БАНКОВИ ГАРАНЦИИ ПРИ МЕЖДУНАРОДНИТЕ ПЛАЩАНИЯ

1. Рискове при външнотърговски сделки, които покриват Търговските банки

При външнотърговската дейност възникват рискове с различен произход и характер и тяхното намаляване изисква приложението на различни методи и подходи. Основните рискове би могло да се обобщят в следните групи:

1. Търговски риск – това е възможност една от страните по търговската сделка да не изпълни своите задължения. За купувача съществува риск след като е платил авансово да не получи стоката или да не получи тази стока, която е договорил.

За продавача рискът се състои да не получи парите, след като е доставил стоката или да получи по ниска цена при инфлация.

За избягване на търговските рискове е възможно да се използват документарни акредитиви или банкови гаранции за добро изпълнение на търговските сделки.

2. Фирмен риск – това е възможност една от страните по външнотърговска сделка да не може да изпълни своите задължения поради обявяване в несъстоятелност. Фирменият риск може да се избегне чрез потвърден акредитив или авалиране на трати.

3. Политически риск – той е свързан с възможност от загуби за страните по търговски сделки поради наложени извънредни мерки на властта в дадена държава (безредици, войни). Начин за избягване на такива рискове е чрез форфетирането и потвърдения акредитив.

4. Валутен риск – това е риск с възможност от загуби за страните по търговските сделки, свързани с движението на валутните курсове на международните пазари.

Тези загуби могат да бъдат намалени чрез сключване на застрахователни валутни сделки (хеджиране) и ползване на валутни кредити.

5. Трансферен риск – това е невъзможност или нежелание на банките или държавните органи да извършат международните трансферни плащания в договорената валута. Най-ефикасният метод за намаляване на тези рискове е форфетирането и потвърдения акредитив.

6. Социален риск – свързан е с възможност от загуби за страните по търговски сделки поради наложени извънредни мерки на властта в дадена държава, породени например от стачки във фирмите – страни по сделката, митниците и банките и други субекти, свързани с реализиране на търговските договорености.

Начинът за избягване на такива рискове е чрез форфетиране и потвърден акредитив.

7. Риск от неплащане „делкредере“ – съществува при неплатежоспособност на длъжника, гарантите и поръчителите по търговската сделка. Най-ефикасният метод за намаляване на този риск е банкова гаранция, банков авал или неотменяем акредитив.

2. Банкови гаранции

А. Определение на банковата гаранция - гаранцията е писмено изявление, което поражда задължение за гаранта да погаси вземане на кредитор към трето лице (длъжник), в случай че длъжникът не изпълни задължението си. И по - конкретно банковата гаранция е договор, с който банката – гарант се задължава спрямо получателя на гаранцията да заплати в определен срок дадена сума, ако длъжникът не изплати своето задължение или причинява щети от лошо изпълнение (или неизпълнение) на задължението в рамките на условията, които са посочени в гаранцията.

В договора за банкова гаранция участват:

1. Банката гарант - търговска банка, която издава гаранцията.

2. Бенефициент (получател на гаранцията) - лицето, в полза на който се издава тази гаранция (обикновено кредитор по друго правоотношение)
3. Наредител - лицето по нареждане на което се издава гаранцията.

Банковата гаранция е валидна, когато е издадена в писмена форма. Необходимо условие е получателят на гаранцията да е приел гаранцията по съдържание в банката като гарант.

Този вид гаранции са възникнали първоначално като гаранции от банките в страната на получателя (бенефициента). С разрастването на международната търговия започват да се приемат и гаранции, издавани директно от банките на платците (наредителите).

Банковите гаранции могат да се издават, както по нареждане на платеца (вносителя), така и по нареждане на износителя (получателя). При обикновени доставки банковите гаранции се издават по нареждане на платеца (вносителя). При крупни доставки е възможно и двете страни да предоставят банкови гаранции: едната страна – за заплащането на доставката, а другата страна – за своевременното и качествено изпълнение на договора.

Главни особености на банковите гаранции са:

- Неотменяемост на банковата гаранция – означава, че тя е твърдо задължение на банката за изплащане на сумата по даден документ при спазване на посочените в него условия.

- Прехвърляемост на банковата гаранция – означава, че бенефициентът може да прехвърли документа за използване от други, без да иска за това разрешение. Не се допуска прехвърляне само, когато това е изрично посочено в документа.

- Обезпечение (покритие) на банковата гаранция – изразява се в сумата, която наредителят внася в банката при искане за издаване на гаранция. Това покритие зависи от характера на отношенията между наредителя и банката.

Банковите гаранции могат да бъдат потвърдени от друга банка в страната на бенефициента или в трета страна.

Когато вносителят иска гаранции от своята банка, той се обръща с молба към нея да издаде гаранция пред доставчика в чужбина. В случая вносителят (платец) сам поема определени задължения пред своята банка или залага определени стоки или ценности. При положение, че банката се съгласи да издаде исканата гаранция, тя съобщава за това на доставчика чрез неговата банка. Ако доставчикът поиска гаранции от друга банка от страната на платеца, тогава банката на наредителя влиза в договорни отношения с друга банка за издаване на исканата гаранция

При издаване на гаранцията банката трябва да се убеди в действителността на задължението и дали то е в рамките на платежните и финансови възможности на фирмата. Освен това за издаване на гаранцията тя определя и „гаранционен лимит“.

Издаването на банкови гаранции е свързано с разходи за:

- разходи по самото учредяване на гаранцията

- комисиони за банката – те се вземат като компенсации за риска (такива комисиони се полагат и на кореспондиращата банка, при положение че е необходимо да се използва друга банка). Комисионните са по-ниски от лихвените проценти по кредитите.

3. Видове банкови гаранции

Банковите гаранции могат да се диференцират въз основа на различни признаци:

1. Когато са по повод на външнотърговските сделки:

- гаранции по вноса

- гаранции по износа

2. В зависимост от характера на задължението биват:

-платежни гаранции – при тях банката поема задължението да изплати сумата вместо купувача при посочени в документа условия

-неплатежни гаранции – при тях банката се задължава да изплати само определени обезщетения или глоби при неизпълнение на предвидените условия

3. Според банката, от която се издават:

- преки банкови гаранции – те се издават от банката на субекта, който е страна в сделката и трябва да представи обезпечение

- непреки (косвени) банкови гаранции – те се издават от трета банка по нареждане на банката от страна на длъжника. В този случай между първата (потвърждаващата) банка, т.е. банката на наредителя и бенефициента се вмъква една трета банка, която поема функциите на банка гарант.

4. Според характера и предмета, банковите гаранции са:

- митнически гаранции – издават се в полза на митническите власти и гарантират издължаване на митни сборове и ДДС, дължими от наредителя във връзка с една или повече операции по съответния митнически режим

- гаранции за участие в дълг – издават се в полза на организатор на търг. Банката гарантира сключването на договор от наредителя, в случай, че той спечели търга.

- гаранция за връщане на аванс – издава се в полза на купувач на стоки или услуги, за гарантиране връщане на авансово платената сума, съгласно подписан договор за доставка на стоки и услуги

- гаранция за добро изпълнение – издава се в полза на кредитор на клиента на банката, подал искане за банкова гаранция, за гарантиране точното изпълнение на задълженията на наредителя в полза на бенефициера по сключен търговски договор

- гаранции за връщане на кредит – издава се в полза на кредитор –бенефициер във връзка със сключен договор за кредит с наредителя, като банката гарантира погасяването на главницата по този договор за кредит