УЧАСТИЕ НА БАНКИТЕ В ДВИЖЕНИЕТО НА ТЪРГОВСКИТЕ ПОЛИЦИ

1. Възникване и същност на търговските полици, видове търговски полици

А. Възникване и същност на търговските полици - депозитната разписка на сарафа, която той давал на депозиралите при него ценности е първообраз на съвременните полици, които са материално и юридическо удостоверение за кредитното задължение на сарафа към неговия клиент (вложител).

Значителен принос за приложението на търговските полици имат и банкерите от Северна Италия (особено в операциите, свързани с международната търговия). Появилата се потребност от сравнително безопасно и удобно средство за разплащане в чужбина се удовлетворява чрез издаваните от банкерите съответни писмени документи (обещания да се плати определена парична сума). За най-ранни писмени сведения за „обещания за плащане“ под формата на запис на заповед се приемат нотариалните регистри от 1155 г. в Генуа. По-късно (средата на XIII в.) банкерите започват да издават и втори документ (освен едностранното обещание за плащане), с който се възлага на друг търговец да плати определена парична сума. По този начин се появява и менителницата като търговска ценна книга.

Значителна роля за развитието на общите правила за използване на полиците (менителница и запис на заповед) имат френските градове Лион и Безансон, където по време на панаирите са се инкасирали и издавали търговски ефекти, по повод търговските взаимоотношения с италианските градове.

Основни функции на полиците са:

- кредитна -  чрез търговските полици се отлагат плащанията във времето

- платежно средство – политиците посредничат при размяната в търговията на едро и я улесняват

- рефинансираща – предприятията се финансират чрез тяхната продажба. При тяхното повторно изкупуване от Централната банка търговските банки могат да получат кредити за осъществяване на своята дейност

- гаранционна – с издаването на търговски полици се увеличава възможността задължението да бъде погасено от длъжника

- инвестиционна – чрез продажбата на търговски полици се формират доходи на икономическите субекти, които могат да се инвестират в краткосорочни операции

- регулираща – чрез изкупуването на полици държавата чрез Централната банка може да извършва парична политика.

Търговската полица е документ, чрез който един субект се задължава да заплати на друг договорена парична сума на определено място и след определено време. Тя изразява абстрактно платежно задължение, т.е не се уточнява обектът на сделката.

Б. Видове полици - полицата се използва в двете си разновидности:

1. Запис на заповед – това е кредитен документ, с който платецът (длъжникът) се задължава да плати в определено време и място отбелязаната в документа сума в полза на кредитора

2. Менителница – това е кредитен документ (полица), чрез която издателят задължава длъжника да заплати на трето лице след определено време посочената сума в документа

Следователно тук участват най-малко три лица: издател (наредител, трасант); платец (длъжник, трасат); получател (кредитор, ремитент).

Търговската менителница е съпроводена почти винаги от стоково-разпоредителни документи, търговска фактура, спецификация, транспортен лист, товарителница, коносамент, застрахователна полица и др.

2. Съдържание на „Запис на заповед” и „Менителница” 

Съдържанието на търговските полици е уредено в Закона за задълженията и договорите.

Записът на заповед – съдържа:

- Наименованието „Запис на заповед“ в текста на документа на езика, на който е написан

- Безусловно обещание да се плати определена сума пари

- Падеж

- Място на плащане

- Името на лицето, което трябва да плати

- Ден и място на издаването

- Подпис на издателя

Менителницата – съдържа:

- Наименованието „Менителница“ в текста на документа на езика, на който е написан

- Безусловно нареждане да заплати определена сума пари

- Името на лицето, което трябва да плати („трасат“)

- Падеж

- Място на плащането

- Името на лицето или на заповедта, на което трябва да се плати (поемател)

- Ден и място на издаването

- Подпис на издателя

Названието „менителница“ и „запис на заповед“ е задължително да фигурира вътре в съдържанието на кредитния документ

Платецът при записа на заповед съвпада с издателя на ефекта. Името на лицето, срещу което се издава менителницата, е необходим елемент. Когато то приеме и акцептира менителницата, става главен длъжник по нея. За него се поражда менителнично задължение. Допуска се в менителницата да се посочват двама (или повече лица) като платци. Всеки от тях е солидарно отговорен единствено, когато лично е акцептирал задължението.

Падежът е датата, от която паричното задължение става изискуемо и кредиторът може да изисква плащането. Различават се следните видове падежи:

- Падеж, определен на предявяване. Това означава, че менителницата трябва да се плати след представянето й от кредитора

- Падеж на определен срок след предявяване – при тази разновидност на длъжника се предоставя възможност да може да реагира и набави необходимите средства, без да се затруднява текущата му дейност.

- Падеж на определен срок, след издаване на ценна книга. Тук при определяне на падежа е необходимо допълнително да се изчисли точният ден на плащане

Пример: Запис на заповед е издаден на 30.09 и е платим 50 дни след издаването му. Така падежът е 20 ноември.

Полицата се счита за недействителна, ако падежът е настъпил преди издаването й. Предпочитат се падеж на предявяване и падеж на точно определена дата. При тях се избягват евентуалните затруднения, които биха възникнали при използването на другите варианти за посочване на падежа.

Мястото на плащане – се определя от издателя (трасант) на документа. То може да съвпада с местожителството на платеца (при менителница) и на издателя (при записа на заповед). Мястото на плащането е населеното място, където записът на заповед или менителницата трябвада бъдат платени

Ако в записа на заповед не е посочено местоплащането, се приема, че това е мястото на издаване. При менителницата, ако не бъде посочено, за местоплащане се приема мястото, означено до името на платеца. Менителниците, при които е посочено мястото на плащане, което се различава от местожителството на платеца, са „домицилирани“.

Кредиторът (поемател „ремитент“) – е лицето, на което трябва да се плати съответната сума по полицата. Той поема правата по нея.

Ремитиентите могат да бъдат повече от един (ако е указано) и могат да упражняват правото си само заедно. Когато менителницата е издадена на собствена заповед, ремитентът съвпада с издателя на менителницата. Това е възможно и удобно, ако към момента на издаването й издателят още не знае на кого би могъл да прехвърли съответното вземане

Денят и мястото на издаване – посочват се обикновено в горния ляв ъгъл на документа.

Паричната сума – трябва ясно и точно да бъде посочена в документа. Твърде често номиналът на полицата не съответства на първоначалното задължение (главницата) – поради правилото в полиците да не се вписват лихвите. Те предварително се изчисляват и прибавят към главницата. Получената сума (или евентуалната неустойка) се записва като номинал (т.нар. „англобиране“). Допуска се обаче да се посочат отделните елементи на определената сума: Пример: „Ще заплатя сумата 6 000 лв., състояща се от 5 000 лв. главница и 1 000 лв. неустойка“

Подпис на издателя – не може да бъде поставен по механичен начин. Допуска се обаче той да бъде поставен от представител (пълномощник) на издателя. Към подписа е целесъобразно (но не е задължително) да се посочи и името на издателя. След като полицата е издадена и придобита от първия кредитор, не се допуска да се внасят промени в съдържанието й, тъй като се засягат интересите на длъжниците.

3. Участие на банките в операциите, свързани с търговските полици

При издаване на менителницата издателят посочва за платец друго лице, което трябва да даде своето съгласие чрез акцепт. Поставянето на акцепта не е необходимо условие за пораждане на задължение по менителницата. Поради това менителницата може да участва в търговския оборот на ценни книжа и без да е била акцептирана.

Акцептиране - практически акцептирането предхожда предявяването на менителницата. Необходимо е предявяването да бъде извършено по местожителството на платеца. Кредиторът сам преценява дали има интерес да я предяви за акцепт или не.

Освен акцепт от търговски субект има и банков акцепт. Банковият акцепт повишава качеството на менителницата. Акцептът винаги се изразява в писмена форма върху лицевата страна на документа, като се отбелязва „приета“ и се поставя собственоръчен подпис на платеца.

Джиросване - чрез джирото правото на вземане по полицата се прехвърля в полза на друго лице. Джирант е лицето, което извършма прехвърлянето, а лицето, в полза на което се прехвърля полицата, се нарича джиратар. С помощта на джирото полиците се превръщат в по-приемливи и по-сигурни документи.

Джирото по традиция се поставя на гърба на полицата. То трябва да е безусловно. Не е необходимо да съдържа датата и мястото на извършването му.

Пълното джиро съдържа името (съответно фирмата) на джиратаря, който се подписва. Бланковото джиро не съдържа данни за личността на джиратаря.

Всеки последен кредитор има възможност да преустанови прехвърлянето на полиците чрез ограничително джиро („ректа“), с което се нарежда сумата да се събере направо от длъжника.

Джирото изпълняма няколко функции:

- функция на прехвърляне на вземането. Джиратарят придобива право да претендира за плащане от всяко задължено лице (платец, издател, джирант, авалист).

- Притежателна (легитимираща) функция – джирото удостоверява, че посоченият в полицата джиратар е нейн притежател

- Гаранционна функция – чрез нея вероятността за вземането се увеличава, тъй като се разширява кръгът на менителнично задължените лица.

Джирото може да бъде:

- Явно джиро – последици от действията на джиратаря настъпват пряко по отношение на джиранта. Такова джиро може да се отмени чрез зачертаване.

- Скрито джиро – възможно е да се уговори, че то ще бъде джиро за събиране (без да се отразява върху документа). В случая джиратаря действа от свое име, но в полза на джиранта.

- Заложно джиро – не води до придобиване на вземането по ценната книга и на правото на собственост върху него. Изразява се чрез клаузата „за гаранция“ или „за залог“.

- Следпротестно джиро – когато джирото е изпълнено след настъпването на падежа, но плащането не е настъпило. Независимо от това менителницата продължава да чъде валидна. По нея може да се претендира за плащане.

Поръчителство (авалиране) на менителница - за да се повиши надеждността на полицата и нейното по-широко приемане в обръщение се включва отделен поръчител (гарант, авалист). Обикновено той поставя надпис „като гарант“ или „в качеството на поръчител“. За достатъчен се приема и подписът на лицевата страна на полицата.

Гарантът е солидарно отговорен за погасяване на задължението заедно с трасанта, длъжника и джирантите.

Авалистът е субект, който се задължава да плати менителничното задължение на друго лице. Авалът може да се даде както от трето лице (за менителничния ефект), така и от вече обвързано с менителницата лице. Такава възможност е изключена единствена за акцептанта, който е главен длъжник.

Лицето, чието задължение се гарантира от авалиста, се нарича авалт. Такъв може да бъде всеки един от менителнично задължените лица (акцептант, издател, джирант).

Авалът се изразява върху менителницата или върху прикрепен към нея лист. На гърба на търговската полица се поема авал за джирантите. Чрез авала се осигурява своевременното плащане на падежа, а заедно с това се гарантира погасяването на предоставения търговски кредит.

Плащане и протестиране - инициативата за плащане на полиците е на кредитора, който трябва да предяви документа за плащане към прекия длъжник – платеца (при менителницата) или към издателя (при записа на заповед).

Изплащането на полицата се извършва в деня на падежа или в първия работен ден след него. Плащането може да бъде отсрочено за друг падеж, но с изричното съгласие на последния притежател. Длъжникът може да плати и преди падежа. Задължението по полицата се погасява в размер, покриващ главницата и лихвите. 

Когато платецът откаже да изплати сумата на падежа, полицата се протестира пред нотариус, при положение че:

- на падежа задължението не е платено изцяло или частично

- установена е неплатежоспособността на длъжника още преди падежа

Приносителят на полицата получава въз основа на издаден протестен акт изпълнителен лист за принудително събиране на вземането. Протестът се извършва в мястото на плащането. Задължението по полицата е самостоятелно. То е отделено от задълженията, които възникват на основата на договора за доставка и е необходимо условие, за да може тя да бъде предавана по-нататък чрез джиро. Без това условие полицата не би могла да влезе в обръщение като платежно средство.

Сконтиране на Търговските полици - финансовият смисъл на сконтовата операция е превръщането на сделката с реални стоки в сделка с търговски полици, с което се увеличава оборотът на капитала.

Продажбата на полиците преди техния падеж (сконтиране) изпълнява ролята на сконтов кредит в полза на нейния продавач. Цената, по която банката (или финансовата къща) купува полицата, е равна на задължението по нея, намалено с лихвения процент (по търговските кредити) за периода от сконтирането до падежа, плюс другите присъщи разходи по сконтирането на полицата (комисиони, такси).

В банковата практика сумата, която притежателят на полицата получава като сконтов кредит, може да се изчисли чрез формулата:

К_сег = К_ном (1 – Д.Ск)

Ксег – сегашна стойност на вземането, т.е. размерът на сконтовия кредит

Кном – бъдещата стойност на полицата в момента на нейния падеж (т.е. номиналът)

Ск – размерът на дисконта (сконтовият отбив)

Д – периодът от сконтирането на полицата до нейния падеж (на практика той е еднакъв с периода на предоставяне на сконтовия кредит)

Дисконтовият фактор се калкулира като твърд процент, по-висок от лихвения в момента на дисконтирането (тъй като в него са включени комисиони, риск и разходите по дисконтирането).