ОРГАНИЗАЦИЯ И ТЕХНИКА НА МЕЖДУНАРОДНИТЕ ПРЕВОДИ И ПЛАЩАНИЯ

1. Обща характеристика на международните плащания и платежни документи и видове международни плащания

Международните плащания възникват на основата на международни икономически взаимоотношения, при които възникват валутни вземания и задължения. Международните плащания се уреждат по определен начин и форма между субекти от различни страни.

А. Определение на международното плащане - международното плащане е процес, свързан с предаване на пари от едно лице на друго по повод реализиране на определена цел, като страните в плащането са от различни държави. 

Особености при международните плащания

- пространствената отдалеченост между контрагентите

- използването на различни национални (или колективни) валути

- възможното възникване на валутен риск при тези валутни операции

- съществуването на международна договореност или традиции, правила и обичаи

- проявяването на някои особености в механизма на осъществяването на валутните плащания, които се отразяват в прилагането на отделните фирми и начина на плащане 

Плащанията между контрагенти от различни страни се основават на:

1. Конкретната договореност между субектите

2. Съответните документи

3. Съществуващите правила за уреждане на валутните взаимоотношения 

Б. Видове международни плащания - според международните обичаи и практика плащанията във връзка с възникналите икономически или други взаимоотношения се разграничават на: 

1. Налични плащания (плащания в брой) – за такива се приемат тези, които се извършват от момента на сключването на сделката – до момента на получаването на стоката или услугата от купувача. Ако купувачът (вносителя) осъществи плащането след получаването на стоката или услугата – плащането се извършва „на кредит“. 

2. Плащания на кредит – при кредитното плащане за съответната сделка между продавача (износителя) и купувача (вносителя) възниква кредитно отношение.

Международните валутни плащания се основават на прилаганите правила, механизми, форми и условия, характерни за паричната система. Те се базират на общите правила за плащания във всяка отделна страна. Наред с това международните плащания имат и някои специфицни характеристики, които произтичат от особеностите на международната търговия и на международните взаимоотношения. 

В. Трансгранични (презгранични) преводи - трансграничен (презграничен) превод се извършва по нареждане на клиент на една платежна институция (доставчик на платежни услуги) в полза на клиент на друга платежна институция, при което двете институции се намират в различни държави. 

Трансграничните (презграничните) преводи могат да се определят като договори за банков превод. Всеки един от участниците в тях има отделни права и задължения, а съвкупността от тези права и задължения формира правната характеристика на договора за банков международен превод. 

Г. Участници в международните плащания и трансгранични преводи - основни участници в международните плащания и преводи са: 

Платежни институции -  банки и банкоподобни институции, лицензирани като доставчици на международни платежни услуги. 

Клиенти на платежни институции - физически и юридически лица, субекти на външноикономически отношения (наредители и бенефициенти на трансграничните преводи): 

- Наредител на презгранични преводи - лицето, което отправя до банка нареждане за извършването на превод
- Получател (бенефициент) - лицето, на което се предоставят или следва да се предоставят средствата - обект на превода.
Наредител и получател на превода може да бъде едно и също лице. 

Посреднически институции - институции, различни от тези на наредителя и бенефициента, които участват в извършването на трансграничен превод. 

Доставчикът на платежни услуги на наредителя превежда дължимите от сметката на наредителя суми в уговорения срок и го компенсира с лихви, когато уговореният срок не е спазен. 
Когато се налага да се използва посредническа институция, тя заверява сметката на институцията, от която е получила нареждането за презграничен превод и насочва превода към институция на получателя или следваща посредническа институция.
Посредническата институция дължи на институцията, наредила превода. Тя не носи отговорност, ако забавянето е причинено поради грешка на другите участници в плащането. 
Доставчикът на платежни услуги на бенефициента е длъжен да завери сметката на получателя след постъпване на сумата на превода. В случай на забава той дължи на получателя обезщетение в размер на законната лихва върху цялата сума на превода за периода на забава. Обезщетение не се дължи, ако банката докаже, че неизпълнението на задължението й е по вина на наредителя или на получателя на превода. 

Трансграничен (презграничен) превод се нарежда, когато в платежната институция на наредителя е постъпила цялата изисквана от нея информация за извършване на превода, и наредителя е осигурил достатъчно финансово покритие за изпълнението му, включително дължимите от него такси и комисионни. 
Формата и съдържанието на нарежданията за презгранични преводи се определят с вътрешното и международното законодателство. Доставчиците на платежни услуги и посредническите институции са длъжни да извършат в пълен размер всеки приет за извършване превод в съответствие с представените платежни документи. 

2. Видове документи, използвани в международни плащания

Основа за възникване на международни плащания са преди всичко първичните документи. Те се групират в няколко направления, в т.ч.:

А. Товарни документи – към тях се отнасят:

1. Морски коносамент – документ, с който се потвърждава, че стоката е приета за превозване от кораба. Чрез него се установяват транспортните условия и се поема ангажимент стоката да се достави в определено пристанище за разтоварване. Поради това коносаментът е едновременно: разписка за приети на борда стоки, договор за превозването им и стоково-разпоредителен документ.

2. Капитанска разписка – издава се от капитана преди издаването на коносамента като разписка за получена стока на борда на кораба.

„Деливъри ордър“ – писмено нареждане на лицето, което разпорежда със стоката, до държателя на стоката, да я предаде на държателя на „деливъри ордера“ („доставка“). Докова разписка – издава се от превозвача или следи за приемане на стоките от товародателя (на кей или в доков склад в отправното пристанище)

3. Товарителница – транспортен документ, който се издава от отправната гара (на изпращача). Тя е доказателство, че е сключен договор за превоз.

Б. Търговски фактури – към тях се отнасят:

1. Фактурата – задължително се издава при всяка сделка от търговски характер и показва: каква е стоката, кой е продавачът и кой –купувачът, цената, валутата, разходите по доставката и др. Търговската фактура не е обект на търгуване („негоциране“) и не дава права върху стоките.

2. Консулска фактура – попълва се от продавача (износителя) и се заверява от консулската служба на страната на вносителя (купувача). Целта е да се осъществи контрол върху произхода, цената и другите клаузи по договора за доставка.

3. Митническа фактура – фактура, която износителят издава за пред митническите власти в страната на купувача (вносителя). Използва се за контрол по вноса и за определяне на митническите такси.

В. Застрахователни документи – към тях се отнасят:

1. Застрахователната полица – удостоверява, че стоката е застрахована. Тя може да се търгува („негоцира“). Покрива всички рискове или част от тях

2. Абонаментна застрахователна полица – покрива застрахователно всички стокови пратки, които са договорирани за определен период.

3. Застрахователен сертификат – издава се от застрахователя и доказва, че е сключен застрахователен договор. Използва се вместо застрахователна полица при външнотърговските сделки.

4. Рейсова застрахователна полица – покрива рисковете само за определен рейс. Използва се при масови еднородни стоки, превозвани към чужбина.

Г. Документи за количество, качество и произход на стоките – към тях се отнасят:

1. Опаковъчен лист – съдържа описание на стоките в опаковъчната форма на стоките в международния транспорт. Нарича се още „балова“ спецификация.

2. Спецификация – подробно описание на стоката, без да включва цените на стоките от външнотърговската сделка.

3. Талиманска бележка – документ, който се подписва от лицата, които установяват бройките, състоянието и количеството на стоката при нейното товарене и разтоварване. Тези лица се наричат „талимани“.

4. Сертификат за качество – издава се по искане на купувача.Използва се при акредитивната форма на плащане или при спорове по качеството пред арбитража. Издава се от оторизиран за това институт (търговска палата, лаборатории и др.). Ако е издаден от завода-производител, се нарича „заводски сертификат“.

5. Ветеринарен сертификат – документ, предназначен за ветеринарните власти в страната вносител (за месо, риба, живи животни и пр.)

6. Фитосанитарен сертификат – използва се при международната търговия с растителни стоки, с който се доказва, че стоката не е приносител на болести.

7. Сертификат за произход – изисква се в страната-вносител и служи за облагане на стоката (митническо, данъчно) както и за нейния контрагент. Издава се от официални органи от страната на износителя.

Тези документи съпровождат стоката и служат като основание за осъществяване на реалното плащане. То може да се извърши чрез:

- Налични парични средства (банкноти или монети)

- Платежно-кредитни средства („търговски ефекти“)

Използването на налични парични средства (валути) на отделните страни под формата на банкноти (или монети) в съвременната практика е сравнително малко срещано явление.

3. Платежни и кредитни документи

Преобладаващо се използват платежните и кредитните средства за международни плащания („търговски ефекти“). Такива са полицата, чекът и банковите средства за международни плащания:

А. Полицата при международните плащания – като кредитен документ, непосредствено свързан с търговския кредит, се използва и в двете си разновидности:

1. ЗАПИС НА ЗАПОВЕД (простата менителница) е документ, чрез който едно лице се задължава да изплати определена сума (валута) на друго лице. Той съдържа: наименованието „запис на заповед“; лицето в полза на което трябва да се плати (ремитентът); име и подпис на издателя (платеца); дата на плащане (или срок на плащане); място и дата на издаване на документа.

Най-общо формата и съдържанието на този документ представлява:

„Запис на заповеду падеж (дата, месец, година). На (дата), срещу този запис на заповед ще платя на (име и адрес на поемателя) или на негова заповед сумата от (валутата – цифром и словом) срещу (име и адрес на длъжника). Поръчители: (име, адрес и подписи); Длъжник (подпис). “ В текста вместо точната дата може да се напише: „ х месеца след датата на издаване на настоящия запис на заповед се задължавам да заплатя на…..

2. МЕНИТЕЛНИЦА (тратата) – използва се тогава, когато едно лице се задължава да изплати определена сума на друго лице не пряко, а чрез трето лице. В икономическите взаимоотношения тук се включват първоначално три субекта:

- издател (трасант), който едновременно е длъжник и кредитор

- платец (трасат) или акцептант, субектът, който е само длъжник по менителницата

- поемател (ремитент) – субектът, в полза на който се издава кредитният документ.

Примерна схема (форма) на менителница:

„Менителница“, Място на плащане, Падеж, Изплатете срещу менителница – оригинал на (име и адрес) или на негова заповед, сумата (с цифри и думи). Длъжник (име и адрес). Подпис на издателя, Място на издаване (град и дата)

В международната практика се използват различни видове менителници:

- Банковите менителници (наричани още „банкови акцепти“) се издават от фирмите износителки срещу банки, които са поели задължението да акцептират издадените срещу тях такива кредитни документи. Тези менителници са предпочитани в международните плащания, тъй като лесно се търгуват.

- Финансовите менителници – издават се и се използват само в банковия оборот, т.е. издават се от една банка срещу друга банка

- Съкровищните менителници – издават се от държавата във връзка с покриване на бюджетния дефицит

- Документарни менителници – когато търговските менителници са придружени от съответните стоково-разпоредителни документи, доказващи реалния характер на сделката, тези менителници се наричат „документарни“. Противоположни на тях са „бланковите менителници“, при които не всички реквизити (текстове) са предварително попълнени. Бланковите менителници не пораждат права и задължения. Такива права и задължения възникват след оформянето на всички реквизити (текстове) в менителницата.

Когато се издават менителници без зад тях да има реално сключена икономическа сделка, такива менителници се наричат „бронзови“, „икономически“ или „приятелски“. Следователно те са фиктивни менителници и се преследват и наказват от съответните законодателства на страните.

Менителницата се издава от субект на икономическото и кредитното отношение, който едновременно е получил търговски кредит от друга фирма и сам кредитира трета фирма. Следователно той едновременно е получател и длъжник (кредитор и длъжник). Задължението за плащане по тази менителница става реално, когато длъжникът, срещу когото е издадена менителницата, даде своето съгласие. Това съгласие за плащане по кредитния документ се осъществява чрез нейното акцептиране. От момента на акцептирането на менителницата, акцептантът (трасатът) става пряк длъжник, а издателят (трасантът) – регресен длъжник.

Подписът (акцентът) се поставя на лицевата страна на менителницата. На международния пазар се предпочитат менителниците, които са акцептирани от банки или други финансови или кредитни институции – „банкови акцепти“

Поръчителството по менителниците, използвани при международните плащания, се нарича „авал“. Чрез него даден субект се задължава да отговаря солидарно при изплащане на поетото задължение (дълга) от лицето, в полза на което дава своето поръчителство (т.е. своята гаранция).

Менителниците могат да бъдат залагани в банки, за да се получи кредит („ломбарден“ кредит). По принцип той е по-неблагоприятен в сравнение със сконтирането, тъй като обикновено ломбардният лихвен процент е по-висок в сравнение със сконтовия лихвен процент (и следователно – по-неизгоден за клиентите на банката)

Плащането (издължаването) на задължението по менителницата се извършва на падежа, след като бъде предявена на длъжника (трасата) в неговото местоживеене (или на посочено предварително друго място – „домицил“). Това означава, че последният притежател (държател) на менителницата трябва да потърси платеца. След погасяването на задължението менителницата е платена или – квитирана.

Когато платецът отказва да изплати своето задължение по менителницата на падежа, започва процедурата на „протестиране“, за да се запази правото на иск към всички менителнично задължени лица (джиранти). Протестирането се извършва пред нотариуса в местожителството на платеца. Лицата (платците), които са допуснали протестиране на издадени срещу тях менителници, попадат веднага в съответни списъци, чрез които се ограничава техният достъп до кредити.

Използването на менителницата, като кредитно средство на обръщението, е сравнително ограничено.

3. Използване на ЧЕК – като платежен документ в международната практика могат да се използват и чековете. Чрез чека едно лице нарежда на банката (кредитен институт), която води негова текуща сметка (или има открит кредит), да изплати определена сума на посочен субект, на негова заповед или на приносител.

В международните плащания се използват различни разновидности на чека: поименен; на приносител; документарен; пресечен („бариран“); разчетен; банков; пътнически, като по-голямо приложение имат:

- Разчетен чек („чек за минаване по сметка“). Изразът („само за минаване по сметка“) означава, че не се допуска плащане в брой.

- Банков чек – е този чек, който е теглен от една банка срещу друга банка (обикновено в чужбина) за уреждане на международно плащане.

- Пътнически чек – използва се предимно от туристи и пътуващи за чужбина като средство за снабдяване с необходимата чужда валута. Обикновено за използването на пътническите чекове е необходима договореност между съответните банки (тези, които издават чековете и тези, които ги изплащат).

За улеснение на процедурите по издаването и изплащането на чековете, от 1968 г. се въвежда системата на еврочека.Тази система се основава на чекова книжка и гаранционна карта. Чековете от тази система се „осребряват“ (изплащат) във всяка европейска страна, която членува в системата. Сигурността на системата се осигурява чрез „гаранционните карти“, които са поименни и непрехвърляеми на други лица. През последните десетилетия широко се използват и различни варианти на „кредитни карти“ като „Visa international“, “American Express”, и такива от Западна Европа. Плащанията също се организират в цялостна система, позволяваща широкото им използване за плащания в хотели, магазини, ресторанти и пр.

4. Акредитивна форма на плащане във външноикономическите сделки

А. Определение на международния акредитив - международният акредитив е едностранно писмено изявление на банка, с което тя се задължава да плати на посоченото лице сумата на акредитива, ако то предаде на банката в посочения срок описаните в акредитива документи и изпълни всички други условия, свързани с международното плащане. 

Във външната търговия акредитивната форма се прилага тогава, когато позициите на износителя са по-силни на международния пазар от позициите на вносителя. Това е форма на плащане, при която инициативата е у вносителя, но плащането се извършва в банката на износителя.

При тази форма на плащане, по нареждане на вносителя, банката поема задължение да осъществи плащане в полза на посочен износител (или да акцептира трата, която е издадена от износителя) в рамките на определана сума и срок. Изисква се обаче износителят да изпълни всички поставени от вносителя условия (представяне на стоково-разпоредителни документи, които да докажат, че стоката е експедирана или услугата – извършена на адрес на вносителя, или е предадена на склад на негово разпореждане).

Основни участници (субекти) при плащането с акредитивната форма са:

- Наредител - купувачът на стоката и платец по търговската сделка, който по искане на бенефициента - получателя нарежда в негова полза откриването на акредитива.

- Банка на наредителя - банката, която поема задължения, свързани с откриването, обслужването и закриването на акредитива. 

- Бенефициент - субектът, в полза на когото се открива акредитива. Това е фирмата на износителя (продавача на стоката).

- Банка на бенефициента - банката, в която се превеждат парите, свързани с акредитивното плащане. Това е банката на износителя, която "авизира" износителя (съобщава му за открития в негова полза акредитив) и "негоцира" (търгува) представените документи от бенефициента.

Б. Акредитивни операции - най-общата схема за протичане на акредитивното плащане, във връзка с външноикономическата сделка е:

1. Сключване на договор за доставка между контрагентите, чрез който се уточнява плащането по доставката да се осигури чрез акредитивната форма. Конкретизира се точно какъв вид акредитив ще се ползва

2. Откриване на акредитива – вносителят нарежда на банката да открие акредитив в полза на съответния износител. В това нареждане трябва да има всички данни и условия (документи, изисквания към стоката, срок и др.), които трябва да бъдат спазени от износителя, за да получи сумите, които са предоставени чрез акредитива.

В нареждането за откриване на акредитив трябва да има следните данни: име и адрес на акредитивната банка; име и адрес на авизиращата банка; име и адрес на наредителя; име и адрес на бенефициента; сумата на акредитива; видът на акредитива; необходими документи за изплащане на сумата; описание на стоката като вид и количество; единична цена, франкировка, предназначение; допускат ли се частични доставки или не; срок на валидност; начин на превозване на стоката

3. Банката на вносителя изготвя акредитивно писмо по съответен образец и го изпраща на банката на износителя

4. Банката на износителя, след като получи акредитивно писмо, авизира (уведомява) износителя, че в негова полза (или по-точно – на негово разположение) е открит акредитив и при какви условия.

5. Износителят може да приеме или да откаже условията по акредитива. Когато приеме условията, износителят извършва доставката в съответствие с договора и предава стоково-разпоредителните документи на своята банка като непременно условие за осъществяване на плащането по акредитива (за да може износителят да инкасира в банката документите по направения износ)

6. Банката на износителя проверява дали тези документи отговарят на условията по акредитива и ги изпраща на вносителя. Заедно с това банката прехвърля сумата от открития акредитив по смеката на износителя, като го уведомява за това чрез „кредитно авизо“. При положение, че плащането е предвидено да се осъществи чрез менителница, която е издадена от износителя, банката на износителя акцептира менителницата (тратата) и я задържа в портфейла си или я „негоцира“ (сконтира, залага или продава, т.е. търгува).

7. Банката на вносителя получава документите по акредитивното плащане и осъществява плащането от сметката на вносителя (задължава сметката на фирмата, която е открила акредитива) и препраща съответните документи, за да го уведоми за извършените операции.

За извършените операции по акредитивното плащане банките събират комисионно възнаграждение – при откриване, потвърждаване, при изменения на условията, при плащането, при закриването и пр. Обикновено тези комисионни възнаграждения са за сметка на Вносителя, т.е на този, който открива акредитива.

В. Видове акредитиви в международната практика - в международната практика се използват познатите форми на акредитива:

Според правата и задълженията на субектите, които участват в акредитивното плащане:

- Покрит акредитив – в който банката, откриваща акредитива, е превела съответната сума като покритие

- Непокрит акредитив е този, който е открит в банката без да има предварително покритие.

- Отменяем акредитив – е този, който може да бъде анулиран от наредителя преди изтичане на срока, без да е необходимо за това да се иска съгласието на износителя (бенефициента). При този вид акредитив могат да се променят и условията, които предварително фигурират в акредитивното нареждане. Когато в акредитива не е изрично указано дали той е отменяем или неотменяем, се приема, че е отменяем.

- Неотменяем акредитив – може да бъде анулиран отнаредитела (вносителя) или от банката преди изтичане на неговия срок без изричното съгласие на износителя (бенефициента). Измененията обаче могат да се договорят предварително между контрагентите (износителя и вносителя)

- Потвърден акредитив – означава, че откриващата банка (банката на вносителя) упълномощава или нарежда на някоя друга банка (банката на износителя) да приеме пред бенефициента (износителя) допълнителен ангажимент за плащане на акредитивната сума, в случай че първата банка (банката на издателя) не е в състояние да я изплати.

- Непотвърден акредитив – е тоди, при който акредитивната банка е само една. Подобен е и акредитивът, когато той е открит в една банка, а е платим в друга. Втората банка ще плати, когато сумата й бъде преведена от първата банка

- Прехвърляем акредитив – при него сумата може да се преотстъпи на друг бенефициент или на друга банка. В този случай на бенефициента е предоставена възможност да прехвърли своите права върху трети лица (на втори бенефициент) при изричното съгласие на банката, която е открила акредитива. Прехвърлянето е еднократно и само в срока на валидност на акредитива.

- Непрехвърляем акредитив – този, при който правата и задълженията не могат да се прехвърлят на друг бенефициент или на друга банка.

Според механизма („технологията“) на използване на сумите по открития акредитив, те могат да бъдат:

- Делим акредитив – когато износителят експедира договорената стока на части и получава също на части и съответните суми. Когато това условие не е изрично споменато в акредитивното нареждане, приема се, че акредитивът е неделим, т.е. сумата трябва да се използва наведнъж и изцяло. В противен случай, при първото ползване на суми, акредитивът се закрива.

- Неделим акредитив – е този, който не допуска частично използване на сумите. При него сумата трябва да се ползва еднократно и за цялата величина.

- Еднократен акредитив – открива се само за отделна доставка и след нейното осъществяване той се закрива.

- Възобновяем (револвиращ) акредитив – противоположно на еднократния, се използва при продължителни, редовни търговски взаимоотношения. Акредитивът се открива за голям срок, като сумата се възобновява при същите условия автоматично всеки път след нейното изчерпване в първоначалните размери.

- Основен акредитив – открива се по нареждане на посредника в полза на доставчика (производителя). Нарича се още: насрещен, вторичен, акредитив на покупката. По този начин сумата на първия акредитив служи в банката като обезпечение, „опора“, „гръб“ на втория (т.е. към производителя).

- Насрещни акредитиви – тези, при които всеки от участниците едновременно е вносител и износител. Те взаимно си откриват акредитиви за еднакви суми и срок, обикновено в една банка, която води компенсационните сметки. Плащанията стават фактически без превеждане на налични средства.

- Рамбурсен акредитив – плащането става чрез акцептиране на менителница (трата). Противоположни на тях са „акредитивите на виждане“, при които плащането става незабавно срещу представянето на редовни стоково-разпоредителни документи.

В международната практика използването на акредитива е унифицирано , за да се преодолеят различията в търговската практика и обичаи на отделните страни. Такива различия могат да създадат затруднения при използването на акредитива като форма на плащане в международната търговия.

5. Документарно валутно инкасо (международен директен дебит)

В международната практика се прилага т. нар. „документарно“ валутно инкасо. Тази форма на плащане е противоположна на акредитивната. Използва се тогава, когато позициите на купувача (вносителя) са по-силни на международния пазар. Тази форма е по-малко изгодна за износителя – свързана е с определен риск.

А. Определение на валутното инкасо (международния директен дебит) - международният директен дебит е платежна операция по задължаване на банковата сметка на платеца (длъжника) и заверяване сметката на бенефициента (получателя), като плащането се извършва по инициатива на бенефициента въз основа на предварително дадено съгласие от платеца в платежната институция, която извършва превода.

Субекти на това плащане са:

1. Наредител – наредител е износителят, който има договор със съответен контрагент да изнесе определена стока и да събере („инкасира“) вземането чрез документарно валутно инкасо. Поради това износителят възлага на своята банка да осъществи инкасовата операция, като дава указания как да се осъществи това, т.е. срещу представянето на какви документи да бъде инкасирана сумата.

2. Банка – наредител – това е банката на износителя. На тази банка е възложено да инкасира съответната сума, т.е. да осъществи инкасовата операция по нареждане на наредителя

3. Инкасираща банка – това е банката на вносителя. Тази банка получава документите и трябва да осъществи инкасирането им, т.е да инкасира съответната сума.

4. Платец – това е вносителят. На него се представят документите и, ако е съгласен с тях, той осъществява плащането.

Изпратените за инкасиране документи се придружават от „писмо-нареждане“. В него са дадени указания за реда на инкасирането: какви стоково-разпоредителни документи се прилагат; покакъв начин тези документи могат да се предадат на купувача (вносителя); в какъв срок и в каква валута да се извърши плащането; какво да се прави при отказ от страна на платеца и др. подобни.

Б. Документарното инкасо може да се изплати по два начина:

1. Плащане срещу представяне на документи, платими в брой – документите се предоставят на купувача, ако той плаща в брой. По английската терминология това се отбелязва така: (documents against payment). Когато купувачът плати съответните суми, той става собственик на документите и – следователно – на стоката.

2. При условие документите да се предадат срещу акцептиране на трата – в този случай заедно с документите се изпраща и трата според стойността на стоката. Тратата трябва да се акцептира от купувача, за да получи документите и стоката. С това акцептиране той се задължава пред износителя, че ще изплати своето задължение в посочения в тратата срок. Икономически това означава, че вносителят ползва кредит от износителя в срока и размера на менителницата. Това условие за осъществяване на плащането по документарното валутно инкасо се обозначава като: documents against acceptance.

В. Последователност на плащането чрез документарно валутно инкасо

1. Инициативата за плащането е у износителя, който нарежда на своята банка (банка на износителя) да инкасира дадено вземане

2. Банката на износителя препраща стоково-разпоредителните документи (придружени или не от менителница) на банката на вносителя

3. Банката на вносителя (купувача, платеца) предава тези документи на вносителя според условията (срещу заплащане в брой, срещу акцептиране на трата, разписка или друг документ)

4. С получените средства се прави превод към сметката на износителя, а износителят си получава средствата на падежа на акцептираната от купувача трата

При валутното инкасо банките са само посредници в плащането. Те действат от името на износителя, спрямо който са поели ангажимент да инкасират сумата по документите. Събирането (инкасирането) на сумата зависи единствено от вносителя който може да откаже плащането. Банката обаче има задължението да не предава стоковите документи на вносителя преди да бъдат платени (или акцептирана тратата). Следователно купувачът трябва първо да внесе сумата в банката (или да акцептира приложената трата ако плащането е свързано с плащане чрез фирмен кредит). При положение, че той получи стоковите документи, с което става собственик на изпратената на негов адрес стока, банката е длъжна автоматически да събере сумата от неговата сметка и да я преведе на износителя. По принцип банките предават документите на вносителя само когато сумата по тях е внесена напълно.

Тази форма на плащане е изгодна за вносителя, който има възможност преди да извърши плащането да провери документите и, ако те не са редовни, да откаже плащането. Освен това той работи с банката от своята страна. Такава форма на плащане е по-малко изгодна за износителя, тъй като не осигурява неговата реализация – винаги съществува риск от неизплащане от страна на купувача (вносителя).

В международната практика са въведени уеднаквени правила на документарното валутно инкасо, което значително улеснява използването на тази форма на плащане във външната търговия. Тези правила, приети през 1956 г., са валидни за инкасирането на всички стокови документи и търговски ефекти.

6. Други плащания

В международната практика могат да се използват и други форми и начини за уреждане на плащанията, като: плащания чрез „открита сметка“, банкови и пощенски преводи, клирингови плащания

А. Открита сметка - плащанията чрез открита сметка могат да се използват, когато контрагентите в дадена сделка се познават много добре и си имат пълно доверие. Механизмът се характеризира с това, че износителят изпраща заедно със стоката и стоковите документи на вносителя. По този начин вносителят има възможност да разполага със стоката и стоково-разпоредителните документи преди да извърши плащането. Платежните отношения се уреждат на доверие: износителят отразява сумата на вземането по открита при него сметка, а съгласно предварителната им договореност, вносителят превежда сумите на определен срок, като използва обикновено банков превод. Поради това „откритата сметка“ не е форма на плащане. До настъпването на срока за плащане тя има кредитен характер, след което се съчетава с друга платежна форма.

Движението на документите може да стане и по банков път, но в този случай банките не поемат никакъв друг ангажимент, освен да предадат документите на вносителя. След това вносителят има право да освободи стоката и да стане неин собственик.

Докато при акредитива или при валутно инкасо банките имат възможност да извършват контрол за спазването на условията въз основа на представените документи, при плащанията по открита сметка, банките само посредничат при техническото осъществяване на плащането.

Б. Международен превод (свободен превод) - в практиката могат да се използват както пощенски преводи, така и различните варианти на съвременните електронни банкови преводи.

Пощенският превод се използва за заплащане на доставки на малки партиди, при заплащане на допълнително извършени услуги по стокообмена, при заплащане на комисионни възнаграждения, връщане на суми по рекламации и др. подобни.

Пощенският превод може да се осъществи технически по различни начини в зависимост от използваните телекомуникационни средства (обикновен превод, телексен и пр.)

Банковите преводи – имат широко приложение, тъй като международните плащания практически са плащания между банките. В нашата съвременност плащанията между вносителите и износителите фактически се извършват чрез движение на валутните средства по банковите сметки на съответните фирми от едната и другата страна (страните на контрагентите или други страни – където са банковите сметки, валутите по които участват в международното плащане).

Плащанията между банките се осъществяват чрез банков превод. Той представлява електронно нареждане на една банка до друга да изплати определена валутна сума на посочен в нареждането бенефициент за сметка на наредителя (вносителя)

Преводът може да се извърши: преди експедицията (авансово) и след получаване на стоката от вносителя.

В банковия превод участват:

1. Наредител – е този, по чието искане се извършва преводът. В международните икономически взаимоотношения това е предимно вносителят, който чрез превода издължава задължението си към вносителя.

2. Банка на наредителя – това е банката, която приема нареждането на вносителя (длъжника) да извърши плащане на посочен от него субект. Това може да е банка от страната на наредителя (платеца) или банка в друга страна, където се водят валутните средства, от които наредителят иска да изплати своето задължение.

3. Банка-платец – това е банката, която трябва да извърши валутно плащане в полза на бенефициента. Обикновено това е банката от страната на износителя (бенефициента).

В. Плащания, свързани с патенти и лицензи - търговията с патенти и лицензи вече е обособена като самостоятелна търговия. Възникнала в края на 18 в. Във връзка с тази търговия възникват международни плащания, които технически се осъществяват чрез:

1. Плащания чрез текущи отчисления, които се наричат още „ройлъли“ (което означава авторско възнаграждение, хонорар или такса, която се заплаща за използване на даден предмет; или произведение, имащо авторска или патентна защита).

2. Текущи отчисления, които могат да се определят като фиксирана сума за даден измерител или в процент към лицензираната продукция; или продажбите за срока на действие на договора.

Плащането на глобална сума в международната практика е известно под названието „лапм сам“(от англ) – със значението на обща сума, парична сума, която се плаща еднократно. Използва се още терминът „паушално плащане“ или „паушална сума“.

Фиксираната в договора сума може да бъде платена еднократно, на периодични вноски за кратък период или комбинирано. Обикновено една част се заплаща след подписването на договора, а останалите части – след предаването на техническата документацията и започването на производството.

Предимство на глобалното плащане е в това, че продавачът има възможност да получи цялата сума за най-кратък срок. Това го предпазва от определени търговски, валутни и други рискове. Използва се широко в лицензната търговия и всички развити страни.

Г. Клирингови плащания - клирингът е система за безналично уреждане на вземанията и задълженията между субектите (обикновено държави) за определен период. Названието „клиринг“от англ. и означава разчистване, изравняване.

В международните отношения клирингът се практикува само при нарушаване на нормалния ритъм на икономическите взаимоотношения. Той не е характерен за отворените развити национални стопанства и за нормалните международни икономически взаимоотношения. Появява се в кризисни периоди, когато се нарушават нормалните стоково-парични отношения между субектите от различни страни.

По своя механизъм за осъществяване на разплащанията, клирингът прилича на „бартерните сделки“, при които се осъществява размяна на стоки за стоки, услуги за услуги, без да се използва валута за заплащане на всяка отделна доставка. Клирингът обаче се базира на междуправителствените спогодби и има различни клаузи, които го различават от обикновения бартер.

В спогодбата за плащане по клиринг (т.е. чрез клирингови сметки) се посочват:

- в каква валута ще се водят доставките

- кои вземания и задължения ще се отразяват

- максималният размер на текущата задлъжнялост

- уреждането на крайното (годишното) салдо и др.