БАНКИТЕ КАТО УЧАСТНИЦИ НА ВАЛУТНИЯ ПАЗАР

1. Валутен пазар

А. Понятието „валутен пазар“ - валутният пазар е съвкупност от взаимно свързани субекти, които търгуват валутите, които са обект на тази търговия и в резултат от нея се формира валутния курс в процеса на търсенето и предлагането им.

Технически валутният пазар представлява система от дилърски служби и офиси, свързани помежду си с електронни средства. Това е цялата съвкупност от субекти, обекти и отношения, които възникват по повод търговията с валутите и резултатите от нея.

За създаването и развитието на валутните пазари са били необходими редица предпоставки (условия). Сред тях най-съществени са:

- развитието на международните икономически взаимоотношения и превръщането им в редовни и трайни връзки между субекти от различни страни

- развитието и разпространяването на платежните и кредитните средства, които прекрачват границите на своите национални стопанства и получават международно приложение (използване)

- развитието на банковото дело и свързаните с това кореспондентски връзки между банки от различни страни

- развитието и усъвършенстването на средствата за телекомуникация

- институционализирането на международната валутна система, чрез което валутните взаимоотношения в глобалните рамки получиха възможност да се регламентират (на базата на традициите или чрез международната договореност).

Характеристики на съвременните валутни пазари:

1. Все по-малко изразяват националните особености на своето първоначално зараждане и функциониране. Поради уеднаквяването на валутните системи и режими на развитите страни и постепенното приобщаване към тях на по-слабо развитите страни, националният характер на валутните пазари изчезва и те се превръщат в единен глобален валутен пазар

2. Модерните валутни пазари са характерни предимно с използването на съвременни електронни средства за осъществяване на контактите и за извършване на валутните сделки и операции.

3. Друга характерна черта на валутните пазари са спекулативните операции – докато първоначално преобладаващите валутни сделки се извършват с цел да се осигурят валутни средства за осъществяване на плащания по реални сделки (свързани с реализацията на обществения продукт), с развитието на валутните пазари в условията на небазирана на пълноценните пари валутна система започват да се засилват арбитражните операции, които имат спекулативен характер (в съвременното тълкуване на това понятие).

Ролята и въздействието на валутните пазари в съвременната икономика нараства (след 60-те години на XX в.):

- Те се превръщат в съществено звено в механизма на националните и международните парични системи

- На валутните пазари външнотърговските контрагенти имат възможност да закупят или да продадат чуждестранна валута, която им е необходима за извършване на плащането по сделката, или да превърнат в местна валута получената от износа чуждестранна валута. Така валутните пазари спомагат за своевременно извършване и приключване на валутните разплащания между контрагентите от различни страни. Без наличието на развити и модерни валутни пазари тези разплащания биха се забавили и затруднили

- На валутните пазари се извършват операции с чуждестранни валути, които имат за цел субектите да се предпазят от валутен риск или този риск да бъде сведен до минимум. Това също увеличава ролята и значението на съвременните валутни пазари

- Валутните пазари се използват и за извършване на операции и валутни сделки от банки, фирми, официални институции и лица за диверсифициране на валутните наличности и резерви. По този начин се извършват множество валутни операции по превръщането на една чуждестранна валута в друга, на местна валута в чуждестранна и пр., с което се увеличава оборотът и обемът на съответните валутни пазари.

- Съвременните валутни пазари са „полето“, на което се осъществяват сделки и операции по регулирането на валутните курсове (в неговите разновидности: стихийно пазарно регулиране и официално регулиране чрез интервенциите на официалните финансови органи).

- На валутните пазари се извършват и сделки, които имат за цел главно получаване на печалба (спекулативна печалба) от разликата в курсовете на съответните валути, обект на сделките.

Участниците на валутните пазари са:

1. Различни клиенти, търсещи и предлагащи валута

2. Дилърските (посредническите) фирми

3. Банките (предимно маркетмейкърите) – т.е тези, които по всяко време котират курсовете на търгуваните конвертируеми валути.

Съвременната търговия с валути е предимно междубанкова, тъй като банките са главните участници на този пазар. По принцип всички банки могат да участват във валутната търговия. Практически обаче, в страните с развита пазарна икономика определени банки се специализират в сделките и операциите с чуждестранни валути. Поради това тези банки, които имат право да извършват валутни операции, се наричат „упълномощени“, „девизни“ или „валутни“ банки.

Когато на една банка (или друг субект) е даден пълен лиценз, това означава, че тя има право да извършва всички банкови валутни сделки и операции на вътрешния и на международния пазар.

Обменните бюра могат да извършват банкови сделки с валута и валутни средства само в наличност. Те нямат право да извършват валутни операции по безналичен начин (по сметка).

Б. Валутният пазар в България - в условията на „плановата“ икономика практически в нашата страна валутен пазар не е съществувал. През 1990 г. се прие принципната постановка за либерализиране на валутния режим и за създаване на валутен режим.

През 1991 г. се измени валутният режим, в който главната идея бе преминаването от административно – бюрократично разпределение на валутата – към създаването на вътрешен валутен пазар, на който да се формира реален валутен курс. Опасността да се доларизира нашата икономика бе преодолян чрез забраната да се извършват продажби на стоки и услуги срещу долари или друга чуждестранна валута. Чрез това се преустанови дейността на „валутните“ магазини (с изключение на митническите зони и някои други официални места).

Чрез тази реформа значително намаля ролята на държавата в разпределението на валутните ресурси. Валутната търговия се съсредоточи в БНБ, търговските банки и други юридически и физически лица, които имат лиценз за извършване на валутна дейност.

Така през първите месеци на 1991 г. започна да функционира междубанков валутен пазар. Операциите на този пазар бяха в малък обем, а основните участници бяха ЦБ и големите търговски банки. Постепенно на пазара се включиха и частните разменни бюра, чрез които се влияе за нормализирането на конкретните курсове и особено – за оптимизиране на разликите между курсовете „купува“ и „продава“.

Първоначално валутният пазар бе изолиран от външните за страната фактори и валутни пазари. Върху него оказваха влияние главно вътрешните и понякога – спекулативните фактори. През последните години обаче се засилва влиянието на международните пазари и процеси върху нашия валутен пазар.

2. Валута. Видове валути

А. Валута – обхват, валутни символи и кодове  

Обхват на понятието валута - с валута в практиката се означава:

1. Паричната единица на всяка страна, която е основа на националната парична система

2. Чуждестранните парични средства, независимо в какво са изразени – банкноти, платежни и кредитни средства, ценни книжа и пр., които дават право на съответно вземане.

Валутни символи и кодове - за нуждите на финансовите операции названията на валутите се свеждат до съкратени символи или до съчетания от букви („код“). Кодът на валутите се състои от три букви: първите две означават страната, а последната – първата буква от названието на валутата. Ето и някои от най-употребяваните кодове на валути: EUR, GBR, USD, CAD, CHF. Освен код за обозначаване на валутата се използват и символи като например: $, €, ¥, £ и т. н

Б. Видове валути  

Условия за изпълнение функциите на международна валута от националните валути - за да може една национална валута да изпълнява функциите на международно сметно, платежно и резервно средство, трябва да са налице няколко много съществени икономически условия, като:

- Мощно икономическа база на съответната страна

- Висок дял в световното производство

- Голям обем на външната търговия

- Стабилност на вътрешното ценово равнище

- Развит капиталов пазар

- Развита и ефективно действаща банкова система

- Либерален режим на валутните операции и конвертируемост на националната валута

- Достатъчни златно-валутни резерви

С развитието на националните парични системи и създаването на международна валутна система, стана възможно отделни национални валути да изпълняват основните парични функции на международния пазар. Това същевременно е процес на постепенно превръщане на националните валути в международни (в международно използвани).

Познати са два вида международни валути:

1. Национални валути, които са  предназначени да изпълняват парични функции вътре в рамките на собствените национални стопанства, но при определени условия стават международно използваеми

2. Нови валути, които не са свързани с никое национално стопанство и национална парична система, т.е. те не са национални валути. Такива нови международни колективни (ненационални) валути са Специалните права на тираж (СПТ) на МВФ и европейската парична единица ЕВРО. Те имат и най-широко използване в съвременната международна валутна система. Разбира се, има и други колективни (ненационални) валути, които се използват в някои регионални общности. Те имат предимно качеството на сметни единици (както беше до 2002 г. с ЕКЮ -то в ЕС).

В. Конвертируемост на валутите - под конвертируемост на валутите се разбира свободната разменяемост на една валута за друга, без за това да е необходимо разрешение на правителствени, банкови и валутни органи на страната, където се извършва обменът.

В нашата съвременност конвертируемостта на валутите може да се разглежда от два аспекта, като:

- Икономическо явление – икономическата категория „конвертируемост“ на валутите представлява съвкупност от условия и възможности за свободна безпрепятствена обмяна на валутите помежду им.

- Правна категория – като категория на правото, конвертируемостта е установеният по пътя на закона режим на свободна обменяемост на валутите.

Според чл. 8 от Устава на МВФ понятието „конвертируемост“ означава, че конвертируеми са валутите на държавите, които не въвеждат ограничения при обмена на националната си валута срещу други валути за плащания по текущите статии (текущата сметка) на платежния баланс. И обратно, страните, които се придържат към клаузите на чл.14 от Устава на МВФ прилагат строг контрол на валутните разходи и ги лицензират. Техните валути не са конвертируеми. Практически въведената конвертируемост на валутите не е еднаква по отношение на основните им качествени характеристики, което води до тяхното разграничаване на: конвертируеми и частично конвертируеми валути

В международната практика с решенията от Кингстън, влезли в сила през 1978 г., се въвеждат две понятия:

1. Свободно използваема валута – за свободно използваеми валути се признават тези, които най-широко се използват в международните плащания и влизат във валутните резерви на страните, като: доларът на САЩ, британският паунд, японската йена, еврото и др.

2. Свободно обръщаема валута – това са тези валути, които са конвертируеми и свободно се продават на главните валутни пазари, но нямат статут на международни платежни и резервни средства.

КОНВЕРТИРУЕМОСТ НА БЪЛГАРСКИЯТ ЛЕВ - при въвеждането на валутния борд в България, лева бе определен като конвертируем в базисната валута (DM). Сега е ЕВРО – то. Чрез него практически българската национална валута може да се конвертира с останалите водещи валути на МВП.

3. Валутен курс

А. Определение на понятието курс на валутите - като икономическа категория валутният курс изразява съпоставянето, съизмерването на валутите (национални или международни) помежду им, което се базира на определени обективни и субективни условия и фактори. По-конкретно валутен курс е съотношението между националните валути или цената на една парична единица (национална или колективна) изразена в друга

Б. Видове валутни курсове - цената на валутите има две величини в зависимост от това дали тази цена или курс се отнася за сделките купува или за продава.

Курс „купува“ и „продава“ – банките и другите официални органи (субекти) обявяват за всяка валута отделен курс, по който купуват или продават тази валута. Това са курс купува и курс продава. Разликата между двата курса се нарича марж (спред). Разликата в курса формира част от банковата (на валутните търговци изобщо) печалба.

Централен курс – на валутните пазари котировката на валутите се формира чрез процедурата на фиксинга. Тази процедура представлява определяне на междубанковия курс на валутите чрез последователно съпоставяне на обемите и цените на търсената и предлаганата валута. От това съпоставяне произтичат курсовете „купува“ и „продава“ за всяка отделна валута. Тези курсове се публикуват в съответни бюлетини или се съобщават по определен начин.

Системи за фиксинг на валутните курсове - познати са две системи за осъществяване на фиксинг:

1. Активен фиксинг – при системата на активен фиксинг заявките за „купува“ и „продава“ се обобщават в определен час на деня и се определя „цената“ (фиксинг) на равнище, което в най – голяма степен покрива предложенията за продажби и покупки на валутите. По тази „цена“ се извършват сделките между контрагентите по всички сделки, независимо от първоначалните им оферти.

2. Пасивен фиксинг – тази система се основава на средноаритметичните величини на прилаганите на борсите курсове по сделките със съответните валути. При изчисляването на средната величина се изключват предложенията с най-висок и най-нисък курс. Това е т.нар. „японска“ система за изчисляване на фиксинга (одобрена от МВФ). Характерно за системата на пасивния фиксинг е, че на пазара не се извършват реални сделки по фиксираната цена. Тази цена служи само за статистически, счетоводни и други подобни цели (митнически оценки, парични преводи и пр.).

След въвеждането на валутния борд у нас (и обвързването на лева към ЕВРО-то), посочената система на фиксинга отпада. Курсът на лева, както се обявява от БНБ, е фактически курсът на еврото към другите валути за съответния ден, преизчислен чрез съотношението на лева към еврото (1, 95583 лв. за 1 евро).

Система на кръстосан курс - когато курсовете на валутите са подложени на постоянен натиск на пазара и непрекъснато се променят, се появява необходимостта да се използва системата на кръстосан или крос курс. 

Механизмът на тези курсове се състои в цената на дадена валута спрямо трета валута, приета за база. Обикновено за такава валута се избира някоя от „свободно използваемите“ валути ($, €, ¥). По този начин кръстосаният курс между две валути се получава по косвен път чрез поотделното им съпоставяне към базисната валута. Изчисленията се правят по принципа на простото тройно правило.

Г. Котиране и котировки 

Котиране на валутите – означава посочване курса (цената) на валутите в съответни информационни средства.

Кой котира (извършва и обявява котировките на валутите)? – предимно банките и оторизираните за търговия с валути субекти (напр. сарафите). Според традициите в някои страни валутни курсове се посочват и на валутните борси – там, където ги има. Когато се прилага системата на валутни ограничения, валутните курсове се определят централизирано от съответните правителствени или банкови органи.

Системи за котиране – исторически (във времето) са се оформили две системи за обявяване на курсовете („на цената“) на отделните валути. Това са практикуваните системи на пряко и косвено котиране на валутите.

1. При прякото котиране – за единица се обявява чуждестранната валута и тя се изразява в местна (национална) парична единица. Например: $1:1.65лв. По този начин непроменлива величина са чуждестранните парични единици, които се „оценяват“ в променливата величина на местната (националната) валута. Така например таблиците, които се съставят за курсовете на чуждестранните валути, изразени в местна валута представляват система за пряко котиране.

2. При косвеното котиране („американска система“) – непроменлива величина е собствената парична единица (или валутата, за която питаме), която се „оценява“ в чуждестранни валути, които са променлива величина. Тази система е възникнала и се прилага за оценка на британския паунд (£) и на свързаните с него валути. Например £1:$0,91.

4. Фактори на валутния курс

Върху „цената“ на валутите оказват влияние различни фактори. Освен това, „цената“ зависи и от системата на валутните курсове, която се прилага в национален или в международен план. Тази система може да се е наложила от обективния ход на развитието на паричните системи или да е приета чрез международно съгласие (договореност) между страните, участващи в съответната международна валутна система.

А. Валутен курс при пълноценно парично обръщение - понятието Валутен курс възниква при системата на пълноценното парично обръщение, когато валутният курс се определя въз основа на монетния паритет, т.е. паритета на златното съдържание на всяка от сравняваните национални парични единици.

МОНЕТЕН ПАРИТЕТ – съотношението между златното съдържание на сравняваните национални валути. Практически се получава, като златното съдържание на една валута се раздели на златното съдържание на другата валута.

Връзката между валутния курс и монетния паритет може да се обясни с механизма между търсенето и предлагането на съпоставяните валути на валутния пазар. Валутният курс се равнява на монетния паритет, когато търсенето е равно на предлагането. Когато има неравенство между търсенето и предлагането на тези валути, курсът се отклонява от своята основа (монетният паритет). Това отклонение е в плюс (+), когато търсенето на тази валута превишава предлагането, и в минус (-), когато предлагането на същата валута превишава нейното търсене на същия пазар.

В преходния период от пълноценни към непълноценни парични системи валутният курс се оценява от официално обявения мащаб на цените на националните валути.

МАЩАБ НА ЦЕНИТЕ – в условията а пълноценните парични системи изразява определено количество от паричната стока (злато или сребро), прието официално за съдържание на националната парична единица.

В условията на прехода от пълноценно към непълноценно парично обръщение база за сравняване на валутите е и т.нар. валутен паритет, който в голяма степен е подобен на монетния паритет. Разликата между тях се състои в това, че в първия случай валутите са обменяеми за паричната стока, а във втория – няма такава обменяемост.

ВАЛУТЕН ПАРИТЕТ – паритет между официално обявеното златно съдържание на сравняваните валути, без това автоматично да означава, че валутата може да бъде обменяна за посоченото количество злато.

Б. Валутен курс при непълноценно парично обръщение - в съвременните условия единствено възможна реална основа за съпоставяне на валутите е тяхната покупателна сила, т.е. паритетът на покупателната им сила.

ПАРИТЕТ НА ПОКУПАТЕЛНАТА СИЛА – съотношение между националните валути, изчислено според покупателната им сила по отношение цените на стоките и услугите на съответните национални пазари.

Между паритета на покупателната сила на валутите и курса на сравняваните валути има непосредствена зависимост. Разбира се, не може да се очаква пълно съвпадение между тези величини.

Паритетът на покупателната сила на валутите е само най-общата основа за сравняване „ценността“ на валутите. Такъв показател може да има влияние върху валутния курс само за сравнително дълъг период. В такъв случай той може да се използва за разкриване на тенденциите в развитието на съответните курсове на валутите.

В условията на съвременната международна валутна система връзката между паритета на покупателната сила и „цената“ на националните валути е по-силно изразена за тези от тях, които не се използват като основни валути за плащания на международния пазар.

В. Дългосрочни, средносрочни и краткосрочни фактори за определяне на валутния курс - според характера на влиянието им и въздействието върху курса на валутите, факторите може да се систематизират в три групи:

Базисни (фундаментални, дългосрочни) - към тях се отнасят: величината и нарастването на БНП, участието на страната в световната икономика; Пт; стоково и друго обезпечаване на валутата и пр.

Тези фактори се променят бавно, поради което определят трайното положение на съответната валута на световния валутен пазар. Най-общо те изразяват икономическата мощ на страната и характеризират „фундамента“ на съответната валута.

Пазарни фактори - действат средносрочно. Тук се отнасят: състоянието на текущия платежен баланс (текущата сметка), салдото на баланса на движението на капиталите (капиталовата сметка на ПБ); относителното равнище на лихвените проценти (лихвен диференциал); темпът на нарастване на цените и пр.

Тези фактори са свързани най-общо с платежния баланс на страната и определят позициите на съответната валута през годишния период.

Краткосрочни фактори - имат предимно психологически характер (без да изключваме и икономическите им характеристики). Те са свързани и произтичат от непосредствената ежедневна практика на валутните пазари. Поради това тези фактори оказват пряко влияние при конкретното формиране на „цените“ на валутите. Към тях обикновено се отнасят: интервенциите на ЦБ-а на валутния пазар; мнението на експертите относно конкретното състояние на валутите и прогнозите за очакваното им развитие, както и всички други въздействия върху нагласата на клиентите да купуват или да продават валута (спекулативни, дезинформационни и пр.).

Тези фактори въздействат върху ежедневното поведение на участниците на валутния пазар и формират ново съотношение между търсенето и предлагането на валутите, т.е. за формирането на нов валутен курс. Тези нови „цени“ обаче запазват своето равнище обикновено за кратко време.

5. Система на валутните курсове

Съвременната практика, основаваща се на функциониращата международна валутна система, познава две основни системи на валутните курсове:

1. Фиксирани валутни курсове

2. Променливи (плаващи) валутни курсове

А. Система на фиксирани курсове - системата на фиксираните валутни курсове е свързана със създаването на съвременната МВС (с решенията на конференцията в Бретън Уудс), когато се приема първият устав на МВФ. Според тези решения страните членки на Фонда поемат задължението да обявят официалния курс на своята валута към долара на САЩ и да не допускат колебания на съответната цена на пазара извън договорените с МВФ граници. Границите на колебание на пазарния курс около официално определения курс на националната валута към долара (а оттук – и спрямо другите валути) се определяха като интервенционни точки по аналогия на т.нар. златни точки в условията на пълноценните парични (валутни) системи.

ИНТЕРВЕНЦИОННИ ТОЧКИ – крайните точки на отклонение (+,-) на пазарния валутен курс спрямо официално обявения. Първоначално границите на колебание на пазарния курс около официалния бяха малки (+/- 1%). По-късно те са незначително увеличени.

Основен елемент на системата на фиксираните валутни курсове са официалните курсове, които се определят от ЦБ и се декларират пред МВФ. Тази система на валутните курсове сега се прилага само от страни, които са въвели определени валутни ограничения.

В съвременния свят, особено за страните с пазарна икономика, прилагането на системата на официалните валутни курсове постепенно губи своя смисъл.

Б. Система на плаващи валутни курсове - системата на плаващите валутни курсове възниква стихийно в началото на 70-те години на XX в. В международната практика тя е официално въведена с решенията на Временния комитет на МВФ от 1976 г. Главно условие за функциониране на системата на променливи (плаващи) валутни курсове е отказът на страните да регулират курсовете на националните си парични единици на съответните пазари.

В условията на плаващите курсове основна величина е пазарният валутен курс. Този курс се формира на пазара според съотношението между търсенето и предлагането на валутите

Главните особености на системата на плаващите курсове са:

- допуска се свободно изменение на пазарните курсове

- няма единен международен център (както бе при системата на фиксираните курсове), спрямо който да се съпоставят измененията на курсовете на националните валути.

Разновидности на пазарния курс:

- Номинален валутен курс – този курс може да се изрази като непосредствено съпоставяне на валутите, като средна величина или индекс, показващ степента и посоката на промените между сравняваните валути

- Ефективен валутен курс – този, който обобщава и отразява измененията на пазарните курсове на една валута към няколко други валути.

- Реален валутен курс – представлява коригираният със степента на инфлация в съответните страни номинален или ефективен курс.

Комбинацията между реалния и ефективния валутен курс дава съдържанието и механизма на реалния ефективен курс. Върху „реалния ефективен курс“ въздействат:

- Измененията в номиналния ефективен курс

- развитието на цените на съответната страна и на нейните основни търговски партньори.

Страните – членки на МВФ, се придържат към една от следните системи за определяне курса на своята национална парична единица:

1. Обвързани (заковани) валутни курсове

2. Курсове с ограничена подвижност

3. Курсове с разширена подвижност

При курсове с разширена подвижност (плаващи курсове) цената на националните валути се определя без предварително да се определят критерии и показатели за критичните точки на отклоненията.

- При „свободно плаване“ – Централната банка не се намесва на валутния пазар и курсът на националната валута се формира свободно според търсенето и предлагането.

- При „управляемо падане“ – Централната банка провежда активна политика за регулиране на курса на националната си валута в съответствие с целите на валутната политика или ангажиментите към валутната система. Това плаване на валутите се нарича още мръсно плаване.

В съвременната практика най-широко се прилагат обвързаните и плаващите курсове. Валиант на системите на валутните курсове е пълзящият валутен курс. При тази система ЦБ първоначално обявява фиксиран курс, като периодично го коригира с предварителен процент на обезценка.

В. Валутни банкови операции - банковите валутни операции са:

Активни валутни операции - при тях търговските банки насочват и използват мобилизираните пари (капитали) в чуждестранна валута. Основна активна банкова операция е валутният кредит.

Пасивни валутни операции – чрез тях банките привличат валутни капитали. Тези средства са във вид на депозити или вбогове в чуждестранна валута. Срочните депозити са устойчивата част от привлечените средства в чуждестранна валута.Безсрочните валутни депозити са подложени на ежедневни колебания. Поради това често се приема уговорката собствениците им да ги теглят след изтичането на предупредителен срок (до няколко дена). Срочните депозити могат да се разглеждат като твърди пари и пари на предизвестие.

Прави се разлика между срочните депозити и спестовните влогове (в чуждестранна валута) – депозитът е с точно определен срок и след изтичането му вложителят може да тегли и използва сумата. За спестовния влог се издава валутна спестовна книжка. Той не може да се използва за текущи плащания и срокът на вложението не се определя предварително.

Комисионни операции във валута - при тях банките не влагат пари, а оказват услуги и посредничество (срещу определени комисионни възнаграждения). Такива са:

- преводните операции (разплащания с чужбина по нареждане и за сметка на клиенти)

- търговско-посредническите операции (покупко-продажба на чуждестранна валута, благородни метали и др.)

- акредитивни операции и др.

Арбитражни валутни операции - те са вид банкови операции с чуждестранна валута, при които се извършват едновременно покупко-продажби на валута, за да се получи печалба от разликата в цените на валутите. На валутните пазари се извършват валутни и лихвени арбитражи.

ВАЛУТЕН АРБИТРАЖ – представлява едновременна покупка и продажба на валута, за да се постигне валутна изгода (печалба)

6. Видове сделки с валута

Съвременният валутен пазар е предимно междубанков.

В зависимост от това дали операциите се извършват директно между банките или се включват и специализирани институции, междубанковият валутен пазар се разграничава на:

1. Пряк междубанков валутен пазар – това е основният пазар. На него банките непосредствено (директно) контактуват помежду си по поръчение на своите клиенти или търгуват за своя собствена сметка.

2. Посреднически – посредническите (предимно брокерски) фирми са неразделна съставна част от структурата на валутния пазар. Смисълът за посредническите фирми, които посредничат във валутните операции между клиентите и банките, е получаването на комисионно възнаграждение за извършената услуга.

Според времето на тяхното сключване и реалното им осъществяване са:

1. Валутни операции с незабавна размяна на ефектите – към тях се отнасят касовите операции и операциите спот. Дните за размяна на валутите в тези случаи се обозначават като кеш-дата и спот-дата.

2. Срочни валутни операции - с отложена във времето размяна на търгуваните валутни ефекти.

А. Валутни сделки спот - валутни операции с неотложена (незабавна) размяна на ефектите са известни като спот сделки. В международната практика незабавната размяна на ефектите означава размяна, която се осъществява най-късно на втория работен ден, след деня на сключването на сделката.

В международната практика са се наложили някои основни правила и обичаи при сключването и осъществяването на тези валутни сделки:

1. При обявяване котировките на валутите

2. Информацията, която се дава чрез „маржа“

3. При сключване на сделката

Обявяването (съобщаването) на котировката на определени валути, според обичаите във валутната търговия, означава че запитаният (този, който съобщава котировката) е готов безотказно да осъществява валутни сделки (операции) – „купува“ и „продава“ по съобщения (обявения) от него курс.

Независимо по какъв технически ред е договорена сделката, тя се изпълнява задължително според традициите и обичаите в международната практика. След това валутните сделки се потвърждават със съответните документи. Това практически дава възможност с договорените валути да се извършват нови контракти, без да се изчаква документираното потвърждаване на сключената преди това валутна сделка.

При сключване на контракта са възможни две ситуации:

1. Денят, който се договаря за осъществяване на плащането (размяна на валутните ефекти), да съвпада с деня на договарянето (контракта)

2. Денят на договарянето и денят на плащането не съвпадат

Тези дати в практиката на валутните пазари имат свои специфични названия: кеш-дата и спот-дата

КЕШ-ДАТА – сключването на сделката съвпада с деня на осъществяването на плащането, т.е съвпада с постъпването на договорените валути по съответните банкови сметки

СПОТ-ДАТАТА – датата на плащането по сключената валутна сделка. При нейното определяне се изключват празничните и почивните дни на субекта (страната), даваща котировката, т.е страната на запитания за котировките на валутите. Спот-датата не може да бъде извън втория работен ден след деня на контракта, когато са договорени условията по сделката.

Б. Срочни валутни сделки - следващата основна група валутни операции са срочните, наричани най-общо форуърдни. Те имат и своите разновидности.

Типично за срочните валутни операции (сделки) е обстоятелството, че съществува разлика във времето от датата на договарянето на условията (контракта) и датата на размяната на валутните ефекти. Тук трябва да се има предвид, че се отнася за размяна на валутни ефекти извън рамките на допустимите два работни дни, които се приемат при спот-сделките.

При определяне курса на валутата, за която се сключва срочна сделка, са възможни два варианта, от гледна точка на „цената“ на валутите:

1. Първо, курсът на валутата, която се търгува (купува или продава) на срок, да съвпада с курса на същата валута при сделките „спот“. Тук има съвпадение между срочния курс и курса „спот“ на търгуваните валути. Следователно няма нито премия, нито отбив за срочните сделки по отношение на сделките с неотложна размяна на валутните ефекти.

2. Второ, курсът на валутата по срочната сделка да се различава от прилагания в момента курс „спот“ на същата валута. Тук между двата курса има разлика. Тя изразява или премия, или отбив по отношение на курса „спот“.

В практиката е възможно при сключване на срочни сделки да се посочат поотделно курсовете спот и курсовете на срочната сделка. По.често, обаче, се използва само разликата между тези две величини.

Според механизма и практиката на своето осъществяване срочните сделки биват:

1. Обикновени (прости) форуърдни сделки – при тях се договаря веднага курс за покупка или продажба на валута на междубанковите пазари, но реалното прехвърляне на собствеността става на една следваща конкретна дата (извън дните, приети за спот-сделките).

Валутните курсове, които фигурират във форуърдния договор, се наричат форуърдни курсове. Те се основават на текущите спот-курсове и лихвените проценти. Обикновено котировките за тези курсове се дават на стандартни срокове 3, 6, 9 и 12 месеца. Ако възникне такава потребност, могат да се договорят котировки и за междинни срокове.

Форуърдни контракти над една година обикновено са изключение. Когато сделката е премия, това означава, че лявата котировка (спот-курс) е с по-ниска величина от дясната котировка (форуърд-курс). Противоположно на това, когато сделката е с дисконт (отбив), лявата котировка (спот-курсът) е по-висока от дясната (форуърд-курса). Естествено е котировките също да се дават и по-отношение „купува“ и „продава“.

Основен фактор при определяне на форуърдните курсове при съответните сделки е лихвеният диференциал на търгуваните валути (лихвените проценти по валутните депозити на международния пазар). Практически лихвените проценти са тези, които определят дали форуърдните контракти ще бъдат с премия или с отбив.

2. Фючърсна валутна сделка – тя е такава сделка, при която се търгуват стандартни количества валути при стандартни условия и срокове. Най-силно фючърсните сделки са развити на фондовите и стоковите борси.

Фючърсните сделки имат някои съществени отлики от обикновените форуърдни сделки:

- при тях срокът е стандартизиран. Обикновено се практикуват стандартни срокове от 30, 45, 60 и 90 дни.

- Фючърсните сделки се осъществяват на съответната борса (фючърсна борса) – на фючърсния пазар сумите по сделките са стандартизирани и са сравнително по-малки на величина – за да се направи голяма фючърсна сделка е необходимо да се сключат редица отделни контракти (които са стандартизирани).

3. Суапова сделка – при суаповата валутна операция се съчетават покупко-продажбите на две валути при условията на незабавна доставка с едновременна обратна сделка (контрасделка) на определен срок със същите валути. Така практически тези сделки (при пълното съвпадение на сроковете и сумите) не създават открити валутни позиции.

Тези особености на суаповите операции ги прави подходящи за:

- осъществяване на търговска сделка с валути

- придобиване на валута, необходима за плащане на определена дата, като се изключва предварително рискът от промяната на валутния курс

- средство за предпазване или минимизиране на риска

- диверсифициране на валутните наличности или резерви

- кредитиране на съответния контрагент

- подкрепа между централните банки във връзка с поддържане предимно курса на „падащата“ валута на международния валутен пазар.

4. Опционни сделки -  при опционната валутна операция контрагентите се обвързват чрез съответен договор да купят или да продадат дадена валута на определена цена в рамките на договорен срок. Носителят на правата по договора избира дали да осъществи трансфера според условията, заложени в контракта

Опцията може да бъде взаимна (двустранна), но обикновено тя е в полза на единия от контрагентите. Когато опцията е в полза на купувача, тя се нарича кол-опция, когато е в полза на продавача, тя се нарича пут-опция

В международната рактика се използват три типа опции: европейски, американски и азиатски:

- Европейски тип опции – правото за покупка или продажба се упражнява на определена дата. Отбелязва се: put, call

- Американски тип опции – правото може да се упражнява през целия период до определена дата. Отбелязва се: Put, Call (с големи начални букви)

- Азиатски тип опции – правото се осъществява автоматично, при положение че опцията е включена в цената, т.е. когато цената на опцията е по-изгодна от пазарната цена.

7. Валутни позиции

С понятието валутна позиция в банковата и валутната практика се означава това съотношение, което ежедневно се формира между обема на сключените сделки за един ден в една и съща валута. Тези различни сделки могат да съвпадат по обем (величина), но могат да се различават. Поради това валутната позиция може да бъде два основни вида:

1. Затворена (закрита, покрита) – когато има равенство между извършените покупки и продажби в една и съща валута (например американски долари), валутната позиция в американски долари е закрита. Това означава, че по направление купува и по направление продава в тази валута има еднаква величина, т.е. има равенство между обема на продадените и купените американски долари

2. Отворена (открита) – при откритата валутна позиция има неравенство между обема (величината) на сключените сделки в една и съща валута. Това неравенство може да бъде в два варианта (в две посоки): или купените валути (в примера американски долари) да са повече, или обратно: продадените долари през деня да са повече от купените през същото време.

В зависимост от това, откритата валутна позиция може да бъде два варианта:

1. Къса валутна позиция – това е ситуация, при която продадените валути са повече от купените (за деня)

2. Дълга валутна позиция – налице е, когато банката е купила повече от дадената валута, отколкото е продала от същата валута

Открита валутна позиция е левовата равностойност на разликата между активите и пасивите на банката в отделна чуждестранна валута и общо за всички чуждестранни валути.

- Банката има открита дълга валутна позиция, когато левовата равностойност на активите в чуждестранна валута превишава левовата равностойност на пасивите в чуждестранна валута

- Банката има открита къса валутна позиция – когато левовата равностойност на активите в чуждестранна валута е по-малка от левовата равностойност на пасивите в чуждестранна валута.

Размери на откритите валутни позиции - банките са длъжни да спазват ежедневно:

1. Максимално съотношение в размер, определен в нормативните актове между откритата позиция във всяка чуждестранна валута и размера на собствения й капитал (капиталова база), с изключение на валутата „евро“.

2. Максимално съотношение в размер, определен в нормативните актове между нетната открита валутна позиция и размера на собствения й капитал (капиталова база), с изключение на валутата „евро“.

Правила за управление на позициите в чуждестранна валута: банките приемат правила за управление на валутните позиции, които съдържат:

- вида на валутните сделки, които извършват

- организационната структура и функциите на звената, извършващи валутни сделки

- компетенциите и отговорността на ръководителите и отделните служители

- вътрешната система за регистриране и осчетоводяване на валутните операции

- прилагани принципи и методи за отчитане и осчетоводяване на валутните сделки

- система за контрол и управление на риска от валутните операции и други правила