БАНКИТЕ НА ПАЗАРА НА ЦЕННИ КНИЖА

1. Банките на Емисионния пазар на ценни книжа 

А. Характеристика на емисионния пазар на ценни книжа 

Същност на емисионния пазар на ценни книжа - емисионният пазар на ценни книжа е мястото (ситуацията), където за първи път се срещат търсенето и предлагането на различни видове финансови инструменти. 
Именно тази първа среща на емитенти и инвеститори стои в основата при определянето на емисионния пазар като първичен пазар на ценни книжа. Емисията и пласирането на акциите и облигациите е приоритет на търговските банки. Поради това може да се приеме, че мястото на първичния пазар е именно в банките.

Основни емитенти на ценни книжа са:

1. Държавата и нейната администрация – те търсят съдействието на емисионния пазар на ценни книжа, за да осигурят допълнително средства за покриване на временните разлики между приходите и разходите по държавния бюджет, за финансиране на бюджетния дефицит и за изпълнение на общински инвестиционни проекти. За целта правителството (в лицето на МФ и БНБ) емитират т.нар. държавни или съкровищни ценни книжа.

2. Фирмите и корпорациите – търсят капитали за създаване, разширяване и обновяване на своята дейност. Емисията на акции и облигации е ефективен метод за увеличаване капитала на акционерните дружества във всички отрасли на икономиката.

3. Банките като акционерни дружества – също търсят допълнително средства за осъществяване на своята дейност. Емисията на акции е един от начините да се увеличи капиталът на кредитната институция.

Ролята на банките на емисионния пазар е специфицна. Те се явяват емитенти на собствени и пласьори на чужди ценни книжа. Набраните от емисията средства се насочват във високодоходни вложения (под формата на кредити за промишлените предприятия) или ликвидни активи (под формата на ДЦК).

4. Финансовите посредници – в лицето на финансово – брокерските къщи, инвестиционните фондове, борсовите и инвестиционни дружества и др. също са основни участници на емисионния пазар. Те осъществяват посредническа дейност, колективно управляват паричните средства и капиталите на инвеститорите, като за целта емитират свои ценни книжа.

Основни начини за предлагане (пласиране) на капитал на емисионния пазар:
- директно - по пътя на свободното пласиране на временно свободните парични средства от самите дружества-емитенти (издатели) на съответните ценни книжа
- индиректно – чрез посредничеството на банките и други финансови институции.

Б. Банките и емисията на корпоративни и банкови ценни книжа - мобилизирането на свободните парични средства и емитирането на ценни книжа е един от най-важните и сложни процеси на първичния пазар. В отделните страни тази дейност има специфично правно регламентиране, но навсякъде по света емисионният пазар функционира като брокерски или дилърски пазар.

Банките извършват емисионна дейност в две направления:

1. Емисия на свободни ценни книжа – тя е свързана с пускането в обращение на собствени (банкови) ценни книжа. Тяхното пласиране се осъществява от самите кредитни институти и клоновата им мрежа.

2. Емисия на чужди ценни книжа – това са процесите от подготовката до пласирането на чуждите (на фирмите) ценни книжа

Контролът и регулирането на емисионната дейност се осъществява от КФН.

Емисия на ценни книжа, е налице, когато:

- АД - то пуска за първи път ценни книжа с цел увеличаване на капитала си

- АД - то емитира за пореден път ценни книжа с цел финансово да удовлетвори нарасналия обем на своята дейност. Това може да стане чрез издаване на нови акции, чрез увеличаване на номиналната стойност на вече издадени акции или чрез превръщане на облигации в акции

Емитирането на чужди ценни книжа (т.нар. косвена или публична емисия) протича в следната последователност:

1. Подготовката на емисията, която се извършва от банките – това е важен предварителен етап.

Българското законодателство позволява публично предлагане на ценни книжа само, ако емитентът, или упълномощен от него инвестиционен посредник след разрешение от КФН публикува проспект и съобщения за публично предлагане.

Проспектът е документ, в който се дава изчерпателна информация за финансово-икономическото състояние на дружеството и неговите емисии на ценни книжа. Проспектът заедно с устава на дружеството и годишните счетоводни отчети за последните две години се внасят за издаване на потвърждение на проспекта.

Едва след като получи разрешение, емитентът има право да публикува съобщение за публично предлагане. То се обнародва най-малко в два ежедневника, като целта е да се уведоми широката публика, че започва подписка за дадената емисия ценни книжа.

2. Поемането на ценните книжа  - осъществява се винаги от инвестиционен посредник. Функциите на такъв посредник изпълняват предимно универсалните или специализираните (инвестиционните) банки, както и посредническите къщи. Инвестиционният посредник на базата на сключен договор за поемане приема за разпространение изцяло или на части емисията на книжата (срещу определено възнаграждение или за своя сметка).

В практиката се използват няколко форми на поемане на ценни книжа:

- Изцяло или частично поемане на емисията от инвестиционен посредник – при тази форма банката изкупува цялата емисия или части от нея. След това тя разпространява книжата сред широката публика за своя сметка. Това се прави, когато рейтингът на дружеството-емитент е висок, търсенето на книжата е голямо и банката е сигурна в тяхното пласиране.

- Поемане на комисионни начала – инвестиционният посредник (банката или банковият консорциум) се договаря с емитента за поемане на ценните книжа и тяхното разпространение от свое име (за услугата се плаща комисионна). Всичко друго остава за сметка на емитента, вкл. рискът и загубите от непласираните ценни книжа. В случая банката работи като брокер – емисионният пазар се нарича брокерски.

- Поемане от името и за сметка на емитента – формата се нарича смесена. Тук банката изпълнява посредническа функция. Тя се ангажира в рамките на определен срок да поеме за пласиране определено количество от емисията. Рискът при неуспех от пласирането е изцяло за емитента.

3. Завършващ етап при емисията на ценните книжа е тяхното пласиране сред широката публика – в световната практика са известни различни форми на пласиране на ценни книжа. Особено популярно и широко приложимо е публичното пласиране, осъществявано чрез:

- Подписка – публиката задължително се информира чрез проспектите и средствата за масова информация за организирането на подписка. Всяка подписка има фиксирани срокове (начало и край). След приключването й записването на инвеститори не се осъществява. В заявката за участие в подписката се посочват освен данните на инвеститора (име, адрес и т.н.), също сумата или броят на ценните книжа, които ще се закупят.

- Свободна продажба – банките, след като са публикували проспектите за емисия, свободно, без ограничение във времето, започват пласирането на книжата. Обявява се само началото на емитирането, а не се фиксира неговият краен срок. Този начин на пласиране се използва от трайните емитенти.

- Продаването на акции от нова емисия на фондовата борса в момента на въвеждането на дружеството на този пазар – на фондовата борса обикновено се котират вече емитирани книжа. Не е изключена обаче възможността да се продават акции от нови емисии направо на вторичния пазар, но това става при определени условия. Най-важното е дружеството и книжата от съответната емисия да бъдат допуснати до търговия от компетентните органи. На борсата курсът на акциите не е твърдо фиксиран. Той се определя от редица икономически, политически, психологически фактори и извънредни обстоятелства.

В. Банките и емисията на Държавни ценни книжа (ДЦК) - съвременната световна тенденция е временните разлики между приходите и разходите по държавния бюджет и финансирането на бюджетния дефицит да се покриват чрез емисия на ДЦК.

ДЦК биват три вида:

1. Съкровищни бонове – това са краткосрочни ДЦК (до 1 г.). До въвеждането на валутния борд срочността им се изразяваше в дни и месеци, а след това се засили емитирането на 1- годишните.

2. Съкровищните полици – това са средносрочни ДЦК. В развитите страни те са със срок от 1 до 10 г., а у нас, поради неразвитото полично обръщение, тези книжа почти не се емитират.

3. Съкровищните облигации – това са дългосрочни ДЦК. В развитите страни те са със срок над 10 г., а у нас са със срок над 5 г., но се срещат и такива с по-къс падеж.

В зависимост от начина на изчисляване на дохода ДЦК биват:

1. Сконтови ДЦК – такива по принцип са съкровищните бонове. Те се продават с отбив (сконто) от номиналната стойност. В деня на закупуването им продажната цена е под номиналната стойност, а при падежа се получава номиналната. Следователно доходът е равен на разликата между номиналната стойност и продажната цена.

2. Сконтово-лихвоносни ДЦК – те са хибрид между сконтовите и лихвоносните ценни книжа. Доходът от тях се определя под формата на лихва, изчислена спрямо номиналната стойност на облигацията. Лихвоносните ДЦК са с фиксиран или „плаващ“ лихвен процент. „Плаването“ се осъществява спрямо определена база (ОЛП).

3. Лихвоносни ДЦК – такива могат да бъдат както съкровищните бонове, така и съкровищните облигации. Доходът от тях се определя под формата на лихва, изчислена спрямо номиналната стойност на облигацията. Лихвоносните ДЦК са с фиксиран или „плаващ“ лихвен процент. „Плаването“ се осъществява спрямо определена база (ОЛП).

Преди въвеждането на валутен борд високата инфлация у нас наложи да се пуснат в обръщение и т.нар индексни ДЦК. Доходността на тези книжа се определя в зависимост от официалния инфлационен индекс. След въвеждането на борда МФ започна да емитира само за граждани т.нар. спестовни ДЦК.

В България емитирането на безналични ДЦК е уредено със специални правно-нормативни актове. Институциите, ангажирани с емисията и пласмента на ДЦК, са МФ и БНБ. Инвеститорите могат да закупят съкровищни книжа от аукционите, целевите емисии и вторичния пазар.

2. Банките на пазара на държавни ценни книжа (ДЦК)

А. Придобиване на ДЦК на първичния пазар - БНБ организира дейността по реализирането на ДЦК от името и за сметка на държавата въз основа на договор с МФ.

На първичния пазар ДЦК се придобиват чрез аукциони, организирани от БНБ. В аукционите могат да участват банки и други инвестиционни посредници, одобрени за първични дилъри. Списъкът на първичните дилъри се утвърждава от УС на БНБ и мнистъра на финансите. Изборът на първични дилъри се извършва въз основа на предварително обявени критерии. Първичните дилъри могат да участват в аукционите със състезателни и несъстазателни поръчки, като видът на поръчката задължително се посочва. Първичните дилъри могат да участват със състезателни поръчки както от свое име и за своя сметка, така и от свое име, но за сметка на свои клиенти. Те участват с несъстезателни поръчки от свое име, но за сметка на свои клиенти, които не са банки или инвестиционни посредници.

В определен срок, преди провеждането на аукциона, БНБ уведомява първичните дилъри за информация относно: номера на емисията на ДЦК; предлаганото количество; лихвеният процент за съответния период, когато те са лихвоносни; датите за изплащане на лихвите и номинала; съотношението на предлаганите за състезателни и несъстезателни поръчки ДЦК; максималното количество ДЦК, които един участник със състезателни поръчки може да придобие (включително когато участва от свое име, но за сметка на свои клиенти), както и сроковете за заплащането на ДЦК.

Първичните дилъри правят поръчките си за участие в аукцион за ДЦК чрез е-поща „Reuter Mail“. Поръчката за участие се изготвя по примерен образец и трябва да съдържа:

- вида на поръчката (състезателна, несъстезателна)

- наименованието на участника

- номера на разплащателната сметка на участника в БНБ

- номера на емисията на ДЦК, за която се прави поръчката

- съвкупната номинална стойност на поръчката (цифром и словом)

- цената, при която участникът желае да придобие ДЦК

- данни за клиента, за чиято сметка се заявява поръчката: за физически лица и съответно юридически лица

- име, фамилия и длъжност на лицето, подписало поръчката

Б. Придобиване на ДЦК на вторичния пазар - на вторичния пазар се извършват следните сделки:

1. Покупко-продажба на ДЦК

2. Прехвърляне на ДЦК без движение по разплащателните сметки в БНБ

3. Прехвърляне на ДЦК с уговорка за обратно изкупуване след предварително определен срок, наричани за краткост „репо сделки“, които могат да се извършват както със, така и без движение по разплащателните сметки в БНБ.

Сделки с ДЦК между първични дилъри - регистрирането на сделките на вторичния пазар се извършва въз основа на искания, отправени от приобретателя и от прехвърлителя до БНБ. Те трябва да съдържат:

- фирмата на прехвърлителя

- номера на разплащателната сметка на прехвърлителя в БНБ

- номера на емисията на ДЦК, предмет на сделката

- съвкупната номинална стойност на прехвърляните ДЦК

- цената, по която се прехвърлят (придобиват) ДЦК

- падежа на емисията, предмет на сделката

- вальора

Сделки с ДЦК между първични дилъри и непървични дилъри - всеки първичен дилър води регистри за притежаваните от неговите клиенти –непървични дилъри, ДЦК. В регистрите се отразяват сделките, сключени между първичен дилър и непървичен дилър, както и между непървични дилъри. В регистрите се отбелязват следните данни: номер на емисията, дата на емисията, разплащателна сметка на непървичния дилър, номинална стойност на притежаваните ДЦК, покупна цена, обща сума на притежаваното количество ДЦК към определена дата, дата на придобиване (прехвърляне) на ДЦК, вальор на обратно изкупуване (продажба).

Сделките между непървичните дилъри се отразяват в регистър, воден от първичния дилър, въз основа на искания, изпратени от участниците в сделката писмено.

Сделки с ДЦК между първични дилъри и физически и юридически лица - първичните дилъри могат да прехвърлят ДЦК на физически и юридически лица, като издават поименен сертификат в два екземпляра – оригинал и неоригинален екземпляр, които удостоверяват номера на емисията и съвкупната номинална стойност на придобитите ДЦК.

Оригиналът на сертификата се предава на приобретателя, а неоригиналният екземпляр на сертификата се съхранява от първичния дилър се изготвя върху специална хартия и съдържа:

- наименованието „сертификат“

- номера на сертификата

- издателя на сертификата

- данни за приобретателя (за граждани и ЮЛ-а)

- номера на емисията на ДЦК

- съвкупна номинална стойност на притежаваните ДЦК (цифром и словом)

- Лихвеният процент на ДЦК

- датите на лихвените плащания

- падежа на ДЦК

- мястото за обозначаване на платените лихви (на гърба на сертификата)

- датата и мястото на издаване на сертификата

- подписа и печата на издателя.

При прехвърляне на придобитите ДЦК от ФЛ или ЮЛ на издателя на сертификата преди падежа им върху оригинала на сертификата се поставят щемпел „изплатен“, подпис на длъжностното лице и печат на издателя, след което оригиналът на сертификата се връща на лицето.

Сделки с ДЦК между непървични дилъри и ФЛ и ЮЛ - банки и инвестиционни посредници, които не са избрани за първични дилъри, могат да прехвърлят ДЦК на ФЛ и ЮЛ, без да издават поименен сертификат. При сключване на сделки с ДЦК между непървични дилъри, от една страна, и ФЛ и ЮЛ, от друга, първичният дилър, изпраща уведомление до БНБ съгласно за прехвърлянето на ДЦК от непървични дилъри или лица. Фондовите борси приемат правила за търговия с ДЦК, които съгласуват с МФ и БНБ.

В. Технология на продажбата - във връзка с поетите задължения, банката осъществява пряк контакт с клиентите по време на сделките чрез референта и банковия касиер. Референтът извършва следните операции:

- запознава клиента с търгуваните книжа и условията по сделките

- попълва в сертификата номинала на ДЦК и параметрите на емисията

- проверява за наличие на левов ресурс по сметките на клиента при безкасово плащане

- регистрира сделките

- оформя всички реквизити на сертификата и го подписва

- класира документите по продажбата към досието на сметката и др.

3. Банките като субекти на регулираните пазари на ценни книжа

Понятието „борсов пазар“ не се тълкува еднакво в отделните страни. Неговото съдържание зависи от развитостта на вторичния пазар на ценни книжа в страната, както и от организационно-управленската структура на фондовата борса и механизма й на действие.

Вторичният пазар на ценни книжа не бива да се разглежда само като пазар на вече емитирани финансови инструменти. Той е съвкупност, в която участват йерархично свързани и подчинени пазари на ценни книжа, а именно:                                     

1. Фондова борса – Фондовата борса е основният традиционен, организиран и регулиран вторичен пазар на ценни книжа. Достъпът на акционерните дружества и техните книжа до борсата е подчинен на строги изисквания. В този аспект фондовата борса се разглежда като елитен и селективен пазар на ценни книжа. За допускане до търговията на фондовата борса към АД-тата се предявяват определени изисквания, според които фондовата борса извършва подбор не само на АД-тата, но и на всяка тяхна емисия. В този аспект тя се разглежда като селективен пазар.

                Изисквания за листване (записване) на ценни книжа в различните сегменти на Официален пазар на БФБ - София

Сегмент	Изисквания към ЦК-а	Проспект	Пазарна капитализация	Период на дейност	Минимален брой акционери	Free float	Минимален средномесечен оборот (брой)
А	Неналични, без ограничения в прехвърлянето	да	2 000 0000 или нетната стойност на предлаганите ЦК да е 1000 000	3 г.	400	25 %	2000
В	Неналични, без ограничения в прехвърлянето	да	1 000 0000 или нетната стойност на предлаганите ЦК да е 500 000	2 г.	100	10 %	1000

2. Околоборсов пазар – това е мястото, където търгуват книжата си новообразувани дружества, малки и средни предприятия, както и фамилни дружества. Той изпълнява две основни функции: удовлетворяване потребностите от котировка на посочените дружества и подготовка за отваряне на капиталите им за борсова търговия. Не случайно „околоборсовия“ пазар се нарича „трамплин“ към фондовата борса. Пред участниците му също се поставят определени изисквания. В много страни „околоборсовият“ пазар се нарича втори пазар. У нас той носи названието паралелен пазар.

3. Извънборсов пазар – извънборсовият пазар е третата форма на вторичния пазар на ценни книжа. Той е нерегистриран, свободен, непрекъснат 24-часов пазар. Търговията задължително се осъществява, с посредници, но те се намират в своите офиси – банки, посреднически къщи, инвестиционни дружества и др. Той е неприсъствен пазар. В развитите страни извънборсовият пазар е много добре развит и покупко продажбите се осъществяват по електронен път.

Съществено предимство при търговията на извънборсовия пазар е бързината на разплащанията и прехвърлянето на книжата. Ниските цени на обслужване насочват все повече инвеститори към ползването на електронно котиране на този пазар. За разлика от официалния и паралелния пазар, тук изискванията за търговия са минимални. Необходимо е дружеството да е правно регистрирано, да съществува реално (т.е. да не е дружество „фантом“) и книжата му да са пълноценни.

В тесен смисъл под борсов пазар се разбира търговията на официалната фондова борса и „околоборсовия“ пазар, на който се допускат ценните книжа до котировка. В широк смисъл на думата борсовият пазар включва както търговията на организираните и регулираните пазари на акции и облигации, така и дейността на нерегулираните, свободни пазари. Именно в широкия смисъл се разбира и обхватът на прохождащия борсов пазар в България.

4. Търговия на регулираните пазари на ценни книжа 

На борсовия пазар банките могат да бъдат: консултанти на инвеститорите; посредници и участници в търговията на фондовата борса, „околоборсовия“ и извънборсовия пазар; мениджъри на портфейли от ценни книжа; институции, осъществяващи съхранението на книжата и разплащането по сключените с тях сделки.

А. Дейността на банките на борсовия пазар се улеснява от редица обстоятелства:

- Банките разполагат с голям обем информация за състоянието на икономиката и отделните отрасли, финансовата структура на предприятията – емитенти, пазарната обстановка в страната и тенденциите за развитието на борсовия пазар

- Паричните средства на емитентите и инвеститорите се намират по сметки в кредитния институт. Това улеснява финансовите взаимоотношения между клиентите и посредниците при сделките с ценни книжа

- Банките са основни инвестиционни посредници – членове на фондовата борса. Те разполагат с добре развита клонова мрежа, което улеснява индивидуалните и институционалните инвеститори при подаването на поръчки за игра на борсовия пазар. Съхраняването на ценните книжа обикновено се извършва от банките.

- Кредитните институции разполагат с подготвени специалисти, които извършват различни сделки с ценни книжа – покупко-продажба на вторичните пазари, гаранционни и доверителни сделки, управление на портфейли от ценни книжа и др.

Банките търгуват на борсовия пазар за своя и чужда сметка. Инвеститорите, след като изберат своята банка-посредник и проведат необходимите консултации, подават в писмен вид поръчка за покупка или продажба на ценни книжа

Б. Най-разпространени са следните поръчки:

- Пазарна поръчка – при нея клиентът заявява количеството, вида и цената на ценните книжа, които желае да бъдат купени или продадени. При електронното котиране поръчката се изпълнява по първия достигнат курс на борсовата сесия.

- Лимитирана поръчка – при нея клиентът задължително определя минимална цена (лимит) при продажба и максимална цена при покупка на ценните книжа. Записването може да се осъществи по следния начин: „Купи книжа на дружество Х не по-скъпо от 1500 лв.“ или продай книжа на дружество У не по-евтино от 1800 лв.

- Поръчка „всичко или нищо“ – желанието на клиента е цялото предложено количество (пакет) ценни книжа да се купят или продадат наведнъж, а не да се разбиват на части

- Поръчка „валидна до анулиране“ се предлага на повече от една борсова сесия за изпълнение. Брокерът има право да търси определените от клиента параметри (количество и цена) до момента на появата на подходящи условия за сключването на сделка. Ето защо тази поръчка има по-дълъг жизнен цикъл в сравнение с поръчките за незабавно изпълнение или дневните поръчки.

- „Стоп поръчка“ – или поръчка за спиране на загуби. При нея клиентът поръчва на своя брокер, ако цените на притежаваните от него ценни книжа достигнат неблагоприятна граница, да започне незабавна продажба, или когато клиентът е започнал да губи, но целта е да се предотврати по-голяма загуба

- „Свързана поръчка“ е тази, при която се предвижда продажба на едни ценни книжа и с получените парични средства покупка на други, при условие че двете операции могат да се извършат на една и съща борса.

- Отменяща поръчка – е такава, която прекратява подадена преди това поръчка.

Борсовите поръчки се изпълняват по реда на тяхното постъпване, независимо дали търговията се осъществява с извикване на глас или по електронен начин. В развитите страни клиентите са максимално улеснени при подаването на борсовите поръчки. Банките са създали офиси единствено за консултиране на клиенти и отправяне на поръчки за търговия на борсовия пазар. Добре развитите електронни и комуникационни системи позволяват всичко да се осъществява в реално време, бързо и достъпно за инвеститорите.

5. Видове сделки с ценни книжа 

А. Банкови сделки с ценни книжа. Банките като инвестиционни посредници

Банките могат да изпълняват роля на основен инвестиционен посредник при борсовата търговия (и сделките на вторичния пазар):

- участват като членове на борсата

- участват при емисията и пласмента на ценни книжа

- осъществяват сделки и операции на вторичния пазар

- управляват портфейли от ценни книжа

- извършват сделки  по съхраняване на ценни книжа

- осъществяват разплащания по сключени сделки на вторичния пазар

- банките участват както при сключване на сделки за собствена сметка („дилърски“ пазар), така и за сделки за чужда сметка („брокерски“ пазар).

Под „сделки с ценни книжа“ обикновено се разрира взаимната договореност между инвеститорите и посредниците (вкл. банки), свързани с възникването, прекратяването или изменението на имуществените права, заложени във финансовите инструменти – акциите, облигациите, техните производни и дериватите.

Сделките с ценни книжа са твърде разнообразни и могат да се класифицират по различни признаци:

1. Според срока, за който се сключват: касови и срочни

2. Според обектите на търговия: с акции, облигации, ДЦК, деривати

3. Според субектите на търговията:

- между индивидуални инвеститори

- институционални инвеститори

- между индивидуални и институционални инвеститори

- директни сделки, които включват покупко-продажба на финансови инструменти между посредници

- индиректни сделки, които задължително се осъществяват с посредничеството на брокер или дилър

4. Според вида на пазара: на фондовата борса, „околоборсовия“ и извънборсов пазар

Б. Обща характеристика на касовите и срочните сделки - най-широко използваните сделки както на официалния пазар (фондовата борса), така и на „околоборсовия“ и извънборсовия пазар, са касовите и срочните сделки.

Касови сделки - те се характеризират с едновременно и насрещно движение на паричните средства и финансовите инструменти. В момента на подписването на договора за покупка и продажба, в който се уточнява количеството и курсът на ценните книжа, се осъществява разплащането и предаването на финансовите инструменти.

1. В зависимост от начина на разплащане касовите сделки биват:

- „кеш“ сделки – при тях разплащането е в брой

- „спот“ сделки – при тях разплащането се осъществява веднага, но в безналичен вид

У нас разплащанията се осъществяват чрез системата БИСЕРА.

2. В зависимост от това – за чия сметка се извършват, касовите сделките биват:

- комисионни сделки с ценни книжа, при които банките извършват покупко-продажба на акции и облигации, и за които клиентът е дал специална поръчка. За извършената услуга клиентът заплаща комисионна (при комисионните сделки банката действа като брокер, изпълнявайки посреднически функции за чужда сметка и риск)

- касови сделки, при които банката продава и купува собствени ценни книжа – тези сделки се извършват за собствена сметка и риск, затова в случая банката действа като дилър. Собствените си ценни книжа тя може да търгува както на националния борсов пазар, така и на международните фондови борси. С покупката и продажбата на ценни книжа на борсовия пазар банките целят извличането на печалба от по-ниския курс на покупка и по-високия курс на продажба.

Срочни сделки - те са най-разпространеният вид сделки в развитите страни. Характеризират се с обособяването на два относително самостоятелни етапа във времето при договарянето и изпълнението на покупките или продажбите на ценните книжа. От една страна, в даден настоящ момент се договаря количеството и курсът на книжата, а, от друга страна, в бъдещ, предварително определен момент става тяхното разплащане и доставяне. Търговията се осъществява на всички сегменти на борсовия пазар.

При срочните сделки несигурността и рискът са големи. Колебанията на пазара и разликите между договорените и пазарните курсове са подходяща основа за проява на спекулативния характер на тези сделки.

Срочните сделки се разделят на безусловни и условни:

1. Безусловни срочни сделки – не поставят никакви ограничителни условия на страните. Основните параметри на покупко-продажбата (количество и цена) се договарят в даден настоящ момент, а изпълнението на сделката става задължително в бъдещ, предварително фиксиран момент.

2. Условните срочни сделки – сключват се и изпълняват при спазването на определени ограничителни условия, като: плащане на определена премия, право на избор (опция) за извършване на сделката; право на отказ на сделката; право на удължаване на срока за разплащане и др.

В страните с развито пазарно стопанство съществуват десетки видове срочни сделки.

В. Срочни сделки при „игра на повишение“ и „игра на понижение“ - на борсовия пазар курсовете на ценните книжа, за по-къс или по-дълъг период, бележат тенденции на повишаване или понижение. Купувачите, продавачите, борсовите посредници и спекулантите ежедневно следят промените в цените на книжата, за да се предпазят от загуби или да реализират големи печалби, сключват различни срочни сделки

Борсовите посредници, които разчитат на повишение на курсовете, се наричат играчи на повишение или бикове, а тези, които разчитат на обратната тенденция – играчи на понижение или мечки. Застанали на противоположни позиции, „биковете“ и „мечките“ се стремят да извлекат максимална изгода при сключването на сделките, но печалбата на единия е загуба на другия играч.

Игра на повишение - тази срочна сделка се сключва за покупка на ценни книжа, като очакванията са за продължително задържане на тенденцията към повишаване на курсовете. В деня на подписване на договора между купувача (бик) и продавача се фиксира количеството и курса на книжата и деня на изпълнение на сделката (напр. след три месеца). Играчът на повишение разчита, че на падежа пазарният курс на ценните книжа ще е по-висок от предварително договорения. Тогава той ще може да купи книжата на по–ниския договорен курс и веднага ще ги продаде на по-високия пазарен курс. Разликата между курсовете представлява печалбата на бика. Продавачът на ценните книжа разчита също на тенденция на повишаване на книжата, но в рамките на договорения курс.

Сделките при „игра на повишение“ се извършват на т.нар. пазар на бика.

Игра на понижение - това е сделка за продажба на ценни книжа, като участниците в сделката – продавачът (мечка) и купувачът разчитат на тенденция на понижаване на курсовете.

Мечката се надява, че в деня на изпълнение на сделката фактическият или пазарният курс ще е по-нисък от предварително договорения. Ако очакванията му се сбъднат, той ще продаде книжата на по-високия договорен курс и след това на кешовия пазар ще може да ги купи на по-ниския пазарен курс. Разликата между курс купува и курс продава е чиста печалба за брокера – играч на понижение. Продавачът разчита, че курсовете на книжата няма да спаднат под договорената цена.

Сделките при игра на понижение се извършват на т.нар „пазар на мечката“.

Г. Депозитни операции с ценни книжа - освен емисионните операции и търговията с ценни книжа, банките извършват и депозитни операции. В банките се съхраняват по сметки не само свободните парични средства на икономическите агенти, финансовите институции, държавата и др., но се съхраняват на „депо“ всякакви видове ценни книжа, участващи в борсовата търговия. Всички операции по пазенето, съхраняването, сортирането и трезора на ценните книжа, се наричат „депозитни операции“.

В страните с развито пазарно стопанство и изградена борсова структура съществуват десетки видове борсови операции и услуги. 

6. Централен депозитар 

А. Същност на централния депозитар (ЦД) - развитието на капиталовите пазари и интернационализацията на инвестициите в световен мащаб са икономическа основа за създаването на ЦД като специфична финансова институция. Над 70 са страните, в които той е учреден.

Техническа основа за съществуването на ЦД е наличието на електронна система за обработка на ценни книжа. Това води до намаляване на разходите по трансфер на ценните книжа и повишава ефективността на капиталовите пазари.

В България ЦД е учреден на 1996 г. на основата на ЗЦКФБИД. Той е създаден като АД, в което участие имат някои търговски банки. По закон в състава на акционерите са БНБ и МФ с 25% от капитала на ЦД.

ЦД има изключителната компетентност да регистрира сделки с ценни книжа, да открива и води сметки за безналични ценни книжа.

Б. Функции на Централния депозитар

1. Да създава и поддържа акционерни регистри

2. Да регистрира безналични ценни книжа

3. Да води национален регистър на всички акционерни дружества, които са приватизирани в масовата приватизация – регистрира се всяко сключване на сделка с ценни книжа

ЦД създава система „сетълмент“ за обслужване на сделките с ценни книжа, като трансферът на ценните книжа се осъществява по електронен път. Всеки член на депозитара, участващ в сделките, съобщава за движението на ценните книжа.

В. Цел и предмет на дейност на ЦД - цел на ЦД е да съдейства за функционирането на капиталовия пазар в страната и да гарантира сигурност при съхранението на ценните книжа.

Централния депозитар има за предмет на дейност:

1. Откриване и водене на сметки за безналични ценни книжа

2. Регистриране на сделки с ценни книжа по откритите сметки за безналични ценни книжа

3. Водене на парични сметки и осъществяване на плащания във връзка със сделки с ценни книжа

4. Администриране на ценни книжа, включително водене книгите на акционерите за безналични акции и облигации

5. “Обездвижване“ на ценни книжа в случаите, определени в нормативните актове

6. Други дейности, определени в действащите нормативни актове

ЦД издава само поименни акции с право на един глас, като всяка акция дава право на собственика на глас в Общото събрание на акционерите и на ликвидационен дял, съразмерен с номиналната стойност на акцията. ЧД не разпределя дивиденти. Прехвърлянето на акции се вписва в книгата на акционерите, за да има действие спрямо дружеството. Неговият капитал се увеличава чрез емисия на нови акции. С решение на ОС може да издава облигации, включително и облигации, които могат да се превръщат в акции.

Имуществото на ЦД се състои от права на собственост, в т.ч. и върху ценни книжа, вещни права, вземания, права на интелектуална собственост и др. Вноските за неговото учредяване се правят в пари и стават негова собственост, а учредителите получават равностойността на внесеното в акции по тяхна номинална стойност. За обезщетяване на вреди, възникнали при дейността на ЦД се създава Гаранционен фонд

Г. Управление на Централния депозитар - органи за управление на ЦД са ОС на акционерите и Съветът на директорите.

Общо събрание на акционерите - ОС на акционерите се състои от притежателите на акции. То се свиква от СД или от акционерите притежаващи 10 % от акциите с право на глас. Свикването се извършва с покана, обнародвата в „ДВ“.

ОС на акционерите има следните правомощия:

1. Изменя и допълва настоящия устав

2. Увеличава и намалява капитала

3. Преобразува ЦД

4. Взема решения за издаване на облигации

5. Определя броя на СД и освобождава членовете му от отговорност

6. Назначава и освобождава дипломирани експерт-счетоводители

7. Одобрява ГСО на ЦД след заверка от експерт-счетоводител

8. Избира председателя и заместник-председателя на Арбитражния съд и приема правилник за дейността му

Съветът на директорите - СД се състои от 3-9 души и вкл. представител на МФ и един на БНБ. Неговите членове се избират за срок, определен в нормативните актове.

СД има следните правомощия:

1. Приема правилник за устройството и дейността на ЦД

2. Приема и изключва членове на ЦД

3. Организира и контролира плащанията по сключени сделки

4. Налага санкции на членовете при ред и условия, предвидени в нормативните актове

5. Свиква Общото събрание на акционерите

6. Изготвя отчет за работата си

7. Изготвя проект за ГСО

8. Подготвя отчетите за дейността на ЦД, изисквани съгласно закона

9. Взема решения за ползване на кредити

10. Утвърждава щата и работната заплата на работещите в ЦД

11. Управлява имуществото и фондовете на ЦД

Председателя на СД - организира и ръководи заседенаята на СД и изпълнява други, възложени му от Общото събрание и от СД задачи.

Изпълнителен директор - представлява ЦД пред трети лица; сключва, изменя и прекратява трудови договори и упражнява всички останали права, които ЦД като работодател има по отношение на работещите в него; ръководи и организира дейността на ЦД; организира изпълнението  на решенията на ОС и на СД; приема дарения и други; изпълнява други задачи, възложени му от ОС и от СД

Арбитражен съд - към ЦД се създава Арбитражен съд, който решава въпросите от неговата компетентност съгласно действащите нормативни актове и неговия правилник.

Схема на ролята и мястото на ЦД на Капиталовия пазар и в националната платежна система