УПРАВЛЕНИЕ НА БАНКОВАТА РЕНТАБИЛНОСТ (ВЪЗВРЪЩАЕМОСТ)

1. Същност и роля на рентабилността на банките

Рентабилността (възвръщаемостта) на банките изразява тяхната доходност. Тя зависи от размера на реализираните текущи (експлоатационни) приходи и от обема на текущите разходи на банките. 

Следователно доходността на банките се определя от характера на тяхната дейност и преди всичко от обема, състава и структурата на пасивите и активите им, както и от нормата на дохода от заемните и инвестиционните операции, размера на комисионните за извършваните услуги на клиентите им, лихвените проценти за срочните, спестовните депозити и депозитите на виждане и т. н. Най-голям е делът на доходите, които реализират банките от доходоносните активи - заемните и инвестиционните операции.

Разходите на банките са относително постоянни величини, т.е. малко се променят в краткосрочен план. В дългосрочен аспект обаче те се изменят и главно в посока на намаление. Разширяването и автоматизирането на банковата дейност, както и усъвършенствуването на организационната структура на банките съдействуват за тяхното снижение. Отделните видове разходи могат да растат, като например разходи за заплащане на лихви, и в резултат на увеличаване на дела на срочните депозити в общия размер на пасивите и т. н.

Повишаването на рентабилността на банките има изключително голямо значение:

1. На първо място това води до увеличаване размера на дивидентите, плащани на акционерите и на рефинансираната печалба, което предизвиква нарастване на собствения капитал на банките и на активните им операции.

2. На второ място повишаването на рентабилността подобрява ликвидността им. Колкото са по-високи нормата на печалбата и размера на плащаните дивиденти, толкова са по-търсени банките и по тази причина по-конкурентноспособни. Банките увеличават в резултат на това клиентите, депозитите и съответно активните си операции.

3. На трето място, увеличаването на дивидентите създава възможност за нарастване на собствения капитал на банките. Акциите (обикновени и привилегировани) не само се търсят на пазара, но се повишава и техния пазарен курс.

2. Видове оперативни доходи на банките

Източник на приходите на банките са всички активи: заемни операции, ценни книжа, извършвани услуги по обслужване на депозитите, акцептиране на менителници, инкасиране на чекове, полици, доверителни, лизингови операции, посреднически операции с ценни книжа и др.

А. Кредитните операции - най-рисковата експозиция на банките, са основен източник на приходи им. Лихвите от предоставените заеми се увеличават както в абсолютна сума, така и относително в общия размер на бруто доходите. Причините за това са главно две: първо, кредитите не само заемат най-голям дял в активите на банките, но и техният дял непрекъснато се увеличава, и второ, периодите когато растат лихвените проценти.

Върху обема на реализираните приходи под формата на лихви най-голямо значение има равнището на лихвения процент, което зависи в значителна степен от договореността между кредитоискателите и банките, а не само от условията на пазара. Върху конкретния лихвен процент влияние оказва както съотношението между търсенето и предлагането на кредити на кредитния пазар, така и спецификата на всеки заем, както и характерът и в това число кредитоспособността на заемополучателите, разходите по обслужване на заема и контрола за погасяването му и др.

Докато върху основния лихвен процент влияят главно факторите, формиращи състоянието на паричния пазар, средната норма на печалбата, глобалното търсене и предлагане на кредити и икономическата политика на държавата, конкретните (договорните) лихвени проценти зависят преди всичко от равнището на основния лихвен процент и от степента на риска, който банките поемат при предоставянето на всеки отделен кредит.

Б. Закупуване на държавни ценни книжа (ДЦК) - в реализираните доходи под формата на лихви могат да се включат и лихвите, получени при пласиране на депозити на организираните от Централната банка търгове, както и от продажба на ценни книжа с ангажимент за обратна покупка. Когато банките продават част от своите излишъци на търг, реализират лихва. Те получават лихва и когато купуват от други банки или дилъри ценни книжа, които изкупуват обратно след изтичане на договорения срок по същата цена плюс лихвата за съответния период. Доколкото при тези операции липсва присъщият на инвестиционните операции риск, те могат да се разглеждат и като заеми.

В. Лихви от депозити в други търговски банки - лихви получават банките и за направените от тях депозити в други банки. Доколкото тези депозити представляват повторни депозити, възникващи на основата на първичните, формирани в самите търговски банки от клиентите, включването на лихвите от тях в доходите по представените заеми е спорно.

Г. Доходи от ценни книжа (акции и облигации) - доходите от ценни книжа заемат значително място в бруто доходите на търговските банки. Размерът им зависи, първо, от състава и структурата на портфейла от ценни книжа, и второ, от доходността на отделните видове ценни книжа.

Доходите от ценни книжа приемат две форми: дивиденти и лихви и прираст на активите от повишаване на цената им. В доходоносни ценни книжа банките авансират капитал след като си набавят необходимите им високо ликвидни ценни книжа за осигуряване на ликвидността си. След като тази потребност се задоволи, те могат да създават и инвестиции, носещи по-висок доход. Тези инвестиции могат да съдържат различни видове ценни книжа - акции, облигации, търговски ефекти и др. Целта на тяхното формиране и на диверсификацията на портфейла от ценни книжа е повишаване на доходността на банките, както от лихви и дивиденти, така и от разликата между покупната и продажната им цена при повишаване на пазарния им курс.

Изменението на пазарния курс на ценните книжа може да носи както доход, така и загуба за банките. Доколкото то зависи от причини, върху които ръководството на банките не могат да оказват пряко влияние, тези доходи и разходи не следва да се считат като резултат от нормални банкови операции.

Банките много често купуват и продават ценни книжа, когато другите участници на капиталовия пазар не правят това. При ниски лихвени проценти и високи пазарни курсове на ценните книжа в банките се образуват парични излишъци, които те инвестират в ценни книжа. Обратно, когато лихвените проценти растат и при ниски цени, те продават ценни книжа с цел да насочат при недостиг на пари капитала си в по-доходоносни заеми. Загубите в такива случаи се компенсират от по-високите доходи от заемните операции.

Д. Доходи от доверителни операции - банките реализират и други доходи. Важно място заемат доходите от доверителните операции, които тепърва се създават в нашите търговски банки. Те се получават от услуги, несвързани с авансиране на средства на банките, а именно: от управление на имуществото на частни лица, на пенсионни и амортизационни фондове, от участие в инвестиране на капитали в доходоносни активи, управлението им и разпределение на доходите в съответствие с условията на договора и др. При доверителните операции се работи с активи на банковите клиенти. Ако тези активи са доходоносни, банките реализират доходи, а при губещи активи - съответно загуба.

Е. Доходи от лизингови операции - банките реализират доходи и от участие в лизингови операции. Техният дял в бруто доходите им е сравнително малък. Те събират комисионни от клиентите си за обслужването на депозитните сметки и главно за депозитите на виждане, от които се извършват безкасовите разплащания. В повечето банки на развитите страни се събират такива комисионни. За срочните и спестовните депозити обикновено това не се прави, тъй като разходите по обслужването им са включени в лихвените проценти. У нас обаче някои банки събират комисионни и по тези сметки.

Ж. Доходи от услуги на клиенти - правилно е банките да формират доходи от всички услуги, които предлагат на клиентите си. Необходимо е обаче да се опростява техниката на събирането им. За обслужването на депозитите на виждане не следва да се събират комисионни в случаите, когато авоарът по разплащателната (текущата) и чековата сметки не е по-малък от установен от банките минимум. За срочните депозити е правилно разходите да се включват в лихвения процент. По този начин, от една страна, се опростява техниката за събиране на доходите, а, от друга страна, се премахват излишните емоции на банковите клиенти. За продажба на застрахователни полици, инкасиране на чекове и полици, акцентиране на менителници, посреднически операции с ценни книжа и др. банките също събират комисионни.

3. Оперативни (текущи) разходи на банките

Текущите разходи на банките включват разходи за заплащане на лихви по депозитите, за работна заплата на ръководителите и служителите, за поддържане на банковите дълготрайни материални активи (сгради, оборудване и др.), за формиране на резерви за покриване на трудносъбираеми и несъбираеми заеми, за застраховане на депозити и за други застрахователни вноски, за реклама, транспортни, съдебни и други разходи.

А. Разходи по заплащането на лихви по депозитите - Най-голям дял заемат разходите по заплащането на лихви по депозитите. Техният дял расте с нарастването на лихвените проценти и с увеличаването на тези депозити в общия размер на депозитите. 

Б. Разходи за заплати - значителен е делът и на разходите за работна заплата на банковите ръководители и служители. Възнагражденията им след започване на банковата реформа (2000 г.) нараснаха значително, което съществено промени структурата на банковите текущи разходи. 

В. Разходи за формиране на законовите провизии на банките - нарастват в годините след 2008 г. разходите във връзка с формирането на законовите провизии на банките. Доколкото делът на трудносъбираемите кредити е не само голям, но и расте, тези разходи се увеличават. Намаляването им изисква не само подобряване на работата по предоставянето на кредити от банките, но и правилното класифициране на кредитите на редовни, съмнителни, т. е. трудно събираеми и несъбираеми (безнадеждни). Размерът на законовите провизии зависи от дела на съмнителните и безнадеждните вземания в общия размер на предоставящите кредити.

От размера на безнадеждните и съмнителните вземания зависи начинът на използуване на  специфични резерви /провизии/ и размерът на печалбата за текущата година на банките.

С образуваните законови провизии се намалява печал­бата на банките, предназначена за рефинансиране, т.е. за увеличаване на собствения капитал, от който зависи не само ликвидността, но и рентабилността на банките.

С покриването на несъбираемите кредити със законови провизии се осъществява реалното намаляване на печалбата на банките и следователно реалното намаляване на собствения капитал и възможностите на банките да увеличават активните и пасивните си операции.

Банките отписват несъбираемите вземания и реално намаляват печалбата си за сметка на натрупаните законови провизии при следните условия:

1. Кредитът не е обслужван повече от една календарна година;

2. Банката е останала неудовлетворен кредитор след приключване на производството по несъстоятелността на длъжника;

3. Българска народна банка е включила длъжника по кредита в списъка на безнадеждните длъжници, кредитите за които могат незабавно да се отписват.

Загубите от реструктуриране (предоговаряне) чрез рефинансиране, разсрочване, отсрочване или по други начини за облекчаване на дълга и от редукция (намаление) на главницата и лихвите по съмнителните кредити се покриват също за сметка на съответните законови провизии.

Върху доходите на банките от лихви оказва влияние, макар и косвено, дължимите, но неплатените в срок лихви и други плащания извън погашението на главницата на кредитите, както и загубите от реструктурирането и редукцията на лихвите. Доколкото тези лихви не представляват действителен приход, те не се отчитат като постъпления от лихви, а се отнасят по отделна счетоводна сметка за неполучени постъпления от лихви и други доходи. Косвено това намалява доходите или увеличава разходите на банките.

4. Печалба и рентабилност на търговските банки

Печалбата на банките дава представа за крайният резултат от тяхната дейност. Тя се определя като разлика между оперативните (текущите) банкови приходи и оперативните (експлоатационните)  им разходи. Увеличаването на нейния размер е обективна потребност на инвестирания капитал в банковото дело.

А. Показатели за рентабилност на банките - за установяване на рентабилността на банките, т. е. относителният размер на доходността им, се използват много и разнообразни показатели, по съществени от които са следните:

1. Възвръщаемост на активите: Нетен доход (нетна печалба/ балансова стойност  на  активи по сто - в процент);

2. Възвръщаемост на собствения капитал: Нетен доход / собствен капитал по  сто - в процент.

3. Доход на 1 обикновена акция: Нетен доход / брой на акциите в обръщение;

4. Нетен оперативен марж: (Оперативни приходи – оперативни разходи) / балансовата стойност на активите по сто – в процент;

5. Марж на печалбата: Нетен доход / Общ  размер на оперативните приходи по сто – в процент;

6. Нетн лихвен марж: (Лихвени приходи – лихвени разходи) / балансова стойност на активите по сто – в процент.

7. Продуктивност на активите /обръщаемост на активите/: Общ размер на оперативните приходи / балансова стойност на активите.

8. Пазарна стойност на ценните книжа / номиналната стойност на ценните книжа

Възвръщаемост на активите - Най-съществен показател за оценка на крайните резултати от активните и пасивните операции на банките е  възвръщаемостта на активите, т.е.  нормата на печалбата, установена като отношение на нето печалбата към сумата на активите. Той показва със 100 единици активи колко нето печалба се реализира и дава представа за процеса на самонарастването на банковия капитал, т. е. за рентабилността на банките от гледна точка интересите на обществото и интересите на банките  На негова основа може да се определи мястото на банките в банковата система и в икономиката като цяло.

В условията на пазарна икономика всеки капитал иска равна печалба. Затова банките се стремят да реализират най-малко средната за страната норма на печалба. Чрез този показател може да се установи доколко те са постигнали това. Ако нормата на печалбата е ниска, може да се направи извод, че банката провежда прекалено предпазлива заемна и инвестиционна политика и текущите й разходи са големи. При прекалено голям дял на срочните депозити в общия размер на депозитите, разходите за заплащането на лихвите по тях ще бъдат много високи, по-високи от тези в другите банки. Високата норма на печалбата подсказва, че банката провежда агресивна кредитно-парична и инвестиционна дейност, увеличава дела на доходоносните си активи, намалява експлоатационните си разходи и главно разходи за плащане на лихви по срочни депозити в резултат намаляването на дела им в общия размер на депозитите. Такава банка вероятно поема и по-голям риск. Това от една страна е добре. Повишава се рентабилността и. Не трябва да се забравя обаче, от друга страна, че по-големият риск може да доведе и до по-големи загуби, в това число и до фалит.

От гледна точка интересите на акционерите важно значение има, първо, нормата на печалбата на една акция, установена като отношение на нето печалбата  към броя на акциите в обръщение  и, второ,  възвръщаемостта на собствения капитал,  представляваща отношение на нето печалбата към акционерния капитал.

Норма на възвръщаемост на собствения капитал - Нормата на възвръщаемост на собствения капитал  е еднаква  по своя размер и същност на нормата на печалбата на акционерния капитал, ако банковият капитал се състои единствено от: обикновени и привилегировани акции, неразпределена печалба и резервен капитал. Ако банките емитират необезпечени ценни книжа (акции и полици), в това число капиталово/дългови (хибридни) инструменти и подчинен срочен дълг, нормата на печалбата на капитала ще бъде различна - по ниска от нормата на печалбата на акционерния капитал.

Почти всички посочени по-горе показатели дават представа за доходността на банките. Най-неточна и непълна от гледна точка оценката на рентабилността им е нормата на печалбата на една акция. Прекалено високата норма на печалбата на акционерния капитал при сравнително невисока норма на печалбата към активите може да бъде резултат на големия дял на привлечения капитал и съответно малкия дял на собствения капитал в пасивите и. Това поражда проблеми по отношение ликвидността на банките. От гледна точка интересите на акционерите банката работи ефективно, но прекалено големият размер на задълженията им може да доведе до фалит.

Маржът  на печалбата - представляващ отношение на нетния доход на банката към общия размер на оперативните приходи. Този позатател дава представа за нормата на възвръщаемост на един оборот на активите;

Нетният оперативен марж - изразяващ отношението на разликата между оперативните приходи и оперативните разходи към сумата на балансовите активи. Той представлява норма на бруто дохода (бруто печалбата) на банката.

Бруто печалбата се използува за заплащане на данъците в бюджета както  и за увеличаване равнището на капитала и резервите на банките. В резервите  се включват допълнителните капиталови резерви, Фонд “Резервен” и специфичните провизии. Всички резерви - елемент на собствения капитал на банките се образуват с цел покриване на загубите на банките. Те се създават от нето дохода (нето печалбата) на банката с изключение на специфичните (законовите) провизии, които се формират като данъчна преференция, т.е. от бруто дохода (бруто печалбата), преди облагането му с данъци или като текущи разходи на банката;

Нетният  лихвен марж - получаващ се като отношение  на разликата между лихвените приходи и лихвени разходи към сумата на балансовите активи. На основата на този показател могат да се правят изводи за доходите на баните от лихвените активи и пасиви, както и за състиянието на лихвения спред – неговият размер  и оценка за степента на оптимизиране на равнището на лихвените проценти за депозитите.

Важно място при определяне на възвръщаемостта на активите заема продуктивността (обръщаемостта), установявавана  като отношение на общия размер на оперативните приходи на банката  към сумата на балансовата стойност на активите й, т.е. дава  представа колко пъти за даден период от време се обръщат активите на банките или, с други думи, колко пъти се откупуват през този период активите с реализираната печалба .

Б. Ефективността на управлението на банковите приходи и разходи се установява със следните показатели, даващи представа за отношението на:

1/ Оперативните разходи към оперативните приходи

2/ Нелихвените разходи към общия размер на оперативните приходи;

3/ Нелихвени приходи към общия размер на оперативните приходи;

4/ Лихвените приходи към общия размер на оперативните приходи;

5/ Лихвени приходи  към сумата на балансовите активи;

6/ Нелихвени приходи  към сумата на балансовите активи;

7/ Лихвени разходи  към  оперативните приходи;

7/ Нелихвени разходи към оперативните приходи;

9/ Нелихвени разходи към оперативни разходи;

10/ Разликата между нелихвени приходи и нелихвени разходи към лихвен марж;

От казаното до тук става ясно, че за определяне на рентабилността на  банките се използват главно две обобщени съотношения - доходност  (възвръщаемост) на активите и доходност (възвръщаемост) на собствения капитал. 

Доходността на активите (ROA)  зависи главно от следните два фактора:

1) Маржа на печалбата на банките и

2) продуктивността(обръщаемост)наактивите.
 

Възвръщаемостта на собствения капитал (ROE) три  фактора:

1) Марж на печалбата;

2) Продуктивност на активите;

3) Мултипликатор на собствения капитал

Мултипликаторът на собствения капитал, представляващ отношение на сумата на балансовите активи към собствения капитал. Той показва колко пъти за даден период от време  се съдържа собственият капитал  в активите.  Увеличаването му  изразява, че все по-малко активи се правят със собствен капитал. Това  повишава, от една страна, възвръщаемостта на собствения капитал, което изразява , че на 100 единици капитал се пада повече нето печалба, но, от друга страна,  увеличава  и  риска  за банката - капиталов и ликвиден.

Възвръщаемостта на собствения капитал зависи значително не само от  продуктивността на активите, но от  мултипликатора на собствеия капитал. Ако примерно годишният  марж на печалбата е 5%, а продуктивността на активите 3 – три пъти се е откупувал инвестирания капитал през дадената година и мултипликатора е 16, т.е. съдържа се 16 път в активите (при 6 % показател за капиталова адекватност – степен на покритие на активите със собствен капитал),  нормата  на  печалбата на собствения  капитал е 240 %.

От всичките посочени показатели най-съществено значение има възвръщаемостта на активите. Този показател дава най-точна представа за крайния резултат от дейността на банките. На негова основа могат да се съпоставят и сравняват банките и да се правят изводи за крайните им резултати и съответно за мястото им в банковата система .Нормата на възвръщаемост на собствения капитал е също  важен показател за дейността на банките. От него зависи заинтересоваността на акционерите да управляват добре банките. Само на негова основа трудно могат да се правят изводи за крайните резултати на банките, тъй като той зависи значително от мултипликатора на собствения капитал, т.е. от дяла на участието му при формирането на собствения капитал. Когато този дял е много малък, т.е. мултипликатора – голям,  резултатите не винаги са добри  за банката като цяло.

Показателите за доходността на банките се установяват по един и същи начин  за малките и за големите банки. Доколкото по-малките банки по-трудно могат да диверсифицират активите си и не разполагат с достатъчно квалифициран персонал, обикновено Цантралните банки изискват по-голям  за тях относителен размер на собствения капитал към активите в сравнение с големите банки. В резултат на това големите банки реализират по-висока доходност за собствениците си,  като функционират с по-малък размер собствен капитал, т.е. като използуват по-голям мултипликатор и съответно  финансовия ливъридж. По този начин реализират допълнителен доход и от разликата между цената на привдлечения и на собствения капитал.  Това  естествено повишава степента на риска на големите банки за увеличаване на загубите  главно от рисковите експозиции и поражда проблеми във връзка с покриване на съдържащите се по-големи потенциални загуби в тяхната дейност. По тази причина и поради обстоятелството, че  не винаги рискът за  непогасяване на кредитите в големите банки е по-малък в сравнение с малките, надзорните органи се стремят да ограничават степента на използуване на финансовия ливъридж посредством нормативно регламентирани  ограничения за: първо,  за  абсолютния размер на собствения капитал (у нас 10 млн. лева, а в ЕС – 5 млн. евро) и второ, за относителния размер на собствения капитал чрез регламентиране на минимални критерии за показателите за капиталова адекватност, за които стана въпрос

5. Значение и възможности за повишаване рентабилността на банките

Всяка банка се стреми да повишава рентабилността си. Основната причина за този стремеж е свързана с необходимостта да се провежда успешна конкурентна борба в областта на финансовите услуги в условията на бързоразвиващата се икономика във всички страни по света, в това число и в нашата страна.

А. Значение на повишаване на рентабилността на банките - с повишаването на нормата на печалбата на капитала във всички отрасли се поставя с особена острота проблемът за увеличаване на печалбата и в банките. С растежа на тази печалба се създават предпоставки, първо, да се рефинансира част от печалбата за увеличаване на собствения капитал на банките и второ, да се емитират допълнителни акции със същата цел. Това увеличава не само капиталовата база на банките, но и общия размер на пасивите им, което създава предпоставки за подобряване обслужването на икономиката.

От осигуряването на достатъчен размер печалба са заинтересовани банките главно от гледна точка привличането на допълнителен капитал, позволяващ да се повиши обемът и да се подобри качеството на предоставените от тях услуги в обществото. Ако нормата на печалбата на банковия капитал е по-ниска от останалите отрасли, капиталът ще се насочи в други дейности. От размера на печалбата зависи и възможността на банките да създават резерви за покриване на загуби от текущата си дейност, в това число при отписване на несъбираеми вземания с цел осигуряване на нормална дейност.

Печалбата стимулира банките и главно техните ръководители да разширяват и усъвършенствуват дейността си, да намаляват текущите си разходи, както и да подобряват качеството на услугите си.

Доходоносните банки имат възможност да увеличават собствения си капитал за сметка на неразпределената печалба, а не чрез емисия на допълнителни акции. Обикновено емитирането на нови акции намалява дохода на една акция, от което не са доволни акционерите. Това влияе неблагоприятно и върху конкурентноспособността на банките. Един от факторите за успех в конкуренцията е размерът на дивидентите. За разлика от останалите отрасли банките формират неголяма част от активите си със собствен капитал. Основната функция на собствения капитал е да осигурява защита на депозитите, а не прираст на активните им операции. Ако увеличаването на собствения капитал е съпроводено с увеличаването и на активите, намаляването на дохода на една акция не се възприема негативно.

От реализираната печалба в банките са заинтересовани и акционерите, и депозиторите, и кредиторите им, и заемополучателите, в това число и икономическите субекти, пряко не влизащи в контакти с тях. Акционерите увеличават при по-голяма печалба дохода на авансирания от тях капитал в банките. Депозиторите в резултат на създаваната в тези случаи възможност за увеличаване на собствения капитал, в това число на резервите, разширяване на активните операции и подобряването на тяхното качество, спокойно насочват свободните си средства в банките, чувствувайки защитната функция на собствения им капитал. Заемополучателите са заинтересовани от увеличаване на рентабилността на банките, защото печалбата е основен източник за увеличаване на собствения им капитал, от който зависи възможността на банките да предоставят кредити, в това число и големи кредити, необходими за разширяване на икономическата им активност. Невлизащите в делови контакти с банките предприятия също имат, макар и косвено, интерес да работят банките доходоносно. Когато банковата система е стабилна, депозитите се увеличават, формират се ресурси за предоставяне на кредити, което създава предпоставки за развитие на икономиката.

Б. Фактори за увеличаване на банковата печалба - увеличаването на банковата печалба зависи от много фактори - с макро и с микро значение. 

Макроикономически фактори
Съществено значение върху рентабилността на банките имат макроикономическите фактори, намиращи израз в икономическата политика на държавата и в това число преди всичко от равнището на лихвените проценти - основният лихвен процент и сконтовите проценти. Върху равнището на лихвените проценти влияние оказват: първо, необходимостта от разширяване или ограничаване на икономическата активност и, второ, темпът на инфлация. Разширяването на икономическата активност и повишаването на темпа на инфлация естествено изискват разнопосочно движение на размера на лихвените проценти. За да повишават банките доходността си е необходимо лихвените проценти да са положителни реални величини, т.е. номиналният лихвен процент да бъде по-висок от темпа на инфлация.

Микроикономически фактори
Микроикономическите фактори имат основно значение за рентабилността на банките. Те намират израз главно в:

- равнището на договорните (конкретните) лихвени проценти за заемите и инвестициите;

- състава и структурата на активите;

- обема, състава и структурата на пасивите.

- Състоянието на дисбаланса на банковите активи и пасиви, лихвените проценти на които са чувствителни към пазарните лихвени проценти и тенденциите на изменение на пазарните лихвени проценти  Конкретният лихвен процент, т.е. договореният между търговските банки и клиентите им зависи при равни други условия, от степента на риска, който банките поемат при предоставянето на кредити или авансирането на средства в инвестиции. А рискът се обуславя от кредитоспособността на заемоискателя, от срока на кредита или инвестицията, от характера на емитента на ценните книжа, от тяхното качество, от ефективността на кредитираното мероприятие и др. Увеличаването на дела на доходоносните активи - кредити и инвестиции е важен фактор за повишаване доходността на банките, макар че този фактор има и своето негативно влияние. Той увеличава финансовия риск на банките - снижава надеждността на заемите, намалява ликвидността и увеличава риска в резултат на съкращаване частта на капитала, ангажирана в ликвидна форма. Увеличаването на дяла на срочните депозити в общия размер на депозитите и на пасивите на банките влияе обратно върху рентабилността им, т. е. намалява я. В същата посока въздействува и нарастването на другите разходи на банките, като: заплати на персонала и други разходи, свързани с издръжката им по поддръжката на сградите и оборудването, реклама, транспортни и др.

Пред банките стои в настоящия етап с особена острота проблемът за оптимизиране размера на реализираната от тяхната дейност печалба. За да могат да изпълнят стоящите пред тях задачи е необходимо, той да бъде по-висок от печалбата от авансирания капитал в другите отрасли и дейности. Ако печалбата от банковия капитал е по-ниска, банките не биха могли да увеличават капитала си и следователно да задоволяват потребностите на обществото от средства. Нито задържането на печалбата, т. е. рефинансирането й, нито емитирането на допълнителни акции биха осигурили увеличаването на банковия капитал, необходим за обслужване на икономиката, ако банковата норма на печалбата е по-ниска от нормата на печалбата в другите отрасли и дейности в страната.

В нашата страна е необходимо сега да се създава чрез кредита възможност за увеличаване на икономическата активност и от там на производството и на темпа на икономически растеж. Повече кредити банките могат да предоставят при набирането на по-големи по обем ресурси за кредитиране. Като се има предвид равнището на лихвените проценти за кредитите и за депозитите у нас понастоящем въпросът стои така: реализираната от банките печалба позволява ли да се поддържа капиталът им на необходимото равнище, т.е. на равнище, позволяващо задоволяване на потребностите на икономиката от кредити. Ако отговорът е положителен, банковите услуги ще задоволяват потребностите на обществото и банките ще станат по-ефективни.

При създаването на необходимите общоикономически предпоставки за намаляване на лихвените проценти трябва да се има предвид: първо, необходимостта от осигуряване на такава норма на печалбата на капитала на банките, която би поддържала капитала им на необходимото равнище и второ, увеличаване на доходността на банките се съпровожда обикновено с повишаване степента на риска в банковото дело. Това се отнася за всички страни, но особено е важно сега за нашата страна. Приватизацията, деконцентрацията, демонополизацията на производството непременно ще бъде съпроводено с това. С цел предпазване от риска е необходимо банките да предоставят кредитите главно срещу ипотека на приватизираното имущество или създаваните дълготрайни материални активи