БЪЛГАРСКА НАРОДНА БАНКА

1. Възникване и развитие на БНБ

На 25.01.1879 г. е утвърден Уставът на БНБ. Там е записано, че банката се създава, за да съдейства за възраждането и правилното развитие на местната търговия, да регулира търговията и „народния кредит“ в Княжество България. Капиталът на банката (2 млн.франка) е представен от държавата и обявен като „неприкосновен“. БНБ е поставена под контрола на МФ. Управляващият се назначава от правителството, по предложение на министъра на финансите. По отношение на банковите операции управляващият е подпомаган от Сконтов комитет.

За управляващ на новосъздадената банка е назначен служителят на Министерството на финансите от Русия. На този пост е 3 м. след което е назначен първият българин за управляващ – Георги Желязкович (от Свищов), който е завършил финансови науки в Париж.

Според този първи устав БНБ може да извършва слредните банкови операции:

1. Да приема срочни и безсрочни влогове, както и да открива текущи сметки на своите клиенти

2. Да предоставя заеми срещу сигурни гаранции (лихвоносни ценни книжа, благородни метали и др. ценности)

3. Да сконтира полици и други търговски ценни книжа

4. Да извършва преводи на парични суми в страната и към чужбина

5. Да търгува с благородни метали, полици, платежни нареждания

6. Да приема документи и ценности на съхранение (депозит)

7. Да открива подписки за държавни и общински заеми

8. Да съхранява по безлихвена текуща сметка свободните парични средства на държавата

9. Да извършва приходите и разходите на държавата (касовата служба на държавата) безвъзмездно.

Първата парична операция банката осъществява на 6.06.1879 г., когато държавата внася 8,7 млн. франка, от които 2 млн. са за капитал на банката. През същата година е избран и първият Сконтов комитет с основна задача да взема решения и да осъществява сконтовите операции. От следващата година БНБ спира да приема лихвени влогове.

През 1883 г. е утвърден нов Устав на БНБ, с който банката става безименно (анонимно) акционерно дружество. Основния капитал е определен на 12 млн. лв. (1/3 от основния капитал е държавна собственост, а останалата част – на частни лица чрез публична подписка на акции). Чрез новия Закон за учредяване на БНБ от 27.01.1885 г. банката получава право да емитира банкноти при 1/3 обезпечение от благороден метал и да регулира паричното обръщение. Разрешават се още и краткосрочни и дългосрочни кредитни операции на банката.

По това време БНБ е единствената държавна банка в България, която осъществява:

1. Влогови операции (безлихвени срочни и безсрочни влогове, приемане на суми по текущи лихвени сметки, правителствени влогове и др.)

2. Кредитни операции (ипотечни, срещу залог на стоки, ценни книжа и благородни метали, сконтиране на полици, заеми по текущи сметки, заеми на държавата, общините и окръжията, и др.)

3. Посреднически операции (инкасови, покупко-продажба на ценни книжа, скъпоценни метали, депозитни операции и пр.)

Постепенно се откриват клонове на БНБ в страната: Русе (1884), Варна (1885), Пловдив (1886), В.Търново (1893), Бургас (1897).

През 1906 г. е утвърден нов ЗБНБ. Банката е определена като народно кредитно учреждение с 10 млн.лв. основен капитал и с още толкова като запасен капитал (за покриване на загубите). На министъра на финансите е дадено право да ограничава „сребърната“ емисия на банкноти (със сребърно обезпечение).

През 1907 г. е приет Закон за касовата служба на държавата. БНБ се задължава да приема безплатно държавните приходи и да извършва държавните разходи.

По време на войните банката осъществява безконтролна емисия на банкноти за покриване на държавните разходи. Българският лев се обезценява.

През 1924 г. се приема нов ЗБНБ. Прекратява се емисията на банкноти със сребърно покритие. Да да се стабилизира левът, се въвежда валутен монопол.

Със ЗБНБ от 1926 г. банката се обявява за автономен кредитен институт. Главната задача на банката е да поддържа стабилността на лева. Отново се възприемат правилата на златновалутния стандарт. БНБ няма право да отпуска заеми на държавата и негарантирани кредити.

С приетия през 1928 г. ЗБНБ се осъществява най-същественото реформиране на ЦБ след нейното създаване. В страната се въвежда златнодевизен стандарт.

БНБ става само емисионна и централна банка, с основна дейност:

1. Емисия на банкноти, бонове, покупко-продажба на злато, издаване на чекове, акредитивни писма и др.п.

2. Сконтиране на реален кредитен портфейл на Българска земеделска банка и Централна кооперативна банка.

На БНБ се забранява:

- да отпуска пряко или косвено аванси на държавата

- да дава заеми срещу залог на стоки и да открива текущи сметки на търговци и индустриалци

- да отпуска дългосрочни заеми

С тези промени (включително и намаляването на основния капитал на 500 млн.лв.) се цели БНБ да бъде емисионна банка са ликвидни средства, без никакви възможности за пряко кредитиране на държавата. Контролът върху банковата дейност се възлага на специален съветник от Общество на народите.

През 1928 г. влиза в сила Закон за стабилизирането на лева и монетната циркулация. Така юридически се утвърждава златнодевизния стандарт като парична система на страната. Отменя се монопола на БНБ върху валутните плащания (търговията с външни платежни средства). След изоставянето на златния стандарт от Великобритания се отменя и златнодевизния стандарт в нашата страна (1931 г). отново се въвежда пълен монопол върху търговията с външни платежни средства.

По време на ВСВ БНБ отново става основен кредитор на държавата във връзка с нарасналите военни разходи. След това започва нов етап от дейността на БНБ.

В условията след войната БНБ се превръща в инструмент на плановата икономика и нейното централизирано ръководене - БНБ е не само кредитор от последна инстанция, но и единствен кредитор на икономическите субекти в страната. Търговският кредит е забранен. Това е системата, наречена „монобанка“ – система на единствената банка. БНБ концентрира в себе си: емисионната и кредитната дейност, съставянето на касови и кредитни планове, извършването на всеобщ контрол върху платежния оборот (и цялостния паричен оборот).

През периода 1947-1951 г., в съответствие с централизираната икономика, се изгражда еднозвенна банкова система. Монополът на държавата върху банковото дело в страната е повсеместен.

През 1947 г. се извършва национализация на банките. Новите задачи на БНБ се определят от Закона за банките (1647). Окончателно се утвърждава еднозвенната банкова система. БНБ е единствен емисионен център и регулатор на паричното обръщение. В по-голяма степен се акцентира на контролните и отчетнически задачи на банката (т.нар контрол чрез лева). Кредитирането фактически се осъществява автоматически – според необходимите средства за изпълнение на плановете на стопанските организации.

През 1987 г. започва продължителен процес на реформиране на БНБ и цялата банкова система на страната. Поставя се началото на създаването на търговски банки и превръщането на БНБ в „банка на банките“.

Със ЗБНБ от 1991 г. реално се създава нова банкова система – с ново място и функции на БНБ. Тя действително се превръща в „банка на банките“, като запазва емисионните си функции и ролята на „банка на държавата“. БНБ е напълно независима от държавата (правителството) – та е подчинена единствено на парламента.

След 1991 г. БНБ действа напълно като истинска ЦБ-а в една двустепенна банкова система. Функциите й са много ясно разграничени от функциите на търговските банки. Тя поема „класическите“ функции на ЦБ-а: „банка на банките“, „банка на държавата“ и банка, която съхранява и управлява златно-валутните резерви на страната.

2. Структура и управление на БНБ 

А. Структура на БНБ

До въвеждането на валутния борд в страната - структурата на БНБ и нейното място в структурата на банковата система на страната са се определяли според това каква банкова система се прилага: еднозвенна или двузвенна. В условията на „монобанка“ БНБ практически е единствената банка в страната. Това определя и нейната структура: централно управление и клонове във всички градове (макар и с различни компетенции).

Според ЗБНБ (1991 г.) управлението на ЦБ-а се осъществява от:

1. Управителен съвет – взема най-съществените и отговорни решения по дейността на банката и утвърждава нейните наредби. В този съвет влизат управителят, подуправителите на БНБ и ръководителите на съответните управления. Управителят и подуправителите се избират от НС за срок от 5 г.

2. Пленарен съвет – съставя се от членовете на УС и от други изтъкнати специалисти. Този съвет има задачата да определя основните насоки на парично-кредитната политика на банката.

3. Управител (Гуверньор) – осъществява оперативното управление на БНБ. Той представлява банката в страната и чужбина. Отговаря за цялостната дейност на централната банка.

Конкретните дейности на ЦБ-а се ръководят от създадените управления (със съответни ръководители и структурни звена).

Структура на БНБ в условията на Паричен съвет (Валутен борд)

1. Управителен съвет – обсъжда и приема основните насоки по дейността си, приема нормативни актове по дейността на банката, определя с наредби нормативите и изискванията за регулиране на банковата дейност и др.

2. Управителят на ЦБ-а – организира, ръководи и контролира дейността на банката.

Структурата на БНБ вкл. три основни управления:

- Управление „Емисионно“ – изпълнява функциите на валутен борд. Неговата основна задача е да поддържа пълно покритие на паричните задължения на БНБ. Предприема необходимите действия за ефективно управление на международните валутни активи на банката, ежемесечно публикува обособения баланс на Емисионното управление, т.е. баланс на валутния борд.

- Управление „Банково“ – може да осъществява функциите на кредитор от последна инстанция при възникването на системен риск за стабилността на банковата система.

- Управление „Банков надзор“ – осъществява надзорната политика спрямо банките

3. Взаимоотношения на БНБ с търговските банки и държавата. Парична политика на БНБ в условия на валутен борд

А. Отношения между БНБ и Търговските банки - в условията на валутен борд взаимоотношенията между Централната и търговските банки се изразяват в:

1. Търговските банки не могат да се рефинансират от ЦБ-а. Те осъществяват своята кредитна дейност само в рамките на своите средства.

2. Централна банка няма право да предоставя кредити на търговските банки, освен при възникването на ликвиден риск, засягащ стабилността на банковата система

3. БНБ определя МЗР, които банките са длъжни да държат при тях. Тя определя и методиката за изчисляването им

4. БНБ дава лицензиите за осъществяване на банковата дейност.

Тя провежда текущ контрол и анализира дейността на търговските банки. Чрез надзора се цели да се прецени качеството на управлението на търговските банки, адекватността към пазарните условия и ефективността на обслужването на банковите клиенти.

Б. Отношения между БНБ и Държавата

1. БНБ действа като фискален агент и депозитар на държавата – въз основа на  сключени договори и при пазарни условия и цени на услугите. Като фискален агент и депозитар на държавата тя извършва следните дейности:

- Извършва банковото обслужване на сметките и плащанията, включени в системата на единната сметка, от името и за сметка на МФ

- Събира и предоставя на МФ периодична информация за сметките на бюджетните предприятия в банки в страната

- Действа като агент по държавни дългове и по дългове, гарантирани от държавата.

2. БНБ изгражда и управлява електронна система за сетълмент на ДЦК, в която се поддържат сметките за ДЦК и се осъществява прехвърлянето на ДЦК по сметките на всеки от участниците в търговията и общо за техните клиенти. Прехвърляне на парични средства по сделки с ДЦК се извършва чрез системата за брутен сетълмент в реално време – RINGS. БНБ извършва служебно сетълмента на сделките с ДЦК на първичния и вторичния пазар по водените при нея разплащателни сметки на участниците в сделките. БНБ открива сметка на емитента, по която се отразяват всички ДЦК от една емисия при първоначалното им емитиране, обратно изкупуване преди падежа с канцелиране и падежирането им. Тя открива и води индивидуални сметки, отчитащи притежаваните ДЦК от участниците, както и сметки, отчитащи общо притежаваните ДЦК от клиенти само на участниците – първични дилъри на ДЦК.

3. БНБ като агент по държавни дългове води сметки за ДЦК, които се регистрират по приобретатели на дълга

4. БНБ обслужва всички финансови задължения, поети от името и за сметка на държавата и които съставляват държавния дълг и са задължение за държавата. Поемането на държавен дълг се извършва чрез емисии на ДЦК и договори за държавни заеми.

Държавен дълг се поема в следните случаи:

- за финансиране на бюджетния дефицит

- за финансиране на инвестиционни проекти и специфични програми

- за рефинансиране на държавния дълг в обръщение на датата или преди падежа

- за осигуряване на плащанията по изискуеми държавни гаранции

- за подкрепа на платежния баланс на страната

В. Парична политика на БНБ в условията на Валутен борд

При валутен борд възможностите на БНБ да провежда парична политика са силно ограничени:

1. БНБ не може да осъществява операциите на „открит пазар“

2. БНБ не може да кредитира държавата или държавни институции (изкл. за предоставяне на кредити за покупки на СПТ от МВФ)

3. От традиционните инструменти на паричната политика, БНБ може да използва само системата на МЗР

4. ОЛП, обявяван от ЦБ-а, се определя от достигнатата доходност на първичните аукциони на ДЦК.

Паричната политика се базира на принципите на Паричния съвет и в много по-малка степен от дейността на ЦБ-а, а именно:

1. БНБ няма възможност да провежда „еластична“ парична политика, чрез която да се реагира на потребностите на стопанството във всеки момент. ЦБ-а поддържа съотношението между паричната маса и валутния резерв на страната (в съответствие с фиксирания курс на националната валута към базисната валута)

2. Процесите в областта на паричното обръщение са в силна зависимост от външни за страната фактори: курса на базисната валута към другите валути (особено към $); лихвеното равнище на международните пазари; цените на основните вносни суровини и пр.

4. Надзор върху банковата дейност от БНБ

А. Общи правила на надзора - БНБ упражнява надзор върху дейността на банките. Тя извършва надзорен преглед на правилата, стратегиите, процедурите и механизмите, въведени от банките и оценява рисковете, на които банките са или могат да бъдат изложени.

БНБ има право да предявява искове пред съда за отмяна на незаконосъобразни решения на общото събрание на акционерите на банка или на нейни органи за управление.

Тя има право да изисква от банките и от акционерите им да й предоставят всички необходими счетоводни и други документи, както и информация за дейността им, и да извършва проверки на място чрез оправомощени от нея служители и други лица.

Органите на банковия надзор имат право:

1. На свободен достъп в служебните помещения на лицата, извършващи банкова дейност

2. Да изискват документи и да събират сведения във връзка с изпълнението на възложената задача

3. Да назначават външни независими експерти

4. Да назначават външен одитор на банката, който да извърши финансов или друг одит на банката

5. Да извършват насрещни проверки в други банкови и небанкови предприятия

6. Да присъстват на заседанията на управителните и контролните органи на банките, като изразяват становища, които се отразяват в протокола на заседанието

Държавните органи и длъжностните лица са длъжни да оказват в рамките на своите правомощия съдействие на органите на банковия надзор при осъществяване на техните функции.

Б. Особени правила за надзора над банки, лицензирани в държава – членка на ЕС - надзорът над банки, лицензирани в държава-членка, извършващи дейност на територията на РБ чрез клон, се осъществява от компетентните надзорни органи на изпращащата държава-членка.

БНБ има право да извършва по всяко време проверки на място в клоновете на банки при условията и по реда на закона.

Надзорът върху ликвидността на клоновете на банки, лицензирани в държави-членки на ЕС се осъществява в сътрудничество с компетентния орган по банков надзор на изпращащата държава – членка. Клоновете на тези банки спазват изискванията за поддържане на ликвидност, както и изискванията на наредбите на БНБ, свързани с нейната парична политика. Те прилагат и мерките, определени от ЕЦБ.

За статистически цели БНБ изисква от тези банки да предоставят периодични отчети за дейността си в страната. Формата и съдържанието на тези отчети се определят с наредби, издадени от БНБ.

В. Надзорно сътрудничество - във връзка с осъществяване на надзорните си правомощия БНБ си сътрудничи със съответните компетентни органи на държавите членки, когато банка, лицензирана в РБ, осъществява дейност чрез клон в друга Държава – членка или когато банка на друга Държава-членка осъществява дейност чрез клон в РБ.

За целите на сътрудничеството БНБ обменя със съответните компетентни органи на държавите-членки всякакъв вид информация и документи относно:

- Управлението и собствеността върху банките, необходими за надзора или проверката на условията за тяхното лицензиране

- Надзор над ТБ-и поотделно и на консолидирана основа, включително тяхната ликвидност, платежоспособност, гарантиране на депозитите, ограниченията на големите експозиции, управлението на рисковете, административните и счетоводните процедури и механизмите за вътрешен контрол.

Компетентните надзорни органи на Държавата – членка, отговорни за надзора над банки, които имат клонове на територията на РБ, след предварително уведомяване на БНБ могат да извършват самостоятелно или с помощта на упълномощени за целта лица проверка на информацията и документите в клона, действащ на територията на РБ.

БНБ след предварително уведомление на съответните компетентни надзорни органи на държави-членки може да извърши проверки на място в съответната държава относно дейността на банки, лицензирани на територията на РБ и осъществяващи дейност на територията на държава-членка чрез клон. В тези проверки може да участва представител на компетентния орган на изпращащата държава – членка или упълномощен от него одитор.

При упражняване на надзорните си функции БНБ може да сключва двустранни споразумения с други ЦБ-и или надзорни органи на трета държава за сътрудничество и обмяна на информация на реципрочна основа при поемане на задължение за запазване на банковата и професионална тайна.

Г. Надзорни мерки - БНБ може да приложи надзорни мерки, когато установи, че банка или нейни администратори или акционери са извършили нарушения, в т.ч. заобикаляне на разпоредбите на закона, нормативните и други актове и предписания; нарушаване на изискванията за доверителност, сключване на банкови сделки, които засягат финансовата стабилност на банката; сключване на банкови сделки, при които чрез подставени лица се осуетяват или заобикалят разпоредбите на закона; не са изпълнени поети от банката писмени ангажименти към БНБ; извършват се сделки или други действия в нарушение на издадения банков лиценз; възпрепятства се упражняването на банков надзор; застрашават се интересите на вложителите; извършват се сделки или операции, представляващи изпиране на пари; застрашава се стабилността на платежните системи, при спадане на собствения капитал на банката под необходимия минимум, определен в закона.

При установяване на нарушения БНБ може да:

1. Отправи писмено предупреждение до банката

2. Свика ОС на акционерите или да насрочи заседание на УС и НС, като определи дневния ред за провеждане на ОС или заседанието

3. Разпореди писмено да се преустановят и отстранят допуснатите нарушения

4. Разпореди писмено да се предприемат мерки за подобряване на финансовото състояние на банката

5. Наложи на банката по-строги надзорни изисквания от установените за нея при нормалното й функциониране

6. Разпореди писмено на банката да предприеме действия за промени в лихвите, падежната структура и другите условия, отнасящи се до политиката и операциите на банката

7. Ограничи дейността на банката, като й забрани да извършва определени сделки, дейности и операции

8. Задължи банката да увеличи капитала си

9. Забрани плащането на дивиденти

10. Забрани извършването на дейност от чуждестранна банка

11. Изиска ограничаване на оперативните разходи на банката

12. Изиска промени във вътрешните правила и процедури на банката

13. Разпореди писмено на банката да освободи едно или повече лица, оправомощени да управляват и представляват банката

14. Изиска представяне на план за оздравяване

15. Назначи квестори на банката

16. постави банката под специален надзор при опасност от неплатежоспособност

17. Отнеме лиценза за извършване на банкова дейност

Квесторите са физически лица, които извършват проверки в ТБ-и, свързани със законосъобразно и правилно осъществяване на банковата дейност и банковите операции. Ако БНБ е отнела лиценза на банката, правомощията на квесторите се прекратяват след назначаването от съда на ликвидатор, съответно на синдик. С назначаването на квестори всички правомощия на НС и УС (СД) на банката се преустановяват и се упражняват от квесторите, доколкото в акта за назначаването им не са предвидени ограничения. Квесторите имат неограничен достъп и контрол върху помещенията на банката, счетоводната и другата документация, нейното имущество и дъщерните й дружества. Те могат да предприемат действия и мерки, насочени към оздравяване на банката, включително да договарят с кредиторите на банката намаляване, разсрочване и новиране на вземанията им и упражняват правомощията си с грижата на добър стопанин.

За да се оздрави банка, при която е налице опасност от неплатежоспособност, БНБ може да постави тази банка под специален надзор.

Опасност от неплатежоспособност на банка е налице, когато отношението й на общата капиталова адекватност е под определеното минимално равнище, ликвидните активи на банката няма да бъдат достатъчни, за да може банката да изпълнява задълженията си в деня на тяхната изискуемост, или банката не е изпълнила в срок едно или повече изискуеми задължения към своите кредитори.

Д. Специален надзор на банковата дейност - показатели за упражняване на текущ банков контрол:

Финансови показатели за оценяване доходността на банковите операции

Чрез равнището на доходност се изразява финансовата устойчивост на банките. Доходността се изразява чрез зависимостите между приходите и разходите и тяхното отношение към цялостната банкова дейност. Тя се оценява чрез система от финансови показатели, по-често използваните от които са следните:

1. Доходност на Активите – изразява отношението между получените доходи за даден период към средния размер на активите през периода

2. Дял на Печалбата в доходите (отношение Пч/доходи) – показва каква част от доходите след приспадане на съответните разходи формира определена печалба. Постоянната тенденция към намаляване стойностите на този показател показва, че се намалява делът на печалбата

3. Чист лихвен доход – изразява разликата между приходите от лихви  по лихвоносните активи и разходите за лихви по пасивите. За съпоставимост по-често се използва чрез своята относителна стойност – нормата на чистия лихвен доход

4. Чист лихвен марж – това е нормата на чистия лихвен доход, т.е. относителната стойност на чистия лихвен доход спрямо сумата на активите. Той показва степента на ефективност на използване на активите (лихвените доходи от тях), в зависимост от стойността на привлечените от банката ресурси.

5. Лихвен спред – отчита доходите от лихви по лихвоносните активи и разходите за лихви  от привлечените средства. Всъщност изразява разликата между средния лихвен процент по лихвоносните активи и средния лихвен процент по пасивите, по които се плаща лихва.

Лихвеният спред дава ценна информация, тъй като неговите стойности се обуславят от състоянието на двете основни балансови групи – лихвоносните групи (най-вече кредитите) и пасивите, по които се плаща лихва, освен това се показва съвместното им влияние върху доходите, разходите , а оттам и върху печалбата.

Като основа за анализа на доходността служи зависимостта между показателите чист лихвен доход, лихвен марж и лихвен спред. Те до голяма степен характеризират финансовото положение на банката и нейните позиции спрямо конкурентите й. Неслучайно наличието на отрицателна динамика или неравномерност в тяхното развитие не се отчита за особено благоприятна тенденция.

Банкова печалба - печалбата е важен количествен показател за оценяване на банковата дейност, защото:

- е необходима за увеличаване на собствения капитал

- позволява оптималност при нарастване обема на предлаганите от банката продукти и услуги и мащабите на нейната дейност

- осигурява достатъчно резерви в случай на неочаквани или непредвидени обстоятелства и загуби

- представлява източник на дивиденти

- използва се като база за формиране на редица финансови коефициенти, върху чиято основа се правят изводи за ефективността на банковата дейност.

- ако нормата на Пч в банковата сфера е по-малка в сравнение с тази на другите сектори в икономиката, капиталите биха се насочили към тях

Разликата между общата сума на приходите и разходите формира брутната банкова печалба. Брутната печалба, коригирана с данъците, изразява чистата печалба. Тя от своя страна служи за изплащане на дивиденти на акционерите и разширяване на собствения капитал.

Показатели за измерване на банковата Рентабилност - сравнително прецизна оценка за ефективността на банките може да се направи чрез система от финансови коефициенти, които очертават връзката между абсолютната сума на печалбата и другите финансови показатели, характеризиращи тяхната дейност. 

Най-широко използваните показатели са:

1. Норма на Рт на активите – изразява Пч, която банката получава от своите активни операции:

Нрт_а =Пч/Активи

Когато отношението „Пч/активи“ е сравнително ниско, това издава неуспешна кредитна и инвестиционна политика, която не носи особено големи доходи или изразява необосновано големи разходи, намаляващи банковата печалба. При нарастване на Рт на активите ефективността се повишава в резултат на по-големите доходи от активите.

2. Норма на Рт на собствения капитал –

Нрт_ск =Пч / СК

Зависимостта „Печалба / Капитал“ изразява размера на печалбата, която се пада на единица СК.

Показатели за оценяване Капиталовата адекватност на банките - всички загуби или печалби от банковата дейност в крайна сметка пряко или косвено се отразяват върху собствения й капитал. Оттук възниква проблемът за неговата достатъчност. На тази основа той е своеобразен външен изразител на финансовата мощ на дадена банка.

Капиталовата адекватност е показател, който изразява зависимостта между СК и рисковата структура на банковите активи. Според него СК се формира като сума от 2 основни елемента:

- Първичен капитал – към него се отнасят: внесен акционерен капитал; фонд „резервен“ (общите резерви); другите резерви с общо предназначение, образувани за сметка на печалбата след облагането й с данъци

- Допълнителни капиталови резерви, които включват: неразпределената Пч; резервите със специално предназначение, образувани от печалбата с данъци, не се включват в капиталовата база, тъй като имат конкретно целево предназначение; резервите от преоценка на активите и др.

Според стандартните норми Общата капиталова адекватност не трябва да е по-малка от около 10 % (подлежи на промяна в зависимост от решението на БНБ). Изискванията за капиталова адекватност налагат тясно обвързване на прираста на собствения капитал с прираста на активите. При равни други условия тези изисквания представляват известен ограничител за растежа на активите и мащабите на банковата дейност. Наличието на прираст на активите при неизменна тяхна норма на възвръщаемост и един и същ дял на дивидентите в печалбата води до намаляване капиталовата адекватност.

За да спази изискванията за Капиталова адекватност, без да ограничава растежа на своите активи, банката може да разчита:

- на по-ниска норма на възвръщаемост на активите, осигуряваща съответна Печалба

- на рационално разпределение на печалбата за натрупване и дивиденти, гарантиращо достатъчно средства за натрупване и прираст на собствения капитал

- при необходимост – продажба на допълнителни акции с цел увеличаване на основния (акционерния) банков капитал.

Върху равнището на капиталова адекватност влияние оказва и пропорцията, в която Пч се разпределя за натрупване и дивиденти. От нея зависи каква част от чистия доход отива за натрупване и осигурява прираст на собствения капитал.

При неизменна величина на СК увеличаването на привлечените средства при равни други условия също намалява капиталовата адекватност на банката, доколкото всяко нарастване на привлечените ресурси означава и съответно нарастване на банковите активи.

Ликвидност на Търговските банки - ликвидността е способността да се погасяват дълговете в момента на падежа. Ликвидността на търговската банка е възможността тя да посрещне своите задължения към клиентите и кредиторите си със:

- Наличните си средства

- Активите, които лесно и бързо се продават

- Паричния капитал, който могат да се набавят от паричния пазар (при нужда от ликвидни средства)

Ликвидността на банката може да се разглежда като статична и динамична величина:

- като статична величина тя е резерв за ликвидност – запас, който може да бъде използван при необходимост. Този подход акцентира върху активите на търговската банка

- като динамична величина ликвидността на търговската банка се разглежда като резултат на текущия актив и текущия пасив, т.е. като парични потоци. Този подход изисква множество анализи, преценки и добра прогнозируемост на приливите и отливите на паричните средства. Той изисква да се анализират много фактори.

Факторът „време“ е основен параметър, който отличава ликвидността от платежоспособността.

- Ликвидността се отнася до способността на ТБ-а да посреща краткосрочните си дългове

- Платежоспособността на ТБ-и е възможността им да погасяват всички свои задължения (обозначени в пасивите) по балансова стойност. В този смисъл банките са платежоспособни, когато балансовата стойност на активите превишава стойността на пасивите. Изходна точка за определяне на платежоспособността е балансът на ТБ-а за съответния период.

Общото между Ликвидността на банката и нейната Платежоспособност е във възможността тя да посреща задълженията си (да плаща).

УПРАВЛЕНИЕ НА БАНКОВАТА ЛИКВИДНОСТ

Поддържането на ликвидност, като разлика между текущата стойност на активите и текущата стойност на пасивите, се базира на три групи методи:

- Управление на Пасивите

- Управление на Активите

- Смесени методи

Осигуряването на банковата ликвидност чрез управление на пасивите се основава на поддържане на разнообразен и качествен пасив. Текущите нужди на банките от ликвидни средства се обезпечават главно чрез заеми и привличане на чужд капитал чрез:

- операции на открит пазар

- ресконтови и роломбардни кредити

- емитиране на собствени акции и облигации

- „създаването“ на пари от ТБ-а при кредитирането

Тези методи на управляване на Пасива се допълват от по-съвременни средства като:суаповите операции, продажбата на опции и др. Като мерки за подобряване структурата на пасива могат да се използват и операции на външни пазари.

Управлението на Активите на търговската банка изисква да се следи за общата сума на активите и за нарастването им за определен перод. За целта се използват различни показатели за оценка „качеството“ на банковите активи.