всеки клиент и всяко партньорство са важни за търговската банка. Когато реализира своята дейност банката трябва да обърне внимание на техните желания и интереси.

6. Вътрешен банков контрол 

А. Същност на вътрешния банков контрол - поради своята специфична дейност банките са силно изложени на различни рискове. Ето защо липсата на адекватен контрол в банковата дейност, води до намаляване на банковата ликвидност и рентабилност, застрашава съществуването на институцията и може да доведе до криза в цялата банкова система. Изискванията към организацията и дейността на вътрешния контрол в банките, банковите групи и клоновете на чуждестранни банки се определя с наредба на БНБ.

Вътрешният банков контрол е съвкупност от процедури и правила, които спомагат за постигане на основните цели, свързани с дейността на банките и банковите групи, а именно максимизиране на доходите и контрол върху законовите и вътрешните нормативни документи на банковата дейност. Той е част от финансовия контрол и има за предмет отношения, регулирани от банковото право.

Вътрешният банков контрол е начин за осигуряване законосъобразно и правилно функциониране на банковата институция. Той е непрекъснат процес, осъществяван от органите за управление на банката и от лицата, заети с вътрешно-контролни функции.

Разглежда се като съвкупност от системи за контрол, които трябва да осигуряват:

- правилно и законосъобразно извършване на банковата дейност

- нормално протичане на банковата дейност

- изпълнението на приетите планове, правила и процедури в банката

- реализиране на целите и задачите на банките и банковите групи

- икономично и ефективно използване на ресурсите

- намаляване на различните рискове, свързани с банковата дейност

- опазване на банковата ликвидност

- надеждност и цялостност на финансовата и управленската информация

Банките приемат правила относно организацията и дейността на вътрешния контрол, съобразени с обема на извършваните операции, разнообразието на сделките и видовете рискове, произтичащи от тях

Въз основа на съществуващото законодателство, изготвят и представят в Централната банка финансови отчети, отразяващи тяхното финансово състояние.

Банките, участващи в банкови групи и холдинги, представят консолидираните финансови отчети на групата или холдинга, в които участват. Годишните финансови и надзорни отчети се проверяват и заверяват от специализирано одиторско предприятие.

Б. Системи за вътрешен контрол - организацията на вътрешния контрол в банките следва да съответства на обема на извършваните операции, разнообразието на сделките и видовете рискове, произтичащи от тях. Тя се подчинява на изискванията за икономичност, ефективност и разумна достатъчност на контрола.

Елементите на вътрешния контрол обхващат:

1. Управленски контрол – компетентният орган за управление на банката приема и периодично преглежда нейната организационна структура, реда за определяне и делегиране на правомощията и отговорностите на длъжностните лица, стратегията и плана за нейната дейност, рисковата политика и правилата за контрол на риска, реда за изготвяне и обхват на управленската информация, организацията на оперативния контрол, правилата и процедурите по одобряване, изпълнение и отчитане на операциите, вътрешните правила и процедури за наблюдение на риска и ефективността на контролните системи и докладване на установените слабости в организацията и дейността на структурните звена, кодекс за етично поведение на администраторите и служителите и системата за обучение, оценка и стимулиране на лицата, заети с контролни функции и др.

2. Контрол на риска – всяка банка поддържа подходяща система за контрол на риска, която включва: определяне на рискове за банката и техните източници и на моделите за управление и оценка на рисковете, периодичен преглед на рисковата матрица на банката, наблюдение и периодична оценка на вътрешните правила за управление на риска, съобразно пазарните условия, на реда и процедури за оценка на риска, на рисковите лимити, на допускане на изключения в случаи на извънредни ситуации, вид, структура и периодичност на отчетите за риска

3. Отчетност и информация  - всяка банка поддържа система за отчетност и информация, чрез която трябва да осигури бърз достъп до информация. От една страна, така се осигуряват условия за информиране на ръководството относно операциите, рисковете и текущото състояние на банката, от друга страна, се информират служителите относно целите, задачите, политиката на банката и информация, свързана с решенията на ръководството.

Всички банкови сделки и операции се регистрират своевременно и изчерпателно в хронологичен ред. Банките водят електронни файлове и досиета на сделките по видове операции, клиенти и други избрани от тях критерии.

Банковите досиета съдържат: опис на документите в досието, вътрешни банкови документи, протоколи, споразумения, договори и друга информация относно клиентите и пазара.

4. Вътрешен одит – вътрешният одит е оценъчна дейност на банковите сделки и операции и системите за контрол. Тя се осъществява от специализирана служба за вътрешен контрол, която подпомага органите на управление при вземане на решения и следи за тяхното изпълнение. Всяка банка създава специализирана служба за вътрешен одит, чието ръководство се избира и освобождава от общото събрание на акционерите. Ръководството на тази служба информира незабавно БНБ за установените от него нарушения в управлението на банката, които са довели или могат да доведат до значителни вреди за банката.

При изпълнение на своите функции специализираната служба проверява и оценява: системата за отчетност и информация, полезността на изготвяните анализи, електронните информационни системи и верността на данните, законосъобразността на операциите, спазването на вътрешните правила и процедури и изпълнението на управленските решения, вътрешните контролни процедури при извършване на сделки, резултатите и ефективността от дейността, системите за управление на риска, методите за оценка на риска и достатъчността на капитала, надеждността и навременността на надзорните отчети, защитата на активите на банката от безстопанственост и злоупотреби, изпълнението на договорите и поетите ангажименти, подбора и квалификацията на кадрите, както и съответствието на длъжностните характеристики и правомощията.

Обекти на вътрешния банков контрол са:

- наличие на записи за реално извършени операции

- наличие на пропуски при счетоводно отразяване на операциите

- правилно и точно записване на отразените парични суми

- съответствие при счетоводно отразяване на операциите със съответните стандарти

- наличието на правомощия на лицата, извършвали действия, свързани с банката

- съответствие на извършените сделки с интересите на банковите акционери и кредитори

Функции на вътрешния банков контрол са:

Функциите на специализирания банков контрол, към които се отнася контрола по:

- спазването на основните принципи, заложени в законодателството

- осигуряване на правилното прилагане на кадровата политика на банката

- изпълнението на поетите задължения от банката

- изпълнението на решенията на Съвета на директорите

- опазването на активите на банката от кражби, злоупотреби и др.

- спазването на всички закони, подзаконови и вътрешни нормативни актове, регулиращи банковата дейност

Функции на вътрешния одиторски контрол, към които се отнася контрола по:

- подготовката на предвидените в нормативните актове отчети, изготвени от банката

- външен одит

- извършва проучване и изготвяне на доклади от вътрешните одитори по проблеми, възложени за проучване от Съвета на директорите

Основни форми за осъществяване на вътрешен контрол в банките са: превантивен, текущ и последващ контрол, които се реализират чрез контролни проверки.

Контролните проверки, свързани с банковата дейност биват:

- всеобща проверка – обект на контрола е дейността на банката като цяло

- тематична проверка – обект на контрола е определено направление на дейността

- текуща проверка – изразява се в един непрекъснат и ежедневен процес на контрол

- документална проверка – обект са документите и счетоводните записвания

- смесена проверка – обект на проверката са документите, счетоводните записвания и фактическото състояние на банковите активи и пасиви

- оперативна проверка – изразява се в проучване и анализ на отделните елементи от дейността на банката и изготвяне на препоръки за повишаване на тяхната ефективност.

- комбинирана проверка – съчетава тематичната и оперативната проверка

- вторична проверка – осъществява се от вътрешен одиторски контрол

Етапите, през които преминават вътрешните контролни проверки, са показани в таблицата:

Етапи за осъществяване на вътрешни контролни проверки	Особености
I етап: Вземане на решение за извършване на контролна проверка и уведомяване съответния висшестоящ орган	Решението съдържа информация за дата, час и начало на проверката, обект, обхват, спецификация и изпълнители на проверката
II етап: Изготвяне на план за контролната проверка	Планът определя срока, обхвата на проверката, видовете документи, методите за набиране и анализ на информация и служителите, които ще бъдат проверявани
III етап: Запознаване с документите, определени в плана на контролната проверка и прилагане на методите за набиране и анализ на информацията	-определяне обема на проучване -проучване на обекта на проверката -сравняване на документи и регистри -изготвяне и попълване на въпросници -провеждане на разговори със служители -използване услугите на експерти и др.
IV етап: Изготвяне на работни документи за контролната проверка	Работните документи, съдържат информация за извършените от проверителите действия и установените от тях факти. В тях се записва информация за мястото, дата и час на съставяне, данни за проверяващия и неговия подпис.
V етап: Изготвяне на актове, удостоверяващи резултатите от извършената контролна проверка	Актовете се представят на засегнатите лица за запознаване с направените констатации. Те съдържат констатации, мнения, препоръки и становища за подобряване на банковата дейност. Ръководителят на проверения обект представя обяснения или възражения относно направените констатации и препоръки в установените срокове.
VI етап: Представяне на документите от контролната проверка на изпълнителните директори на банката и прилагане на мерки за подобряване на банковата дейност	Компетентните органи и администратори налагат мерки за отстраняване на нарушенията и слабостите, констатирани по време на извършената проверка и уведомяват за тях специализираната служба за вътрешен контрол

В. Вътрешен контрол в Банковите групи - органите за управление в банките осигуряват системи за контрол, адекватни на организацията на банковата група и спецификата на контролните предприятия, като поддържат:

- системи за контрол и прилагане на процедури по отношение на пряко и/или съвместно контролираните дружества

- съвместимост и съгласуваност на системите за оценка и контрол на риска на консолидирана основа

- необходимата управленска информация

- реда за изготвяне на отчетите за надзор на консолидирана основа

Органите за банков надзор оценяват системите, организацията и ефективността на вътрешния контрол в банките и банковите групи. Заедно с ръководителят на специализираната служба за вътрешен контрол провеждат периодични обсъждания и консултации относно рисковете от дейността на банката, мерките, които следва да бъдат предприети, както и взаимоотношенията в външните проверители.