ЕВРОПЕЙСКА СИСТЕМА НА ЦЕНТРАЛНИТЕ БАНКИ (ЕСЦБ) И ЕВРОПЕЙСКА ЦЕНТРАЛНА БАНКА (ЕЦБ)

1. Възникване и развитие на ЕСЦБ и ЕЦБ

Учредяването на Европейската централна банка е на 1.06.1998 г., като започва реално да функционира на 1.01.1999 г. Основните предпоставки за възникването и изграждането на Европейската система от централни банки (ЕСЦБ) и Европейската централна банка (ЕЦБ) са свързани със:

- създаване на ЕС

- създаването на валутен съюз между държавите –членки на ЕС

- развитието на общата валута на ЕС – еврото

- развитие на международните финанси

- необходимостта от създаване на контролен орган за европейския валутно-курсов механизъм

- развитието и реализирането на идеята за Икономически и валутен съюз в Европа

- многогодишните усилия на европейските държави в реализиране на идеята за икономическо сближаване и качествено ново развитие на европейската интеграция.

Основи на европейската икономическа интеграция се полагат с подписване на Договора за създаване на Европейската общност на 25.03.1957 г. в Рим от страните-учредителки. В края на 60-те години с разпадането на Бретън-уудската система се лансира идеята за създаване на ИВС и Система от европейски централни банки с цел да се постигне валутна стабилност в страните-членки на ЕО, чрез:

- стабилизиране на валутните курсове и ограничаване на отклоненията между тях в определени рамки

- либерализация на капиталовите потоци

- по-голямо сътрудничество и координация в паричната, валутната политика и капиталовите пазари

- по-рационално и ефективно уреждане на платежните салди между страните в ЕС

Създаването на ЕЦБ и ЕСЦБ е едно от най-значимите събития в историята на международните финанси - предшественик на ЕЦБ е създаденият през 1973 г. Европейски фонд за валутно сътрудничество, който през 1994 г. се влива в Европейския паричен институт. През 1978 г. в Бремен е взето решение да бъде създадена Европейска валутна система (ЕВС). ЕВС се състои от единна европейска валутна единица (екю), механизъм за разменен курс с допустими колебания и кредитни механизми.

Чрез изграждането на тези институции се пристъпва към създаването на Икономически и паричен съюз между страните членки на ЕО. Изграждането на ИВС е постепенен процес, свързан с интеграция между икономиките на държавите в Европа и въвеждане на единна европейска валута. Пускането на евробанкноти в обръщение създава предпоставки за развитие на банковия сектор, ефективно въздействие върху финансовите пазари и развитие и стабилизиране на бизнеса. Въвеждането на еврото способства за намаляване на валутните рискове и се създават предпотавки за развитие на финансовите пазари, консолидиране на фондовите борси и осигуряване на прозрачност на цените.

Има три етапа за преминаване на страните членки на ЕС, към пълноправно членство в ИВС: подготвителен, преходен и заключителен етап

Първи етап (1990-1993)	Втори етап (1994-1998)	Трети етап (от 1.01.1999)
- Премахване на всички бариери за свободно движение на капитала в рамките на ЕС - Начало на координация между икономическата, валутната, паричната и бюджетната политика на страните-членки в ЕС - Конструиране на единна европейска валута-евро - Подготовка за интегриране на единна банкова структура на ЕС - Основна цел: постигане на ценова стабилност - Формулиране на икономически критерии (наличие на функционираща пазарна икономика, и способност на икономиката да посрещне натиска на конкуренцията и на пазарните сили, действащи в ЕС), свързани с реалната конвергенция на страните-членки на ЕС и др.	- Изграждане на Европейски паричен институт, чиято основна цел е да съдейства за реализация на условията, необходими за прехода към третия етап на икономическа и парична интеграция - Засилване координацията на паричната политика на страните – членки на ЕС с цел да се гарантира ценова стабилност - Подготовка за създаване на ЕСЦБ - Подготовка на инструментите и процедурите за осъществяване на единна парична политика - Подготовка на единни правила за операциите, които Националните ЦБ-и следва да спазват в рамките на ЕСЦБ - Формулиране принципите на Европейския валутно – курсов механизъм и др	- Окончателно фиксиране курсовете на валутите на страните-членки в ЕС, спрямо еврото. - Въвеждане на единна европейска валута – евро - Прехвърляне на монетарните компетенции на Евросистемата - Започва да функционира ЕЦБ, която провежда паричната политика на общността - Присъединяване на нови страни-членки към ЕС и Еврозоната.

2. Цели, задачи, функции и принципи на дейността на ЕСЦБ и ЕЦБ

А. Цели на ЕСЦБ и ЕЦБ - основна цел на ЕСЦБ и на ЕЦБ е поддържане на стабилността на цените в Еврозоната и подкрепа на общата икономическа политика, в т.ч.:

1. Въвеждане на хармонично, балансирано и устойчиво развитие на икономиката

2. Постигане на устойчив ниско инфлационен растеж

3. Сближаване на икономиките на страните-членки на ЕС

4. Осигуряване нормалното и ефективно функциониране на платежната система

5. Осигуряване на високо равнище на заетост и социална защита

6. повишаване жизнения стандарт и качество на живот

7. Икономическо и социално сближаване и солидарност между държавите.

Б. Задачи, залегнали в Устава на ЕСЦБ за постигане на целите на Европейската система са:

1. Определяне и прилагане на паричната политика на Еврозоната

2. Извършване на операции по обема на чуждестранната валута в съответствие със съществуващите разпоредби

3. Поддържане и управление официалните резерви в чужда валута на държавите-членки

4. Осигуряване нормалното функциониране на платежните системи

В Устава се определя и че ЕЦБ и НЦБ могат да действат и като фискални агенти в полза на органите и институциите на Европейската общности и в полза на държавите-членки. Те могат да откриват и управляват сметки на тяхно име, да подпомагат безналичните плащания, да извършват всички видове банкови сделки с трети страни и организации, да приемат имущества и ценни книжа като гаранции, да участват на капиталовите пазари, чрез преки продажби и покупки, да извършват кредитни операции с кредитни институции и други участници на пазара и др. По отношение на външните операции ЕЦБ и НЦБ могат да установяват отношения с централни банки, институции и организации от други държави, като извършват покупки или продажби на всички видове инструменти в чужда валута и благородни метали.

3. Организация и управление на ЕСЦБ и ЕЦБ

А. ЕСЦБ е съставена от ЕЦБ и НЦБ на държавите-членки на ЕС. За разлика от ЕЦб и НЦБ, ЕСЦБ не притежава юридически статут и собствени органи за вземане на решения. Тя се управлява от органите за вземане на решения на ЕЦБ. Тя има приет устав, управлява се от общи правила и има единни цели. ЕЦБ и НЦБ, съставляват интегрални части на ЕСЦБ. Отношенията, които възникват между тях се изграждат в условията на двустепенна организация на банкова система, което означава че определяща роля има политиката на ЕЦБ.

Б. ЕЦБ е самостоятелно ЮЛ. Тя е институция, която има правомощията да емитира монети и банкноти в евро, да провежда парична политика спрямо държавите-членки на ЕС, които участват във валутния съюз и са приели еврото като национална парична единица. Издава актове, чиято законосъобразност се контролира от Съда на Европейските общности.

Седалище на управление на ЕЦБ е в Германия във Франкфурт на Майн. Капиталът, съгласно нейния Устав при започване на дейността и е 5 млрд. евро. Единствените правни субекти, които участват в подписката и единствените собственици на ЕЦБ са НЦБ, чиито дялове не могат да се прехвърлят, залагат или запорират. Преразглеждане дяловете на НЦБ в ЕЦБ става на всеки 5 г. след създаване на ЕСЦБ.

Колективни органи за управление на ЕЦБ са:

1. Управителният съвет – УС на ЕЦБ е най-висшият ръководен орган на управление на ЕЦБ. Той се състои от членове на Изпълнителния съвет и управителите на НЦБ на страните – членки на Еврозоната. Неговите основни отговорности са: да приема основните насоки и решения, необходими за осигуряване изпълнението на задачите, възложени на Евросистемата и да формулира паричната политика в Еврозоната. Той има изключителното право да разрешава емитирането на банкноти и монети в общността.

2. Изпълнителният съвет – на ЕЦБ се състои от Президента и Вицепрезидента на ЕЦБ и четирима други членове Съгласно Устава на ЕЦБ, изпълнителният съвет подготвя заседанията на УС, като във връзка с това предоставя необходимите инструкции на НЦБ. При изпълнение на общата парична политика Изпълнителният съвет изпълнява ролята на оперативен орган, който отговаря за текущата дейност и управление на ЕЦБ.

3. Генерален съвет на ЕЦБ – включва Президента и Вицепрезидента на ЕЦБ и гуверньорите на всички на НЦБ на страните – членки на ЕС. Той не носи отговорност за провеждане на единна парична политика, но има значение за успеха на цялостната дейност на ЕЦБ. Генералният съвет има консултативни функции и участва в изпълнението на задачите на ЕЦБ. Отговаря за събирането, обобщаването и разпространяване на статистическа информация и съдейства за координиране дейността на ЕЦБ и НЦБ и укрепване сътрудничеството между НЦБ на всички държави-членки на ЕС.

С цел да се подпомогне работата на ръководните органи на ЕЦБ, към ЕСЦБ работят няколко комитета, които се откриват и закриват от УС на ЕЦБ. Те са:

- Правен комитет

- Комитет по международни отношения

- Комитет по банков надзор

- Комитет по счетоводство и приходи от паричната политика

- Комитет по банкноти

- Комитет по пазарни операции

- Комитет по външна комуникация

- Комитет за вътрешни одитори

- Комитет по информационни технологии и др.

НЦБ са длъжни да се ръководят от решенията на ЕЦб, като изпълняват нейните регламенти и решения, издадени в съответствие с приетите закони, договори и устав. Те имат емисионни права, свързани с практическо отпечатване и пускане в обръщение на евро банкноти. Могат да осъществяват кредитни операции и операции на открит пазар, само при спазване на определените от ЕЦБ общи принципи. НЦБ могат да вземат участие в решенията на ЕЦБ, чрез участие на техните управители в органите на ЕЦБ.

4. Парична политика на ЕСЦБ и ЕЦБ

Провеждането на парична политика от ЕЦБ е с основна цел подържане на ценова стабилност.

А. Основните принципи за провеждане на парична политика от ЕЦБ са:

1. Децентрализирано провеждане на паричната политика (от ЦБ-и)

2. Оперативна ефективност (да се използват инструменти, които бързо да оказват влияние върху ценовите нива)

3. Осиуряване на единни правила за провеждане на паричната политика във всички държави-членки

4. Прозрачност в намеренията на ЕЦБ, при прилагане на инструментите

5. Последователност в действията на ЕЦБ при прилагане на инструментите и процедурите

6. Осигуряване на сигурност и намаляване на рисковете в ЕСЦБ

7. Икономичност при изразходване на средствата при провеждане на паричната политика.

Б. Механизми за провеждане на паричната политика

Операциите на открит пазар - те са основен инструмент за провеждане на парична политика в Евросистемата. Чрез тях се въздейства върху лихвените проценти и ликвидността на паричния пазар. Те се осъществяват чрез търгове.

Инструментите, които се използват за провеждане операции на открит пазар са:

1. Обратими транзакции, които представляват покупка на активи от ЕЦБ с ангажимент за обратна продажба или отпускане на кредити срещу активи, предоставени като обезпечение

2. Крайни операции на открития пазар, при които ЕЦБ продава или купува директно на пазара определени активи

3. Приемане на срочни депозити, това са депозити при НЦБ на страна-членка, в която е установен контрагентът. При тези депозити не се изисква обезпечение, лихвеният процент е фиксиран и се плаща на падежа

4. Валутни суапи, свързани с едновременно извършване на спот и противоположна форуърдна сделка

5. емисия на дългови сертификати от ЕЦБ, представляващи задължение на ЕЦБ към техния притежател

Видовете операции на открития пазар са:

- основни рефинансиращи операции, свързани най-често с кредитиране на кредитните институции, срещу обезпечение с цел намаляване финансовите рискове и силно въздействие върху лихвените проценти и банковата ликвидност

- дългосрочни рефинансиращи операции, които се изпълняват от НЦБ, обикновено със срок три месеца и се извършват с цел предоставяне на ликвидни средства на контрагентите за по-дълъг период от време.

- операции за фина настройка – те са с нерегулярна честота и нестандартни срокове, чрез които се предоставят и изтеглят ликвидни средства в банковата система с цел избягване на рискове, свързани с неочаквани колебания на текущата ликвидност

- структурни операции – използват се за предоставяне или изтегляне на ликвидни средства от пазара с цел дългосрочно ефективно влияние върху ликвидността в банковата система.

Ликвидни улеснения на Евросистемата - те са инструменти, които се използват с цел да се контролират лихвените проценти на паричния пазар в краткосрочен план и да се намали тяхната колебливост. Чрез тях се осигурява или изтегля ликвидност на паричния пазар. Ликвидните улеснения биват два вида: кредитни, свързани с предоставяне на свръхкраткосрочни кредити от НЦБ и депозитни, позволяващи контрагентите на НЦБ да правят свръхкраткосрочни депозити.

Минимални задължителни резерви - представляват средства, които кредитните институции трябва да поддържат по сметките си в НЦБ. Сумата на МЗР, зависи от тяхната резервна база. Чрез прилагането на този механизъм ЕЦБ цели да се стабилизират лихвените проценти, ликвидността в банковата система и да се защитят интересите на вложителите. Обекти на системата на МЗР са кредитни институции, клонове на кредитни институции за електронни пари, които са разположени и регистрирани в Еврозоната.