А. Определение на междубанковите плащания - междубанковите плащания са свързани с движението на парични средства между отделните банки. Те възникват във връзка с погасяване на задължения на клиенти на търговските банки или на задължения на самите банки. Най-често предпоставка за това е закупуването на стоки и услуги. По-конкретно междубанкови са само тези плащания, които се извършват между банковите централи и банковите клонове на отделните банки. На практика междубанкови плащания са тези, по които първоначалният инициатор и крайният получател са банки
Като междубанкови плащания могат да се определят:
- плащания между клиенти, чиито сметки са в две различни банки;
- налични (касови) преводи - без клиентът да има разплащателна сметка в банката;
- плащания между самите банки, чрез прехвърляне на средства по техните сметки в централната банка;
- плащания, свързани с презгранични преводи чрез международни платежни системи.
Б. Механизъм на извършване на междубанковите плащания - при междубанкови плащания се извършват парични безналични преводи, при които банките прехвърлят парични средства по банкови сметки на клиенти. Клиентският превод се извършва чрез Система за обслужване на клиентски преводи или чрез Системата за брутен сетълмент в реално време RINGS, след представяне на редовно съставени платежни документа в два екземпляра и/или електронни съобщения. Банката въвежда платежния документ в съответната система, като изпраща електронно съобщение, което съдържа всички реквизити на платежния документ.
Когато банка не е успяла да извърши
превод и/или записване по сметка в съответствие с нареждането на свой клиент и
по този начин е причинила грешка при превода или при връзката с друга банка, тя
коригира грешката съгласно закона, като използва коригиращ превод. Клиенти,
засегнати от коригиращ превод, се уведомяват за извършването му в най-кратък
срок. За грешка се смята погрешно въведени данни, съдържащи се в преводните
документи или двукратно или многократно обработване на едни и същи платежни
документи.
2. Изисквания за извършване на междубанкови плащания по нареждане на банките и техните клиенти
Изискванията за извършване на
междубанкови плащания по нареждане на банките и техните клиенти са определени в
нормативната уредба, регламентираща плащанията и безналичните преводи. Те са
свързани с условията, които трябва да спазват участниците в платежния процес
при извършване на платежни операции.
Такива изисквания са:
1. Свързани с поддържане и обслужване
на банковите сметки с необходимите средства необходими за нареждане на плащания
2. Изисквания за спазване реда и начина
за извършване на плащанията
3. Изисквания за формата и съдържанието
на платежните документи и печатната подготовка на формулярите за платежни
документи
4. Изисквания, свързани със съставянето
на преводните нареждания
5. Изисквания, свързани със съставянето
и структурата на банковите кодове – BIC
6. Изисквания, свързани със съставянето
и структурата на IBAN
на банковата сметка
7. Изисквания, свързани с технологията
на различните форми на плащане и др.
Организацията на междубанковите
плащания е свързана с работата на обслужващия банков служител. За целта той
трябва да спазва изисквания, свързани с приемане, обработка и нареждане на
платежни документи, за нареждане на безналичните преводи.
3. Организиране, регулиране и контрол на междубанковите плащания
А. Организирането,
регулирането и контролът на междубанковите плащания се осъществява от
Централната банка - тя определя индивидуално за всяка търговска
банка кодове – BIC и
БАЕ, ако нейната дейност е лицензирана и преди тя да бъде включена в Системата
за брутен сетълмент в реално време RING.
- BIC – е международният банков
идентификационен код на банката
- БАЕ – са банкови кодове които
еднозначно идентифицират банкови адресируеми единици на територията на страната
- IBAN – банките използват и такъв код. IBAN е предназначен за еднозначно
международно идентифициране на банкова сметка на клиент в банка.
Като междубанкови разплащания се определят само тези, които се извършват между банковите адресируеми единици на територията на страната, влизащи в състава на отделните търговски банки (банкови централи и банкови клонове).
Б. Организацията
на междубанковите плащания се основава на следните принципи:
Правно регламентиране на
междубанковите плащания - този принцип се изразява в това, че
организацията, регулирането и контролът на междубанковите плащания се
осъществява в съответствие със съществуващите правни норми. Нормативните
изисквания към банките са заложени в нормативни актове издадени но НС (закони)
и Централната банка (наредби)
1. Система за брутен сетълмент в
реално време – платежна система, която извършва прехвърляне на парични суми
между сетълмент – сметките на участниците в нея окончателно, индивидуално
(транзакция по транзакция) и в реално време след получаване от системата на
нареждането за прехвърляне
БНБ организира, регулира и оперира
чрез Система за брутен сетълмент, работеща в реално време, наречена RINGS (Real-time
Interbank Gross Settlement System),
която е нейна собственост. Това е система, в която сетълментът на плащания в
национална валута на територията на страната се извършва незабавно и
индивидуално за всяко нареждане за превод в съответствие с операционни правила
и процедури, изготвени от БНБ.
Системата RINGS изпълнява следните основни функции:
- приема отправени към платежната
система преводни нареждания
- извършва сетълмент в реално време на
всеки превод чрез задължаване сметката на платеца и заверяване сметката на
получателя
- изпраща съобщения за резултата от
сетълмента до участниците в RINGS
(Централната банка, всички търговски банки и клоновете на чуждестранни банки,
които отговарят на изискванията за участие в системата)
Сетълментът – е фаза на платежния процес, при която Централната банка, преразпределя паричен ресурс по разплащателните сметки, които се водят на името на търговските банки. По този начин се осигурява извършване на междубанковите плащания на територията на страната. Сетълментът се организира и извършва по предварително установен ред, принципи и условия. Правата и задълженията на банките по отношение на тяхното участие в платежния процес се основават на предварително сключени договори между тях и централната банка.
2.Спомагателни системи – системи,
които обработват плащания, като сетълментът на произтичащите от тях парични
задължения.
Спомагателните
системи могат да бъдат:
- система за обслужване на клиентски
преводи, предназначени за изпълнение в определен момент
- система за обслужване на плащания по
операции с банкови карти на територията на страната
- други системи, чиито системни
оператори са лицензирани и извършват разрешената с лиценза дейност
Коректност при извършване на
междубанковите плащания - коректността в междубанковите плащания
е свързана с изпълнение на нормативните изисквания, заложени като условия за
извършване на плащанията, а именно:
- Да се извършват плащания само при
наличие на достатъчно средства по сметките на търговските банки, като се спазва
хронологичният ред на постъпване в централната банка подадени преводни
нареждания
- да съществува съответствие между
съдържанието на електронните съобщения и платежните документи
- да се извършват коригиращи преводи
при допуснати грешки, които да се сторнират от централната банка
- при нареждане на плащането
търговските банки да прилагат платежни документи, съдържащи задължителни
реквизити, определени от централната банка и др.
Отчетност в междубанковите плащания - системните оператори осигуряват такова
управление на дейността на платежната система, което да позволи контрол и отчетност
за всяко прието и обработено нареждане. Те предоставят информация на БНБ в
съответствие с нейните изисквания за извършени плащания и за всички промени в
правния си статус, промените в органите на дружеството и в неговия капитал.
Участниците в платежните системи също се отчитат за своята дейност пред
Централната банка
Сигурност в плащанията - сигурността на плащанията е звързана с
минимизиране на рисковете за тяхното извършване. За тази цел се приемат правила
за управление на рисковете, свързани с междубанковите преводи, които включват
начините за управление на риска и за контрол в платежната система, а правата и
задълженията на участниците в нея и на системния оператор както в нормални,
така и в извънредни ситуации
С
тях системният оператор трябва да:
- определи принципите за управление на
рисковете, присъщи на съответната платежна система
- определи обективни и публично
достъпни критерии за участие в системата
- осигури възможности за извършване на
сетълмент в деня на вальора
- осигури, възможно най-нисък риск за
активите, използвани за сетълмент на приетите от системата нареждания
- покрие технически и организационни
критерии, които включват мерки за предотвратяване на злоупотреба и изтичане на
информация, висока степен на сигурност и оперативна надеждност и мерки, които
осигуряват навременно приключване обработката на приети от системата
нареждания, включително в случай на извънредна ситуация.
4. Рискове при осъществяване на междубанковите плащания
Рисковете при осъществяване на
междубанковите плащания са свързани с възможност от загуби за участниците в
плащането поради допуснати грешки при осъществяване на платежните операции и
функционирането на платежните ситеми. Рисковете, свързани с извършване на
междубанковите плащания са от различен характер. Основни са: финансов и
системен рискове
Финансови
рискове
1. Сетълмент риск – е рискът да
не се осъществи плащане поради невъзможност на участника в платежната система
да изпълни своите задължения. Той може да възникне както като кредитен или като
ликвиден риск:
- Кредитен
риск – изразява се в това, че даден участник в платежна система няма да
бъде в състояние да изпълни изцяло свое задължение, нито когато то стане
изискуемо, нито в по-късен момент
- Ликвиден
риск – свързан с невъзможността даден участник в плащането да изпълни свое
задължение в момента, поради неплатежоспособност. При този риск се забавя
срокът на плащането, като задължението се погасява в по-късен момент
2. Системен риск – възниква,
когато е налице невъзможност един от участниците в платежната система да
изпълни в срок своите функции и задължения и по този начин да създаде условия и
други участници да не са в състояние да изпълнят своите изискуеми задължения.
Системният
риск може да възникне като:
- сетълмент риск
- операционен риск – операционните
рискове са рисковете, които произтичат от използването на информационни и други
технологии, както и от оборудване, персонал и организационни процедури от
страна на оператора и участниците в платежната система. За минимизиране на
рисковете се изработва и прилагат „Правила за управление на рисковете“, които
определят начините за управление на риска и контрол в платежната система, а
също правата и задълженията на участниците в нея и тези на системния оператор.
Няма коментари:
Публикуване на коментар