1. Същност на плащането и платежното посредничество
А. Същност и начини на плащане - банките са един от участниците при
осъществяване на стоково-паричното обръщение в националното стопанство. Те са
посредник при движението на паричните средства и капитали между икономическите
субекти.
Критериите, по които могат да се класифицират плащанията са:
1. Според
участието на банките плащането бива:
- плащане в брой – при плащане в брой участието на банката се налага само при необходимост от кредитно осигуряване за погасяване на задължението
- плащане отчасти в брой – при плащане отчасти в брой платецът или получателят имат разкрита банкова сметка. В този случай платецът ще може да внесе сумите в брой по сметка или да издаде чек, който получателят да осребри в неговата банка. Средствата на банките в този случай могат да бъдат използвани за акцептиране на чековете, като гаранция, че плащането ще бъде извършено.
- Безкасови плащания – извършват се чрез посредничеството на банките. В случая е необходимо платецът и получателят да имат разкрити банкови сметки. Паричните средства се прехвърлят от една банкова сметка в друга, въз основа на платежни документи. Особеностите на този вид плащане се състоят в това, че при него се движат само вписани по сметки пари. Поради големия брой безналични преводи в икономиката е създадена нормативна уредба за безкасовите плащания, в която са определени единни правила за платежното движение и посредничество.
Чрез безкасовите плащания се: ускорява паричното обръщение; намаляват разходите по паричното обръщение; спомага за развитието на парично-кредитните отношения; спомага развитието на банковата система; създава възможност кредитните институции да осъществяват контрол върху паричните операции; създават условия за по-голяма сигурност при извършване на разплащанията върху икономическите субекти; спомага за развитие на икономиката като цяло
Банките заемат особено важно място при
безкасовите плащания. Техните средства се използват за предоставяне на
овърдрафт по банкова сметка, за потвърждаване на акредитиви, за предоставяне на
акцепти, авали и банкови гаранции. Чрез своята ликвидност и висок имидж те
стават гарант за качествено изпълнение на поетите ангажименти на своите
клиенти.
2. Според
пространствената отдалеченост на участниците, плащанията биват:
- плащания вътре в страната
- международни плащания – при
международните плащания се спазват както нормативните актове, издадени в
страната, така и международните правни норми, спогодби, правила и обичаи
3. Според
формите и средствата плащанията биват:
- плащане, чрез кредитен превод
- плащане, чрез директен дебит
- плащане, чрез ЕПИ
- плащане с акредитив
- плащане с чек
Б. Средства за плащане - като средства за плащане се използват
наличните пари (банкноти и монети), електронните пари и парите по банковите
сметки, както и паричните представители.
В различните етапи от чвешката история са
използвани различни стокови и нестокови форми на парите: обикновени стоки,
благородни метали, книжни пари, кредитни пари, банкноти, електронни пари.
1. Монетите – представляват късове метал с определена форма, маса, размери и номинална стойност. Те се изсичат от пълноценни и непълноценни метали и сплави. Пълноценните метали (злато, сребро и платина) се използват преди всичко за юбилейни монети. Монетите от непълноценни метали и сплави се наричат „билонни“. За да се избегне фалшифицирането, при всяка емисия се спазват определени изисквания за техните елементи, където задължително присъстват: номилен знак, година на емисия, парична единица, символи, емитент, щемпел
Лицевата страна на монетата се нарича „аверс“;
Обратната страна на монетата се нарича „реверс“; третата страна на монетата се
нарича „гурт“
Количеството на благороден метал в монетата се
нарича „проба“, а количеството на неблагородни метали и сплави в монетата се
нарича „лигатура“
2. Банкноти – банкнотите са нестокова форма на парите. Те представляват „полици“ срещу банката и се издават въз основа на запаси от пълноценни метали или постъпващи в банката полици. Както и при „билонните“ монети банкнотите имат представителен характер, поради ниската си собствена стойност. Въведени са, защото чрез тях се улеснява размяната. За да изпълняват своята посредническа функция е необходимо те да бъдат добре защитени срещу фалшифициране.
Основните елементи на банкнотата са:
1) сериен
номер, 2) воден знак 3) тъмна осигурителна нишка 4) емитент 5) номинален знак
6) знак за незрящи хора 7) антикопирен елемент 8) антикопирна ивица 9) регистър на
проглед 10) година на емисия 11) микротекст 12) подпис на управител и главен
секретар на БНБ
3. Полици – представляват кредитни пари, по силата на които определени лица се задължават да изплатят дадени парични суми в определени срокове на дадено място. Издаването на полици е свързано с недостиг на средства за извършване на плащането и се основава върху доверието на кредитора, че длъжникът ще погаси своето задължение в бъдеще
4. Електронните пари – за извършване на безкасови плащания се използват транзакционните и електронните пари. Транзакционните пари това са парите по сметките на физически и юридически лица в банките.
Електронните пари са парична стойност в
електронна форма, която представлява вземане към издателя, съхранена върху
паричен инструмент и се приема като средство за разплащане и от лица различни
от техния издател. За извършване на плащанията се изготвят различни платежни
документи, използват се банкови платежни карти, чекови форми и др.
2. Банкова сметка
А. Същност и значение на банковата сметка - банковата сметка се използва от клиентите за
съхранение на пари и за извършване на плащания. Всяко местно или чуждестранно
физическо или юридическо лице може в избрана от него банка да открива и води
банкови сметки.
С разкриването на банкови сметки банките
удовлетворяват разнообразните потребности за своите клиенти и спомагат за
осъществяване и развитие на парично-кредитните отношения в икономиката.
Значението на тази услуга е свързано с акумулиране на свободните парични
средства в икономиката, намаляване на излишните налични пари в обръщението,
възможност за преразпределение на вложените в банките пари в сфери където те са
необходими, сигурност на спестяванията, възможност за увеличаване скоростта на
движение на парите в обръщение
Б. Видове банкове сметки - законово регламентираните банкови сметки,
които може да се разкриват в търговските банки в България от физически и
юридически лица са:
1. Разплащателни сметки – използват се
за съхранение на пари, които са платими на клиента и могат да бъдат изтеглени в
брой или да се използват за плащания, без да е необходимо банката да бъде
предизвестена за това.
2. Депозитни сметки – използват се за
съхранение на пари и са платими с определен срок за предизвестие или при други
условия за плащане, предварително определени с договор. Те се разкриват
най-често при откриване на срочни депозити (седмични, месечни, годишни).
3. Сметки на разпоредители с бюджетни средства
(бюджетни сметки) – откриват се за съхранение на пари на разпоредители
с бюджетни средства и пари, отпуснати от бюджета на други лица.
4. Спестовни сметки – в тях се
съхраняват пари на граждани срещу издаване на спестовна книжка или друг
документ, съдържащ идентични данни.
5. Набирателни сметки – използват се за
съхранение на пари, предоставени за разпореждане на клиента на банката от
неговото поделение, не особено като самостоятелно лице, или за учредяване на
юридическо лице
6. Акредитивни сметки – в тях се
блокират средства, когато има договорено плащане с акредитив за погасяване на
задължение на клиента към трето лице, като плащането се извършва при изпълнение
на условията, поставени при откриването на акредитива.
7. Ликвидационни сметки – в тях се
съхраняват пари на лица, за които е открито производство по несъстоятелност
Банките
могат да откриват на клиенти и други видове сметки, които се обслужват при
определени с договор условия (заемни, картови, чекови и пр.)
В. Условия и документи за откриване, водене и закриване
на банкова сметка.
1. Банковата сметка се открива по желание на клиента, който подава в избраната от него банка искане - към искането от фирмите за откриване на сметка се прилагат следните документи: спесимен от подписите на лицата, които имат право да се разпореждат с парите по сметката от името на титуляра на сметката; акт, с който са оправомощени лицата, имащи право да се разпореждат с парите по сметката; удостоверение за регистрация на лицето, откриващо сметката; извлечение от учредителния акт на лицето, което открива сметката; удостоверение за данъчна регистрация
Когато се открива сметка от физическо лице,
към искането си гражданите представят: личните си документи и декларират пред
служител на банката, че са запознати с условията на банката за откриването,
воденето и закриването на банковите сметки
2. След предоставяне на документите, банката преценява и взема решение по искането за откриване на сметката, като при отказ, тя не е длъжна да мотивира своето решение. Сметката се открива след сключване на писмен договор с клиента.
- При откриването на банкови сметки на фирми банката трябва да има предвид какъв е техният юридически статут
- Едноличните търговци представят в банката всички документи, свързани с регистрацията на фирмата и вписването й в търговския регистър;
- Търговските дружества представят в банката списък с имената и адресите на съдружниците, които носят солидарна отговорност при извършване на транзакциите. В банката се представя и протокол с решение за откриване на банковата сметка, където се упоменават и лицата на които ще бъдат предоставени права за разпореждане със средствата по сметката. Други документи които се представят от дружествата са дружествени договори, устави, договори за управление, търговски сертификати и др.;
- Когато се откриват сметки на организации с идеална цел, банката изисква копие от устава на организацията, правилника за дейността и договор за управление на организацията
- При откриване на сметки на граждани,
клиентите предоставят своите лични данни (име, адрес, професия и др.), както и
образец от подписа си. Когато се откриват разплащателни, картови, депозитни или
спестовни сметки, техния подпис се съдържа в договор и банките не изискват
отделни спесимени, при положение, че със средствата по банковата сметка няма да
се разпореждат други лица. Гражданите могат при определени условия да откриват
сметки и на малолетни лица. Обикновено тези сметки са спестовни и банките ги
разкриват с цел да привлекат нови клиенти, след като лицата навършат
пълнолетие.
-В банките се откриват и общи сметки.
Най-често тези сметки се основават на роднински връзки или икономически,
свързани лица. При откриване на сметката в договора се поставят подписите на
титулярите, които носят солидарна отговорност при опериране със средствата по
общата сметка. Общата сметка може да бъде закрита по искане на титулярите, по
искане на банката при изпълнение на договорените условия, при смърт, банкрут
или психическо заболяване на единия от титулярите.
Г. Водене
на Банкова сметка - отчитане на
транзакциите по банковите сметки и информиране на клиентите. Съхраняване,
защита и оповестяване на информация по банковите сметки.
По сметките на своите клиенти банките
извършват безналични преводи, внасят пари, теглят пари в брой, изготвят отчет
за всяка извършена операция. Те уведомяват писмено титуляра за сметката на
всяка промяна, свързана с наличността по сметката. Разпореждането със
средствата по банковата сметка става, чрез представяне от страна на клиента на
платежни документи.
Внасянето на пари в брой става чрез Вносна
бележка, която съдържа:
- наименование на документа
- данни за банката при която се внасят парите
(име на банка, клон, адрес)
- данни за титуляра на сметката в полза на
който се внасят пари (име)
- данни за банковата сметка – IBAN на получателя
- данни за операцията (място и дата на подаване
на документа, характер на операцията – внасяне на пари в брой, вид валута, сума
– с цифри и словом, основание за внасяне)
- данни за вносителя (име, телефон за контакти)
- подписи на вносителя и касиера, приел парите
Банковият касиер при внасяне на пари в брой по банкова сметка
извършва:
1. Приема и проверява вносната бележка
2. Изисква личните документи на вносителя
3. Приема парите, като ползва технически
средства
4. Преброява внесените банкноти и монети,
проверява за фалшиви банкноти и монети, сортира, описва и отразява в компютър
5. Присвоява уникален регистрационен номер,
който поставя върху вносната бележка, като регистрира операцията с указване
на дата, час и минута
6. Поставя своя номер или номера на касата
върху документа
7. Заверява сметката, по която се внасят
парите
8. Подписва се върху вносната бележка
9. Поставя печат с име на банката и банковия
клон
10. Предоставя втория екземпляр от вносната
бележка на вносителя
11. При необходимост дава консултация
|
Теглене на пари в брой става чрез Нареждане
разписка, което съдържа:
- наименование
на документа
- данни
за банката до която е отправено нареждането и при която се теглят парите (име
на банката, клон, адрес)
- данни
за наредителя – име
- данни
за лицето, упълномощено да получи сумата (трите имена, документ за самоличност
- №, ЕГН)
- данни
за банковата сметка – IBAN на
наредителя
- данни за операцията (място и дата на подаване
на документа, характер на операцията – плащане в брой, вид валута, сума – с
цифри и словом)
- подписи на лицата които имат право да се
разпореждат, получателя на парите, счетоводителя и касиера
Банковият касиер при теглене на пари в брой от банковата сметка
извършва:
1. Приема нареждане разписката и проверява
дали документа е попълнен правилно
2. Изисква личните документи на
упълномощеното лице
3. Предава парите в брой, като преброява,
сортира, описва и отразява в компютър предадените банкноти и монети
4. Въвежда в компютър и обработва операцията
5. Присвоява уникален регистрационен номер,
който поставя върху нареждане разписка, като регистрира операцията с указване
на дата, час и минута
6. Поставя своя номер или номера на касата
върху документа
7. Задължава сметката на клиента от която са
изтеглени парите
8. Подписва се върху нареждане разписката
9. Поставя печат с име на банката и банковия
клон
10. Предоставя втория екземпляр от заверения
документ на клиента
11. При необходимост дава консултация
|
Банката приема и извършва безналични преводи
от сметката на клиента, ако са спазени нормите на действащото законодателство, правилата
и условията на плащане, при които се води сметката. Тя може да събира по
откритата при нея сметка суми, дължими и от титуляра въз основа на писмено
съгласие, дадено при склюване на сделката, по която възниква задължението в
полза на банката (например дължими такси и комисиони за обслужване на
сметката). При такива събирания на дължими суми клиентът трябва да бъде
уведомен за основанието, размера, вальора на събраните суми.
Д. Закриване на Банкова сметка - закриването на банкова сметка може да се извърши
по нареждане на титуляра на сметката, по искане на банката или служебно от
банката след изтичане на срока за който е открита.
Закриване на банкова сметка по нареждане на
титуляра на сметката става по три начина:
След
подаване от страна на клиента на Искане за закриване на банкова сметка. Искането
съдържа:
- наименование на документа
- данни за банката при която се закрива
сметката (име на банката, клон, адрес, BIC)
- данни за титуляра на сметката (име, адрес)
- данни за банковата сметка, която се закрива –
IBAN, вид на сметката
- данни за операцията (характер на операцията –
нареждане за закриване, място и дата на подаване на документа, начин за
изтегляне на остатъка – в брой или чрез превод по друга сметка – IBAN на сметката, BIC на банката в която се превежда остатъка по
сметката)
- подписи на лицата, представляващи титуляра –
лицето открило сметката
Закриване на банкова сметка по искане на
банката може да се извърши:
- при осъществяване на условията, предварително
договорени между банката и нейния клиент (например при откриване на
акредитивни, ликвидационни и др. сметки)
- по искане на банката – след изтичане на 30
дни от писменото уведомяване на клиента -титуляр на сметката, като банката не е
задължена да мотивира своето решение за закриване на съответната сметка
(например при неизпълнение условията за откриване и водене на сметката от
страна на клиента, невнесен лимит, неплатени такси и комисионни по обслужване
на сметката и др.)
Закриване на банкова сметка служебно от
банката, след изтичане на срока, за който е открита - срокът, за който е открита банковата сметка е
уговорен предварително и е вписан в договора за откриване на сметката. При
закриване на банковите сметки остатъкът по тях може да бъде изтеглен в брой или
преведен по друга сметка, посочена от клиента.
Е. Особености при откриване, водене и закриване на отделните видове
Банкови сметки
Видове сметки и цели за ползване
|
Особености при откриване на сметката
|
Опериране със средствата
|
Закриване на сметката
|
1. Разплащателна сметка
Използване за безсрочно съхранение на пари,
безкасови плащания, възможност за ползване на кредит, извършване на инкасови
операции, получаване на банкови гаранции, сключване на валутни сделки при
по-изгодни валутни курсове, ползване на пакети от банкови услуги
|
Разкрива се за юридически и физически лица,
срещу представяне на искане за откриване на банкова сметка и съответните
съпътстващи документи в зависимост от статута на клиента.
Банката може да изисква и други документи
освен тези които са определени нормативно, например за актуално състояние на
фирмата, финансовото и платежно състояние на клиентите и др.
|
Транзакциите се извършват незабавно, без
предизвестие срещу платежни документи, до размера на авоарите по банковата
сметка или разрешения овърдрафт.
За обслужване на сметката и извършване на
транзакциите се изчисляват такси, комисионни и лихви за ползване на кредита,
съобразно тарифата на банката. Олихвяванено се извършва годишно
|
Закриването се извършва по искане на
титуляра или банката, като се изпълняват съответните нормативни изисквания.
|
2. Депозитна
Използва се за съхранение на пари при
разкриване на депозити за определен срок от време. В тези сметки се депозират
свободни парични средства на клиенти, в момента за които не е планирано как
да бъдат използвани. Целта за влагането им в банка е да бъде намален риска от
обезценяване, свързано с намаляване покупателната сила на парите поради
инфлационните процеси и получаване на по-висока лихва.
|
Открива се за физически или юридически лица
като процедурата не се различава от тази на разплащателната сметка, с
изключение на това, че при нейното откриване, повечето банки не изискват
сведения, свързани с финансовото състояние на клиента
|
Средствата по сметката могат да се теглят и
преди договорения срок, но при нарушаване на договора клиентът носи
съответните санкции. Банката начислява лихви които зависят от срока на
депозита. При нарушаване на договора, клиентът подписва декларация в която
декларира, че доброволно е нарушил условията за договора и е съгласен да
заплати дължимите такси, комисионни и наказателни лихви. За фирмите банките
разработват депозитни продукти, които позволяват да се внасят пари и да се
ползва част от депозита без да се нарушават условията на договора
|
В зависимост от условията на договора,
сметките се закриват с изтичане на срока или по искане на клиента, ако
договорът се подновява автоматично с изтичане на срока записан в него
|
3. Бюджетна
В нея се съхраняват пари на разпоредители с
бюджетни средства и пари, отпуснати от бюджета на други лица. Тези пари се
използват за извършване на определени плащания през определен период от
време.
|
Откриват се за обслужване на републиканския
и местния бюджети и на бюджетни учреждения
|
Плащанията са периодични и се извършват чрез
специфични преводни нареждания
|
Закриване на сметката се извършва по искане
на титуляра
|
4. Спестовна
Предназначена за спестявания на граждани за
по-дълъг период от време. В нея се съхраняват и натрупват свободни парични
средства на физически лица
Спестяването може да бъде с цел осигуряване
за бъдещи периоди или с определена цел – закупуване на жилище, кола и пр.
Спестовните сметки дават възможност за
ползване на други банкови услуги при облекчени условия (например
потребителски и ипотечни кредити)
|
Открива се за граждани, срещу издаване на
спестовна книжка или друг подобен документ, като процедурата не се различава
от тази на депозитната сметка.
Сметката може да бъде открита и в полза на
трето лице. То придобива права за разпореждане с парите в нея при изпълнение
на условията в договора (например при детски влог – навършване на пълнолетие,
сключване на брак)
|
Отразяване движението по сметката и
получените лихви се извършва в спестовна книжка или друг документ, съдържащ
същите реквизити. Чрез този документ банката информира клиента за движението
по сметката.
Средствата по сметката могат да се теглят и
преди договорения срок, но при условията на договора.
|
Закриването на сметката става според
условията подписани от клиента при нейното откриване
|
5. Набирателна
Използва се за съхранение и разпореждане с
пари на поделение на клиент на банката, за учредяване на юридическо лице или
при евеличаване уставния капитал на търговско дружество
|
Открива се преди всичко в полза и обслужване
на поделения на банкови клиенти, необособени като самостоятелни лица и на
лица, на които им предстои съдебна регистрация и пререгистрация. Банката може
да открие сметка за определен срок от време в случаите когато дадено
търговско дружество увеличава своя капитал чрез открита подписка. Банката
издава удостоверение за внесен капитал, което се представя от клиента в съда
|
С договор се определят условията за
опериране със сумата по набирателната сметка. Изплащането на сумата от
сметката може да стане наведнъж или на части, изразено в писмена заявка на
набирателя за подаването на която банката може да определи срок. При фалит на
набирателя средствата по сметката се изплащат срещу искане за закриване на
сметката и нареждане разписка за изтегляне на сумата в брой.
|
По искане на клиента, банката закрива или
трансформира набирателната в разплащателна сметка
|
6. Акредитивна
Използва се при акредитивни плащания, когато
се погасяват задължение на клиента към трети лица
|
Открива се за юридически лица, чрез
нареждане за откриване на акредитив. Банката и наредителя подписват договор в
който се уточняват условията за откриване, изпълнение и закриване на
акредитива.
|
Банката блокира средства за точно определени
плащания. Средствата по акредитивната сметка не могат да бъдат теглени или
използвани за други плащания на клиента.
Банката поема допълнителни ангажименти,
свързани с плащането. При липса на средства по акредитивната сметка тя може
да предостави кредит
|
Закриване на сметката се извършва при
изпълнение на сроковете и условията заложени в договора за акредитив.
|
7. Ликвидационна
Използва се за съхранение на пари на лица,
които са обявени в ликвидация
|
При откриване на ликвидационната сметка към
искането се прилагат още: копие от акта за обявяване на ликвидация, копие от
акта за назначаване на ликвидатор и спесимен от подписите на тези, които имат
право да се разпореждат с парите по сметката
|
Обслужването на сметката става срещу
представяне на необходимите платежни документи от ликвидаторите, които имат
право да се разпореждат с парите по сметката
|
Закриването на сметката става след
приключване на ликвидацията
|
8. Особена
Използва се за съхранение на пари на лица,
за които е открито производство по несъстоятелност
|
За откриване на особена сметка към искането
се прилагат копие от съдебното решение за откриване на производство по
несъстоятелност и спесимен от подписа на синдика
|
Обслужването на сметката става срещу
представяне на необходимите платежни документи от синдиците, които имат право
да се разпореждат с парите по сметката
|
Закриването на сметката става след
приключване производството по несъстоятелност
|
9. Други сметки: заемни, картови,
чекови, инвестиционни, доверителни и пр.
Банките имат право да откриват и други
видове сметки, като изготвят условията за тяхното откриване, водене и
закриване. Тези сметки служат най-вече за рекламиране на нови или специфични
банкови продукти и с тяхното откриване банките целят да привлекат нови
клиенти
|
Откриването на тези сметки става, чрез
подаване на искане от страна на клиента за ползване на дадена банкова услуга,
като основанието за откриването на сметката е подписването на договор или
друг специфичен документ. Например за издаване на банкова платежна карта или
чекова книжка, при сключен договор за предоставяне на кредит от банка на
физически или юридически лица.
Доверителната сметка се открива когато
банката поема ангажимент да гарантира
изпълнение на определени условия от страна на продавач и купувач, свързани с
покупко-продажба на недвижим имот
|
По картовата и чековата сметка могат да се
извършват операции идентични на тези по разплащателната сметка. На практика
тези сметки са разплащателни. Картовите плащания се извършват с ползване на ATM и ПОС устройства, при плащанията с чек може да се инкасират суми от
чековата сметка на държателя. И в двата случая банките могат финансово да
обезпечат плащането, чрез предоставяне на кредити. Заемните сметки служат за
погасяване на кредити, като това може да стане в брой с вносна бележка или с
превод от друга сметка. За всички направени транзакции банката изготвя отчет
по банковата сметка.
По доверителните сметки се блокират от
страна на банката средства до приключване на имотната сделка.
|
Закриване на сметката е по искане на клиента
за картовите и чековите сметки; по искане на банката при неизпълнение на
условията на договора, или служебно от банката след изтичане на срока или
изпълнение на условията за който е била открита и представяне на определени
документи, за заемните сметки след погасяване на кредита
|
Отчет по Банкова сметка - отчетът е документ върху материален или електронен
носител, издаден на титуляра на сметката или негов упълномощен представител от
банката, където сметката е открита. Той отразява всички транзакции по сметката
на клиента през определен период от време. Съставя се на български език, а по
искане на клиента и на чужд език.
Отчетът по банкова сметка съдържа следната информация:
- данни за документа: наименование, номер на
отчета, период на отчета, дата на която е съставен
- данни за банката, която го издава:
наименование, клон, адрес, телефон, данни за титуляра на сметката: име, адрес,
ЕГН
- данни за сметката: IBAN, код на валутата, в която се води, общ размер
на оборота, начален и краен баланс
- данни за транзакциите: референтен номер,
уникален регистрационен номер на платежния документ, с който е извършена,
вальор, съконтрагент по транзакцията (съдържа информация за лицата, които
участват в транзакцията), данни за банката на съконтрагента – име, код, вид на
транзакцията, данни относно плащането в съответствие с приетия платежен
документ, размер на транзакцията, начислените такси, лихви, комисионни.
Ако счете за необходимо, банката може да
предостави и друга информация за своите клиенти.
Ж. Банкова и професионална тайна. Банкова референция.
Банкова тайна са
фактите и обстоятелствата, засягащи наличностите и операциите по сметките на
клиентите на банката
При встъпване в длъжност, банковите служители
подписват декларация за спазване на банковата
тайна. Те използват информацията, представляваща професионална тайна,
единствено за целите и при изпълнение на служебните си задължения. Сведения за
отделни клиенти се предоставят само с тяхно съгласие или по решение на съда,
като съответните лица, получили информацията са длъжни да я използват само за целите,
за които им е предоставена, и да не я разпространяват и предоставят на трети
лица освен при изпълнение на задължение, предвидено в закон. За да се съхрани
банковата тайна, банките създават и водят досиета за всеки кредит с данни за
клиента и операциите които извършва.
Банкова референция - сведенията, които се изготвят от банките,
относно операциите, които извършват по банковите си сметки и техните вземания и
задължения, най-често се свързват с изготвянето на банкови референции.
Банковите референции могат да бъдат издавани по различни поводи, например за
обучение и работа в чужбина, за доказване на финансова стабилност при ползване
на кредитни и инвестиционни услуги на банки, небанкови институции и търговски
дружества. Те се издават по желание на клиента на български или чужд език срещу
заплащане на съответната такса, съгласно действащата банкова тарифа
За удостоверяване на своето желание, клиентът
на банката попълва „Искане за издаване на банкова референция“, което съдържа
следните реквизити:
1. Данни за банката – име и адрес на
банка, клон до който е отправено искането за нейното издаване
2. Данни за клиента:
- наименование и статут на клиента, клиентски
номер
- ЕГН при физически лица, съдебна регистрация
при ЮЛ
- адрес на физически лица, адрес и седалище на управление
при юридически лица
- адрес за кореспонденция (е-майл, номер, град,
улица, касета в банката)
- лице и телефон за контакти
- подпис и печат на клиента
3. Данни за референцията:
- обръщение към банката с молба за издаване на
банкова референция
- съгласие на клиента за разкриване на банкова
тайна по сметката и предоставяне на лични данни на трети лица
- обосноваване искането за издаване на банкова
референция и условия при които трябва да
бъде издадена (предназначение, цел, пред кого да послужи, данни за сметката да
се опишат – салда, обороти, ползван овърдрафт, лихви; получени кредити,
гаранции, авали, акцепти, поръчителства, друга информация)
- място и дата на подаване на Искането
3. Ползване на банкова касета за получаване на документи и банкова кореспонденция
Търговските банки, с цел да улеснят своите
кленти и да разширят кръга от предлаганите услуги, предлагат и някои
нефинансови услуги. Една от тези услуги е „Наемане на банкова касета за
получаване на документи и банкова кореспонденция“
Банковите касети се намират в паричния салон
на банката с цел да има лесен достъп от страна на клиентите до тях. Те са
снабдени със секретна брава, а достъпът до тях се осигурява посредством
секретен ключ, предоставен от банката за съхранение и ползване от наемателя.
Наемането на банкова касетка става по искане
на клиента, въз основа на подписан договор с банката. Наемането се извършва за
определен срок от време срещу определена наемна такса, записана в банковата
тарифа. За предоставянето на документи и информация на наемателя, банката
съставя опис по който ежедневно се поставят необходимите документи и
кореспонденция в касетата. Когато наемателят взема кореспонденцията от
касетата, той сравнява съдържанието на касетата с направения предварително
опис. Клиентът отговаря за обезпечаване на нормалното ползване капацитетните
възможности на банковата касета и отговаря за всички щети, причинени от
неправилната й експлоатация, като понася разходите за тяхното отстраняване.
След изтичане срока на договора наемателят може да поднови договора при същите
условия.
Между наемането на банкова касета за
получаване на документи и банкова кореспонденция и наемането на банкова касета
в обществен трезор на банката има голяма разлика. Тези две услуги се различават
съществено.
4. Вътрешно платежно посредничество на търговските банки
А. Същност на безналичните (безкасови) плащания - безналичните плащания са действия и сделки
между банки и техни клиенти и сделки между банки, свързани с прехвърлянето на
пари по банкови сметки.
Платежното посредничество на търговските банки
се основава на определени принципи. Тези принципи представляват ръководни
начала по които се водят банките, при осъществяване на безналичните плащания.
Основни принципи на платежното посредничество
са:
1. Законосъобразност на дейността на изпълняващите
институции – Това е принцип, който се основава на условието, плащанията да
се извършват съобразно изискванията, определени в нормативните актове, в т.ч.
закони, наредби, правила и други нормативни документи.
2. Информираност на клиентите – Всяка
изпълняваща институция предоставя на своите клиенти информация относно
извършените плащания
3. Доброволност на транзакциите –
изпълняващите институции нареждат, извършване на плащания по искане на клиента,
във връзка с осъществяване на неговата дейност
4. Балансираност на интересите –
отделните плащания са съобразени с целите и интересите на клиента и тези на
банката. За ползване на платежни услуги, клиентът заплаща определена цена,
съобразно банковата тарифа.
5. Минимизиране на рисковете при
осъществяване на плащанията – за целта се изработват и прилагат „Правилата
за управление на рисковете“, които са свързани с дейността на всяка платежна
система.
6. Системност на плащанията – Плащанията
се извършват, чрез платежни системи, чиито функции се определят чрез нормативни
актове. Платежните системи в Р.Б. са:
- платежна система, която прехвърля парични
суми между сметките на участниците окончателно, индивидуално (транзакция по
транзакция) и в реално време след получаване от системата на нареждането
- спомагателни системи – системи, които
обработват плащания, на произтичащите от тях парични задължения.
7. Конкурентност в платежното посредничество
– Банките привличат клиенти, като създават нови и разнообразни услуги и
повишават качеството на обслужването в областта на платежното посредничество.
Б. Общи условия за Безналичен превод - общите условия за извършване на безналични
преводи се определят с Наредба, издадена от Централната банка.
- Преводът се извършва въз основа на редовно
съставени платежни документи в два екземпляра или електронни съобщения. Банките
въвеждат платежния документ в съответната система, като изпращат електронно
съобщение, което съдържа всички реквизити на платежния документ.
- Банката на получателя на превода заверява
сметката му според съдържанието на електронното съобщение
- Не се допускат частични преводи по отделни
преводни нареждания или искания за директен дебит. Преводите се извършват по
хронологичен ред, в който документите за превод са постъпили в банката.
- Всички банки създават организация за
обработка и съхранение на платежните документи
- при поискване на участник в платежна
транзакция банката предоставя копие от платежния документ, на основание на
който е извършен преводът, а системния оператор на съответната платежна система
издава документ, с който удостоверява изпратените електронни съобщения
- Банката не може да откаже приемане на
преводни нареждания, попълнени според изискванията
- На всеки представен в банката платежен
документ се присвоява уникален регистрационен номер, който се отбелязва върху
него
- Когато банката не е успяла да извърши превод
в съответствие с нареждането на свой клиент и по този начин е допуснала грешка,
тя коригира грешката съгласно закона, като използва коригиращ превод и по този
начин привежда транзакцията в съответствие с нареждането на клиента.
- За извършените преводи, банките са длъжни да
информират своите клиенти, като изготвят отчет за движението на средствата по
тяхната банкова сметка.
5. Технологични характеристики на формите и
начините на плащане
А. Директно плащане в брой
Характеристика на плащанията в брой (касови
плащания) и плащане в брой по открита сметка – участници, условия, документи, технологични
процедури, предимства и недостатъци на плащанията. Платежни операции с
използване на Наличен паричен превод.
Предимствата на този вид плащане се изразява в
това, че плащането става бързо и лесно. Този начин на плащане се предпочита при
извършване на дребни плащания от населението, при покупката на стоки и услуги и
от фирми, чиито задължения са малки парични суми, а платецът е с достатъчна
ликвидност и има достатъчна касова наличност
Б. Плащане в брой по банкова сметка - при този начин на плащане се използва
посредничеството на банката, без тя да бъде ангажирана с извършване на превод.
Парите се внасят в брой с Вносна бележка по разкрита разплащателна сметка в
полза на доставчика – получател на парите, като основание за внасянето се
вписва в първичния документ, въз основа на който се извършва плащането. Втори
екземпляр на Вносната бележка се заверява от обслужваща плащането търговска
банка и се предоставя на клиента за нуждите на счетоводството.
Най-общо технологията на плащането може да се
изрази, чрез следната примерна схема за плащане:
1. Сключване на договор за доставка
2. Доставка на стоката
3. Внасяне на пари по банкова сметка
4. Издаване на фактура с касова бележка
5. Отчет по банкова сметка (извлечение)
Предимство на този вид плащане се изразява в това, че няма рискове, свързани с извършването на безналични преводи
В. Платежни операции с използване на Кредитен превод – участници,
условия, документи, технологични процедури за изпълнение на Кредитен превод,
предимства и недостатъци на плащането.
Кредитният превод се
извършва по нареждане на наредителя, въз основа на което банката на наредителя
задължава сметката му, като прехвърля сумата, посочена в съответното преводно
нареждане за кредитен превод, по сметката на получателя.
Наредителят е
лицето, което нарежда на банковата институция да извърши превода в посочената
банка. Това обикновено е купувач на стоки и услуги, който трябва да погаси
своето задължение към продавача. Наредители могат да бъдат както физически така
и юридически лица.
Наредителят съставя преводното нареждане за кредитен превод, което
съдържа:
- Данни за банката, до която нареждането се
отправя (наименование, клон, адрес)
- Данни за наредителя – платец (име,
наименование; международен номер на банкова сметка – IBAN; подпис на наредителя)
- Данни за банката на получателя (наименование,
банков код - BIC)
- Данни за получателя (име/наименование, IBAN)
- Данни за превода и преводното нареждане
(сумата, валута, дата на изпълнение, основание за превода, информация за
получателя), начин за разпределение на таксите по превода, допълнителни
пояснения, дата на представяне на преводното нареждане
- Други реквизити, включително такива, които са
необходими за изпълнение изискванията по различни нормативни актове
Получателят е
лицето, в полза на което се превежда паричната сума. Той може да бъде физическо
или юридическо лице
Технология на плащането с кредитен превод може
да се представи чрез схемата
1. Сключване на търговски договор с избор на
кредитен превод като форма за плащане
2. Доставка на стоките
3. Нареждане на плащането с Преводно нареждане
за кредитен превод
4. Нареждане на превод, получаване на
електронни съобщения
5. Уведомяване на получателя и платеца за
извършената транзакция
Участие на банковия служител – експерт по
банкови плащания в този процес:
- Приема преводното нареждане за кредитен
превод в банката и проверява дали платежния документ е оформен правилно
- Проверява дали има налични средства в
разплащателната сметка на клиента за извършване на плащането
- Сравнява подписа в преводното нареждане с
подписа от спесимена
- На представения в платежен документ се
присвоява уникален регистрационен номер, който банковия служител отбелязва
върху него. Преводното нареждане за кредитен превод се регистрира с указване на
дата, час и минута
- При необходимост дава консултации
- Въвежда платежния документ в съответната
система, като изпраща електронно съобщение
- Задължава се сметката на платеца –наредител и
се заверява сметката на получателя
- Получават се електронни съобщения за извършен
превод.
Информацията, предоставяна след извършването
на плащане, е в писмена форма и съдържа: данни за идентифициране
на плащането, за размера на изплащаните средства преди приспадане на дължимите
разноски, такси и комисионни, размер на всички дължими такси и комисоинни,
вальор на плащането
Документите, които се изготвят от банката, във
връзка с предоставяне на информацията са: Отчети по банкова
сметка (извлечения, др.), уведомителни писма, лихвен лист и др.
Предимства е недостатъци на плащанията с кредитен превод
Предимства
|
Недостатъци
|
Плащането се извършва бързо и лесно. Липсват
условия, които трябва да бъдат изпълнени, за да се извърши превода. При
авансови плащания се премахват рискове, свързани с плащането. Чрез използване
на тази форма на плащане се показва доверие към длъжниците
|
Риск да не се плати, поради нежелание от
страна на платеца или липса на средства по неговата банкова сметка.
Неизпълнението и просрочването на задълженията от страна на платеца забавят
оборота и възвръщаемостта на авансирания капитал и крият опасности, свързани
с ликвидността и рентабилността на получателя.
Възможност от рискове, свързани с ползване
на платежните системи
|
Г.
Платежни операции с използване на Директен дебит – участници, условия, документи, технологични
процедури за изпълнение на Директен дебит, предимства и недостатъци на
плащането.
Тази форма на плащане се извършва по
инициатива на доставчика, който се явява получател на превода. Той депозира в
обслужващата го банка, документ с който нарежда, извършване на плащането.
Банката, която получава нареждане за директен дебит, при получаването му не
проверява основанието за използване на директния дебит като форма на превода.
Тази банка обработва информацията и го изпраща чрез система за обслужване на
клиентски преводи до банката на платеца като искане за дебитиране.
Банката на платеца извършва превод чрез
директен дебит, само ако платецът предварително даде съгласие за незабавно
извършване на превод от неговата сметка по искане на получателя. Платецът
представя своето съгласие пред банката, където се води сметката му, а копие от
съгласието изпраща на получателя на превода. В случай че платецът е посочил
условия за прилагане на директния дебит, банката изпълнява нареждане за
директен дебит на получателя само ако се убеди, че са изпълнени поставените
условия за превода.
Преводно нареждане за директен дебит съдържа
следната информация:
- данни за банка на наредителя (наименование,
клон, адрес, банков код - BIC)
- данни за наредителя – получател на сумата
(име/наименование, адрес, IBAN,
подпис)
- данни за банката на платеца (наименование,
банков код - BIC)
- данни за превода (сумата, валута, дата за
изпълнение, основание за превода, информация за платеца), начин за
разпределение на таксите по превода, допълнителни пояснения относно превода,
дата на представяне на преводното нареждане
- други реквизити, включително такива, които са
необходими за изпълнение изискванията по различни нормативни актове.
Преводно нареждане за местен директен дебит може
да бъде изпълнено само при наличието на писмено съгласие, депозирано от
платеца. Това съгласие съдържа:
- данни за банката в която се депозира
съгласието (наименование, клон, адрес)
- данни за получател по директен дебит
(име/наименование)
- данни за платеца (име/наименование, подпис, IBAN)
- данни за документа „Съгласие за директен
дебит“ (съгласие за плащане, дата на представяне, срок на валидност)
- данни за превода (размер, валута)
- условия при които се дава съгласието за
директен дебит и се извършва плащането
- други реквизити, съгласно договореност между
участниците в превода
Банковите служители в банката на платеца:
- приемат Съгласието за плащане
- проверяват дали е попълнено правилно
- подпечатват го и изпращат ксерокопия на
платеца и получателя на плащането
- при постъпване на Искането за дебитиране и
нареждане на превод от банката на получателя проверяват дали са изпълнени
условията, вписани в Съгласието за директен дебит
- задължават сметката със сумата на превода,
начислени такси и комисионни
- информират клиента за извършената транзакция
Служителите в банката на получателя:
- приемат Преводното нареждане за директен
дебит
- изпращане Искане за дебитиране и нареждане на
превод в банката на платеца
- заверяват сметката на получателя и го
информират за постъпили парични средства в нея
Предимства и недостатъци на плащания с директен дебит
Предимства
|
Недостатъци
|
Плащането се извършва сравнително бързо и
лесно и сравнително евтино по инициатива на получателя. Осигурява се
сигурност на плащането и се премахва риска от нежелание платецът да нареди
превода.
|
За извършване на плащането трябва да се
изпълнят всички условия, вписани в Съгласието за директен дебит. Съществува и
риск да не се плати, поради липса на достатъчно средства по сметката на
платеца, което се отразява върху обръщаемостта на капитала, ликвидността и
рентабилността на получателя.
|
Д. Електронни платежни инструменти (ЕПИ) – същност и видове. Издаване и плащане с ЕПИ –
условия, документи, участници, предимства и недостатъци на ЕПИ. Изпълнение на
платежни операции чрез платежни карти.
Обща характеристика на Електронните платежни
инструменти (ЕПИ) - Електронните платежни инструменти позволяват
достъп до електронно регистрирани или съхранени пари и дават възможност да се
извършват депозити, преводи, теглене на пари в брой, зареждане и отнемане на
парична стойност и други операции посредством електронни или други технически
способи.
ЕПИ са:
1. Платежни инструменти за отдалечен достъп,
които позволяват достъп до финансови средства по банкови сметки чрез банкова
платежна карта и електронно банково платежно заявление
2. Инструменти за електронни пари (ИЕП),
за ползването на които е необходим договор между издателя и оправомощения
държател
Условията за издаване и плащане с ЕПИ са
регламентирани с Наредба на БНБ.
Всеки издател изготвя в писмена форма на
български език и предоставя на интересуващите се лица общите си условия за
издаване и използване на ЕПИ.
Използването на ЕПИ не само привличат нови
клиенти и повишават качеството на обслужването в банките, но и решават редица
техни технически, персонални и организационни проблеми, свързани с платежното
посредничество.
Предимствата на ЕПИ са: клиентът винаги разполага с пари, независимо какъв ден от седмицата е, той е предпазен от кражба на налични пари, плащанията се извършват бързо и има възможност да получи кредит от банката.
Недостатъците са: съществува определен риск за фалшифициране на материалния или електронния носител, за блокиране на паричните автомати поради аварии, за проблеми със защитата на ЕПИ при ползване на Интернет.
Банкова платежна карта - това е ЕПИ във вид на пластмасова карта, върху
която е записана информация по електронен начин.
Чрез банковата платежна карта и терминалните устройства могат да се
извършват следните операции:
- теглене на пари в брой
- плащане на стоки и услуги и получаване на
пари в брой
- плащане на стоки и услуги, както и превод
между сметки чрез виртуални ПОС
- превод между сметки
- справочни и други платежни и неплатежни
операции
Издатели на банкови карти са търговските
банки, на които тази дейност е включена в издадената им банкова лицензия.
Държател на банковата карта е лицето в полза
на което се издава банковата карта.
Банковите платежни карти биват дебитни и кредитни
- Дебитната – позволява на оправомощения
държател да има достъп до средства в размер разполагаема наличност по банковата
сметка или до определен кредитен лимит, договорен с издателя.
- Кредитната – позволява на държателя да има
достъп до средства по предварително договорен кредит между него и издателя.
Издаването и ползването на банкова платежна
карта у нас засега се извършва въз основа на писмен договор между издателя и
оправомощения държател. Банковата карта е собственост на издателя и се използва
само лично от държателя. Издава се за определен срок от време. Името на
държателя, номерът на картата и датата на изтичане на срока на валидността на
картата се поставят върху лицевата й страна. Номерът на картата включва
идентификационния номер на издателя.
Лицето, което иска да му бъде издадена банкова
карта, попълва Искане за издаване на банкова платежна карта, въз основа на
което се сключва и договора.
След подписване на договора банката-издател
открива картова сметка, по която води извършените операции с картата. На
държателя на картата се присъжда персонален идентификационен номер („ПИН“).
Издателят предава ПИН на държателя, като осигурява запазването му в тайна. ПИН
се използва за „отключване“ на терминално устройство ATM или ПОС. Операциите, които държателя може да
извършва са до размера на определената за него максимална сума за денонощие
(лимит) и размера на покритието по сметката му или до предварително договорен с
банката кредитен лимит. След извършване на всяка операция с банкова карта
издателят писмено уведомява държателя за датата, часа, номера, сумата, валутата
на операцията, сумата на таксите и комисионните, обменния курс, използван при
операцията с чуждестранна валута.
Схема за издаване на банкова платежна карта
1. Консултиране
на клиента, относно условията за издаване и ползване на банкова платежна карта
2. Подаване
на искане за издаване на банкова платежна карта
3. Сключване
на договор за издаване на банкова платежна карта
4. Откриване
на картова сметка и предаване картата на държателя
1. Покупка
на стоки и услуги
2. Предаване
на картата за извършване на плащането
3. Поставяне
на картата в устройството и определяне параметрите на плащането
4. Въвеждане
на ПИН – код и нареждане на плащането
5. Нареждане
и извършване на превод, чрез Платежни системи за картови плащания и
междубанкови преводи. Задължаване сметката на държателя е заверяване сметката
на търговеца
6. Издаване
на фактура за плащането по търговската сделка и предаване на известието от ПОС
за подпис. Известието се разпечатва в два екземпляра, един за търговеца и един
за държателя
7. Изпращане
на извлечение за движението по картовата сметка, след извършване на
транзакцията
Електронно
банково платежно заявление - чрез
електронно банково платежно заявление се предоставя достъп, разпореден от
държателя на ЕПИ до поддържани по сметка средства. Държателят разпорежда на
банката да извърши от негово име и за негова сметка или в негова полза
определено плащане. В договора за електронни банкови услуги се посочват
правилата за електронно идентифициране на държателя, и правилата, които той
трябва да следва при даване на разпореждания за извършване на транзакции и
използване на други услуги
Оправомощеният
държател няма право да разкрива информация за функционирането на ЕПИ,
предоставен по силата на договора за електронно банково обслужване
Електронни
пари - електронни
пари са парична стойност в електронна форма. Те се издават и съхраняват по
силата на договор, с който банката-издател се задължава да снабди държателя
срещу предоставяне на средства (в брой или по сметка) с размер, не по-малък от
стойността на издадените електронни пари. В договора са регламентирани правата,
задълженията и отговорностите на страните.
Електронни
пари се издават само срещу пари в брой или наличности по банкови сметки.
Електронните пари са алтернативна форма на банкнотите, монетите и банковите
карти, които се заменят от файлове. Причина за тяхното използване е развитието
на електронната търговия и електронните комуникации н интернет.
През
периода на валидност на договора за издаване на електронни пари държателят може
да изкупи от издателя обратно електронните пари. С това банките гарантират
превръщането им в реални пари.
Издателят
информира държателя за начина на обозначаване на местата, където инструментът
за електронни пари може да бъде презареждан. Той дава гаранции, застраховка и
мерки за компенсиране на загуби в случаи, които могат да произтекат като
резултат от издаването, съхраняването и използването на ЕПИ.
Технологията на плащането с електронни пари
включва:
- Държателят
изтегля необходимата сума електронни пари от сметка, като генерира и файлове и
ги записва в облачната си система (на сървър), след което преработва файла за
запазване тайната на сметката и го изпраща на банката – издател на електронни
пари в която има разкрита банкова сметка.
- Банката
потвърждава сумата, задължава сметката на клиента и препраща файла обратно
- Плащането
се извършва само за потвърдени и декодирани от банката електронни пари, която
регистрира номерата на вече видимите за нея електронни пари.
- Търговецът,
в полза на който е извършено плащането, проверява ЕП за валидност и ги препраща
към своята банка
Е. Акредитив
– същност и особености
на акредитивното плащане. Предпоставки за ползване на акредитиви. Видове
акредитиви. Участници в акредитивното плащане – права и отговорности. Условия,
документи, технологични процедури и акредитивни операции. Предимства и
недостатъци на плащането с акредитив.
Обща характеристика на акредитива, като форма
на плащане - понятието акредитив прозхожда от думите кредит
(доверие), кредитирам (предоставям доверие), акредитирам (легитимирам)
Акредитивът е форма на безналично плащане, при
която банката гарантира за свои клиент, който е длъжник на друго лице.
Основните предпоставки за използването на акредитива като форма на плащане са:
- несигурност на доставките
- рискове при плащането
- необходимост от допълнителни гаранции при
реализиране на търговските сделки
- липса на доверие между продавача и купувача
- наличие на нередовни платци
- реализиране на сделки с непознати партньори
- осъществяване на еднократни търговски връзки
- развитие на банковите услуги
Ползването на акредитиви има значение за развитие на търговските отношения между икономическите субекти. Чрез тях се гарантира изпълнението на търговските договори.
Участници в акредитивното плащане - участниците в акредитивната форма на плащане
са:
- Наредител по акредитивно плащане –
това е лицето, което нарежда откриването на акредитива. Обикновено това е
длъжник по търговска сделка. Наредителят упълномощава банката да открие
акредитив в полза на трето лице.
- Банката на наредителя – поема
задължения, свързани с откриването, обслужването и закриването на акредитива
- Получател е лицето, на което
наредителят трябва да плати определена парична сума и в полза на което се
открива акредитива
- Банка на получателя – това е банката,
в която се превеждат парите, свързани с акредитивното плащане.
Откриване на акредитив - откриването на акредитив става след подписване
на договор за акредитив между наредител и банка, в който се уточняват правата,
задълженията и отговорностите на страните по акредитива, лицето, в полза на
което се открива, вид на акредитива, срок на действие, условия за плащане,
размер на плащането и пр.
При откриване на акредитив банката открива
акредитивна сметка, по която превежда сумата за плащане, след което се
уведомява получателя най-често чрез авизо. Авизото съдържа съобщението за
откриването на акредитив и параметрите на акредитива: размер; валута; основание
за плащане; вид на акредитива; валидност на акредитива; място на изтичане на
валидността; условия и документи, свързани с търговската сделка; място и дата
за нареждане на плащането и издаване на документа; разноски по акредитива и др.
То може да се изпрати в офиса на получателя, по пощата, чрез интернет, с куриер
или по друг начин.
Действието на акредитива се изразява в това,
че той в определен момент поражда определени права и задължения на участниците
в платежната операция.
Права и задължения на участниците в акредитивните отношения
Участници
|
Задължения
|
Права
|
Получател
|
-да изпълни условията на сключения договор
-да изпрати документите
-да изпълни всички останали условия,
свързани с плащането
-да приеме плащането
|
-да бъде уведомен за откриването на
акредитива
-да бъде уведомен за всички промени,
свързани с акредитива
-да получи съответните парични суми
|
Наредител
|
-да покрие сумата по акредитива
-да приеме доставените стоки и потвърди,
изпълнението на условията по търговския договор от страна на доставчика
-да изпрати документите, съпътстващи товара
на банката
-да заплати съответните разноски или част от
тях, свързани с откриване, обслужване и закриване на акредитива
-при ползване на кредит да плати, дължимите
суми заедно с лихвите
-други задължения произхождащи от договора
за акредитив
|
-да даде съгласие за потвърждаване на
акредитива
-да потвърди, измененията в условията на
акредитива
-да спре действието на акредитива, ако
доставчика не изпълни условията по акредитива
-да бъде уведомен за извършване неизпълнение
на акредитива
-да получи търговските документи от банката
след изпълнение на акредитива
|
Банка на наредител
|
-да уведоми получателя за откриване на
акредитива и за изменения, свързани с него
-да провери дали изпратените от получателя
документи, съответстват по условията на акредитива
-да приеме представените документи, ако
отговарят на условията на акредитива
-да приеме представените документи, ако
отговарят на условията на акредитива
-да пази покритието на акредитива
-да осъществи паричен превод
-да уведоми наредителя за освобождаването на
акредитива и да му предаде документите
-да приеме документите и освободи плащането
|
-да откаже приемане от получател на
документи, ако не отговарят на условията на акредитива
-да откаже допълнителни нареждания на
наредителя, когато те се отклоняват от договора за акредитив
-да иска покриване или потвърждаване на
акредитива
-да поиска допълнителни обезпечения за
акредитива
-да получи необходимото възнаграждение по
акредитива
|
Банка на получател
|
-да изпрати документите по акредитива
-да приеме паричния превод
-да уведоми получателя за получения превод,
др.
|
-да получи, съответното възнаграждение за
услугите си.
|
Покриване на акредитив - акредитивът може да бъде покрит, когато има
съответната парична сума по банковата сметка на платеца и непокрит, когато няма
съответните авоари. При непокрит акредитив банката може да потвърди акредитива,
като поема отговорността за осигуряването на парични средства по акредитивната
сметка.
Акредитивът се покрива със захранване на акредитивната сметка с парични средства, необходими за плащането. То може да се извърши чрез:
- блокиране на парични средства по
разплащателна сметка
- внасяне на каса в банката на средства по
банковата сметка
- прехвърляне на средства от други банкови
сметки
- кредитиране сметката на платеца от банката
Потвърждаване на акредитив - потвърждаването на акредитив се налага за
минимизиране на рисковете на плащането, при непокрит акредитив. Потвърждаващата
банка може да бъде и банка, различна от банката на наредителя. Потвърждението
се състои в одобряване и в даване на съгласие от авторитетна банка за
гарантиране, изпълнението на акредитива. Банковата гаранция в този случай се
изразява в това, че Потвърждаващата банка поема ангажимента да предостави
средствата необходими за плащането, ако наредителят не покрие акредитива.
Изменение на акредитив - изменението на акредитива е свързано с промяна
на условията, залегнали в договора за акредитив. Когато издателят на акредитива
прави съответните промени, той е задължен да уведоми писмено всички трани по
акредитива за новото съдържание на акредитива. Промените най-често са свързани
с документите, които трябва да се представят във връзка с освобождаването на
акредитива. Промени по отношение на акредитива, могат да се правят само с
изричното съгласие на всички участници в плащането.
Прехвърляне на акредитив - прехвърлянето на акредитива е свързано с
прехвърляне на права на получателя, възникващи от договора за акредитив. За
целта в договора изрично трябва да е упомената такава възможност и акредитивът
да бъде определен като прехвърляем. За да се извърши прехвърлянето, всички
страни по акредитива трябва да потвърдят своето съгласие.
Отменяне на акредитив - отменянето на акредитива е операция, свързана с прекратяване на
неговата валидност и действие. Такава възможност, трябва да е уточнена в
договора за акредитив. Отменянето може да стане по искане на банката, която е
наредила акредитива или от наредителя. Страните по акредитива, трябва писмено да
изразят своето желание за неговото отменяне и да получат съгласие за отменянето
от всички страни, чиито интереси са засегнати.
Причини, поради които банката може да поиска отменяне на акредитива са: невъзможност да се осигури плащането поради ниска ликвидност, не покриване на плащането от страна на платеца, защита интересите на банката при повишаване рисковете на плащането, недостатъчна изгода за банката във връзка с възнаграждението получена информация за неплатежоспособност на платеца, нищожност на представените документи и др.
Причини, поради които наредителят може да поиска отменяне на акредитива са: нарушаване на договорните отношения от страна на банката, споразумение за друга форма на плащане с получателя, неизпълнение задължения на доставчика по търговския договор, невъзможност за покриване сумите по акредитива
Прекратяване действието на акредитив - прекратяване действието на акредитива е
свързано с преустановяване правата и задълженията на участниците в
акредитивното плащане, породени от договора за акредитив.
Изпълнение на акредитив - акредитивът се счита за изпълнен, ако всички
условия в договора за акредитив са изпълнени в срок и плащането в полза на
получателя е извършено, след което се приема процедура за закриване на
акредитива и уведомяване на страните за това.
Възобновяване на акредитив - възобновяването на акредитива е свързано с
възстановяване на акредитивни права и задължения. За целта трябва в договора за
акредитив изрично да е упомената такава възможност и аредитивът да бъде
определен като възобновяем и да се посочат условията, при които ще бъде
възобновен. Такива акредитиви са характерни за партньори, които се намират в
редовни и продължителни търговски отношения, които предпочитат акредитивната
форма на плащане.
ПРЕДИМСТВА И НЕДОСТАТЪЦИ НА АКРЕДИТИВНОТО
ПЛАЩАНЕ
Тази форма на плащане има следните предимства:
по-изгодна е за получателя на парите, сумата може да се ползва веднага; рискът
за него е свързан с прекратяване действието на акредитива поради
неплатежоспособност на платеца; плащането се извършва само при изпълнение на
търговските договори; банката покрива акредитива, като предоставя кредит за
неговото изпълнение, ако платецът не е в състояние в момента да плати.
Въпреки тези обстоятелства с ползването на
акредитивите се намалява несигурността на доставките и рисковете при плащане и
се спомага за реализирането на стоките и развитието на търговските отношения
между икономическите субекти.
Ж. Плащане с чек – същност и съдържание на чека, видове чекове.
Издаване на чекова книжка. Издаване и плащане с чек – участници в чековото
плащане, предявяване и плащане с чек. Предимства и недостатъци на плащането с
чек.
Същност на чека - чекът е писмено нареждане на платеца до
банката за изплащане на определена парична сума на посочения получател. Той
представлява ценна книга, която съдържа указание на неговия съставител към
Банка-издател на чековата книжка, за изплащане на определена сума пари на трето
лице, която да бъде отчислена от откритата в банката чекова книжка. С
издаването на чека, неговият издател дава негласно обещание, че при
представянето на чека в банката, тя ще осъществи посоченото в чека плащане.
Особеностите, свързани с чека са:
- чекът е едностранна, формална сделка, при
която едно лице нарежда на друго лице да изплати определена парична сума на
трето лице
- чекът е платежно средство, поради което
лицето извършител на плащането е само банка
- чековете са лични ценни книжа и не могат да
се издават и ползват от други лица
- сроковете за плащане с чек са много кратки,
поради което не се уговаря лихва
-инкасиране (събиране на сумите, указани в
чека), може да се извършва само ако са в срок и вализност
- чековото движение, както и правата,
задълженията и отговорностите на участниците в него са регламентирани със закон
Чекът съдържа
- наименованието „чек“ в текста на документа на
езика, на който е написан
- безусловно нареждане да се плати определена
парична сума
- името на лицето, което трябва да плати
(платеца)
- дата и място на издаването
- място на плащането
- подпис на издателя
Документ, който не съдържа някои от посочените реквизити не е чек. За бързо обхващане на данните, улесняване препредаването и рационално обработване на чековете, на тях се присъждат номера, вписва се номерът на банковата сметка, цифрово вписване на сумата и наличие на кодиран ред за електронна обработка на данните от чековите формуляри.
Страни по чека - страни по чека са издател, поемател и платец
- Издател на чека – е лицето, на чието
име е издадена чекова книжка и което по сключен договор с банка има право да
съставя и издава чекове в полза на трети лица. Издател може да бъде всяко
дееспособно лице. За да участва в чековото движение той трябва да има открита в
банката, разплащателна сметка по която да има внесени достатъчно средства за
извършване на плащанията. Покритието на чека се осигурява със собствени
средства или чрез банков кредит. Издателите на чекове са длъжни да вземат мерки
срещу изгубване, кражба или поправяне на чековете. Ако настъпят тези събития,
той незабавно трябва да уведоми банката за това
- Поемател – е лицето, в полза на което
се издава чекът и на което трябва да бъде изплатена посочената в него сума. Той
може да бъде и самият издател на чека в случай, че се „тегли“ чек в негова
полза.
- Платец на чека – е лицето, срещу което
се издава чека. Платецът може да бъде банка, получила лиценз за издаване и
плащане с чекови форми. Чековите форми, които ще бъдат използвани, трябва да
бъдат одобрени от централната банка. БНБ, регистрира получените за одобрение
формуляри и уведомява за това търговските банки.
Видове чекове - видовете
чекове, които се използват на територията на Р.Б. са регламентирани от
българското законодателство, с което се определят техните характеристики и
съдържание. Чековете може да бъдат класифицирани по различни признаци:
1. В зависимост от условията на разпознаване на
лицето, в чиято полза се издава чекът и на което трябва да се плати,
чековете биват:
- Чек
с уговорка „на заповед“ – ако чекът е издаден в полза на определено лице и
може да се прехвърля на друго лице – значи е „на заповед“
- Поименен
чек – ако е издаден на определено лице с уговорка „не на заповед“ е поименен,
без възможност да се прехвърля на друго лице.
- Чек
на приносител – Чек, в който не е посочено името на лицето, в чиято полза е
издаден, се смята за чек на приносител.
2. В зависимост от уговорките, с цел защита
интересите на участниците в чековото плащане чековете биват:
- Открит
– при открития чек лицевата страна на чека не е пресечена и няма уговорка за
извършване на плащането по банков път
- Пресечен
– при пресечения чек издателят и приносителят на чека могат да го пресекат с
действие. Пресичането се извършва с две успоредни линии върху лицевата страна.
То може да бъде общо, ако не съдържа уговорка между двете линии или съдържа
уговорката „банка“ и със специално пресичане. Тогава между двете линии е
написано наименованието на банка. Общото пресичане може да се превърне в
специално, но специалното не може да се превърне в общо. Чек със специално
пресичане може да бъде платен само на посочената банка или ако тя е платецът –
на неин клиент, като посочената банка може да възложи получаването на сумата по
чека на друга банка.
- Чек
за минаване по сметка – при него издателят и приносителят могат да забранят
изплащането му в брой, като напишат на лицевата страна уговорка „за минаване по
сметка“ или друг равнозначен израз. Плащането се извършва само по банкова
сметка. Ако е посочена и сметката, платецът може да прехвърли сумата по
посочената сметка. Посочването на сметката може да бъде направено от издателя и
от всеки легитимиран държател на чека.
3. В зависимост от условията и ограничения за
извършване на плащането, чековете биват:
- Обикновен
– издава се срещу банкова сметка, от която могат да се правят и други
плащания, като за плащането се използват наличните авоари по сметката или
договореният овърдрафт. При тези чекове не се поставят лимити за плащането и не
се блокират предварително средства за извършване на чековите плащания.
- Лимитиран
– лимитирани чекове се издават срещу банкова сметка, по която се извършват само
плащания с чекове. Те са валидни само в срока на валидност на контролната
чекова карта и рамките на лимита, посочен в чековата книжка
- Акцептиран
– акцептиран чек се използва обикновено при случайни плащания. Той се акцептира
в банката на платеца, която дава съгласие да плати, независимо дали по неговата
сметка има достатъччно средства за извършване на плащането
Издаване
на чекова книжка - издаването
на чекова книжка от страна на банката, става по искане на клиента, след
сключване на договор. С чековия договор банката се задължава да предаде на
клиента бланките за чекове и да плаща, издадените срещу нея чекове, а издателят
да осигури парични средства достатъчни за тяхното покритие. При издаване на
чекови книжки с лимитирани чекове, банката блокира сумите за плащане по тях.
Издадената чекова книжка се предава на клиента срещу подпис.
Издаване
и плащане с чек - чек,
платим в Р.Б., може да се издава само срещу банка. Издаването на чек не е
задължително да бъде свързано с определено основание. Обикновено чекове се
издават след покупка на стоки и услуги. Чекът се попълва и подписва от
издателя, след което се предава на поемателя.Чекът е платим винаги на
предявяване. Той трябва да бъде предявен за плащане в определен срок.
Задълженията на платеца при неговото предявяване е да провери дали той е
валиден и правилно попълнен, да провери салдото по сметката, да плати сумата
посочена в чека до размера на наличие на средства по чековата сметка, да
предаде платения чек за съхранение и да информира издателя за извършените
транзакции. Плащането се извършва на мястото определено в чека или в мястото,
посочено до името на платеца.
Предимства и недостатъци при плащания с чек
Предимства
|
Недостатъци
|
1. Плащането се извършва сравнително бързо и
лесно и сравнително евтино по инициатива на получателя. Осигурява се
сигурност на плащането и се премахва риска от нежелание платецът да плати.
Има две възможности за предявяване на плащането по касов и по банков път
2. При чековите плащания банките не отговарят
за законността на търговските договорености. За тези услуги получават
съответните такси и комисионни. Възможност за предоставяне и на други
рентабилни услуги, с които да привличат клиенти.
|
1. Съществува риск да не се плати, поради
липса на достатъчно средства по сметката на издателя, което се отразява върху
обращаемостта на капитала, ликвидността и рентабилността на получателя.
2. Възможност от рискове, свързани с ползване
на платежните системи, при инкасиране на чека с директен дебит
|
Няма коментари:
Публикуване на коментар